Ако човека нарече някого неверник или безбожник, той взима отговорността и говори от името на Аллах и Неговия посланик. Затова този, който обвини мюсюлманин в неверие, извършва тежък грях и трябва да обърне внимание на два аспекта:
1. Измисля лъжа за Аллах, а Всевишния е казал:...
И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”
Сура ал-Кахф, 15
2. Поставя себе си в това, за което е наклеветил правоверния, защото Пророка е казал: „Ако човека нарече брата си неверник, единия от тях задължително е неверник“[8].
В друг хадис се говори за това, че Посланика на Аллах е казал: „Сред синовете ма Израил имало двама братя, единия от които извършил грях, а втория правил молитви с усърдие. Виждайки как другия непрекъснато греши, той му казвал: „Престани!“ Веднъж бил до него, когато направил грях и казал: „Престани!“ Отговорил: „Остави ме с моя Господ! Нима си изпратен да ме наблюдаваш!“ Той му казал: „Кълна се в Аллах, Аллах няма да ти прости“. Когато душите им се откъснали от телата и застанали пред Господа на световете, Аллах казал на този, който бил усърден в молитвите: „Знаеше ли за Мен? Или ти имаш Моето могъщество?“ А след това казал на грешника: „Стани и влез в Рая с Моята милост“ – и повелил за другия: „Хвърлете го в Огъня!“ Абу Хурайра казал за този човек: „Кълна се в Този, в чиито длани е душата ми, то е произнесъл думи, които са погубили и земния му живот, и бъдещия[9]“.
Затова всеки мюсюлманин трябва да помни опасността от подобни думи, защото милостта на Аллах е голяма и обхваща всяко нещо. А сам Господ ще търси и най-малкия повод за прошка на хората, за да не бъдат хвърлени в геена. Помни, братко мой, по-добре е да сгрешиш, като кажеш, че Аллах ще прости на някого, отколкото да казваш, че трябва да бъде наказан! Това е особено актуално в наши дни, когато много мюсюлмани правят големи грехове, а някои от тях поради невежество изършват многобожие. А ние не трябва да забравяме следния хадис на Пророка: „Ще дойде време, когато хората няма да знаят нито за намаза, нито за поста, нито за хадж, нито за малкото поклонение, освен старците и стариците. Ще кажат: „Бащите ни казаха: „Няма друг бог освен Аллах“. Хузайф ибн ал-Йаман попитал: „Нима няма да им донесе полза произнасянето на думите „Няма друг бог освен Аллах“? Той отговори: „Тези думи ще ги спасят от Огъня[10]“.
Посланика на Аллах разказвал за човек, който казал преди да умре: „Когато умра изгорете тялото ми, превърнете го в прах и го разпръснете по морето, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах може да ме възкреси, така ще ме накаже, както не е наказван никой друг на света“. Пророка казал: „Направили с него това и Аллах (след възкръсването му – бел.ред.) го попитал: „Какво те накара да постъпиш така?“ отговорил: „Страха ми от Теб“. И Аллах го опростил[11]“.
Субхан Аллах! Той е простил на раба, който се усъмнил с Неговото могъщество, а какво може да бъде по-голям грях? Все пак този раб е постъпил така от невежество и затова Аллах се смилил над него.
От тези хадиси е ясна порочността на хариджитите, които смята, че всеки мюсюлманин, извършил грях, за неверник. Знаеш ли, братко, кои са хариджитите? За тяхната поява ни е предупредил Пророка, който е казал: „В общността ми ще се появят хора, които ще се молят така, че ще мислите, че вашата молитва е жалка, в срванение с тяхната. Ще четат Корана, но той няма да излиза по-напред от устата им. Те ще излизат от религията подобно на стрела, която пронизва диво животно.. .[12]“ Хариджитите са се появили в кр на епохата на праведните сподвижници на Пророка и съществуват и до днес. Засвидетелстват, правят много молитви, четат Коран и се представят за правоверни, вървяюи по пътя на Пратеника на Аллах. Наред с тези неща учените признават убежденията им за неверие, защото сеят смут сред мюсюлманите и ги обявяват за безбожници и неверници. А Пророка е казал за тях: „Ако ги срещнете, убивайте ги, защото който ги убива, ще има награда от Аллах[13]“. Именно така са постъшили Али ибн Аби Талиб и неговите сподвижници, които са се сражавали с хариджитите и ги победили. Всеки мюсюлманин трябва да помни това и да избягва да обвинява в неверие мюсюлманите, дори ако те правят големи грехове.
Такива са убежденията и на правдните салафи – последователите на Пророка Мухаммед, един от които е имам Ахмед ибн Ханбал. Шейху-л-ислам Ибн Тайимия е споменал за това, как имам Ахмед се е отнасял със заблудените мюсюлмани. Той казвал: „Някой от правителството утвърждават това, което са казали джахмитите, смятат Корана за сътворен, че никой не може да види Аллах в бъдещия живот и пр. Проповядват това сред хората, наказват тези, които не им вярват, обвиняват в неверие тези, които не ги следват. Когато вземат пленник, не го пускат, докато не признае техните убеждения. За техни наместници назначават само тези, които ги признават и им помагат от закята. Въпреки това имам Ахмед се молел на Аллах да се смили над тях и да им прости, защото знаел, че на тях не им е ясно, че те отхвърлят Посланика. Те не отричали това, което е донесъл. те грешали в тълкуването и следвали този, който ги научил на това[14]“.
Драги братко, тази страна на ислямския шариа’ е много важна и към нея трябва да се придържа всеки, който вярва в Аллах и Неговия посланик. Бъди милостив към хората около теб на този свят и Аллах ще бъде милостив към теб на другия свят. помни човека, който се усъмнил в могъществото на Аллах и когото Аллах опростил. Знай, че неграмотния мюсюлманин, който се стреми към милостта на Господа, но е заблуден, още повече заслужава опрощение. Не бързай да обвиняваш човек в неверие, но бързай да му обясниш истината с мъдрост и добро наставление. И Аллах да ни помага!
Пречист е Аллах, Господа на величието, от това, което Му приписват нечестивците! Мир на Неговия посланик. Хвала на Аллах, Господа на световете!
Из хадиси на Пратеникът на Аллах с.а.с.
Посланникът на Аллах с.а.с.казал: „...При мен дойде Джибрил и каза: „Всеки, който умре от твоята общност, без да съдружава с Аллах, ще влезе в Рая“. Аз го попитах: „Дори ако е извършил прелюбодеяние и е крал?“ Отговори: „Дори и да е прелюбодействал и да е крал“.
Ал-Бухари и Муслим
Пророкът с.а.с. довел мъж, който пил вино и казал: „Бийте го!“ Абу Хурайра разказвал: „Удряхме го – кой с ръка, кой със сандали, кой с дреха. Когато си тръгна, някои от нас му казаха: „Аллах да те опозори!“ Тогава Пророка каза: „Не говорете така – не помагайте на шейтана!“
Ал-Бухари
Пророкът с.а.с. минавал покрай два гроба и казал: „Тези двамата ги наказват. Те смятат, че ги наказват за неголеми грехове. Но,наистина, греховете им са големи – единия е клеветничил, а другие не се е пазил от (пръските) урина“.
Ал-Бухари и Муслим
[8] Ал-Бухари, Ахмад.
[9] Абу Дауд; добър хадис.
[10] Ибн Маджа, ал-Хаким, Силсиля ал-Ахадис ас-Сахих 87.
[11] Ал-Бухари и Муслим.
[12] Муслим.
[13] Муслим, Ахмад, ат-Тирмизи, Ибн Маджа.
[14] Вж. книгата Маджму‘ ал-Фатауа, т. 3, стр. 229-231.
Няма коментари:
Публикуване на коментар