Често ще чуете да казват: “Та може ли човек да прави разлика между децата си?” Но мисля, че дори сред тези, които задават този въпрос има хора, които все пак правят разлика между децата си. Това чувство като че ли някои хора са го унаследили. Когато се роди син, някои бащи скачат от радост, зер той ще е продължителят на рода. Ако се родила девойка, ще се задово...лят да кажат: “Ау, колко е хубава!” Това показва, че обичаят от времето на невежеството продължава да шества дори през 21 век! Само че в реалния живот виждаме как синовете създават свои семейства и се отделят от родителите си, а девойките остават верни на родителите си.
Но много често хората не искат да знаят за тази истина. За тях мъжът стои по-високо и при всяко положение той има право. А на жената „косите са дълги, умът й е къс“. Затова колкото и да са ценени като майки от Всевишния Аллах, толкова хората не искат да ги забелязват. Когато се роди момиче, като че ли черен облак обвива дома... Изглежда, че невежеството не може да се отхвърли чрез четене на книги и трупане на богатства. Невежеството може да се заличи само чрез премахване на фанатизма.
Както знаете Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) живееше в едно общество, в което не се гледаше с добро око на девойките именно поради невежеството. Новата религия провъзгласи ново разбиране по този въпрос, което стоеше над дотогавашните обичаи. С подходящи айети бе отхвърлено делението на половете. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не показваше да се радва повече на мъжки чеда, отколкото когато му се раждаха девойки. Дори когато се роди Хз. Фатима (радиаллаху анха), той даде угощение като при сватба, нещо, което трудно можеше да се асимилира от курейшитите. Това се посрещна с удивление от всички. Целта му беше да покаже, че трябва да се отхвърли това разбиране и да се утвърди, че превъзходството се дължи единствено на моралните добродетели, на личностните качества и сърдечната възвишеност. Именно с тези добродетели се създаде едно общество с превъзходни умствени и сърдечни качества. За жалост онова, което Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) можа да осъществи преди 14 века, днес ние не можем да го реализираме.
Изхождайки от тези разбирания искам да ви дам за пример едно семейство. Лютфи бей и съпругата му Хатидже ханъм живеят в Сафранболу, в близост до Истанбул. Той е учител по професия като същевременно е член на управата на новооткрития курс за изучаване на Корана. Имат си шест дъщери. Те са просто едно образцово семейство. Някои от съседите са им внушавали да се молят да си имат мъжка рожба. Но те никога не са се молили специално с тази цел. Те изживяват радостта да си имат шест девойки в семейството. Винаги са полагали грижи за тяхното израстване. Ето с какви думи Лютфи бей описва радостта си да е баща на толкова много девойки:
- Макар че преживяваме с една заплата, с всяка от тях в семейството ни като че ли се увеличаваше изобилието!
Онези, които го познават го описват като състрадателен човек, поради факта, че е баща на много девойки. Това от своя страна допринася той да притежава други положителни страни като общественик. Когато им дойдат гости майка им никак не се притеснява. От една страна дъщерите й си готвят уроците, от друга пък помагат на майка си. Лютфи бей твърди, че иска да бъде достоен за похвалите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който се изказал похвално за онези родители, които са имали и отгледали три женски чеда.
В наше време има явни и скрити особености, характерни за епохата на невежеството. Явните са видими и неоспорими, поради което за мнозина не съществува опасност да попаднат в техния капан. Такива са хазартните игри, прелюбодейството, лихварството и неоправданото убийство. Подобни деяния винаги са били отхвърлени от болшинството хора в обществата като злини.
Скритите особености на невежеството обаче представляват много по-голяма опасност. Тези особености на невежеството по същността си съвпадат с явните поради своята грозота и злина. Все пак те се различават много от тях като често имат безобиден вид.
Както е известно в епохата на невежеството девойчетата бяха пренебрегвани и осъждани по най-жесток начин. Тогава най-лошата новина за родителите е било да узнаят, че им се родило момиченце. Този факт е отразен по следния начин в Свещения Коран:
„И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Аллах, лицето му помрачава и спотайва печал.“ (ез-Зухруф, 17)
С голямо съжаление трябва да се признае, че тази картина описана в Свещения Коран не ни е чужда и днес. Дори в общество, което по най-добрия начин е усвоило красотите на исляма, можем да бъдем свидетели на примери на такова едно унизително и жестоко отношение към момиченцата от страна на бащите си само поради това, че са от друг род и биват неоправдано пренебрегнати по причини, които дечицата не разбират.
В епохата на невежеството бременните жени при започване на родилните болки били закарвани в пустинята и в това им състояние ги карали да изкопаят дълбок ров. След това изчаквали да роди и ако детето, което майката е носила девет месеца е било женска рожба, бащата я хвърлял в рова и заравял. Тази болка по изгубената рожба надвивала дори родилните болки, но не е било в състояние да я накара да се противопостави на жестокостта на бащата. По такъв начин заедно с рожбата си бащата погребвал и съвестта си, а за да не узнаят, че се е родило момиче, те криели от хората. А на онези, които се интересували, отговаряли, че детето се родило мъртво. С други думи, макар че голяма част от обществото извършвали тази гнусна дейност, все пак са имали срама да крият едни от други това долно деяние. Други бащи, за да не бъдат обвинявани в скъперничество и несъстоятелност да изхранят детето си са позволявали девойчетата да живеят до 4-5 годишна възраст.
Невинните дечица, доживели до тази възраст, един ден бивали облечени в празнични дрехи и излъгани, че ще отидат на гости на вуйчо си, били извеждани в пустинята, хвърлени и заривани живи в предварително изкопани ровове.
Тази невъобразима жестокост Хазрети Омар описва по следния начин:
„Има две неща, които съм правил преди да приема исляма. Едното, за което като си спомням, винаги много се смея, а другото, за което се сетя, проливам кървави сълзи. Онова, на което се смея бе следното: Тогава всяко семейство си имаше свой кумир. И тъй като се занимавахме с търговия, преди да тръгнем на път, обикновено вземахме с нас кумирите, които изработвахме от тесто. Когато огладнявахме, спокойно ги изяждахме и се наяждахме.
А онова, което ме разплаква бе следното: Имах дъщеричка, която много харесвах. Успях да я спася до две три годишна възраст. Но по тогавашния ни обичай, трябваше да я убия. Една сутрин я взех със себе си и тръгнахме към пустинята. Там започнах да копая гроба на дъщеричката си. Когато аз хвърлях пясъка с лопатата, тя се въртеше около мен, смееше се и като тръскаше пясъка от брадата ми говореше: „Татенце, да не се изцапа брадата ти...“ След това аз я бутнах жива в трапа и я убих...“
Това предание изключително ярко разкрива тази неописуема жестокост. Забележете: Невинното момиченце дори преди да я умъртви баща й, с ръчичките си чисти брадата на баща си. Но тази нейна милост, която ни кара да се насълзим, не е в състояние да възпре жестоката постъпка на баща й.
Но трябва да подчертаем, че и в наши дни продължава жестокото отношение към невинните момиченца. Като вместо да се извършват по явен начин, те се извършват по таен, криминален начин. Това тайно престъпление се нарича аборт. Независимо на кой етап е бременността абортът не е нищо друго освен едно престъпление към детето.
Сред причините за такова насилствено прекъсване на бременността може да се посочи невежеството да не желаят дете и особено женска рожба. Има не малко случаи, когато като узнаят, че майката ще има женско дете, бащата да настоява да премахне плода. По този начин бащи те желаят да се отърват от детето без да изцапат с кръв ръцете си, но не знаят, че така всъщност те удрят скалпела на съвестта си.
Ако женско чедо все пак успее да се спаси по някакъв начин от това ужасно престъпление и се роди благодарение на упоритостта и настоятелството на майката, то девойчето ще расте лишено от бащино внимание и любов.
Независимо от това дали живо е погребано в земята или е умъртвено по съвременния начин чрез аборт, това е голяма жестокост, с което не може да се съгласи всяка съвест. Дори всред най-големите зверове не бихте срещнали подобна жестокост. Това от своя страна идва да ни покаже как понякога човек може да изпадне по-низко и от животните.
Такава жестокост могат да проявят единствено хората, лишени от съвест. Умъртвявайки своите женски рожби, бащите всъщност убиват човешкото в себе си и се превръщат в най-низки същества. За съжаление сметката за тази жестокост ще се търси в отвъдния свят. Това го узнаваме от Свещения Коран, където следният айет ни предупреждава най-строго: „И когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито...“ (ет-Теквир, 8-9)
Няма коментари:
Публикуване на коментар