Доводите сочат Аллах и неговите прекрасни имена

Има една всеизвестна максима:

Творенията доказват имената.
 Имената доказват качествата.
А качествата доказват личността.

 

За да изясним това правило, нека вземем един пример:След като анализираме една книга, малко или много добиваме представа и  за качествата на  автора.  Ако тази  книга е  на художествена тема, стигаме до извода, че авторът е литератор, ако предлага някакво откритие или изобретение, творецът е изсле­довател. Ако е писал по правилата на граматиката, той е езиковед. Ако е предложил хубави стихотворения, е поет. Ако е успял да ов­ладее темата, означава, че е майстор с вкус и чувство. Ако книгата притежава научна стойност, е учен... И така, всяко открито до­казателство в книгата е средство за опознаване на отделните качества на самия творец. Изхождайки от тях, ние назоваваме твореца с подходящо име. В заключение, ние опознаваме автора на книгата.

 

Да се постараем да съпоставим горния пример с нашата кон­кретна тема:

В предишните теми на книгата представихме девет дока­зателства, свързани с темата Вселена. Всяко от тези доказателства сочи едно или повече имена на Всевишния Аллах. Вселената е едно от творенията на Аллах:

 

И виж следите от милостта на Аллах!...

[30:50]

Творенията на Аллах са доказателства за Неговите имена и имената на Неговите качества, а качествата са Неговата Личност.

Доводите за вечността и сътворяването на света отпосле сочат, че Аллах е Аууал (Изначалният) и Халик (Сътворителят); доказателството живот сочи, че Аллах е Мухий (Даващият живот), Бари (Изкусният), Мумит (Отнемащият живота); доводът за напътствието - че Аллах е Хади (Напътстващият) и Мудил (Оставащият в заблуда); доказателството за творението - че Аллах е Беди (Сътворяващият безподобни творения); доказателството за приемането на молитвите - че Аллах е Муджиб (Откликващият); доказателството за благодатта - че Аллах е Мун-им (Даряващият благодат), Му-ти (Даващият, Даряващият); доказателството за единосъщността - че Аллах е Уахид (Единосъщният); доказател­ството за мъдростта - че Аллах е Хаким (Премъдрият).

 

Множеството доказателства във Вселената, които споменахме или не, сочат по едно от имената на Аллах. Доводът за препитанието на всяко творение сочи, че Аллах е Раззак {Даващи­ят препитанието); доказателството за славата и унижението - че Аллах е Муиз (Издигащият) и Музил (Унизяващият); законността във Вселената - че Аллах е Мухеймин (Наблюдаващият); съществуването на творенията - че Аллах е Кадир (Способният) и Муктедир (Всеспособният); доказателството за подреждането на предметите - че Аллах е Мукаддим (Ускоряващият) и Муаххир (Отсрочващият); доказателството за покайването на хората - че Аллах е Таууаб (Приемащият покаянието), Гаффар (Опро­щаващият) и Афуу (Извиняващият); доказателството на мъстта -че Аллах е Мунтаким (Въздаващият отмъщение); доказателството за ползата и вредата - че Аллах е Уафи (Отдаващият заслуженото) и Дар (Сътворителят на нещата, предизвикващи огорчение); доказателството за позволението на противоречащите да не изпълняват Неговата повеля - че Аллах е Сабур (Търпеливият). Не е възможно съществуването на доказателство, което да не сочи име от Неговите имена.

 

Успоредно с доказателствата за имената и качествата на Аллах според темите, които засягат и връзките помежду им, тези имена и качества се разпределят в различни групи:

Една част от тези качества са действени (Съфати фиилийе).

Друга част са физически качества (Съфати вюджудийе).

Третата част влиза в групата на Противоположните качества (Съфати селбийе). Всичките те заедно сочат Аллах.

 

Нека още малко разясним тези качества: Когато казваме за един човек, че е убиец, това качество (да убива) е свързано с него­вите действия и постъпки. Ако кажем, че този човек е чуващ, то е свързано с физическите му качества. Но ако разкрием, че той не употребява алкохол, тогава засягаме негово противоположно качество. Всички тези различни качества свидетелстват за опре­делен човек.

Качествата на Аллах, които могат да се узнаят са: проти­воположните (съфати селбийе); действените (съфати фиилийе) и физическите (съфати вюджудийе). Неговата личност може да се разбере единствено чрез трите вида качества.

Да подчертаем какво искаме да кажем с гореизброените три групи качества.

Съфати селбийе са качества, които разграничават Аллах от неподходящи Нему неща, като например качеството уахданийет (Единосъщия). Съфати вюджудийе са качества извън неговата Личност, но Го допълват. Такива са Всезнаещ, Всечуващ. Връзките между неговата мощ и създанията влизат в качеството съфати фиилийе, като Даващ препитание, Създаващ...

 

Всички доказателства във Вселената сочат четири физически качества - Знание, Воля, Сила, Живот.

Ако не съществуваше сила, нямаше да съществува Вселената. Ако волята не бе отредила нещата в сегашния им вид, Вселената също нямаше да съществува. Без знанието нямаше да съществува нищо. Всичко съществуващо във Вселената свидетелства за знание, воля и сила преди тяхната поява. Тази личност, която се окачествява със знание, воля и сила, е необходимо да притежава Живот. Доказателствата, които свидетелстват, че тази личност владее знанието, волята и силата, фактически потвърждават, че Той благодарение на качеството Къдем (Извечния) е сътворил Вселената, която не е съществувала преди, с качеството Бекаа (Вечния) потвърждава, че Той е безкраен, чрез Вахданийет (Единосъщия) - че Той няма равнопоставен, чрез Мухалефттун Лил Хауадис (Различаващия се от творенията) - че няма нищо на този свят, което да прилича на Него, чрез Къям Бинефсихи (Самодостатъчния) - че Той не изпитва нужда от нито едно същество.

 

Всичките доказателства, които свидетелстват за Неговата Личност, също потвърждават, че Той е съвършен, без недостатъци, далеч от невиждащите - Басар (Всевиждащ), далеч от глухотата -Семи (Всечуващ), че Той не е ням, а притежава Слово (Калям)... И въобще всички доказателства сочат същество, притежаващо всичките тези качества.

Това е същество, което няма начало - Първият (Аууал), и край - Сетният (Ахир); няма равнопоставено на себе си - Единосъщият (Вахид); няма и Себеподобен - Пресветият (Куддус); не изпитва не­обходимост от друго същество - Вездесъщият (Кайюм), притежава слух (Семи), знание (Алим) и воля (Марид).

Плодовете на знанието, волята и славата на Бога са толкова много и толкова разнообразни, че изискват Той да има много имена. Ние се боим да Го назовем с други имена извън тези, с които Той се е назовал по пътя на откровението. Това е така, защото само Той знае своето Величие. Само нещата, които подобават Нему, можем да свържем с Неговата Личност. „Изцяло доброто е в Твоите ръце. Злото на Теб не може да се приписва."

 

 

Ние можем да Го назоваваме само с определените от Него имена. Всяко нещо, което описва Неговата личност, е приело категори­чността на Негово име. Тези имена са назовани Есмаи Хусна -(Прекрасните имена):

 

Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.

[20:8]

Кажи: „Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена.

[17:110]

Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде за онова, което вършат.

[7:180]

Имената, които съществуват в Корана и сунната (мислите, делата и действията на Пророка), понякога определят противопо­ложни качества (селбийе), а друг път - качествата на неговото съ­ществуване (вюджудийа), качествата на съвършенството (кама-лийа) или действените качества (фиилийа). Те обединяват в себе си всички качества.

 

Въпреки че в Корана и сунната имената на Аллах са много, те не отразяват всичките Му имена. В предание на Пророка по тая тема четем следното: „Аллах мой! Умолявам Те с всичките имена, с които Сам Ти си се назовал или низпослал в Корана, и с имената укрити в Твоето тайнствено знание."

Оттук става ясно, че споменатите дотук имена на Аллах не са всичките. Безпределно е величието на Аллах. Ние наблюдаваме във Вселената пряко или косвено споменатото в доводите. Син­хронът между доводите, присъщи на разума, и доводите от зна­нията (в Корана и сунната) представлява най-категоричното дока­зателство за тяхната безупречност.

 

Под заглавие „Качествата на Аллах и качествата на творенията" Хасан Бенна казва: „Вярващият е необходимо да знае, че някои от словата, отнасящи се до качествата на Аллах, когато се употребяват за съществата, коренно се различават по смисъл едни от други. Например казваш: „Аллах е Знаещ." Знанието е едно от качествата на Аллах. Казваш и така: Този е знаещ. Знанието е една от особеностите или качествата и на човека. Дали в двата израза смисълът е един и същ? Опазил Аллах от подобни мисли! Не е възможно да е така. Знанието на Всевишния Аллах е съвършено, безпределно. Знанието на творенията в сравнение с неговото зна­ние е нищожно. Животът, слухът, зрението, речта, мощта, волята - всички те са в същото съотношение. От гледна точка на качество и съвършенство качествата на създанията по значение са различни от качествата на Аллах, защото нито едно от създанията не прилича на Аллах. Добре вникни в тази тънка подробност! Преди да си възжелал навлизане в същността, ти трябва да се задоволиш с творенията във Вселената и с научаване на онова, което те интересува. Молим Аллах да ни осигури най-добър успех и да ни предпази от отклонение."

 

Пак Хасан Бенна под заглавие „Размисли върху личността на Аллах" казва: „Ибни Аббас (Аллах да е доволен от тях) отбелязва в предание, че Пророкът на Всевишния се е обърнал към хората, които размишлявали за Аллах, и им казал: „Размишлявайте върху творенията на Аллах. Не размишлявайте върху личността Му. Защото вие нямате сили да разберете това."

 

Препоръката да не се размишлява върху личността на Аллах не означава ограничаване на свободата, замразяване на изследва­нията или ограничаване на човешкия разум. Това цели само да предпази човека от влияния, които насочват към погрешни пътища, и да го предпази от загуба на време за изследвания, от които няма да получи никакъв резултат. Колкото и да се увелича­ват възможностите, те не ще бъдат от полза за откриване личност­та на Аллах. Ето така е определен пътят за опознаване Личността на Всевишния Аллах, които са следвали познавачите, знаещите, праведните.

 

Постарай се да откриеш величието на Аллах в размислите, които ще отделиш за Неговите творения. Не замъглявай тяхната прозрачност. Както ще се види и по-нататък, единствените източници, които покриват темата и почиват на откровението, са Коранът и Сунната.

Да обърнем внимание на казаното от Бенна в „Резюме на качествата на Аллах в Свещения Коран": Някои от цитатите в Корана насочват вниманието към качества, които изискват божественото съвършенство на Аллах. Ето някои от тях:

1. Уджуд: Съществуване

Това означава необходимост от съществуване на Всеславния Творец. В знаменията от Свещения Коран Той казва:

 

Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Господ! Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. В това има знамения за хора мислещи. По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. В това има знамения за хора проулгяващи.

[13:2-4]

 

Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни! Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани. Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?

     [23:78-80]

 

Тези знамения ти дават информация за съществуването на Всевишния и потвърждават, че владението във величавата Вселена, която наблюдаваш, сочи именно Него.

 

 

2-3. Къдем-Бека (Съществуване от вечността и във и  вечността)

 

 

Той е Изначалния и Безкрайния, и Явния, и Скрития. Той всяко нещо знае.

[57:3]

 

Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.

[55:26-27]

 

Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка - чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Все зрящия.

[42:11]

 

И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

[28:88]

 

4.   Мухаллифетун    лил    хауадис    (Различие    с творенията)

Кажи [о, Мухаммед]: „Той е Аллах - Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему."

[112:1-4]

 

5.   Къям бинефсих (Самостоятелно съществуване)

О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.

[35:15]

 

Аллах държи небесата и земята да не се разрушат...

[35:41]

 

Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.

[18:51]

 

Аллах! Няма друг Бог освен Него - Вечно живия, Вездесъщия!

[2:255]

 

В случая се разкрива, че Всевишният Аллах не изпитва никаква нужда от творенията Си.

 

6. Уахданийет (Единосъщност)

 

И отреди Аллах: „Не приемайте два бога! Един е Бог. От Мен се бойте, само от Мен!"И Негово е всичко на небесата и на земята, и неизменно за Него е служенето. И нима се боите от друг освен от Аллах? И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах. После, щом ви засегне беда, Него умолявате.

[16:51-53]

 

Неверници са онези, които казват: „Аллах, това е третият от троицата. "А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците. Не ще ли се покоят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден.

[5:73-74]

 

Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват? Небесата и зелгята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват! Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: „Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен. "Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват. И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!"

[21:21-25]

 

Кажи: „Чия е земята и тези по нея, ако знаете?" Ще кажат: „На Аллах!" Кажи: „Не ще ли се поучите?" Кажи: „Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?"Ще кажат: „Аллах!"Кажи: „Не ще ли се побоите?" Кажи: „В уии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?" Ще кажат: „На Аллах!"Кажи: „Как тогава сте омагьосвани?" Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват - Знаещият и скритото, и явното, - превисоко е над онова, което съдружават с Него!

[23:84-92]

 

Кажи [о, Мухаммед]: „Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават? Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени. Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят. Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Ала вие рядко се поучавате!

[27:59-62]

 

Този и много други цитати, подобни на него, сочат, че Той е Един-Единствен и че освен Него няма друг бог въпреки безбройните действия и владения.

 

7. Кудрет (Могъщество)

 

О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо -оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид. Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила. И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще възкреси Аллах онези, които са в гробовете.

[22:5-7]

 

Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.

[18:51]

 

Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното - сладко, утоляващо жаждата, а другото - солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда. Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.

[25:53-54]

 

Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението. Аллах променя нощта и деня. В това има поука за прозорливите. Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

[24:43-45]

 

8.Ирада (Воля)

 

Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: „Въди!" И то става.

[36:82]

 

И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.

[17:16]

 

...И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш."

[18:82]

 

Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят. Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб.

[4:26-28]

 

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:29]

 

9. Илм (Знание)

 

Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия, Сведущия. Знае Той какво прониква в зелгята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.

[34:1-2]

 

Той знае всичко на небесата и на земята. И знае какво спотайвате и какво разкривате. Аллах знае съкровеното в сърцата.

[64:4]

 

[И рече Лукман на сина си:] “0, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ.

[31:16]

 

Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха: „Ще пропъдим от нашето селище теб, о, Шуайб, и онези, които повярваха с теб, или ще се върнете към вярата ни." Каза: ,9Дори и ако сме отвратени от нея? Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашата вяра, след като Аллах ни е избавил от нея. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако пожелае Аллах, нашият Господ. Обгръща нашият Господ със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, отсъди между нас и нашия народ с правдата! Ти си Най-добрият съдник."

[7:88-89]

 

 

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.

[10:61]

 

10. Хаят (Живот)

 

Аллах! Няма друг Бог освен Него - Вечноживия, Вездесъщия! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.

[2:255]

 

Алиф. Лом. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него -Вечноживия, Вездесъщия! Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието

[3:1-3]

 

В Свещения Коран под „Евангелие" (Инджил) се имат предвид не познатите ни евангелия от Новия завет, а цялостно Писание, низпослано на пророка Иса, мир нему, което идва, за да потвърди истината от низпосланото на пророка Муса, мир нему.

 

11. Семи и Басар (Слух и зрение)

 

Видя ли ти онзи, който пречи на раб, когато отслужва молитвата? Видя ли дали той бе на правия път, или повелява богобоязънта? Видя ли дали той отрича и се отмята? Не знае ли той, че Аллах вижда?

[96:9-14]

 

Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг и се оплака на Аллах. Аллах чу вашия разговор. Аллах е всечуващ, всезрящ.

[58:1]

 

Идете при фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!" Казаха: „Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече]."Каза: „Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

[20:43-46]

 

12. Келям (Реч)

 

... и Аллах говори пряко на Муса...

[4:164]

 

Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушаха Словото на Аллах, после го преиначаваха, знаейки, след като го бяха проумели?

[2:75]

 

И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора незнаещи.

[9:6]

 

В Свещения Коран Всевишният Аллах е споменал още имена за Себе си освен тези, които споменахме дотук.

Успоредно с множеството цитати от Корана има много предания от Пророка, споменаващи имената на Всевишния Аллах:

„Аллах има деветдесет и девет имена. Този, който ги научи наизуст, отива в Рая. Той е един, обича единствеността."

Това е предадено от Бухари и Муслим. В друго едно предание вместо израза „Този, който ги научи наизуст", е използван изразът „Този, който знае броя им". Предавайки това, Тирмизи добавя следното:

„Той, Аллах, е Богът освен Който друг бог няма, Той е Рахман (Всемилостивият), Рахим (Милосърдният), Малик (Владетелят), Куддус (Пресветият), Селям (Съвършеният), Мумин (Заслужа­ващият доверие), Мухаймин (Наблюдаващият), Азиз (Всемогъ­щият), Джаббар (Подчиняващият), Мутакаббир (Превъзходният), Халик (Сътворителят), Бари (Изкусният), Мусаууир (Ваятелят), Гаффар (Опрощаващият), Каххар (Покоряващият), Уаххаб (Даря­ващият), Раззак (Даващият препитание), фаттах (Благоволя­ващият), Алим (Всезнаещият), Каабид (Отнемащият), Басит (Даващият), Хафид (Закрилящият), Рафи (Въздигащият), Муиз (Прославяният), Музил (Унизяващият), Семи (Всечуващият), Басир (Всезрящият), Хаким (Премъдрият), Адл (Най-справедли­вият), Латиф (Всепроникващият), Шакур (Признателният), Алий (Всевишният), Кабир (Превеликият), Хафид (Принизяващият), Мукит (Въздаващият), Хасиб (Преценяващият), Джалил (Съвър­шеният), Карим (Прещедрият), Ракиб (Всенаблюдаващият), Муджиб (Откликващият), Уаси (Всеобгръщащият), Хаким (Съд­никът), Уадуд (Любящият), Маджид (Предостойният), Уакил (До­вереникът), Кауи (Всесилният), Матин (Всездравият), Уали (Управляващият), Хамид (Всеелавният), Мухси (Всеобхватният), Мубди (Първоизточникът), Муид (Пресъздателят), Мухйи (Дава­щият живота), Мумит (Отнемащият живота), Хай (Вечно живият), Кайюм (Вездесъщият), Уаджид (Всеизвестният), Маджид (Предо-стойният), Уахид (Единосъщият), Самад (Вечният), Кадир (Спо­собният), Муктадир (Всеспособният), Мукаддим (Ускоряващият), Муаххир (Отсрочващият), Аууал (Изначалният), Ахир (Сетният), Захир (Явният), Батин (Скритият), Уелий (Покровителят), Мута-али (Всевишният), Барр (Добродейният), Таууаб (Приемащият покаянието), Афуу (Извиняващият), Рауф (Състрадателният), Малик ал-Мулк (Владетелят на Владението), Зул Джаляли уал Икрам (Притежателят на съвършенството и щедростта), Муксит (Правдивият), Джамиа (Събиращият), Ганий (Самодостатъчният), Мугни (Обогатяващият), Маниа (Възбраняващият), Дарр (Владетелят на вредата), Нафиа (Благодетелният), Нур (Осветля­ващият), Хади (Напътстващият), Баки (Вечният), Уарис (Всенаследяващият), Рашид (Разумният), Сабур (Търпеливият).

Искаме пак да отбележим, че Творецът не е творение. В никакво отношение Всевишният Аллах не прилича на своите творения:

 

Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка - чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

[42:11]

 

Основното отклонение във вярването на човечеството се определя от оприличаването на Бога с творенията. Свещеният Коран дава обстоен отговор на всички подобни въображения и представи. Според евреите например, след като за шест дни Бог е сътворил света, на седмия ден се оттеглил на отдих. Това е едно оприличаване с творенията. Всевишният Аллах им дава отговор със следното слово:

 

Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.

[50:38]

На християните, които имат претенцията, че Всевишният се състои от три части и че човекът, т. е. Иса, представлява една от тези части, Аллах е дал следния отговор:

 

И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби. Човекът е явен неблагодарник.

[43:15]

Мюсюлманинът остава привързан единствено към имената и атрибутите, които сам Аллах е изложил за Себе Си и Го разграничава от онова, от което сам Аллах се е разграничил.

 

Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тезщно не и преданите раби на Аллах!

[37:159-160]

 

Всевишният съществува и в съществуването Си е безподобен. Вижда - виждането на нищо не прилича на Неговото. Чува - слухът на нищо не прилича на Неговия. Всички Негови качества са като тези. За Аллах не знаем нищо друго освен това, което научаваме чрез Неговото Послание или Неговия Пратеник. Не съществува противоречие в Книгата на Аллах.

 

По същия начин и в сунната на Пророка няма противоречие. Напротив, всяко от тях, разкривайки себе си, пояснява другото. Всевишният Аллах можем да опознаем и от Корана, и от Сунната, без да остане място за противоречие.

 

При възприемането на знаменията са излишни пресилванията а също да се подхожда към тях слепешката. Не изследваме тема, която не разграничава Аллах от недостатъци и не усилва вярата. Аллах съществува и Неговото съществуване не прилича на съществуването на нищо друго. Властването Му на Трона (Арш) е по начин, пожелан от Неговата воля. Господството Му над Трона не прилича на установяването на човека на едно място. Както е упоменато в цитатите от Корана, идването Му няма подобие. Близко е. Доближаването му и всички останали качества са безподобни и нямат аналог.

 

... А знанието им не обхваща това.

[20:110]

 

Сподвижниците никога не прекаляват с този въпрос. Знаят своята граница. Дарими предава от Сюлайман б. Йесар следното:

 

Един човек дошъл в Мека.
Започнал да проявява интерес и да разпитва за цитатите от Корана с преносен смисъл, от които могат да се извадят различни и некатегорични разбирания.
Омар (Аллах да е доволен от него) приготвил пръчка от фурма, след което му пратил известие да дойде.
Когато той пристигнал, му задал въпроса:

Кой си ти?
Той отговорил:
Раб на Аллах съм, Субайг.

Тогава Омар взел пръчката в ръката и рекъл:

— И аз съм раб на Аллах, Омар - и започнал да му нанася удар след удар, докато потекла кръв от главата му.

Тогава човекът с окървавената глава казал следното:

О, повелител на вярващите!
Стига.
 Съмненията, които имах в главата си, изчезнаха.

 

Достойният Омар много добре знаел с какво са обременени въпросите на този човек. Откакто нашата общност започна да прекалява в анализа върху тази тема, изпадайки в противоречие, се раздели, и хората станаха врагове помежду си.
 Затова Малик отговорил на този, който отправил въпрос за властването на Аллах на Трона:
 „Задаването на въпроси на тази тема е нововъведение.
Ние се молим на Аллах да държи чисти сърцата ни от всякакъв вид нововъведения."

 

Да приключим нашата тема с различните гледища, които са свързани с името на Аллах и с най-великото име Исм-и Азам.

 

А) Темата за най-прекрасните имена на Аллах

 

Хасан Банна казва:

Някои твърдяха, че малко или много всяко едно от имената на Аллах е носител на различни особености и тайни.
Други пък, на­пускайки рамките на допустимото, започнаха да твърдят, че всяко име си има свой духовен слуга, така че докато човек споменава това име, този слуга започва да го обслужва.
В тази връзка моето знание се състои в това, че над всеки знаещ има по-знаещ.
 С други думи, имената на Всевишния Аллах спрямо другите слова притежават превъзходна слава.
В тях има благодат.
 Всяко тяхно споменаване носи голямо възнаграждение, особено споменаването на Аллах с отдадено сърце и вниквайки в смисъла.
В Свещения Коран и Сунната обаче не се среща повече от това.
Под възбрана е съкращаването или допълването на религията.
Достатъчно ни е да се задоволим с изпратеното от Аллах.

 

Б) Темата за най-великото име на Аллах Исми Азам

 

Отново да се вслушаме в казаното от Хасан Банна: Най-великото име на Аллах Исми Азам е споменато в много предания от Пророка:

 

1.Бурайда (Аллах да е доволен от него) казва:
Пророкът видя един човек, който се молеше така:

 

„Аллах мой! Умолявам те, сви­детелствайки, че Ти си Богът.
Ти си единствен.
 Няма друг бог.
 Ти си Вечният, който не знае гибел, който не ражда.
Ти си Безподобният."
 За тази молитва Бурайда казва:
 „За тази молитва Пророкът казва:
Кълна се в този, в чиито ръце се намира моята душа, че когато този човек се молеше на Аллах с тази молитва той се е молил с Най-великото име на Аллах, прието му е, когато е поискал, дадено му е."

 

Този хадис е предаден от Абу Дауд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа.
Мунзири споменава, че Абдул-Хасан ал Макдиси, е казал:
Свеждането е безпогрешно.
 На тази тема не зная да има предание с по-подходящ довод.
 И Хафиз бин Хаджер е казал:
 От гледна точка на доказването този хадис е най-силният на тази тема.

 

2.Предадено е, че Анас б. Малик
(Аллах да е доволен от него)
Свежда предание от Пророка:

 

„Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато влязъл в джамията и чул един човек след молитвата да се моли на Аллах, казал:
Знаете ли той с какво име умолява Аллах! Той зове Аллах да приеме молбата му и да се осъществят желанията му с Най-великото име на Аллах Исми Азам."

 

Този хадис е предаден от Абу Дауд, Тирмизи, Несаи и Ибни Маджа.

 

3.По предание на Есма бинти Йезид
(Аллах да е доволен от нея)
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повелил:
 „Името Исми Азам се намира в тези две знамения":

 

Вашият Бог е единственият.
 Няма друг Бог освен Него,

Всемилостивия, Милосърдния.

[2:163]

Алиф. Лом. Мим. Аллах!
Няма друг Бог освен Него -Вечноживия, Вездесъщия!

[3:1-2]

 

Този хадис е предаден от Ахмад, Абу Дауд, Тирмизи и Ибн-Маджа.
 Тирмизи е казал, че е хубав и достоверен.

 

4. От Сад б. Малик
 (Аллах да е доволен от него)
 се свежда, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал:

 

„Да ви съобщя ли най-великото име на Аллах Исми Азам, с което, когато отправяш молитвата, се приема, и когато поискаш нещо, се дава?
(Това е молитвата на Юнус, когато е бил в три тъмници: през нощта, в морето и в корема на кита):
„Няма друг бог освен Теб.
 Пречист си Ти.
Несъмнено аз станах от престъпващите." Попи­тали:
„О, Пратенико на Аллах!
Тази молитва само на Юнус ли е присъща?"
 „Не чухте ли словото на Аллах: „... му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите."
[21:88]
- отговорил Пратеникът на Аллах.
 Хадисът е предаден от Хаким.

 

Виждаш, че това и други подобни предания, не определят с ка­тегоричност кое е Най-великото име на Аллах.
 При устано­вяването му учените са на различни мнения.
В тази връзка съще­ствуват близо четиридесет становища.
Изводът, който ще направим от това предание и от културата на религиозните учени, е, че Най-Великото име на Аллах е съставено от няколко имена на Аллах. Когато човек зове Аллах с тях и спазва определените условия, без изключение Аллах приема зова му.
Хадисите отразя­ват това многократно.

 

Когато истината бе разкрита, се появиха претенциите, че тази тайна е отредена само за определени хора и е ключ, посредством който се разкриват останалите тайни и се показват чудеса, че част от хората притежават нещо, което другите нямат. Всичко това е в противоречие със сведеното от Аллах и Пророка.
Авторите на това твърдение се позовават на следното знамение:

 

И рече: „О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?"
Исполин от джиновете рече:
 „Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си.
Имам сила за това и съм достоен за доверие."
Един, който имаше знание от Писанието, рече:

Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око." И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: „Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен.
Който е признателен, той е признателен за себе си.
А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър."

[27:38-40]

 

Според тях в изречението: „...който имаше знание от Писа­нието" става дума именно за Най-Великото име на Аллах Исми Азам.
На тях даваме следния отговор:

 

Според специалистите тълкуватели възнамереното значение в изречението е: „Я, Хай, Я, Кайюм!"
(„О, вечно Живия, Въздесъщия!") или „Аллаху ля иляхе илля Хуел Хайюл-Кайюм"
(„Аллах, няма друг бог освен Него, Вечно живия, Вездесъщия").

 

Някои казват, че това е вариант „Ахия Шорахия" на суранийски - език близък до арабския, но нямат никакви доказателства. По темата не трябва да се излиза извън обясненията на Всевишния Аллах и хадисите.

 

В резюме: хора с различни склонности