Лицемерието

  Още с появата на исляма, той изпитва ударите на заклети врагове, покрити под булото му, които крият постоянната си вражда и омраза към него и мюсюлманите. Опасността от тях е потайна, защото заблуждават и мамят хората, като показват външно, че са мюсюлмани, а дълбоко в душите си са изпълнени с неверие, лицемерие и враждебност. Според исляма те не се смятат за мюсюлмани, но хората им ...вярват и им се доверяват. Аллах Теаля повелява:
„...те са непостоянни - ту към тези, ту към онези. А който Аллах го заблуди, ти не ще намериш път за него.” (ен-Ниса, 4: 143)
Лицемерието е трудно излечима болест или почти неизлечима, негативно и подло качество с тежки последствия. Даден човек може да бъде изпълнен с особеностите на лицемера, без да чувства и осъзнава това, а даже да има претенции, че е добър и порядъчен, а в действителност да е в ситуация на морално падение. Претендира, че е вярващ, а всъщност нанася повече вреда на исляма и мюсюлманите, отколкото явния враг. Така печелят дивиденти и изгода за постигане на своите цели и планове. Знаят как да привличат чувствата на хората, които не разбират тяхната същност.
Когато лицемерите прокарват своите цели, обикновените хора си въобразяват, че се базират на някаква си наука, поради артистичните им качества и хитрости, които притежават и способността им да се адаптират спрямо мястото и положението, в което се намират.
Те са с добър външен вид, сладкодумни в риториката, но със злобни сърца и душевно слаби. Всевишният Аллах повелява:
„И като ги гледаш, видът им ти харесва, и като говорят, вслушваш се в думите им. Те са като подпрени дървета. Смятат, че всеки вик е против тях. Те са врагът. Пази се от тях! Да ги порази Аллах, как така се подлъгват!” (ел-Мунафикун, 63: 4)
Всевишният Аллах разобличава делата на лицемерите в Корана, за да могат мюсюлманите да ги разпознават и да се предпазват от тях.
Евзаи (р.а.) казва: “Мюсюлманинът приказва малко, а върши много. А пък лицемерът приказва много, а върши малко.”
Лицемерите проповядват зло и възпират доброто. Те са егоисти, когато трябва да се раздават по пътя на Аллах.
Когато мюсюлманите ги застигне нещо добро, лицемерите се отчайват, а когато мюсюлманите ги сполети зло, лицемерите ликуват. Те са готови на всичко, само и само да преживяват добре на този свят. За дребни пари продават вярата си, ценностите си, дори и най-близките хора, предпочитат временното пред вечното. Аллах Теаля повелява:
„Лицемерите ще са най-ниско в дъното на огъня и не ще намериш за тях избавител.” (ен-Ниса, 4: 145)
Лицемерието бива два вида:
Голямо лицемерие. Когато човек изявява външно исляма, а вътрешно е неверник. Не вярва нито в Аллах, меляикетата и книгите, пратениците от Аллах, нито пък в Съдния ден. Пътят му е за огъня и вечно ще остане в него.
Малко лицемерие. Този човек е в голяма опасност, ако не се покае. Това са хората, които притежават качествата на лицемерите, споменати в следния хадис. Предава се от Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), че е казал: “Има четири неща, който ги притежава, той е чист лицемер. А който има качество от тези особености, то той притежава чертите на лицемерите. Когато му се повери нещо, злоупотребява; когато говори, лъже; когато обещае, не изпълнява; когато спори, ругае.” (Бухари и Муслим)
Омер ибн Хаттаб попитал Хузейфе ибн Йемани: “Да не би и мен да ме е споменал Пратеника измежду лицемерите?”
Хузейфе му отговорил: „Не! Но на никого няма да давам характеристика отсега нататък.”
Ебу Мулейке казва: “Заварих тридесет от сахабиите и всички се опасяваха от нифак за себе си, и никой от тях не е казал, че имана му е като на Джебраил и Микяил.”
И след като тези достойни сахабии са се опасявали и страхували от нифак (лицемерие), тогава къде сме ние?

Ахмед X. Ахмед - районен ваиз

Списание Мюсюлмани, брой 3, 2012 година