ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ГРИЖА ЗА ДРУГИТЕ?

  Живота ни и изпълнен с изпитания, едни хора са изпитание за други, на някои Аллах дал повече на други по- малко именно да ни изпита. Дали имащия ще помогне на нуждаещия се и да нямаш друго имаш ли сърце пак можеш да се грижиш за другите . Наш пример за подражание е Мухаммед (с.а.с.) и който се съобразява с неговия начин на живот, ще се стреми да е милосърден към слабите

Всевишният Аллах казва:
“Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.” (Теубе 128)

Разбира се , че трябва да се грижим за другите!Ако не трябваше Аллах щеше да отреди за всеки по един самотен остров, където да се грижи само за себе си, но Той ни е събрал и повелил да се обичаме и помагаме. И как да подминеш човек в беда, нали и на нас може да ни застигне нещо лошо, никой не е застрахован. Не е наше това , което имаме и което изядем, а това което раздадем.

От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че те заклали овца и Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал какво е останало от нея. Отговорила: „Нищо не остана, само една плешка“. Казал: „Останала е цялата без една плешка“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен хадис).

Той (салляллаху алейхи ве селлем) казва:
“Желайте ме със слабите от вас, като им помагате, защото препитанието ви се дава и ви се помага заради помощта ви към слабите.” /Тирмизи – 4/572 №2507, Ибн Мадже – 2/1338 №4032 (сахих)/

Като се замислим , колко много хора са изпаднали в затруднение , колко много хора нямат залък да сложат в устата си , колко хора нямат покрив над главите си . Колко е болно да знаеш, че някъде , някой в този момент страда. И ако можем да облекчим някой , нека го направим веднага , защото това е наш дълг, като вярващи , изобщо като хора.

Пратеника, алейхисселям, е казал: „Вярващият за вярващите е като главата за тялото. Вярващият страда за другите вярващи, както тялото страда поради болката в главата.” ( „Муснад” на Ахмед, 5/340, в „ас-Силсилатус-Сахиха”, номер 1137)

Няма да има невъзнаградено добро от Аллах , това трябва да ни стимулира да вършим добрини , а да не чакаме награда от човека на когото си помогнал, защото срещано явление е помощта с някаква изгода. Само от Аллах трябва да търсим награда, защото всичко друго е преходно и не носи добро , каквото Аллах може да отреди, напротив с такова поведение и такива цели , може да ти бъде отнета наградата от направеното добро дело. Можем да помагаме по различни начини : да нахраним гладния, да приютим бездомния , да утешим страдащия , да развеселим тъжния, да поговорим със самотния , да посетим болния , дори да накараш някой да се усмихне в труден момент е толкова велико , изпитваш едно удоволствие от факта , че си полезен, че си жив. А за вярващия е дълг да помага на своите братя и сестри в праведността и богобоязънта.

Ебу Хурейра р.а. предава,че Пратеника с.а.с. е казал:
”Онзи, който приканва хората към праведността, ще получи сигурна награда, като онзи който го е посъветвал, без наградата на втория да бъде намалена по никакъв начин.И онзи който приканва хората към грях, ще понесе бремето на своя грях и греха на онзи който го е последвал, без греха на последния да се намали по какъвто и да било начин.”
(Муслим, 4/6470)

. Всевишният Аллах казва:
“И е от онези, които вярват и взаимно са наставляват за състрадание. Тези са хората на десницата.” (Белед 17-18 )

Ние сме хора една общност ,трябва да се подкрепяме , не бива да бъдем егоисти и мислим само за себе си и когато ни е добре не трябва да затваряме очите си за чуждата болка, това, че е на някой друг не значи ,че трябва да стоим безучастни . Истинския вярващ приема чуждата болка за своя!

Аллах Всевишния е казал: „Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда.“ (59: 9).

Колко по-достойно е да помогнеш, отколкото да нагрубиш нуждаещия се.

И е казал Всевишният: „Тъй че не огорчавай сирака! И не отпъждай умоляващия!“ ( 93: 9–10).
Аллах Всевишния е казал: „А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях“ ( 33: 58 ).

Да не оставяме сърцата ни да се превръщат в камъни! Сърцето е създадено да чувства, за да го е грижа за другите , да е милосърдно към хората изпаднали в беда , но някои сърца закоравяват и губят тези си качества и не съзнават , че чрез милосърдието можем да спечелим милосърдието на Създателя ни!!!

“Аллах не е милосърден към този, който не е милосърден към хората.” / Бухари с Фетх – 13/358 №7376, Муслим – 4/1809 №2319/

Често може да се разрази спор между хората , но интересно е как другите постъпват , дали се опитват по някакъв начин да помогнат или им и по лесно да гледат отстрани?

Пречист Аллах казва:
“Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани.” (Худжурат 10)
Аллах Всевишния е казал: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта!…“ (5: 2).
Най- хубавата помощ, която можеш да дадеш на друг е знанието за вярата. Тази е една от добрите постъпки ,които ще ти донесе добро и на този и на другия свят.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва също: “Най-добрата милостиня е мюсюлманинът да научи някакво знание, след това да го предаде на своя брат-мюсюлманина”, хадис, предаден от Ибн Мāдже.

Заедно можем да преодолеем препятствията , защото:
Абу Муса ал Ашари (Аллах да е доволен от него) предава, че Пратеникът на Аллах (Селлаллааху алейхи уа саллам) е казал: “Истинският вярващ за истинския вярващ са като тухлите на една стена, придават си здравина една на друга.” Докато казвал това, Расулаллах (Селлаллааху алейхи уа саллам) притиснал ръцете си, като преплел пръстите си. (Бухари, 1/468)

Само този, който не е помагал на някой друг , не знае какво удоволствие е това , така сърцето живее и то пълноценно. Един човек не може да промени света и да помогне на всички нуждаещи се , но ако всеки се огледа и потърси някой за когото да го е грижа , можем да направим света малко по- добър! И още повече, че живеем във време с доста изобилия.Облагодетелствани сме с неща, които нашите предци са нямали , но нека не ги хабим, а споделяме с нуждаещите се, както са правели по времето на Мухаммед (с.а.с.) при положение , че са имали много малко са се лишавали за да дадът на другия. Затова ще завърша с един хадис , който да ни служи за пример и винаги , когато имаме много да се сетим за него и за хората, които нямат и залък. Да споделим своето и да ни е грижа за другите!!!

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Веднъж при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде някакъв мъж и каза: „Изнемощял съм от глад.” Той извика една от съпругите си, която каза: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с правдата, имам само вода“. После извика друга и тя отговори същото. Всички изрекоха подобни думи: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с правдата, нямам друго освен вода“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Кой ще го приеме да му гостува през нощта?“ Мъж от ансарите каза: „Аз, Пратенико на Аллах!“ Потеглиха заедно към дома му. Казал на жена си: „Почети госта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ В друг вариант се казва: „Имаш ли нещо [за ядене]?“ Отговорила: „Не, освен храната на децата“. Казал: „Утеши ги с нещо и когато поискат вечеря, приспи ги! Щом гостът влезе, загаси лампата и се престори, че и ние се храним!“ Седнали и гостът се нахранил, а те си останали гладни. На другия ден сутринта [ансарът] отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той казал: „Аллах се е възхитил от поведението ви към госта през нощта“ (всепризнат хадис).