При редактирането на Корана на български език, ползвахме няколко превода и тефсири на други езици, като от тях възприемахме определени термини и изрази, без да стигаме до езиков анализ.

Разглеждайки двата айета по-долу, видях разминаване в превода на една и съща дума. Искам да си изясня, дали става въпрос за езикова особеност в арабския език или за грешен пре...вод и грешно възприемане.

В едното знамение става въпрос за наказание за кражба, при което „фектау“ е преведено като „отсичайте“.
فَاقْطَعُوا أَيْدِيَهُمَا /фектау ейдийехума/ - отсичайте ръцете

А в другото знамение от сура Юсуф, „фе катаане“ е преведено като „и порязаха“.
وَقَطَّعْنَ أَيْدِيَهُنَّ /и порязаха ръцете си/ – порязаха ръцете

Коренът е един и същ и ако няма някаква граматическа зависимост, то и на двете места би трябвало да стане порязване, защото смисъла в другото знамение няма как да бъде отрязаха си ръцете, което изцяло променя наказанието за кражба и то няма да бъде отсичане, а ще стане порязване на ръцете – в смисъл, поставяне белег на крадеца, чрез порязване.


А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете за наказание, защото са присвоили – възмездие от Аллах. Аллах е всемогъщ, всемъдър. /5: 38/


И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по един нож, и рече [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Всечист е Аллах! Това не е човек. Това е само прекрасен ангел.” /12: 31/