Ассаламу алайкум уа рахматуллахи уа баракатуху
обичани във вярата братя и сестри,
иншаллах да четете здрави и силни тази статия!
В днешно време върлуват много проблеми, беди, ядове и стрес на този свят и аллаху алим (Аллах знае най-добре) може и някои от тези беди и проблеми да са сполетяли и вас. Нека Аллах та`ала да направи така, че тези думи да са от полза за нас, независимо в какво състояние се намираме в момента или ще се намираме в бъдеще. Амин!
Кратко напомняне за всеки, който преживява изпитание
Имам ал-Басри казва:
Смешен е този, който преживява изпитание и не обръща внимание на пет знамения от книгата на Аллах, въпреки че знае за предимството им.
Всевишният казва:
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ (Коран 2:155-157)
В Корана се казва относно Муса:
„... „Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите.“ И го опази Аллах от злините, които те замисляха. И злото мъчение обгради рода на Фараона.“ (Коран 40:44-45)
Аллах казва също:
„За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“(Коран 3:173-174)
А на Юнус Той е казал:
„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: „Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.“ (Коран 21:87-88)
Аллах казва също така:
„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: „Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.“ (Коран 21:83-84)
Тези знамения представляват едно любезно напомняне за всеки мубтали (този, който са го сполетяли проблеми, беди, нещастие, изпитания и мъки), за да може сърцето му да се успокои, за да може да се съгласи с решението на Аллах и за да разбере, че тези изпитания ще му донесат нещо добро на този свят и в отвъдното.
Слава на Аллах, Господа на световете.
Изпитанието от гледна точка на ислямското право
„Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.“ (Коран 1:35)
Първият вид изпитание е това с нещо лошо. Чрез него Аллах изпитва слугата Си дали е търпелив или не.
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ (Коран 2:155-157)
Вторият вид изпитание е това с нещо хубаво. Чрез него Аллах иска да изпита слугата Си дали е благодарен или не.
„Един, който имаше знание от Писанието, рече: „Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.“ И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: „Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.““ (Коран 27:40)
Обещанието, което пратеникът на Аллах (с.а.с.) е дал, че ще има голяма награда за изпитанията, е само за търпеливия му`мин (вярващ).
Ибн ал-Кайим е казал: Когато някой божий раб го настигне изпитание, той го показва чрез шест неща:
1. Таухида (Вярата в единството и неповторимостта на Аллах) и вярата че Аллах го е предопределил, поискал и направил: Това, което Аллах иска, се случва и това, което Аллах не иска, не може да се случи.
2. Вярата в справедливостта на Аллах: Неговото решение е вечно и справедливостта Му е част от всезнанието Му.
3. Вярата в милосърдието на Аллах: Милосърдието Му в тази съдба надвишава яда Му.
4. Вярата във всезнанието на Аллах: Чрез знанието Си Той е решил това и не го е сторил безпричинно.
5. Благодарност: Аллах заслужава да му се благодари за всичко и за това, което се случва.
6. Богоотдаденост: От която и перспектива да го погледнем, той се чувства божий раб, който се съгласява напълно с решенията на Аллах.
Причини за изпитанията и нещастията
1. Извършването на грях и лоши дела:
„Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той извинява.“ (Коран 42:30)
2. Обичта към този свят и заниманието му с него, като най-важното нещо на света, тичайки зад насладите без граници и забравяйки отвъдното и подготовката за него.
Пратеникът на Аллах е казал:
„За който е важно отвъдното, на него Аллах ще даде богатство в душата и мнозина съдружници, както и нещата от този свят. Но за който е важен този свят, него Аллах ще го остави беден и ще направи така, че хората около него да се разпръснат и ще му даде само това от този свят, което му е предопределил.“ (Суна ат-Тирмиди, хадис № 2465)
3. Взимането на лихва и подпомагането на разпространението й.
„О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се -; ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.“ (Коран 2:278-279)
Този, който взима лихва, е изключен от милосърдието на Аллах, ако не се разкае пред Него.
Джабир (р.) е казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) прокле този, който взима лихва, този, който плаща лихва, както и счетоводителя, който я записва и свидетелите на лихвен договор и каза: „Всички те са еднакво виновни.“ (Сахих Муслим, хадис № 1598)
4. Отпечатването на грехове, разпространението им и разкрасяването им.
„За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.“ (Коран 24:19)
5. Забравянето на заповедта да се кани към добро и да се забранява лошото.
„Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили! Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи и в мъчението ще пребивават вечно. И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в низпосланото на него, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.“ (Коран 5:78-81)
6. Присмиването над вярващите (ал-му`минин) и борбата с тях.
„Аллах закриля вярващите. Аллах не обича никой изменник, неблагодарник.“ (Коран 22:38)
Предава се от Абу Хурайра (р.), че пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах казва: „На този, който застане срещу моите (приятели), обявявам война.““ (Сахих ал-Бухари, хадис № 6137)
Трябва да се знае, че този, който им се присмива се присмива и на религията, което го отхвърля от вярата.
„И ако ги попиташ, непременно ще рекат: „Само бъбрехме и се забавлявахме.“ Кажи: „Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?“ Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“ (Коран 9:65-66)
7. Радост, когато някой друг страда, незачитането на хората и подигравките с тях.
„Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и онези, които не намират друго да дадат освен своето старание -; Аллах им се е присмял и за тях има болезнено мъчение.“ (Коран 9:79)
8. Плетенето чрез измама на интриги срещу някой от рабите на Аллах. В връзка с тези интриги Аллах казва:
„...Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят...“ (Коран 35:43)
9. Наслаждаването на даровете на Аллах без да се показва благодарност или ако се мисли, че те идват не от Аллах, а от някой друг.
(Виж историята на Карун в Корана, Сура 28, аят № 76-81)
Начини, как да се справим с изпитанията и нещастията (мъките)
Успешният начин, чрез който можем да се справим с проблемите и нещастията, е истинското убеждение в предопределението на съдбата. Това е един от начините да се улесни изпитанието на вярващия раб. Чрез това той се предпазва от много от телесните болести, които са резултат на душевните.
Ако мюсюлманинът вярва, че това, което му се случва не е трябвало да го задмине и това, което го задминава не е трябвало да му се случи, ще е доволен с това, което Аллах му е предопределил.
„Не се случва беда преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците.“ (Коран 57:22-23)
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Силно вярващият е по-любим на Аллах от слабо вярващия, въпреки че и в двамата има нещо добро. Придържай се към това, от което имаш полза. Моли се на Аллах за помощ и не преставай (да го правиш)! Случи ли ти се нещо неприятно, не казвай: „Да бях направил това или онова.“ Трябва да казваш: „Аллах го е предопределил и това, което Той реши се случва.“ „Да бях“ отваря врата за сатаната.” (Сахих Муслим, хадис № 2664)
Задължение на вярващия към Господаря му е да е доволен от всичко, което Аллах му е предопределил, независимо дали това е богатство или бедност, здраве или болест, трудности или улеснения. Той не трябва да е само доволен, когато е богат, здрав и му е лесно и да е недоволен, ако е беден, болен и в трудности.
„Някой от хората служи на Аллах с колебание. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба.“ (Коран 22:11)
Вярващият раб трябва да знае, че всичко е в ръцете на Аллах, че Той е Единственият, който няма съдружници и че Той е отговорен за царството и създанията Му, и че Той предопределя само това, което е добро и от полза, и че Той е даващият полза и вреда. Той унижава всеки, който заслужава да бъде унизен и издига всеки, който заслужава да бъде издигнат, Той е този, който дава богатство и пази от обедняване.
„И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Настига Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (Коран 10:107)
Запознат ли е с всичко това вярващият и отдаде ли се съзнателно на това ще се свърже безгранично с Аллах, като му се довери съвсем и едновременно се стреми да изпълнява заповедите му, и ще търси закрилата Му, от страх от наказанието Му и от надежда за даровете и добротата Му.
„...И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен...“ (Коран 65:3)
Понеже рабите са слаби и не знаят в какво се крие доброто.
„Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.” (Коран 2:216)
В този случай вярващият се доверява на Аллах за справедливото решение на проблемите си и се надява на награда от Него за търпението, с което той посреща сполетялото го него или семейството му изпитание и нещастие.
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Няма божий раб, който да не казва, когато го сполети нещастие „Принадлежим на Аллах и при него е завръщането.“...“ (Сахих Муслим, хадис № 918)
Ибн ал-Кайим казва:
„Този израз е прекрасен начин, за да се излекува подложеният на изпитание. И той е най-полезен за този свят и за отвъдното, понеже съдържа два отлични компонента. Ако човек е запознат с тях, е и в сигурност при нещастия:
1. Вярващият трябва да знае, че семейството и богатството (това, което има; наличните му вещи) принадлежат на Аллах и че те са като нещо взето на заем. Щом вярващият ги има, той е като този, който е взел нещо на заем.
2. Вярващият трябва да знае, че се касае за нещо, което му е предопределено и че той ще бъде върнат при Аллах. Той ще трябва да напусне този свят и да се изправи сам пред Господаря си – без семейство, без имане и без рода. Това, което ще е с него са добрите и лошите му дела. Ако началото и края са такива, тогава как може някой да е щастлив, че има нещо или нещастен, че е изгубил нещо?“
Други начини за преодоляването на изпитания
- Правенето на молитвите
- Избягването на недоволство и очакване на добро от Аллах
- По-често напомняне за съществуването на Аллах, понеже чрез това човек може да забрави нещастието и да закали душата си.
„Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (Коран 13:28)
- Правенето на повече „обикновени“ молитви (ду`а)
„И рече вашият Господ: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!““ (Коран 40:60)
- Осъзнаването, че с тревогите идва успокоението и че с трудностите идва улеснението.
„С трудността има и леснина. С трудността има и леснина.“ (Коран 94:5-6)
- Знанието, че този свят е временен дом, а не място за вечно пребиваване. Понеже всяко богатство отминава и всичко се разпада.
„Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.“ (Коран 55:26-27)
- Знанието, че човек не може да напусне този свят, без да завърши това, което Аллах е предопределил за или срещу него.
Ибн Кайим споменава следните предпазни мерки:
1) Да се взима поука от нещастията на другите. Всеки трябва да е сигурен, че няма човек, който да не го сполетяват нещастия. Огледа ли се наоколо по света човек вижда, че някои хора са загубили любим човек, други ги е сполетяло някакво друго нещастие. Този свят е домът на изпитанията. Ако има малко за смях, има много за плакане; ако има един щастлив ден, то има през целия живот отново и отново нещастни.
2) Да се замисля над наложеното изпитанието и нещастието. Трябва да се благодари на Аллах, че изпитанието не е по-трудно от това и че това изпитание не засяга вярата му. Човек не трябва да е тъжен, ако загуби нещо от този свят, освен при загуба на вярата си. Трябва да се благодари на Аллах за всички останали дарове и добрини, които му е дал и запазил.
3) Човек трябва да е наясно, че предизвиква само яда на Аллах, ако е недоволен от това, което Аллах му е предопределил. Чрез това той радва дявола и врага, вреди на приятеля, губи наградата си и сам се отпуска. Прояви ли обаче търпение и приеме ли това, печели задоволството на Аллах, остава сатаната да потъне в срам и го прогонва, радва приятеля и вреди на врага.
4) Да се гледа на изпитанията и нещастията като на една врата от много, от които влиза една от наградите на Аллах, независимо дали човек я иска или не. И трябва да се напомня за наградите в отвъдното, понеже за търпеливите и доволните Аллах не оставя нищо да се погуби.
Абу Са`ид ал-Кудри предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Няма зла участ за мюсюлманина, няма грижи, тревоги, щети, мъки, даже и трън не го убожда без Аллах да опрощава чрез това греховете му.“ (Сахих Бухари, хадис № 5318)
5) Трябва да се знае, че търпението и примиряването с това, което се случва, са причина за влизането в Рая (ал-джанна).
„И ще ви подложим на изпитание, докато отличим сред вас борещите се по пътя на Аллах и търпеливите, и разкрием вестите за вас.“ (Коран 47:31)
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Достоен за възхищение е вярващият! Всичко е добро за него – и това (тази изгода) не притежава никой освен вярващия. Случи ли му се нещо радостно е благодарен и това е добре да него. Случи ли му се някое нещастие е търпелив и това е добре за него.” (Сахих Муслим, хадис № 2999)
6) Трябва да се знае, че при пълно недоволство няма друг изход освен търпението. Това се нарича нежелателно търпение, то не се възнаграждава.
7) Трябва да се знае, че Този, Който подлага на изпитание, е Най-милосърдният от милосърдните и че Той не подлага на изпитание, за да унищожи някой или за да го мъчи. По-скоро Той прави това, за да изпита търпението, примирението и вярата (иман) му. За да чуе молбите и молитвите му и за да то види обърнат към него с отдадено сърце между молещите Го за помощ ръце.
8) Трябва да се знае, че горчивината на този свят е сладостта на отвъдния. Така Аллах може да обърне съдбата, така че сладостта на този свят да е горчивината на отвъдния. Но смяната от кратката горчивина към вечната сладост е по-добра отколкото обратната смяна.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Огънят на ада се крие зад насладите, а раят се крие зад нежеланите неща.“ (Сахих Муслим, хадис № 2822)
Успокоение за всеки, който е подложен на изпитание
Дошъл си от тъмнината в матката на този свят. От топлината на майчините ръце – на студа на вятъра, от който трябва сам да се пазиш. Независимо къде се намираш и накъде отиваш: Ти биваш изпитван.
Да! Дошъл си на този свят, за да бъдеш изпитан. За да види Аллах какво ще направи този свят от теб или какво ще направиш ти от него. Ти ли ще управляваш света или той тебе?
Ще можеш ли да стоиш над него или той ще те порази?
Ще те веят ли ветровете му напред назад или ти ще вееш платната си по него?
Да, изпитван си от самото начало!
Ако беше израснал сред бандити и ти ли щеше да станеш престъпник?
Ако беше роден инвалид, щеше ли да си недоволен от това, което Аллах ти е предопределил?
Ако беше роден в богато, заможно семейство, щеше ли да си разглезен, арогантен човек?
Какво щеше да стане от теб, ако беше роден в семейство, в което родителите само се карат и мразят?
Това е изпитанието на този свят. Трябва сам да си отговориш: Щеше ли да запазиш търпелив религията си или нямаше да можеш да изтърпиш изпитанията?
Не! Бъди търпелив! Бъди търпелив! Замисли се, че раят е много скъп. Този свят е затвор за вярващите, а адът за невярващите.
„Но с това (раят) са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.“ (Коран 41:35)
Те издържат изпитанието търпеливо и смело. Те не излизат от релси при нещастия и катастрофи. Усърдието им не намалява това. Изкушенията на този свят не ги размекват.
Моли се на Аллах за помощ. Той е сигурно скривалище за страхливите. Той е сигурната опора на изгубените. Моли се на Аллах за помощ, понеже Той е наблизо и Той дава на нуждаещите се.
Що за хубави думи и що за правилен съвет.
Моли се на Аллах за помощ в тъмните нощи, когато хората спят и Аллах – Всевишният - приема молитвите на рабите си.
Моли се на Аллах за помощ. Кой може да ти помогне освен Него?
„И когато Моите раби те питат за Мен -; Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят.“ (Коран 2:186)
Молим се на Аллах – Най-милосърдния, Единствения – да пречисти нашите и вашите дела, да напъти нас и вас, нашите и вашите наследници и да ни награди богато и да ни събере заедно с Мухаммед (с.а.с.). Амин.
обичани във вярата братя и сестри,
иншаллах да четете здрави и силни тази статия!
В днешно време върлуват много проблеми, беди, ядове и стрес на този свят и аллаху алим (Аллах знае най-добре) може и някои от тези беди и проблеми да са сполетяли и вас. Нека Аллах та`ала да направи така, че тези думи да са от полза за нас, независимо в какво състояние се намираме в момента или ще се намираме в бъдеще. Амин!
Кратко напомняне за всеки, който преживява изпитание
Имам ал-Басри казва:
Смешен е този, който преживява изпитание и не обръща внимание на пет знамения от книгата на Аллах, въпреки че знае за предимството им.
Всевишният казва:
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ (Коран 2:155-157)
В Корана се казва относно Муса:
„... „Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите.“ И го опази Аллах от злините, които те замисляха. И злото мъчение обгради рода на Фараона.“ (Коран 40:44-45)
Аллах казва също:
„За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“(Коран 3:173-174)
А на Юнус Той е казал:
„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: „Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.“ (Коран 21:87-88)
Аллах казва също така:
„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: „Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.“ (Коран 21:83-84)
Тези знамения представляват едно любезно напомняне за всеки мубтали (този, който са го сполетяли проблеми, беди, нещастие, изпитания и мъки), за да може сърцето му да се успокои, за да може да се съгласи с решението на Аллах и за да разбере, че тези изпитания ще му донесат нещо добро на този свят и в отвъдното.
Слава на Аллах, Господа на световете.
Изпитанието от гледна точка на ислямското право
„Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.“ (Коран 1:35)
Първият вид изпитание е това с нещо лошо. Чрез него Аллах изпитва слугата Си дали е търпелив или не.
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ (Коран 2:155-157)
Вторият вид изпитание е това с нещо хубаво. Чрез него Аллах иска да изпита слугата Си дали е благодарен или не.
„Един, който имаше знание от Писанието, рече: „Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.“ И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: „Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.““ (Коран 27:40)
Обещанието, което пратеникът на Аллах (с.а.с.) е дал, че ще има голяма награда за изпитанията, е само за търпеливия му`мин (вярващ).
Ибн ал-Кайим е казал: Когато някой божий раб го настигне изпитание, той го показва чрез шест неща:
1. Таухида (Вярата в единството и неповторимостта на Аллах) и вярата че Аллах го е предопределил, поискал и направил: Това, което Аллах иска, се случва и това, което Аллах не иска, не може да се случи.
2. Вярата в справедливостта на Аллах: Неговото решение е вечно и справедливостта Му е част от всезнанието Му.
3. Вярата в милосърдието на Аллах: Милосърдието Му в тази съдба надвишава яда Му.
4. Вярата във всезнанието на Аллах: Чрез знанието Си Той е решил това и не го е сторил безпричинно.
5. Благодарност: Аллах заслужава да му се благодари за всичко и за това, което се случва.
6. Богоотдаденост: От която и перспектива да го погледнем, той се чувства божий раб, който се съгласява напълно с решенията на Аллах.
Причини за изпитанията и нещастията
1. Извършването на грях и лоши дела:
„Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той извинява.“ (Коран 42:30)
2. Обичта към този свят и заниманието му с него, като най-важното нещо на света, тичайки зад насладите без граници и забравяйки отвъдното и подготовката за него.
Пратеникът на Аллах е казал:
„За който е важно отвъдното, на него Аллах ще даде богатство в душата и мнозина съдружници, както и нещата от този свят. Но за който е важен този свят, него Аллах ще го остави беден и ще направи така, че хората около него да се разпръснат и ще му даде само това от този свят, което му е предопределил.“ (Суна ат-Тирмиди, хадис № 2465)
3. Взимането на лихва и подпомагането на разпространението й.
„О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се -; ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.“ (Коран 2:278-279)
Този, който взима лихва, е изключен от милосърдието на Аллах, ако не се разкае пред Него.
Джабир (р.) е казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) прокле този, който взима лихва, този, който плаща лихва, както и счетоводителя, който я записва и свидетелите на лихвен договор и каза: „Всички те са еднакво виновни.“ (Сахих Муслим, хадис № 1598)
4. Отпечатването на грехове, разпространението им и разкрасяването им.
„За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.“ (Коран 24:19)
5. Забравянето на заповедта да се кани към добро и да се забранява лошото.
„Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили! Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи и в мъчението ще пребивават вечно. И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в низпосланото на него, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.“ (Коран 5:78-81)
6. Присмиването над вярващите (ал-му`минин) и борбата с тях.
„Аллах закриля вярващите. Аллах не обича никой изменник, неблагодарник.“ (Коран 22:38)
Предава се от Абу Хурайра (р.), че пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах казва: „На този, който застане срещу моите (приятели), обявявам война.““ (Сахих ал-Бухари, хадис № 6137)
Трябва да се знае, че този, който им се присмива се присмива и на религията, което го отхвърля от вярата.
„И ако ги попиташ, непременно ще рекат: „Само бъбрехме и се забавлявахме.“ Кажи: „Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?“ Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“ (Коран 9:65-66)
7. Радост, когато някой друг страда, незачитането на хората и подигравките с тях.
„Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и онези, които не намират друго да дадат освен своето старание -; Аллах им се е присмял и за тях има болезнено мъчение.“ (Коран 9:79)
8. Плетенето чрез измама на интриги срещу някой от рабите на Аллах. В връзка с тези интриги Аллах казва:
„...Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят...“ (Коран 35:43)
9. Наслаждаването на даровете на Аллах без да се показва благодарност или ако се мисли, че те идват не от Аллах, а от някой друг.
(Виж историята на Карун в Корана, Сура 28, аят № 76-81)
Начини, как да се справим с изпитанията и нещастията (мъките)
Успешният начин, чрез който можем да се справим с проблемите и нещастията, е истинското убеждение в предопределението на съдбата. Това е един от начините да се улесни изпитанието на вярващия раб. Чрез това той се предпазва от много от телесните болести, които са резултат на душевните.
Ако мюсюлманинът вярва, че това, което му се случва не е трябвало да го задмине и това, което го задминава не е трябвало да му се случи, ще е доволен с това, което Аллах му е предопределил.
„Не се случва беда преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците.“ (Коран 57:22-23)
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Силно вярващият е по-любим на Аллах от слабо вярващия, въпреки че и в двамата има нещо добро. Придържай се към това, от което имаш полза. Моли се на Аллах за помощ и не преставай (да го правиш)! Случи ли ти се нещо неприятно, не казвай: „Да бях направил това или онова.“ Трябва да казваш: „Аллах го е предопределил и това, което Той реши се случва.“ „Да бях“ отваря врата за сатаната.” (Сахих Муслим, хадис № 2664)
Задължение на вярващия към Господаря му е да е доволен от всичко, което Аллах му е предопределил, независимо дали това е богатство или бедност, здраве или болест, трудности или улеснения. Той не трябва да е само доволен, когато е богат, здрав и му е лесно и да е недоволен, ако е беден, болен и в трудности.
„Някой от хората служи на Аллах с колебание. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба.“ (Коран 22:11)
Вярващият раб трябва да знае, че всичко е в ръцете на Аллах, че Той е Единственият, който няма съдружници и че Той е отговорен за царството и създанията Му, и че Той предопределя само това, което е добро и от полза, и че Той е даващият полза и вреда. Той унижава всеки, който заслужава да бъде унизен и издига всеки, който заслужава да бъде издигнат, Той е този, който дава богатство и пази от обедняване.
„И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Настига Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (Коран 10:107)
Запознат ли е с всичко това вярващият и отдаде ли се съзнателно на това ще се свърже безгранично с Аллах, като му се довери съвсем и едновременно се стреми да изпълнява заповедите му, и ще търси закрилата Му, от страх от наказанието Му и от надежда за даровете и добротата Му.
„...И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен...“ (Коран 65:3)
Понеже рабите са слаби и не знаят в какво се крие доброто.
„Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.” (Коран 2:216)
В този случай вярващият се доверява на Аллах за справедливото решение на проблемите си и се надява на награда от Него за търпението, с което той посреща сполетялото го него или семейството му изпитание и нещастие.
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Няма божий раб, който да не казва, когато го сполети нещастие „Принадлежим на Аллах и при него е завръщането.“...“ (Сахих Муслим, хадис № 918)
Ибн ал-Кайим казва:
„Този израз е прекрасен начин, за да се излекува подложеният на изпитание. И той е най-полезен за този свят и за отвъдното, понеже съдържа два отлични компонента. Ако човек е запознат с тях, е и в сигурност при нещастия:
1. Вярващият трябва да знае, че семейството и богатството (това, което има; наличните му вещи) принадлежат на Аллах и че те са като нещо взето на заем. Щом вярващият ги има, той е като този, който е взел нещо на заем.
2. Вярващият трябва да знае, че се касае за нещо, което му е предопределено и че той ще бъде върнат при Аллах. Той ще трябва да напусне този свят и да се изправи сам пред Господаря си – без семейство, без имане и без рода. Това, което ще е с него са добрите и лошите му дела. Ако началото и края са такива, тогава как може някой да е щастлив, че има нещо или нещастен, че е изгубил нещо?“
Други начини за преодоляването на изпитания
- Правенето на молитвите
- Избягването на недоволство и очакване на добро от Аллах
- По-често напомняне за съществуването на Аллах, понеже чрез това човек може да забрави нещастието и да закали душата си.
„Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (Коран 13:28)
- Правенето на повече „обикновени“ молитви (ду`а)
„И рече вашият Господ: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!““ (Коран 40:60)
- Осъзнаването, че с тревогите идва успокоението и че с трудностите идва улеснението.
„С трудността има и леснина. С трудността има и леснина.“ (Коран 94:5-6)
- Знанието, че този свят е временен дом, а не място за вечно пребиваване. Понеже всяко богатство отминава и всичко се разпада.
„Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.“ (Коран 55:26-27)
- Знанието, че човек не може да напусне този свят, без да завърши това, което Аллах е предопределил за или срещу него.
Ибн Кайим споменава следните предпазни мерки:
1) Да се взима поука от нещастията на другите. Всеки трябва да е сигурен, че няма човек, който да не го сполетяват нещастия. Огледа ли се наоколо по света човек вижда, че някои хора са загубили любим човек, други ги е сполетяло някакво друго нещастие. Този свят е домът на изпитанията. Ако има малко за смях, има много за плакане; ако има един щастлив ден, то има през целия живот отново и отново нещастни.
2) Да се замисля над наложеното изпитанието и нещастието. Трябва да се благодари на Аллах, че изпитанието не е по-трудно от това и че това изпитание не засяга вярата му. Човек не трябва да е тъжен, ако загуби нещо от този свят, освен при загуба на вярата си. Трябва да се благодари на Аллах за всички останали дарове и добрини, които му е дал и запазил.
3) Човек трябва да е наясно, че предизвиква само яда на Аллах, ако е недоволен от това, което Аллах му е предопределил. Чрез това той радва дявола и врага, вреди на приятеля, губи наградата си и сам се отпуска. Прояви ли обаче търпение и приеме ли това, печели задоволството на Аллах, остава сатаната да потъне в срам и го прогонва, радва приятеля и вреди на врага.
4) Да се гледа на изпитанията и нещастията като на една врата от много, от които влиза една от наградите на Аллах, независимо дали човек я иска или не. И трябва да се напомня за наградите в отвъдното, понеже за търпеливите и доволните Аллах не оставя нищо да се погуби.
Абу Са`ид ал-Кудри предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Няма зла участ за мюсюлманина, няма грижи, тревоги, щети, мъки, даже и трън не го убожда без Аллах да опрощава чрез това греховете му.“ (Сахих Бухари, хадис № 5318)
5) Трябва да се знае, че търпението и примиряването с това, което се случва, са причина за влизането в Рая (ал-джанна).
„И ще ви подложим на изпитание, докато отличим сред вас борещите се по пътя на Аллах и търпеливите, и разкрием вестите за вас.“ (Коран 47:31)
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Достоен за възхищение е вярващият! Всичко е добро за него – и това (тази изгода) не притежава никой освен вярващия. Случи ли му се нещо радостно е благодарен и това е добре да него. Случи ли му се някое нещастие е търпелив и това е добре за него.” (Сахих Муслим, хадис № 2999)
6) Трябва да се знае, че при пълно недоволство няма друг изход освен търпението. Това се нарича нежелателно търпение, то не се възнаграждава.
7) Трябва да се знае, че Този, Който подлага на изпитание, е Най-милосърдният от милосърдните и че Той не подлага на изпитание, за да унищожи някой или за да го мъчи. По-скоро Той прави това, за да изпита търпението, примирението и вярата (иман) му. За да чуе молбите и молитвите му и за да то види обърнат към него с отдадено сърце между молещите Го за помощ ръце.
8) Трябва да се знае, че горчивината на този свят е сладостта на отвъдния. Така Аллах може да обърне съдбата, така че сладостта на този свят да е горчивината на отвъдния. Но смяната от кратката горчивина към вечната сладост е по-добра отколкото обратната смяна.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Огънят на ада се крие зад насладите, а раят се крие зад нежеланите неща.“ (Сахих Муслим, хадис № 2822)
Успокоение за всеки, който е подложен на изпитание
Дошъл си от тъмнината в матката на този свят. От топлината на майчините ръце – на студа на вятъра, от който трябва сам да се пазиш. Независимо къде се намираш и накъде отиваш: Ти биваш изпитван.
Да! Дошъл си на този свят, за да бъдеш изпитан. За да види Аллах какво ще направи този свят от теб или какво ще направиш ти от него. Ти ли ще управляваш света или той тебе?
Ще можеш ли да стоиш над него или той ще те порази?
Ще те веят ли ветровете му напред назад или ти ще вееш платната си по него?
Да, изпитван си от самото начало!
Ако беше израснал сред бандити и ти ли щеше да станеш престъпник?
Ако беше роден инвалид, щеше ли да си недоволен от това, което Аллах ти е предопределил?
Ако беше роден в богато, заможно семейство, щеше ли да си разглезен, арогантен човек?
Какво щеше да стане от теб, ако беше роден в семейство, в което родителите само се карат и мразят?
Това е изпитанието на този свят. Трябва сам да си отговориш: Щеше ли да запазиш търпелив религията си или нямаше да можеш да изтърпиш изпитанията?
Не! Бъди търпелив! Бъди търпелив! Замисли се, че раят е много скъп. Този свят е затвор за вярващите, а адът за невярващите.
„Но с това (раят) са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.“ (Коран 41:35)
Те издържат изпитанието търпеливо и смело. Те не излизат от релси при нещастия и катастрофи. Усърдието им не намалява това. Изкушенията на този свят не ги размекват.
Моли се на Аллах за помощ. Той е сигурно скривалище за страхливите. Той е сигурната опора на изгубените. Моли се на Аллах за помощ, понеже Той е наблизо и Той дава на нуждаещите се.
Що за хубави думи и що за правилен съвет.
Моли се на Аллах за помощ в тъмните нощи, когато хората спят и Аллах – Всевишният - приема молитвите на рабите си.
Моли се на Аллах за помощ. Кой може да ти помогне освен Него?
„И когато Моите раби те питат за Мен -; Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят.“ (Коран 2:186)
Молим се на Аллах – Най-милосърдния, Единствения – да пречисти нашите и вашите дела, да напъти нас и вас, нашите и вашите наследници и да ни награди богато и да ни събере заедно с Мухаммед (с.а.с.). Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар