159. Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите,
160. освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ].
Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161. Наистина онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора.
¬ 162. Това ще продължи вечно.
Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да им се даде отсрочка.
/2:159-162/
Независимо че този айет е бил низпослан по повод хората на Книгите, които са скривали предсказанията за идването на пророка Мухаммед(c.a.c.), и неговите качества, той се разпростира върху всички, които скриват ясните знамения низпослани от Всевишния Аллах и свидетелстват за истината, а също така и вярното ръководство, което показва на хората правия път и разграничава пътя на блажените праведници и пътя на обитателите в огъня Джахим.
Всевишният Аллах е взел обещание от знаещите сред дарените с Книгите да разясняват на хората свещената книга, с която Всевишният Аллах е облагодетелствал Своите раби, и да не крият истинското знание.
Ала сред тях се намерили и такива, които забравили за това обещание.
Те не само скрили низпосланата истина, но и излъгали рабите на Аллах, именно, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите.
Проклятието на Аллах означава, че те са били отхвърлени от Него, отделени и лишени от милостта Му.
Те са заслужили проклятието на всички хора, защото са се стремили да ги вкарат в заблуда, да уронят престижа на религията им и да ги отделят от Всевишния Аллах.
Те са заслужили възмездието, което съответства на извършените от тях злодеяния.
А ако те бяха обучавали хората на добро, то биха заслужили благословението на Аллах, меляикетата и всички останали творения.
Дори китовете в дълбините на морския мрак биха молили опрощение за тях, ако те се стремяха да бъдат полезни на хората, да поправят техните възгледи и да се приближат към милостта на Всевишният Аллах.
В този случай възмездието също така би съответствало на извършените от тях постъпки.
От казаното до тук следва, че ако човек скрива низпосланата от Аллах истина, то той се противи на Неговата заповед, защото Аллах разяснява на хората знаменията, а този човек се стреми да заглуши тяхната светлина и заслужава най-сурово предупреждение. Освен онези, които се покаят, т.е. човек трябва да съжалява за извършеното, да престане да извършва грехове и да възнамери повече никога да не се връщана лошия път. Но дори отричането от скверните постъпки няма да им бъде от полза, докато не се поправят, и не започнат да вършат добри дела.
Но дори това няма да е достатъчно за тези, които са скривали истината от хората. Такова покаяние ще бъде съвършено само в случай, че те започнат да разясняват на хората това, което са скривали, и тогава Всевишният Аллах ще приеме покаянието, тъй като Той е Приемащия покаянието, на Своите искрени раби.
Ако човек извършва всичко, което е необходимо за покаянието, то Аллах му опрощава прегрешението, защото Аллах е Милосърдния, и великодушно прощава на Своите раби, когато те се разкайват, и ги дарява с милостта след лишенията, когато те се отричат от злодеянията.
Едно от Неговите качества е великата милост, която обхваща всяко нещо.
По Своята милост Всевишният Аллах вдъхновява рабите за разкаяние, а когато те се покаят и завърнат на правия път, Аллах по Своята милост приема покаянието им и проявява Своето състрадание и великодушие.
Такава е съдбата на всеки, който се разкае за извършените грехове.
Що се отнася до тези, които са отказали да повярват и изповядат неверието до самата си смърт, ако те не се върнат в пътя на своя Повелител Всевишният Аллах и не се разкаят за извършените престъпления, то над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора. Неверието се явява неотменно качество на тези хора, и затова вечното проклятие става тяхна неизбежна участ.
То се обяснява с това, че всяко предписание съхранява силата си, докато се запазят причините на това предписание.
Когато причината изчезне, това предписание също губи силата си.
Проклятието и наказанието на неверниците ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, ще бъде много мъчително и безконечно.
Тогава никой няма да им се даде отсрочка, тъй като отсрочката се дава на хората само в живота им на земята. Но земния живот свършва, и те няма да могат да оправдаят своите злодеяния.
/Тaфсир Ибн ас-Саади стр.87-88/
160. освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ].
Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.
161. Наистина онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора.
¬ 162. Това ще продължи вечно.
Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да им се даде отсрочка.
/2:159-162/
Независимо че този айет е бил низпослан по повод хората на Книгите, които са скривали предсказанията за идването на пророка Мухаммед(c.a.c.), и неговите качества, той се разпростира върху всички, които скриват ясните знамения низпослани от Всевишния Аллах и свидетелстват за истината, а също така и вярното ръководство, което показва на хората правия път и разграничава пътя на блажените праведници и пътя на обитателите в огъня Джахим.
Всевишният Аллах е взел обещание от знаещите сред дарените с Книгите да разясняват на хората свещената книга, с която Всевишният Аллах е облагодетелствал Своите раби, и да не крият истинското знание.
Ала сред тях се намерили и такива, които забравили за това обещание.
Те не само скрили низпосланата истина, но и излъгали рабите на Аллах, именно, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите.
Проклятието на Аллах означава, че те са били отхвърлени от Него, отделени и лишени от милостта Му.
Те са заслужили проклятието на всички хора, защото са се стремили да ги вкарат в заблуда, да уронят престижа на религията им и да ги отделят от Всевишния Аллах.
Те са заслужили възмездието, което съответства на извършените от тях злодеяния.
А ако те бяха обучавали хората на добро, то биха заслужили благословението на Аллах, меляикетата и всички останали творения.
Дори китовете в дълбините на морския мрак биха молили опрощение за тях, ако те се стремяха да бъдат полезни на хората, да поправят техните възгледи и да се приближат към милостта на Всевишният Аллах.
В този случай възмездието също така би съответствало на извършените от тях постъпки.
От казаното до тук следва, че ако човек скрива низпосланата от Аллах истина, то той се противи на Неговата заповед, защото Аллах разяснява на хората знаменията, а този човек се стреми да заглуши тяхната светлина и заслужава най-сурово предупреждение. Освен онези, които се покаят, т.е. човек трябва да съжалява за извършеното, да престане да извършва грехове и да възнамери повече никога да не се връщана лошия път. Но дори отричането от скверните постъпки няма да им бъде от полза, докато не се поправят, и не започнат да вършат добри дела.
Но дори това няма да е достатъчно за тези, които са скривали истината от хората. Такова покаяние ще бъде съвършено само в случай, че те започнат да разясняват на хората това, което са скривали, и тогава Всевишният Аллах ще приеме покаянието, тъй като Той е Приемащия покаянието, на Своите искрени раби.
Ако човек извършва всичко, което е необходимо за покаянието, то Аллах му опрощава прегрешението, защото Аллах е Милосърдния, и великодушно прощава на Своите раби, когато те се разкайват, и ги дарява с милостта след лишенията, когато те се отричат от злодеянията.
Едно от Неговите качества е великата милост, която обхваща всяко нещо.
По Своята милост Всевишният Аллах вдъхновява рабите за разкаяние, а когато те се покаят и завърнат на правия път, Аллах по Своята милост приема покаянието им и проявява Своето състрадание и великодушие.
Такава е съдбата на всеки, който се разкае за извършените грехове.
Що се отнася до тези, които са отказали да повярват и изповядат неверието до самата си смърт, ако те не се върнат в пътя на своя Повелител Всевишният Аллах и не се разкаят за извършените престъпления, то над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора. Неверието се явява неотменно качество на тези хора, и затова вечното проклятие става тяхна неизбежна участ.
То се обяснява с това, че всяко предписание съхранява силата си, докато се запазят причините на това предписание.
Когато причината изчезне, това предписание също губи силата си.
Проклятието и наказанието на неверниците ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, ще бъде много мъчително и безконечно.
Тогава никой няма да им се даде отсрочка, тъй като отсрочката се дава на хората само в живота им на земята. Но земния живот свършва, и те няма да могат да оправдаят своите злодеяния.
/Тaфсир Ибн ас-Саади стр.87-88/
Няма коментари:
Публикуване на коментар