Ислямската религия напътства мюсюлманите във всеки един аспект на живота им, естествено е да има отношение и към музиката. Предназначението на музиката е да въздейства върху емоциите. Мюсюлманите общо взето са единни в мнението си, че е необходимо да се налагат ограничения. Не винаги обаче е било напълно ясно къде точно да се тегли чертата.
...
При разглеждането на този въпрос трябва да се вземе под внимание въздействието на музиката върху хората, характера на текста и дейностите свързани с нея.. Определени видове музика съвсем явно противоречат на ислямското учение и морал, понякога и на самите основи на вярата. Например, голяма част от съвременната поп музика предлага песни с текстове на еротична и сексуална тематика. Тъй наречения “death метал” пък често отвежда към теми свързани с култа на сатанизма.
Въпросът за музиката, която наричаме «класическа» на пръв поглед изглежда по-малко спорен. Но например, овертюрата към «Ромео и Жулиета» от Чайковски, както и много от оперите, чиито основния сюжет е “мъж се среща с жена” като “Кармен” от Бизе, прокарват концепции чужди на ислямския морал (напр: интимност преди брака). Някои класически творби с религиозна тематика като “Глория” на Вивалди, която възхвалява тринитарската християнска вяра, също са в противовес с ислямското учение. (Произведенията на Вивалди «Глория» и «Четирите сезона» са написани на базата на християнски религиозни мотиви)
По-голямата част от съвременната музика е предназначена за танцуване. Младежи от двата пола биват поощрявани да танцуват заедно, много често в интимни и предизвикателни пози.. В последните няколко десителиттия рок и поп музиката се свързват с наркоманията, чиято най-скорошна проява е вземането на екстази за усилване на емоционалните изживявания от забавата.
Как мюсюлманите да решат кои видове музика са приемливи? Когато предприемаме някаква дейност, първо трябва да си изясним дали тя ще има положителен или отрицателен принос в живота ни. В Исляма това означава, дали тя ще ни направи по-близки до Аллах или ще ни отклони от Него и напътствията, които е дал на човечеството чрез последния Си пророк Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.
За да разберем какво е халал (позволено) и харам (забранено), ние мюсюлманите се обръщаме към свещения Коран и Сунната. Консултираме се с тях по всички въпроси, за да разберем дали нашите дела са правилни? Разбира се, понякога водени от желанията си, разума ни бива замъглен и ни е трудно да различим истината от това което ни се иска да е истина... Това се отнася особенно за музиката, тъй като тя понякога има уникално въздействие върху емоциите и душата на човека.
Ето какво се казва в Свещения Коран по този въпрос:
«А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение.» (31:6)
(Според преданието това знамение е низпослано във връзка с един мъж на име Надир ибн Харис, който купувал и донасял книги с персийски приказки, и се обръщал към меканците с думите: “Мухаммад ви разказва историята за адитите и самудяните, а аз ще ви чета приказки за гърците и персите.” Като забавлявал съдружаващите, той се стремял да отклони хората от слушането на Свещения Коран.)
Тълкувателите на Свещения Коран отбелязват, че «слова за забавление» означава «всичко, което разсейва и отклонява от пътя на Аллах». Въприки, че в по- голямата си част съвременната музика попада в тази категория, най общо се приема, че в тези слова не се съдържа абсолютна забрана за музиката.
От втория източник на мюсюлманското право, Сунната на пророка, саллелаху алейхи уе селлем, научаваме за следното:
“В бъдеще ще има хора от моята умма (мюсюлманската общност), които ще се опитват да узаконят прелюбодеянието, носенето на коприна (от мъже), алкохола и ползването на музикални инструменти. (Бухари)
Фактът че Мухаммед, саллелаху алейхи уе селлем, е казал “ще се опитат да узаконят… употребата на музикални инструменти”, недвусмислено показва че употребата им е незаконна. Арабската дума ма’азиф, която в случая се превежда като музикални инструменти има следните значения: a) музикални инструменти, б) звукът произлизащ от тях, в) песен с музикален съпровод. Това не включва природни звуци, като птичи звуци, въпреки че могат да се нарекат “музикални”. Също така не могат да се опишат като ма’азиф човешки глас без музикален съпровод, обикновената реч, езанът, и напевното четене на Свещения Коран. От тук следва и общото правило, че повечето форми на музика са забранени. Това е заключение произхождащо от живота на пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, и неговите сподвижници, радийеллаху анхум, и от съжденията на великите мюсюлмански учени от ранно-ислямския период. По-задълбоченото разглеждане на въпроса разкрива, че зад общата забрана има и някои изключения. По времето на пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, съпругата му Аиша, радийеллаху анха, е слушала две момичета, които пеели в съпровод на барабанчета. Пророкът, саллеллаху алейхи уе селлем, присъствал и ги слушал загърнат с наметало. Бащата на Аиша, Абу Бакр влязъл и порицал момичетата, но Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, се надигнал изпод наметалото и казал: «Остави ги Абу Бакр, днес е байрам...”» (Ал Бухари, Муслим)
От този пример се разбира, че макар и Абу Бакр да е възприел музиката като харам, Пратеника на Аллах посочва, че веселието по време на байрам е позволено. Така че песните в съпрод с ударни инструменти е не само позволен, но дори се препор
Няма коментари:
Публикуване на коментар