ВЪПРОС:

Абдуллах ибн Аббас (р.а.) казва:“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:“… Те са онези, които не четат рукйе, нито искат друг да им чете, и не вярват в суеверия, и на техният Господар се уповават.”
(Бухари и Муслим)
...
Постигането на толкова силна връзка между раба и Аллах, че само с мисълта за пълното уповаване в Аллах, прави излишно другото (посредничество) Така ли да го разбирам!!???Незнам какво е рукие, затова питам, ако преимерно при главоболие прочетеш "Фатиха" или "Аятул курси" или "Феляк" и "Нас", "Ихляс", смята ли се за рукие? Моля ви, повече по този хадис!!?Аллах да е доволен от всички вас братя и сестри!



ОТГОВОР:

Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, е казал: "В Съдния Ден в редиците на някои от пророците ще има само един двама човека, а при някои и нито един. На мен ми беше показан площада на Съда. Видях невероятно огромно стълпотворение на хора и аз попитах: "Това мои последователи ли са?" Беше ми казано: "Не. Това е Муса със своите последователи. Погледни към тази страна на хоризонта, а сега към другата страна. Цялото това огромно количество хора са твои последователи, твоята умма. От тях седемдесет хиляди ще влязат в Дженнета без да им се търси сметка [за делата им] и без наказания. Това са тези, които не са повярвали в лошите предзнаменования и поличбите, не са искали жигосване (обгаряне), не са искали да им се чете заклинанието рукъия, и на своя Повелител са се уповавали.” [Тук е необходимо да се отбележат филологическите пояснения по хадиса: „Не са молили за жигосване (обгаряне) и не са искали да им се чете заклинанието рукъия.”, на Мухаммед Ибн ал-Усеймин в „Шарх Рияду aс-Салихин” в 7 тома ар-Рияд: издателство ал-Ватан 1995,т.2 стр. 509. Пълният текст на хадиса виж в ал-Бухари Мухаммед „Сахих ал-Бухари” т.4, стр. 1825, хадис 5705 и 5752]

Някои от учените са казали: "Ако човек моли някой да му прочете заклинание рукъия, за освобождаването от уроки, влияние на джинове или магия, то този човек с това си искане изважда сам себе си от списъка на споменатите седемдесет хиляди."

Други са казали: "Даденият хадис касае онези хора, които безпричинно се обръщат за помощ към хората, четящи или пишещи заклинанието рукъия." [Виж Мухаммед Ибн ал-Усеймин „Шарх Рияду aс-Салихин” т.2, стр.512] Ибн Асир е пояснял: "В някои хадиси се говори за разрешение относно заклинанието рукъия, а в други за нежелатеност и забрана. Има и много хадиси в това отношение. Съчетанието и едновременното им практическо прилагане се състои в това, че:
- нежелателно в заклинанието рукъия се явява това, че не е на арабски език и без използването на имената на Всевишният Аллах и Неговите качества, а така също използването на текстове от Теврат и Инджил;
- недопустимо се явява очакването на помощ от тези талисмани или заклинания, т.е. тогава когато човек започва да се надява на тези неща, а не на Всевишният Аллах.
- не е нежелателно, когато заклинанието рукъия представлява (писмено или устно) отделяне на различните форми на злото посредством айети от Свещения Коран, имената на Всевишният Аллах и Неговите качества, както и всичко което е прилагал Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, неговите сподвижници и учените;
- що се отнася до хадисите, в които се говори, че заклинанията рукъия са приложими в случай на "уроки, треска (хумма) и язви (незарастваща рана, обрив)", то това не указва, че заклинания рукъия са ограничени само за тези три недъзи. Споменаването на тези недъзи в хадисите указва, че те са особено вредоносни и заклинанията рукъия са много полезни в тези три случаи. Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, нееднократно е съветвал своите сподвижници да прилагат заклинанието рукъия в качеството му на една от формите на лечение, сам е лекувал с тези способи някои от сподвижниците, а така също е слушал не малко за прилаганите от него заклинания рукъия и не е забранявал това. ".

[Виж ал-Айни „Умда ал-кари шарх сахих ал-бухари.Т.17, стр. 380, 381; ан-Навави „Сахих Муслим би шарх ан-Навави” Т.14, стр.169; ал-Бенна (известен като aс-Саати) „Ал-фетх ар-раббани ли тертиб муснад ал-имам Ахмед Ибн Ханбал аш-Шейбани” Т. 2, част 17 стр. 186, 187; ал-Хаттаби „Маалим aс-сунан. Шарх ас-Сунан Аби Дауд.” Т. 2 част 4, стр.209, 210, хадис номер 1524]