Прекрасните ездачи

 

 

Хасан и Хюсеин обичаха да си играят с дядо

си. Дядо им също обичаше да играе най-различ-
ни игри с тях.
Веднъж дядо и внуци играеха на “конче”. Дой-
де достопочтеният Юмер (р.а.). Изуми се от глед-
ката, разкрила се пред него. Обърна се към децата

и изрази учудването си, наблягайки на това колко
прекрасен другар в играта си имат.
“Какво прекрасно конче си имате!”
Вместо децата отговори дядо им: “И колко
прекрасни ездачи са те!”
Често гордостта ни застава между нас и де-
цата. Гордостта е скрита зад думите “Нямам вре-
ме!”, които не позволяват на бащите подобни иг-
ри с децата им.
Повечето от нас не осъзнават положителното
въздействие върху детския свят от играта на деца-
та с бащите им. И след време, когато поради лип-
са на сърдечност във взаимоотношенията в ран-
на възраст, се появят първите неразбирателства
между родители и деца, ние отново обвиняваме
децата. А всъщност неосъществените взаимоот-
ношения намират проявление тогава, когато де-
цата отраснат...
Ето затова Пратеникът на Аллах (с.а.в.) не бил
небрежен към играта с децата и е повелил: “Който
има дете, нека се вдетинява заедно с него!”