Наизустяването на целия в превод на Свещения Коран няма да направи човек хафиз, така и прочитането на превода не се счита за хатим.

Хатим на арабски език означава завършване на нещо.
Може да се приеме, че е завършено прочитането на превода, но не може да се сравни с прочитането на арабския текст.
Както е невалидна петкратната молитва изпълнена с превода на български език, така и прочитането на превода не означава, че човек е направил хатим на Корана.
Задължително мюсюлманина трябва да чете както арабския текст, така и превода.
Прочитането на една буква от арабския текст носи десет награди дори четеца нищо да не разбира.
В сравнение бихме дали следния пример:
"Когато човек изяжда една ябълка, той не знае какви точно витамин съдържа тази ябълка, но организма се чувства добре приемаки я".
В същото време ние трябва да се стремим да разбираме това, което казваме и искаме от Аллах!
Трябва да имаме разбиране и усещане към религията, а не само да я извършваме механично без преди това да сме си обяснили всичко.
Именно поради тази причина е задължително четенето както на арабския така и българския текст, като разбира се там където има неясни неща се обръщаме към учените да ни разяснят какво е ислямското становище.
Не е задължително да се чете хатим дуа, но е желателно след всяко добро дело да се чете дуа, защото с извършването на добро дело в името на Аллах човек се доближава до Аллах и дуата му може да бъде приета веднага.
Добрите дела колкото и малки да са те когато се постоянства в тях Аллах въздава огромна награда за тях.
За това всеки мюсюлманин трябва минимум на ден да чете поне по една странца от Свещения Коран плюс неговия превод
.Всевишният Аллах казва:
И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте! (2:152)
И казва още:
О, вярващи, често споменавайте Аллах. (33:35)
И казва още:
...И мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени
 - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.
(33:41) 4)
 И казва още:
 Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!
(7:205)
Пратеникът на Аллах, (с.а.с.), е казал:
”Разликата между онзи, който споменава своя Господар и онзи, който не го споменава, е като разликата между живия и мъртвия.”
 (Ал-Бухари)
 Пратеникът на Аллах,(с.а.с.), е казал:
 “Всевишният Аллах казва:
”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам.
Аз съм с него, щом Ме спомене.
Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си.
Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях.
 Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът.
Ако се приближава до мен [на разстояние] един лакът, Аз се приближавам до него много повече.
Ако той върви към Мен ходейки, Аз идвам бързешком при него.”
(Ал-Бухари и Муслим)