Забранено е да предоставя повече блага за едно /едни от децата/, а за друго /други/ по-малко, без някаква необходимост или основателна причина, защото това предизвиква ревност и може дори да доведе до вражда и омраза сред тях.
Същото важи и за майката.
Пратеникът на Аллах,( с.а.с), е казал:
"Бъдете справедливи към синовете си" и го повторил три пъти.
Историята на този хадис е следната: съпругата на Басир ибн Сад ал-Ансари поискала от съпруга си да даде една градина или един роб на сина й, ал-Нуман ибн Басир. Тя помолила мъжа си да отиде при Мухаммед (с.а.с), за да стане свидетел.
Басир отишъл при Мухаммед, (с.а.с), и казал:
"дъщерята на този и този /имайки предвид жена си/ ме помоли да дам един роб на сина й."
"Има ли той други братя?", попитал Пратеникът, (с.а.с) . "Да", отговорил Басир.
"Даде ли същото и на тях", попитал Мухаммед,( с.а.с. )"Не", отговорил той.
След което Пратеникът (с.а.с )казал:
"Това не е редно и аз не мога да бъда свидетел за неправдата”.
Други хадиси в това отношение са следните:
"Не ме молете да бъда свидетел за несправедливост”.
(Абу Дауд)
"Правото на децата ви е да се отнасяте с тях еднакво, а вашето право е, да ви уважават". (Бухари и Муслим")
"Бойте се от Аллах и си отнасяйте с децата си справедливо".
(Бухари и др.)
Имам Ахмед ибн Ханбел, Аллах да се смили над него, казва, че се допуска по-добро отношение към едно от децата в случай, че то има някакъв недъг.
Ислямът дава определени права, които регламентират отношенията деца-родители, като поставя определени забрани, за да защити тези права.
Детето има право на живот.
Нито бащата, нито майката имат правото да отнемат този живот, без значение дали е момче, или момиче.
Аллах Всевишния повелява:
И не убивайте децата си поради страх от бедност!
Ние храним и тях, и вас.
Убиването им е голям грях.
(17:31)
...и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито...
(81:8,9)
Без значение е мотивът за това престъпление, дали е икономически /например страх от бедност или липса на средства/ или е друг / „унижение“ при женска рожба/.
Ислямът категорично забранява това "предпазно" действие, което не е нищо освен преднамерено убийство и посегателство над беззащитно човешко същество.
Ето защо, когато Пратеникът( с.а.с )
бил попитан:
"Кой е най-големият грях", той отговорил:
"Да се отдадеш на друг, а не на Аллах, Който те е създал."
"А след това?", бил попитан той.
"Да убиеш детето си от страх, че ще яде от храната ти", отговорил той.
(Бухари и Муслим)
Пратеникът (с.а.с) приемал клетва за вярност от хората преди да станат мюсюлмани.
Тази клетва включвала условието, че те няма да убиват децата си.
Аллах Всевишния е повелил:
„О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение!
Аллах е опрощаващ, милосърден”.
(60:12)
Право на детето е родителите да му изберат хубаво име, а не такова, което да го притеснява, когато порастне. Забранено /харам/ е да се дава име, което да показва, че то служи и е раб на друг освен на Аллах, като например Абд ал-Наби /раб на.../, Абд ал-Маси /раб на.../ и други такива.
Детето има право на издръжка, обучение и добри грижи.
Не е позволено на родителите да загърбват нуждите на детето, нито да ги отхвърлят. Пратеникът, (с.а.с ), казва:
"Всеки от вас е пастир и всеки е отговорен за своето стадо".
"Достатъчен грях за един човек е да прахосва това, което дължи на хората, зависещи от него".
"Аллах ще пита всеки господар за неговите подчинени, а мъжът ще бъде питан за грижите, които е полагал за семейство си".
Няма коментари:
Публикуване на коментар