Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е Опрощаващ, Милосърден./33:5/ Помнете, че Всевишният Аллах е Снизходителен към вас и ви опрощава греховете. Той няма да ви наказва за греховете, които сте ...извършили преди да приемете Исляма, и ще ви опрости греховете, които извършвате по погрешка. Той проявява милост и състрадание към вас и ви разяснява законите на Своята религия, които ви помагат да получите щастие, както в земния живот, така и в отвъдния. Хвалата за всичко това принадлежи единствено и само на Всевишния Аллах./Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1422/
И още е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран:Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Повелителю наш! Не изисквай от нас, ако сме забравили или съгрешили! Повелителю наш! Не ни възлагай тежест, каквото стовари върху онези преди нас! Повелителю наш! Не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашия Закрилник. Подкрепи ни срещу невярващите хора!
След като Всевишният Аллах е низпослал словата:Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви потърси сметка за него./2:284/ се оказало, че това което мюсюлманите предполагали за заложено в сърцата им от утвърдените и устойчиви задължителни обстоятелства за изпълнение било изнурително за тях. Всевишният Аллах ги е известил с този айет, че Той не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. Аллах натоварва душата с повели, които не са изнурителни за нея. По този повод Всевишният Аллах е казал:Той не ви наложи притеснение в религията./22:78/ В основата си повелите и забраните не са от обстоятелствата, които затрудняват хората, напротив, те са храна за душите и лекарство за телата и предпазват от вредата. Това, което е повелил на хората Всевишният Аллах е от милосърдието и милостта Му, нещо повече, когато се случи да има до известна степен извинителни причини, които са предмет на затруднения, се появяват улесненията и облекченията, или отпадат от отговорния изцяло, или пък отпадат някои обстоятелства, както това е при облекчението за болен, пътник и др. След това Всевишният Аллах е съобщил, че за душата е всичко, което тя е придобила като добро и против нея е онова, което тя е придобила от злото. Всяка душа ще отговаря за деянията, които тя извършва. И никой няма да понесе наказание за злодеянията на друга душа и няма да бъде наказан за нейните грехове. И благодеянията няма да отминат раба, който ги извършва, за да отидат при друг. Споменаването на правоверните наред със споменаването на пратеника на Аллах се явява велика чест за правоверните мюсюлмани. Това също така свидетелства, че отнасящите се за него религиозни предписания се разпростират и върху неговите последователи, и че той е изпълнявал тези предписания по най-съвършен начин и е превъзхождал на това поприще всички останали правоверни и дори всички останали пратеници на Всевишният Аллах. Този айет е подкрепен от хадисите, в които се говори, че Всевишният Аллах опрощава на хората техните зли и лоши мисли, които възникват в техните души, но само, ако не извършат съответните прегрешения и не произнесат злите и глупави думи. В човешката душа могат да възникнат различни мисли, които не са характерни за този човек и които той отхвърля. В обсъждания айет става дума за твърдите намерения и качествата, които са вложени в човешката душа и които могат да бъдат добри или лоши. Всевишният Аллах е споменал, че всеки ще получи възнаграждение за онова, което е сторил. Човекът е склонен към небрежно изпълнение, допуска грешки и забравя. Всевишният Аллах е съобщил, че няма да ни натовари с онова, за което нямаме сили да понесем. Правоверните смирено се обръщат към Аллах с дуа, която им носи полза. Пророкът Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е съобщил на правоверните, че Всевишният Аллах е откликнал на тази дуа, казвайки:”Аз вече направих това!” Повелителю наш! Не изисквай от нас, ако сме забравили или съгрешили! Всевишният Аллах обезателно ще приеме тези молитви дуа от правоверните като цяло, ако отсъстват фактори, възпрепятстващи приемането на дуата. Всевишният Аллах не призовава мюсюлманите към отговорност за постъпки, които те са извършили по погрешка, или поради забравяне. Той е сторил ислямският шерият в най-висша степен лек и не обременява мюсюлманите с теготи и задължения, които са били толкова обременителни за предишните религиозни общности. Всевишният Аллах не им е предписал да изпълняват задължения, които превишават техните възможности. Всевишният Аллах е опрощава на рабите от мюсюлманската общност стореното поради забрава или поради грешка. Тук ще споменем, че ако някой извършва молитва принудително с изцапани дрехи, или осквернени, или пък е забравил за мръсотия по тялото си, или говори по време на молитвата, забравяйки, че изпълнява намаз, или пък разговее по време на сиям, забравяйки, че говее, или пък наруши някоя от забраните, когато е в ихрам тогава Всевишният Аллах му опрощава. Същото се отнася и за нарушена клетва поради забрава. Същото се отнася и за погрешното унищожение на душа или имущество, в това няма грях. Повелителю наш! Не ни възлагай тежест, каквото стовари върху онези преди нас! Всевишният Аллах е облекчил за ислямската общност разпорежданията за ритуалната чистота тахарат и обстоятелствата около поклонението ибадет. Повелителю наш! Не ни натоварвай с това, за което сме немощни! А Той вече го е сторил, слава на Аллах! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашия Закрилник. Подкрепи ни срещу невярващите хора! Ние молим Всевишният Аллах посредством Неговите прекрасни имена и качества и посредством милостта, която Той ни е оказал, когато ни е научил да изпълняваме предписанията на своята религия, да претвори в живота ни тези молитви, да изпълни обещанието дадено от устата на пророка Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и да сложи в ред делата на всички правоверни мюсюлмани! Ние молим Всевишният Аллах нашият Повелител и Господар да ни даде Своята подкрепа за победата ни над неверниците, които отхвърлят Аллах и Неговия пратеник, които се противопоставят на хората от Неговата религия и отхвърлят повелята Му! Молим Аллах да ни подкрепи срещу неверниците с аргументи и явни доказателства! Слава на Аллах Повелителят на световете!/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 186-187/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е опростил заради мен на моята общност Умма, извършеното по грешка, заради забравяне, и онова заради, което са били принудени!” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа 2045, Ибн Хиббан 7219. Достоверността на хадиса са потвърдили хафиз Абд ал-Хакк ал-Ишбили, имам ан-Навави, шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, хафиз Ибн Касир и шейх ал-Албани./
Относно този хадис имам аш-Шатиби е казал: “Няма разногласия сред учените относно казаното в този хадис!” /Виж “ал-Мувафакат” 3/263./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах се радва за разкаянието на Своя раб, който се обръща към Него с покаяние, повече, от онзи от вас, който е пътувал в пустинята със своята камила, която се отвързала и избягала от него заедно със запасите от вода. А той се отчаял, че не може да я намери, отишъл под някакво дърво и легнал под сянката му, вече изгубил надежда да я намери. И когато се намирал в такова положение, изведнъж се оказало, че камилата стои редом с него, и тогава той я хванал за повода и казал: “О Аллах, Ти Си - раб мой, а аз съм- Твой Господар!”, - допускайки грешка заради обхваналото го силно вълнение и неистова радост”. /Този хадис е сведен от Муслим 2747./
Шейх Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах е казал: “Човекът казал: “О Аллах, Ти Си - раб мой, а аз съм- Твой Господар!” се е объркал, и това се е случило поради неистовата радост. Той не е попаднал в неверие куфр, произнасяйки тези думи, независимо от, че е произнесъл явен куфр, тъй като е произнесъл това несъзнателно!” /Виж “Иляму ал-Муаккиин” 3/63./
Подобни неподобаващи думи също така ще произнесе човека, който ще е последния излязъл от Огъня и ще влезе в Дженнета. В достоверните хадиси е споменато, че обръщайки се към Всевишният Аллах, когато Всемогъщият му дари великите блага: “Ти ми се подиграваш (или: присмиваш), независимо, че Ти се явяваш Цар(Господар)?!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 6571, и Муслим 186./
Няма никакво съмнение, че подобни думи спрямо и по отношение на Всевишният Аллах са недопустими, обаче Всемогъщият и Велик Аллах не е наказал този човек за неговите слова, защото той ги е произнесъл в състояние на огромно вълнение и обърканост. Имам ан-Навави рахимеху Аллах, е предал думите на Кади Ийяд, относно този хадис: “Този човек е произнесъл думите, без да се контролира (не осъзнавайки) това, което казва, защото е бил обхванат от неочаквана радост, изумяване и неистов възторг. Наистина тогава той не е влагал в тези слова истинският им смисъл, а ги е произнесъл по навик, както се употребяват в общуването с хората”. /Виж “Шарх Сахих Муслим” 3/40./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар