ДЕТСКАТА РЕВНОСТ

Често се случва малките да молят: „Купи ми братче (или сетричка)!“ За тях ново дете представлява нещо като жива кукла, с която могат да си играят. Те радостно посрещат новината, че, най-после, ще се появи братче (сестричка). Кошмарът започва по-късно.

Много деца са привързани към родителите си. В  момента, в който започнат да разбират, че се е появила не кукла, а живо дете, в сърчицето им се появява страха: „Как така? Мама е само моя! А сега ще престане да ме обича, а ще обича само това – малкото?! И сега ще ме отхвърлят или ще ме дадат на някой друг?“ Страховете стигат предела си, когато бебето се роди. Виждайки, че майката е заета през цялото време, също бабите и дядовците – оставяйки на голямото дете играчки и бонбони, отиват при малкото, детето все повече се отчайва: „Не съм им нужен! Не съм нужен на никого!“
Защо детската ревност предизвиква досада, раздразнение? Смята, че е каприз, глезотия, глупост, също и порок. А в същност, преди всичко, това е страдание, често по-мъчително, отколкото при възрастните. Нали до определена възраст света на детето, е семейството.
Специалистите обръщат внимание на това, че детската ревност протича в няколко стадия:
Първите прояви са свързани с кърменето – често у детето могат да се видят опити за връщане във възрастта, дори отчасти и не задълго. Те могат да се върнат към кърменето от гръдта, да искат да пият от биберон. Този регрес се обяснява с мечтата на детето за това, родителите да се отнасят към него, както преди, когато е било само. Когато родителите разберат това и не се ядосат по този повод, дават възможност на детето открито да покаже ревността си.
Ако детето има възможността открито да прояви чувствата си и види, че родителите го обичат по предишния начин, то се успокоява.
Второто пламване на ревността възниква, когато започнат ужасните „войни“ за играчки. Детето в началото завижда на малкото за играчките и се оптва със всички усилия да си възвърне предишните позиции. Някои родители се плашат, но в това няма нищо ненормално и болезнено. Може да се кажем, че ревността у децата, е нормално явление, което означава, че обичат и чувствата им се развиват с бърза скорост.
Кое в същност наранява голямото дете и то изпитва ревност, когато се появи малкото? То се чувства „свалено от престола“. Но товa е половин беда! В края на краищата, през целия си живот човек изиграва множество роли. Тук друго е важно: ролята, която се предлага на голямото дете, често е непривлекателна за него – от раждането на малкото автоматично то е станало възрастен за родителите...В същност, то се убеждава много бързо в това, че това е лъжа. А лъжата е обида!
         – Ако съм възрастен, - разсъждава детето, - защо тогава не ми разрешават да доближа малкото? Мама го повива, вози го в количка. Татко го подхвърля до тавана! На приятелите си разрешават да го държат на ръце, а на мен, дори с пръст да го докосна, викат: „Внимавай! Махни се!“ Тогава какъв възрастен съм?
От друга страна опитите на голямото дете отново да стане малко (много деца какво правят: сучат пръстите си; търсят някой, който да си играе с тях, като с бебе; цапа си дрехите; някои капризничат за дребни неща и хленчат за всяко нещо, понякога до истерия; някои даже запъват) предизвикват недоумение и досада. От детенце, което до скоро е било център на внимание, искат то спокойно да отиде в сянка и да стане, по възможност, непретенциозен и незабележим. Такова желание е напълно разбираемо: първите месеци от живота на новороденото поглъщат цялото внимание на майката и тя съвсем притъпено възприема това, което не е свързано с нея и бебето. В много семейства се опитват да компенсират тази естествена липса на внимание от страна на майката, като временно дават голямото дете на отглеждане при бабата и дядото. Тези опити само подслаждат горчивия хап. Доволно наивно е да се мисли, че детето няма да се почуства отхвърлено вън от дома, когато там – на него така се струва – се случват толкова интересни неща.
По-продуктивно е, смятат някои психолози, да се пробва друго: да се направи ролята на голямото дете привлекателна за него (уговорката е, че този случай е за деца, при които разликата във възрастта е над 3-4 години. Опита да се внуши на 2-3 годишни малчугани, че са вече големи, е предварително обречена на провал и жестока в същност. При малка разлика във възрастта на децата конкуренцията е особено силна. Затова родителите не  трябва да подчертават възрастта на по-голямото). На първо време ролята на бавачка ще бъде привлекателна за голямото дете (това по-късно ще му писне!), необходимо е да му се даде възможност да пробва новото амплоа. Дори петгодишни деца могат да бъдат отлични помощници при отглеждането на малкото. Можете да му разрешите да държи на ръце малкото (под контрол, разбира се). При големите деца, в такива моменти, възниква усещането за съпричастност към развитието на малчугана.
Много е важно да казвате на детето, че го обичате: „Ти си моя любим голям син /дъщеря“. Освен това проявата на любовта към децата е от сунната. В хадиса, предаден от Абу Хурайра се казва, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, целунал ал-Хасан ибн Али, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъствал ал-Акра ибн Хабис, който казал: „Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, погледна към него и каза:
„Който не съчувства, и на него не съчувстват“

И така, да обобщим:

Отнасяйте се към ревността като нормално чувство от страна на малкото дете. За да му бъде по-лесно да се справи с това, постарайте се да спазвате следващите препоръки:
- обръщайте на голямото толкова внимание и любов, както преди;
- помогнете да голямото дете да намери подходящ начин да участва в живота на семейството;
- не правете сравнение между децата пред тях, за да не подбудите конкуренция между тях; хвалете всяко, когато прави нещо хубаво, като подчертавате, че сигурно ще постигне много повече, стига да иска;
- възприемайте всяко от тях, като уникално и неповторимо;
- не забравяйте, че по времето, когато „играе сцени на ревност“, се развиват някои полезни за човека чувства, като комуникативност, умението да води преговори и да постига  целите си, без физическо насилие;
- осъзнайте реалността на чувствата на вашето дете и се постарайте да вникнете  в неговите преживявания. Ако детето ви е още малко, наколко минути можете да отделите, за да го целунете или да го помилвате. Ако детето ви е голямо давайте му възможност в словесна форма да покаже чувствата си. Това е много важно, защото ако децата получават от родителите си отрицателна преценка за чувствата си, те често се стремят да изразят скрития си импулс в някакви действия, често са неадекватни и пр.
- когато децата си съперничат помежду си, дайте им награда при взаимодействие, сътрудничество, при решаване на някакви задачи или за тяхната сплотеност при игра и т.н
- бъдете справедливи по отношение на всяко дете и не праявявайте по-голяма любов към някое от тях. когато бил веднъж на минбара Ан-Ну'ман ибн Башир казал следното: „Моя баща ми направи подарък, но Амра бинт Рауах (майка ми) му каза, че няма да се съгласи с него, докато не направи Пророка (с.а.с) свидетел в това (тази постъпка). Тогава баща ми отиде при посланика на Аллах (с.а.с.) и му каза: „Подарих нещо на сина ми, но Амра бинт Рауах, майка му, ме накара да ти кажа за това, о, Посланико на Аллах!“ Пророка попита: „Подари ли и на другите си синове подобни подаръци?“ Той отговори отрицателно. Посланика на Аллах каза: „Бой се от Аллах и бъди справедлив към децата си“. Тогава баща ми се върна и взе подаръка си обратно“. (Ал-Бухари)
В заключение искаме да ви напомним, че за всички проблеми трябва да се обръщаме с молба към Аллах Всевишния. Наистина, Той е Откликващия!