ПРАВЕДНОСТТА

  Праведността съдържа в себе си множество аспекти, поради което, обобщено може да се каже, че праведност е всяко добро и благо.

Всеки човек има склонност и акцентира върху определен дял от праведността, което е напълно естествено и нормално. Идеята на темата тук е да бъде едно напомняне за праведността, като неразделна част от веруюто и живота на човека и той да не се впуска едностр...анчиво, изоставяйки важни нейни аспекти.

За целта, ще е напълно достатъчно, да се позовем на Словото на Аллах Всевишния, изпратено на хората, за да осветлява пътя им:

Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. /2: 177/

Ислямът като учение на Аллах Всевишния, се ангажира както с духовния, така и с житейския аспект на човека, поради което, Корана предлага необходимия баланс между двата, както е видно от знамението.

1. „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад.“
Първоначално посоката за молитва е била към Ерусалим – джамията Акса. След изпращането на повеля, посоката да се обърне към Мекка, евреите започнали да укоряват мюсюлманите за тази промяна и да водят спорове, поради което Аллах Всевишния повелил горното.
С него Аллах Всевишния постановява, че праведност не е да се обръщате на изток или на запад – не са важни действията - обредите, защото без основната цел, която е заложена в тях, сами по себе си, те не могат да бъдат праведност, а те имат смисъл, когато са носители на големия залог в тях:

2. „Праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците“.
Вярата в Аллах, в Сетния ден, в ангелите, в Корана и в пророците е първата стъпка на праведността. За каква праведност може да се говори, когато човек обвърже вярата си не с Всевишния, а с негово творение?! В какво друго да вярва човек, изоставяйки вярата във Всевишния, Твореца, Господаря на Вселената, Всемилостивия…?

Така те изпратихме сред общност, преди която минаха други общности, за да им четеш, каквото ти разкрихме, а те отричат Всемилостивия. Кажи: “Той е моят Господ. Няма друг бог освен Него! Нему се уповавам и към Него се обръщам.” /13: 30/
Който търси могъществото – на Аллах принадлежи цялото могъщество. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига. /35: 10/

От праведността е и вярата в Отвъдния живот, който изключително често е споменаван в Корана, за да напомни, че голяма част от хората не вярват в него. Вярата в Отвъдния живот е от вярата в Аллах, защото именно Той говори за него. Към тази вяра са добавени ангелите и Писанието – Корана. Ангелите са оповестени от Аллах Всевишния и вярата в ангелите и Корана е вяра във всяко нещо, което Той е оповестил в Писанието.

3. „И раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите…“
Праведността не се вмества само в убеждението. Корана прави животворната връзка между духовното и реалния живот, поради което праведността намира своето проявление от състрадание в сърцето, към благодатно въздействие върху околните. Той учи човека да преодолее любовта към материалното, превръщайки я в благодат както за сърцето си, така и за околните; за роднините - за да ги сближи, за сираците - за да ги подкрепи, за нуждаещите се – за да ги утеши, за просяците – за да ги приобщи, за освобождаване на робите – за да им даде изконната свобода /която исляма е установил, чрез своите механизми/.

Не му ли дадохме Ние две очи и език, и устни, и му посочихме двата пътя, ала той не пое стръмния път. Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път? – Да се освободи роб или да се даде храна в ден на глад на сирак ¬ роднина или на окаян клетник. После стана от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание. /90: 8 - 17/

4. „И отслужва молитвата, и дава милостинята закат…“
Праведността е и у онзи, който отслужва молитвата и поддържа в съзнанието си мисълта за своя Създател, която изпълва сърцето му и е напомнящ ориентир за поведение и дела.
„И всецяло се обръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията!“ /7: 29/
Праведността също така е, човек да жертва от онова, с което Аллах го е облагодетелствал и да не позволява материалното да застане между сърцето му и Аллах Всевишния - истинския Собственик на благата, та да се заблуди.

5. „И у изпълняващите своя обет, когато са обещали…“
Праведността намира отражение в достойното отношение и спазване на обета - с Аллах Всевишния и хората – не празнословят, а го изпълняват. Този изключително важен принцип многократно е споменаван в Словото на Аллах.

И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!” /7: 172/

Знамението посочва, че в духовния свят, всеки човек се е обвързал с обет към своя Създател, като е потвърдил, че Аллах е неговия Господ. Ето защо, според исляма, всеки човек се ражда с вродена вяра - такава е природата/фитра/, с която се появява на света.

И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали, и не нарушавайте клетвите, след като сте ги потвърдили и вече сте приели Аллах за ваш Свидетел! Аллах знае вашите дела. И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела – да превръщате своите клетви в измама помежду ви… /16: 91 - 92/

6. „И у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката“
Праведността е и у търпеливите. Търпението е съществена част от праведния живот, защото той е немислим без него. Бедите са неизбежни за човека – изпит в живота му. Търпението не означава бездействие. Човек приема с достойнство и чест изпитанията и полага усилие, според възможностите си, за да ги преодолее.
И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов/подкрепа/ и милост от техния Господ. Те са напътените. /2: 155 - 157/

7. „ТЕ СА ИСКРЕНИТЕ И ТЕ СА БОГОБОЯЗЛИВИТЕ.“
Тези казват истината, тези са правдивите. Искреността и боязънта от Аллах, съгласно Корана, не се намират само в сърцето на човека и не са празна претенция. Те намират своето отражение в живота му.

Ето така, чрез своето учение, исляма въвежда човека в реалния живот, който обединява духовното и материалното, предлага му балансирано съществувание в чест и достойнство - благодат, от която се ползват искрените, изпитващи благоговение пред Аллах Всевишния.

...И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!.. /5: 2/