В разговорите относно забраждането срещаме три основни схващания: Срамота (порицание),престъпление и грях. Когато даден израз, действие или начин на обличане не съвпада с ценностните възприятия на една общност, то то бива порицавана (засрамваща) постъпка. При положение че е противозаконна, то бива възприета като престъпление. И в случай, че е против религията, то това бива грях.
Докато някои считат, че ако нещо не е противозаконно то не е и грях, други стигат до предположения от рода на "ако нещо бива извършвано от всеки, това означава че то вече не е грях". Всяко едно от двете виждания са напълно погрешни.
Порицаването от обществото (посрамването), никога не може да бъде мерило за истината. Хора които изграждат идеите, мислите и действията си само на база общественото порицание, са дали жертва личността си в полза на общественото мнение и са се превърнали в роби на масата.
Всъщност възможно ли е да приемаме всяка порицавана от обществото "грешка" или всяко възприемано от обществото "добро"? Ако всъщност беше така, не би ли трябвало човек да променя личността си според всяка общност в която се намира, и да сменя цветове като един своеобразен хамелеон?
Много подходящо за темата ни е следното изказване на един западен мислител:
"Вероятно човек не може да си помисли нещо по-ужасно от това да яде месото на собствения си баща; но в миналото са съществували общности с подобни традиции. И правели това от любовта и уважението към родителите си. По този начин искали починалия да бъде погребан в най-подходящия и почитан гроб. Искали телата и споменът от родителите да остане в телата им, та чак до мозъка на костите им. Родителя чрез смилането и усвояването, оживявал отново в техните тела. При подобен начин на възприятие дълбоко вкоренен в мозъка и вените на даден човек, не би било трудно да се установи, че за такива хора разлгането и оставянето на телата на родителите им да бъдат усвоени от червеи, би било равносилно на ужасяващ грях."
Сега, нека помислим: В случай че мнозинството от хората около нас, чрез силна пропаганда, са одобрили подобна идея, бихме ли постъпили така за да бъдем одобрени от обществото? От тук следва че "порицанието"(от обществото) е изцяло субективно и не е фактор, който би променил истината. Дамите които избягват да се забрадят поради посрамването (порицаването) се делят на две основни групи. Едната група казва: "Защо да е грях да ходя незабрадена?", а другата група изказвайки личното си мнение казва: "Няма такова нещо, като забраждане в Исляма."
На пръв поглед изглежда че няма голяма разлика между двете групи. Ала наистина това са две различни сами по себе си теми. Ако разтърсите хората които се изказват с думи от рода на "Какво ще стане ако се забради, ако ще направи нещо, то ще го направи и със забрадка.", то неимоверно всеки път ще видите че това са или хора непознаващи достатъчно Исляма или неуспяващи да изпълнят заповедите в Исляма въпреки знанието си.
Тези хора, опитвайки се да се оттърват от дълбоките угризения на съвестта които усещат, правят подобни изказвания, и вместо да се покайват, се опитват да покажат непозволеното като позволено. Сякаш убеждавайки отсрещния, отговорността за делата им ще отпадне от тях. А всъщност ако дадено действие е грях то си е грях и обратното. Това не може да се установи от масата (мнозинството от хора). Когато в религията забраждането съществува, то друг не може да твърди обратното. Но и в същото време никой не бива да си позволява да налага това насила.
А по темата за мястото на забраждането в Исляма, съществуват множество мнения (фетви). Понеже част от мюслюманите в наши дни, не отдават достатъчно значение в религията на подобни мнения (фетви) от ислямските учени, ще направим директни извадки от Свещения Коран и ще предадем и съответните пояснения към тях.
Всевишния, се обръща към Пратеника (с.а.с.) в сура Нур по следния начин:
24.31. "И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!"
Ако прочетем айетът внимателно, може да се установи следното:
Първо: Обръщението е към вярващите жени. От това следва, че за жените забраждането е един от белезите по които се разпознава вярата им и е религиозно задължение(фарз) само за вярващите жени. При положение, че човек не е вярващ, то той не е отговорен за забраните и задълженията в Исляма. По-точно казано, човек трябва е приел съществуването на Аллах, както и че Коранът е Негово послание и Мухаммед(с.а.с.) е негов пратеник, едва след което е възможно той да е обект на заповедите и забраните на Всевишния.
Второ: Греховния поглед не е забранен само на мъжете (24.30.), а и на жените.
Трето: Относно показването на украшенията.
Ще предадем накратко едно от поясненията (тефсир) относно споменатата в айета дума "украшения":
"Колкото и думата украшение да означава, вещ която служи за украса, и от това че само по себе си гледането на подобна вещ не може да бъде грях, следва че думата е използвана с цел да се посочат местата на които се закачат или слагат тези украшения, а именно местата като ушите, шията и около раменете. Целта на айета бивайки покриването на вярващите жени и имайки предвид, че е обръщение към бедни и богати, то ако го разберем като украшение в буквалния смисъл на думата, тогава айетът би бил низпослан само на богатите. А всъщност обръщението е обобщаващо "кажи на вярващите жени" (бел.ред. не се споменават други условия и обстоятелства) . Друга важна точка е че за жените техните украшения не са тези вещи, а точно тези техни телесни части. Следователно забранените за откриване телесни части, всъщност се явяват отделно и техни украшения." (виж. Hak Dini Kur’an Dili, пояснение свързано с айета).
Четвърто: Вярващите жени да слагат забрадките си, не като жените от периода преди Исляма, които ги вързват за вратовете си и ги пускат да стърчат отзад, а да покрият главите и областта около шията си с тях.
В друг айет от Свещения Коран виждаме следното знамение:
33.59. О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.
В този айет, забраждането е ясно заповядано, и смисълът на тази заповед се обяснява по следния начин: "вярващите жени, бидейки различавани от другите жени, да не бъдат обезпокоявани, да не бъдат обект на съблазнявания и да не бъдат измъчвани душите им от подобни деяния към тях."
Няма коментари:
Публикуване на коментар