Религиозните въпроси на децата
Човекът винаги се е стремял да узнае истината за явленията и причините, които ги пораждат. Още с първите си стъпки детето започва да задава въпроси. Преди още да проговори, то започва да наблюдава нещата край себе си с питащи очи. И тъй като не знае какво се крие зад явленията, всичко това го удивлява и плаши.
Първия въпрос, който детето задава е „какво?“. Защото т...о забелязва, че хората и предметите имат имена и че между предметите и думите съществува някаква скрита връзка. По такъв начин то открива за себе си околния свят и с нестихващ възторг прави първите си смели стъпки по пътя на познанието и разбирането.
Вторият въпрос, който задава детето е „къде?“. За него вече е важно на какво разстояние от него се намира човека или предмета, от който се интересува. За него това е показателно доколко други го контролират или не и дали той оказва или не някакво въздействие върху другите лица или предмети.
Тригодишното дете вече не се опитва да търси отговор на това какво представляват предметите и как те се наричат, а с въпроса „защо?“ почти досаждат на околните.
След като детето започне да задава въпроса „Откъде дойде това?“, това означава, че е настъпил момента, когато то вече търси отговор за началото на всяко нещо. На този етап вече можем да предположим, че ще задава и въпросите: „Какво представлява Аллах? Как изглежда Аллах? Откъде дойде Аллах? Защо не можем да Го видим? и т.н. Освен това децата започват да задава и въпроси за пейгамберите, за чудесата, които те са вършили, какво представлява Корани Керим, защо умират хората и т.н.
И за да задоволят интересите си, децата не се спират да задават само въпроси за себе си и за околните, а понякога и въпроси с религиозно съдържание. Колкото и да мислим, че детето задава главно конкретни въпроси, за видими неща, които могат да се пипнат, то след пет шест годишна възраст е възможно да задава и въпроси с религиозно съдържание. Защото то вече става свидетел на разговорите на възрастните по тези въпроси.
Като задават въпроси децата установяват контакт с възрастните, остават под въздействието на техните отговори и възприемат техните отговори в съответствие с тяхната възрастова особеност и достигат до някакъв извод и резултат.
Някои психолози и педагози не приемат, че въпросите и мислите с религиозно съдържание на децата да имат дълбоко съдържание и религиозно значение. Според тях тези въпроси възникват единствено в резултат на общия им интерес, когато започнат да задават въпроси относно тайните на битието, това дава редица възможности за отговори на родителите и учителите.
Отговорите на въпросите с религиозно съдържание на децата понякога може да ни затруднят. За да могат да отговарят на подобни въпроси, родителите и учителите трябва добре да познават психологическите особености на развитието на детето и неговия изминат живот. Освен това от значение е да се знае какво детето мисли относно религията.
Могат да се наблюдават разлики както по отношение на нерелигиозните така и по отношение на религиозните теми. В предучилищна възраст детето все още не е в състояние да мисли абстрактно и с преносния смисъл на думите. Освен това у детето все още не е развито умението да се занимава с повече от един проблем едновременно. Затова възрастните трябва да улеснят трудно изглеждащите за тях въпроси и когато отговарят на въпросите им те да бъдат в съответствие с тяхното психологическо развитие.
Колкото детето да почне да разсъждава логически с напредването на годините все пак продължава да мисли конкретно и се опитва да разреши проблемите в рамките на светлината на собствения си ограничен жизнен опит. Те започват да разбират абстрактните и символични понятия и термини едва в юношеската възраст.
Периодите на развитието на детето се делят на три етапа: на усещане, конкретно и абстрактно мислене. Тези етапи съвпадат приблизително с предучилищна, начално-училищна и прогимназиална възраст. Тези етапи в развитието на мисленето на детето ни въвеждат на мисълта, че то ще получи своето развитие едва след определен етап от изграждането на мисленето у него. Затова въпросите, които те задават особено преди юношеството могат да изглеждат детски и незрели.
Възрастните хора трябва да посрещат с разбиране въпросите, с които детето задава относно религията макар те да изглеждат наивни, повърхностни и далечни от темата. Тези въпроси отразяват степените на развитието на детето. Особено голяма и важна роля се пада на възрастните да подпомагат детето при развитието на подобни незрели и сурови въпроси. Възрастните хора, особено тези, които имат религиозна и педагогическа подготовка биха дали по-подходящи отговори на въпросите на детето като с това те придобият достатъчен опит и подпомагат във формирането на религиозните му мисли.
Въпросите, които детето задава, свързани с религията показват, че той проявява уважително отношение към религията. Тези въпроси естествено се задават на онези лица, на които той има доверие и изпитва уважение. Той не се задоволява само да задава ясни и точно формулирани въпроси, а държи да разберат, че проявява както интерес към религията, а така също, че има определен опит в това отношение. По такъв начин той има възможност да изразява чрез въпросите своите религиозни чувства и мисли.
Възрастните не трябва да възпират децата да задават въпроси, свързани с религиозните теми, дори напротив, трябва да ги поощряват и да подготвят почва за задаване на такива въпроси. По такъв начин те могат да разберат същността на онези мисли, които вълнуват и занимават мозъка на детето. Освен това като се има предвид, че децата, които задават въпроси са по-будни, по-внимателни, по-заинтересовани, дори по-талантливи, ще се види колко голямо значение и полза имат отговорите, които им даваме.
Когато отговарят на въпросите на децата, възрастните трябва да постъпват правилно. Те могат да кажат: “Не зная, но да се опитаме да търсим отговора заедно” и по този начин да подпомогнат детето в търсене на отговора. Основната цел на онези, които се интересуват от образованието на детето трябва да бъде да изграждат любов и интерес у децата към знание. Ако съумеят да го направят възрастните, детето ще продължи все в този дух да търси отговори на онези въпроси, които го интересуват и ще постигне положителни резултати.
Човекът винаги се е стремял да узнае истината за явленията и причините, които ги пораждат. Още с първите си стъпки детето започва да задава въпроси. Преди още да проговори, то започва да наблюдава нещата край себе си с питащи очи. И тъй като не знае какво се крие зад явленията, всичко това го удивлява и плаши.
Първия въпрос, който детето задава е „какво?“. Защото т...о забелязва, че хората и предметите имат имена и че между предметите и думите съществува някаква скрита връзка. По такъв начин то открива за себе си околния свят и с нестихващ възторг прави първите си смели стъпки по пътя на познанието и разбирането.
Вторият въпрос, който задава детето е „къде?“. За него вече е важно на какво разстояние от него се намира човека или предмета, от който се интересува. За него това е показателно доколко други го контролират или не и дали той оказва или не някакво въздействие върху другите лица или предмети.
Тригодишното дете вече не се опитва да търси отговор на това какво представляват предметите и как те се наричат, а с въпроса „защо?“ почти досаждат на околните.
След като детето започне да задава въпроса „Откъде дойде това?“, това означава, че е настъпил момента, когато то вече търси отговор за началото на всяко нещо. На този етап вече можем да предположим, че ще задава и въпросите: „Какво представлява Аллах? Как изглежда Аллах? Откъде дойде Аллах? Защо не можем да Го видим? и т.н. Освен това децата започват да задава и въпроси за пейгамберите, за чудесата, които те са вършили, какво представлява Корани Керим, защо умират хората и т.н.
И за да задоволят интересите си, децата не се спират да задават само въпроси за себе си и за околните, а понякога и въпроси с религиозно съдържание. Колкото и да мислим, че детето задава главно конкретни въпроси, за видими неща, които могат да се пипнат, то след пет шест годишна възраст е възможно да задава и въпроси с религиозно съдържание. Защото то вече става свидетел на разговорите на възрастните по тези въпроси.
Като задават въпроси децата установяват контакт с възрастните, остават под въздействието на техните отговори и възприемат техните отговори в съответствие с тяхната възрастова особеност и достигат до някакъв извод и резултат.
Някои психолози и педагози не приемат, че въпросите и мислите с религиозно съдържание на децата да имат дълбоко съдържание и религиозно значение. Според тях тези въпроси възникват единствено в резултат на общия им интерес, когато започнат да задават въпроси относно тайните на битието, това дава редица възможности за отговори на родителите и учителите.
Отговорите на въпросите с религиозно съдържание на децата понякога може да ни затруднят. За да могат да отговарят на подобни въпроси, родителите и учителите трябва добре да познават психологическите особености на развитието на детето и неговия изминат живот. Освен това от значение е да се знае какво детето мисли относно религията.
Могат да се наблюдават разлики както по отношение на нерелигиозните така и по отношение на религиозните теми. В предучилищна възраст детето все още не е в състояние да мисли абстрактно и с преносния смисъл на думите. Освен това у детето все още не е развито умението да се занимава с повече от един проблем едновременно. Затова възрастните трябва да улеснят трудно изглеждащите за тях въпроси и когато отговарят на въпросите им те да бъдат в съответствие с тяхното психологическо развитие.
Колкото детето да почне да разсъждава логически с напредването на годините все пак продължава да мисли конкретно и се опитва да разреши проблемите в рамките на светлината на собствения си ограничен жизнен опит. Те започват да разбират абстрактните и символични понятия и термини едва в юношеската възраст.
Периодите на развитието на детето се делят на три етапа: на усещане, конкретно и абстрактно мислене. Тези етапи съвпадат приблизително с предучилищна, начално-училищна и прогимназиална възраст. Тези етапи в развитието на мисленето на детето ни въвеждат на мисълта, че то ще получи своето развитие едва след определен етап от изграждането на мисленето у него. Затова въпросите, които те задават особено преди юношеството могат да изглеждат детски и незрели.
Възрастните хора трябва да посрещат с разбиране въпросите, с които детето задава относно религията макар те да изглеждат наивни, повърхностни и далечни от темата. Тези въпроси отразяват степените на развитието на детето. Особено голяма и важна роля се пада на възрастните да подпомагат детето при развитието на подобни незрели и сурови въпроси. Възрастните хора, особено тези, които имат религиозна и педагогическа подготовка биха дали по-подходящи отговори на въпросите на детето като с това те придобият достатъчен опит и подпомагат във формирането на религиозните му мисли.
Въпросите, които детето задава, свързани с религията показват, че той проявява уважително отношение към религията. Тези въпроси естествено се задават на онези лица, на които той има доверие и изпитва уважение. Той не се задоволява само да задава ясни и точно формулирани въпроси, а държи да разберат, че проявява както интерес към религията, а така също, че има определен опит в това отношение. По такъв начин той има възможност да изразява чрез въпросите своите религиозни чувства и мисли.
Възрастните не трябва да възпират децата да задават въпроси, свързани с религиозните теми, дори напротив, трябва да ги поощряват и да подготвят почва за задаване на такива въпроси. По такъв начин те могат да разберат същността на онези мисли, които вълнуват и занимават мозъка на детето. Освен това като се има предвид, че децата, които задават въпроси са по-будни, по-внимателни, по-заинтересовани, дори по-талантливи, ще се види колко голямо значение и полза имат отговорите, които им даваме.
Когато отговарят на въпросите на децата, възрастните трябва да постъпват правилно. Те могат да кажат: “Не зная, но да се опитаме да търсим отговора заедно” и по този начин да подпомогнат детето в търсене на отговора. Основната цел на онези, които се интересуват от образованието на детето трябва да бъде да изграждат любов и интерес у децата към знание. Ако съумеят да го направят възрастните, детето ще продължи все в този дух да търси отговори на онези въпроси, които го интересуват и ще постигне положителни резултати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар