четвъртък, 1 декември 2016 г.

Благодарността, възхвалата и обичта са за Всевишния Аллах



В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, възхвалата и обичта са за Всевишния Аллах, Господарят на Световете, Който ни сътвори, дари с безброй благоденствия и напъти в Исляма. Свидетелствам, че Той е един-единствен и няма съдружник, и че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послани...е и истинската религия към цялото човечество. Нека саляту селямът да бъде върху Мухаммед (с.а.с.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Обичта към Всевишния Аллах е радостта и силата на сърцето, светлината без която човекът остава в мрак. Тя е душата на живота, вярата и делата, и е най-добро средство за стигане до благоволението и задоволството на Всевишния Аллах. А с Неговото благоволение и помощ трудното става лесно, мъката се превръща в радост и се лекуват всички грижи, мъки и болки.
Когато обичта към Всевишния Аллах бъде посята в сърцето на един човек и е съпроводена с искреност, следване на Неговите повели и Суннета на Пратеника (с.а.с.), тогава тази обич представлява като едно добро дръвче, на което коренът е непоклатим, клоните са в небето, а неговите плодове са добри. Тези ценни плодове на обичта се забелязват в сърцето, езика, морала, делата, поведението, ибадета и в стремежа на личността да съобрази целия си живот с повелите на Аллах Теаля. Това са истинските плодове на обичта към Всевишния Аллах, свидетелство са за обичта на човека към неговия Господар, и са по-сигурни и по-твърди доказателства, отколкото претенциите и думите, с които човекът се опитва да докаже обичта, вярата и привързаността си към Всевишния Аллах. Енес ибни Малик (р.а.) казва:
 
“Веднъж когато аз и Пратеникът (с.а.с.) излизахме от джамията, на вратата срещнахме един човек, който каза:”О, Пратенико на Аллах! Кога ще настъпи часът (края на света)?” Тогава Пратеникът (с.а.с.) го попита: “Какво си приготвил за него?” В този момент човекът показвайки смирение отвърна: “О, Пратенико на Аллах! Не съм приготвил много (нафиле); оруч, намаз и садака, но аз обичам Аллах и Неговия Пратеник.” Тогава Пратеникът (с.а.с.) му каза: “Ти си с онзи, когото обичаш.”/Бухари/
Когато човек обича Аллах Теаля, обича и срещата с Него и се приготвя за нея, обича това, което Аллах обича, и ненавижда това, което Всевишният мрази. Съгласен е с предопределената му съдба, благодарен и търпелив е в изпълнението на ибадетите, не се изморява, нито отегчава, а са наслада за него. Той прави повече нафиле ибадет, често споменава Всевишния Аллах, постоянства в четенето на Корани Керим, за да се приближава все повече и повече към Него Субханеху ве Теаля. Заради обичта си към Всевишния Аллах, обича и тези, които са обичани от Него, като; Пратениците и Пейгамберите, сахабите и достойните мюсюлмани. Когато се спомени името на Аллах Теаля, сърцето на истинския мюсюлманин се разтреперва, очите се просълзяват, вярването уповаването и убеждението му се усилват. Всевишният Аллах казва:

§Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите айети, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават§/Сура Енфал /8/:2/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

“Не е истински повярвал онзи от вас, докато неговите страсти не са в съответствие с онова, с което съм изпратен.”
Истинската обич изисква послушание, следване и покорност. Затова ни напомня Всевишният Аллах, като казва:

§[О, Мухаммед!] Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”§/Сура Али Имран/3/:31/

§Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-обичани от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля (за наказание)! Аллах не напътва нечестивите хора.§/Сура Тевбе/9/:24/
Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Когато три неща са на лице у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник пред всичко останало. Да обича другия мюсюлманин, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари/
Яхя ибну Муаз казва:
“Не е искрен онзи, който претендира, че обича Аллах, а не спазва Неговите граници (не спазва повеленото и не се предпазва от забраненото).”
Онзи, който обича Аллах Теаля, спазва Неговите повели и се стреми с всичко да спечели Неговата обич и задоволство.
От водещите неща за спечелване обичта на Аллах Теаля, са:
1.Четене на Корани Керим с размисъл и стремеж да се разбере неговото значение и прилагането му в живота.
Ел-Хасен ибни Али (р.а.) казва:
“Тези, които бяха преди вас, вземаха айетите на Корана като послания от техния Господар, изучаваха ги денем, а нощем размишляваха върху тях.”
2.Приближаване към Аллах Теаля с допълнителни ибадети след изпълнение на задължителните. В хадис “Кудси” Пратеникът (с.а.с.) казва, че Аллах Теаля казва:

“…Моят раб непрестанно се приближава към Мен чрез нафиле (допълнителни ибадети) докато го заобичам…”
/Бухари/
3.Постоянно споменаване на Аллах Теаля.
Аллах Аззе ве Джелле казва:

§И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз!…§/Сура “Бакара”/2/:152/
В хадис “Кудси” Пратеникът (с.а.с.) разказва, че Аллах Теаля казва:

“Аз съм с Моя раб, когато той Ме споменава и заради Мен помръдва устните си.”/Ибну Маджех/
4.Опознаване на Аллах Теаля, Неговите имена, качества и действия, и изразяване на признателност за благоденствията и даровете, с които ни е отрупал.
Аллах Теаля казва:

§И ако броите благодеянията на Аллах, не ще ги изброите. Човекът е голям угнетител, голям неблагодарник.§/Сура “Ибрахим”/14/:34/
5.Взаимна обич между мюсюлманите, посещаване и общуване заради Аллах Теаля.

“Задължителна е Моята обич към онези, които се обичат, общуват, и посещават заради Мен...”
/Имам Малик/
Уважаеми братя!
Човекът е жив, когато душата и сърцето му са живи, и няма живот за тях освен с познанието на Създателя - обич към Него, покорност и ибадет единствено само на Него. И който загуби този начин на живот, изгубва всичкото добро и не може да го възстанови дори да се опита да го откупи с всичко, което е на този свят. Да! Без съмнение цялото земно богатство не е в състояние да бъде откуп за този живот.
Молим Всевишния Аллах да отреди да бъдем от тези, които истински Го обичат, да приеме тази обич от нас и да ни дари с Неговата обич и закрила. Амин!

۩۩۩

Няма коментари:

Публикуване на коментар