Описание на престъплението и наказанието свързани с извършването на прелюбодеяние

  Важно пояснение: Настоящата публикация по никакъв начин не цели приканване на хората към “радикален ислям”. Откъсите по-долу са част от класически ислямски текстове, които са приведени единствено с цел подлагане на критичен анализ в рамките на една съвсем хипотетична дискусия. Те не целят по никакъв начин налагане на “шериат” или “ис...лямска държава”. Затова приканваме най-усърдно всички читатели към стриктно спазване на българските закони и цялостно съблюдаване на правата на българските граждани.

Описание на престъплението и наказанието свързани с извършването на прелюбодеяние.
Извадката е взета от "ел-Любаб фи Шерх ел-Китаб" на имам ел-Мейдани, която е разяснение на "Мухтесар" на имам ел-Кудури – и двамата от мезхеба на имам ел-Еазам, Аллах да е доволен от всички тях.

Думите "имам" и "зина" не са преведени, защото в случая се използват като термини. В настоящия контекст приблизителното значение на първата "управник" или "съдия", а на втората "прелюбодеяние подлежащо на наказание".

Начало на цитата:
Зина се потвърждава със свидетелство или самопризнание. Свидетелството означава четирима свидетели да свидетелстват, че мъж или жена са извършили зина. Тогава имамът ги пита:
Какво е това зина?
Как става?
Къде я извършил?
С кой я извършил?
Кога я извършил?
И когато [свидетелите] уточнят всичко това като кажат: “Видяхме, че той се сноши с нея в нейната вагина така, както писалката влиза в мастилницата.” тогава съдията проучва правдивостта на свидетелите – дали правдиви както явно [пред обществото], така и скрито [в личния им живот].
Чак тогава той отсъжда на база на тяхното свидетелство.
Самопризнанието означава разумен човек достигнал пълнолетие да потвърди за себе си, че е сторил зина четири пъти, в четири различни положения в които свидетелството може да се зачете. И всеки път когато потвърди постъпката си съдията я отрича. Но потвърди ли за себе си четвърти съдията го разпитва:
Какво е това зина?
Как става?
Къде я извършил?
Кога я извършил?
И когато разпитвания уточни всички тези неща съдията е длъжен да приложи наказанието.
Ако извършилият зина е женен бива пребит с камъни до смърт. А наказанието се извършва на широко открито пространство.
Започват да захвърлят камъни свидетелите, после имамът, после хората. Ако свидетелите не започнат да захвърлят наказанието се отменя, а свидетелите биват наказани.
А при наказанието вследствие на самопризнание пръв захвърля имамът, а после хората.
След това на мъртвеца се прави гусл, бива завит в кефен и му се кланя дженазе.
Ако извършилият зина е неженен и е свободен [не е роб] наказанието му е сто удара. Имамът нарежда да бъде бичуван с вейка по която няма плодове, с умерена сила, по голо тяло, по различните части на тялото му с изключение на главата му, лицето му и половия му орган.
А ако извършилият зина е роб, бива ударен петдесет пъти по същия начин.
Ако самопризналият се откаже от показанията си преди изпълнение на наказанието или по време на наказанието, то отказът му се приема и той се освобождава.
Имамът следва да подканва самопризналият да се откаже от свидетелството си. Да му каже: “Навярно само си я докоснал или целунал…”
Няма разлика между мъжа и жената по отношение на наказанието с изключение на това, че не бива съблечена с изключение на дебелите й подплатени дрехи. Също е допустимо да й бъде изровена дупка.
Господарят няма право да наказва своя роб без да има присъда от имама.
Ако [наказанието е установено със свидетели] и свидетелите се откажат от показанията си, те биват наказани за клевета, а наказанието отпада [от обвиняемия].
Ако някой от свидетелите се откаже от показанията си след като обвиняемия вече е умъртвен, той бива наказан и задължен да изплати една четвърт от стойността на кръвнината.
Ако [при имамът] свидетелстват по-малко от четирима човека всички те биват наказани за клевета.
Женитбата на осъдения на пребиване с камъни трябва да отговаря на следните условия:
да бъде свободен,
да бъде пълнолетен,
да бъде разумен,
да бъде мюсюлманин,
да има действителна действаща женитба, която да е консумирана с мюсюлманка, която отговаря на същите условия.
Върху женения [мухсин] не може да бъдат приложени първо бичуване, а после пребиване с камъни.
Нито пък върху неженения могат да бъдат приложени първо бичуване, а после заточение.
Освен ако имамът не сметне, че в това има полза [назидание за обществото], като в такъв случай прилага онова, което сметне за най-подходящо.
Ако осъденият е болен, а присъдата му – убиване с камъни, той бива убит.
А ако е осъден на бичуване, наказанието не се прилага докато не оздравее.
Ако бременна жена извърши зина, не бива наказана докато не роди. И ако наказанието й е бичуване бива изчакана докато спре следродилното й течение, а ако наказанието й е убиване не се изчаква [след раждането].
Ако свидетелите свидетелстват за зина извършена в миналото свидетелството им не се приема, без значение каква е причината за забавянето им, но ако те трябва да свидетелстват за случай на клевета, а не на зина, свидетелството им се приема единствено в случай, че причината за забавянето им е отдалечеността им от имама.
Който извърши сношение с еджнебиййе, което не е вагинално бива строго порицан.
Който извърши сношение с робиня на някое от децата си не бива наказан дори и да каже: “Знам, че тя ми е харам.”
А който извърши сношение с робиня на баща си, майка си, съпругата си, или пък роб с робиня притежание на своя господар бива наказан ако каже “Знам,че тя ми е харам.” и не бива наказан ако каже: “Мисля, че тя ми е халал.”
И онзи, който извърши сношение с робиня на брат си или чичо си бива наказан дори и да каже: “Мисля, че тя ми е халал.”
А младоженец на който му се представи за съпруга от жените друга жена с думите: “Това е твоята булка.” и извърши полов акт с нея не подлежи на наказание, но трябва да изплати мехр на тази жена.
А [женен човек], който се сноши с жена, намираща се на леглото му подлежи на наказание [, защото е имал достатъчно време да опознае съпругата си].
И човек, който се ожени за жена, която му е забранена и се сноши с нея не подлежи на наказание.
Човек, който извърши анално сношение с жена или пък извърши от делата на хората на Лют, мир нему [сношение на мъж с мъж] не подлежи на наказание при ебу Ханифе, а на строго порицание, а ебу Юсуф и Мухаммед казват: “Той е като извършилия зина.”
Човек, който извърши зина в “дяр ел-харб” или “дяр ел-бегй” [немюсюлманска територия] после дойде при нас [влезе в мюсюлманска територия] не му се прилага наказание.
Край на цитата.

Уточнение: Там където става въпрос за сношение с робини не се има предвид изнасилване, тъй като за господаря е забранено да насилва дори собствената си робиня в случай, че тя не желае.

Преданията, които са база за отсъждането на умъртвяване чрез камъни са приведени от следните сподвижници, Аллах да е доволен от тях:

1. Джабир ибн Абдуллах
2. ибн Аббас
3. Бурайда
4. Джабир ибн Семра
5. ебу Сеид
6. ел-Леджлядж
7. Нуайм ибн Хеззал
8. ебу Хурайра
9. Убейй
10. ибн ел-Мусеййиб – хадис мурсел
11. ебу Бекр ес-Сиддик
12. ебу Зерр
13. Неср уалид Усман
14. ебу Берзе ел-Еслеми
15. Ата ибн Йесар – хадис мурсел
16. еш-Шеаби - хадис мурсел
17. ебу Умаме ибн Сехл ибн Хунейф

Казва ер-Рафии в “еш-Шерх ел-Кебир”: “Случките с раджм при Маиз, ел-Гамидиййе и двойката еврени са широкоизвестни от Пророка, Аллах да го благослови и приветсва. Това е и практиката на праведните халифи след него, а преданията за това стигат до степента на мутеватир.”
Това се потвърждава и от ел-Хафиз [ибн Хаджер], извеждайки хадисите от “ел-Фетх ел-Кадир” на Кемал ибн ел-Хумам, казвайки: “Потвърждението на преданията за раджм от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, е мутеватир по смисъл… като преданията за отделните случки [на раджм] с техните особености са единични, но що се касае до основата на раджм – в нея няма съмнение.”

Толкова ми бе по силите да приведа от книгите по фикх. Да се опитаме да минем през горния текст още веднъж.

1. Да свидетелстват четирима човека. Ако прелюбодейството е забелязано от пропаднали хора се предполага, че тях изобщо няма да ги е грижа за това, а дори и да свидетелстват – техните показания ще бъдат отхвърлени. Ако прелюбодейството е забелязано от праведни хора се предполага, че те няма да свидетелстват, съблюдавайки хадиса – “Който прикрие вярващ, Аллах ще го прикрие на Съдния ден.”
2. Да свидетелстват за “прелюбодеяние”, а не за “сношение”. Т.е. свидетелите трябва да познават и двамата “партньори” за да знаят, че те не са женени един за друг. В противен случай няма как да знаят, че това е прелюбодеяние и дори и да свидетелстват ще отнесат наказание за клевета.
3. Ако прелюбодеец реши да направи самопризнание, след като го чуе съдията се постарава да го “изрита” по такъв начин, че на прелюбодееца да не му мине през ума да се върне второ свидетелство. И ако се върне за второ свидетелство съдията си прави труда така да го отблъсне, че да не се върне за трето свидетелство. И т.н. Също така съдията ползва всяка възможност да го разколебае и да оттегли показанията си с думите: “Може би само си я докоснал” и т.н.
4. Когато свидетелите или самопризнаващият дават показания съдията използва и най-малката неточност в която и да било от петте точки на показанията, на който и да било свидетел за да избегне наказанието, като самите свидетели ги грози голяма опасност от наказание поради клевета.
5. Както вече бе споменато, ако дори и един от свидетелите не посмее или пък се откаже да хвърли камък – наказанието се отменя, а свидетеля или свидетелите – наказани за клевета. Но ако наказанието е постановено чрез самопризнание и съдията липсва наказанието отпада, защото съдията е първия, който трябва да хвърли камък в този случай.
6. Дори и наказанието да е постановено, ако липсва група вярващи, които да свидетелстват изпълнението на присъдата, тя отново отпада.
7. Извършване на зина от женени [мухсин – превода в случая е непълен] хора означава, че те трябва да бъдат женени, свободни, пълнолетни, разумни, мюсюлмани, които са консумирали своя брак. Ако те са женени за роб-робиня, неверничка, непълнолетен-непълнолетна и т.н. те не влизат в категорията на това наказание - раджм.
8. Четиримата свидетели трябва да дадат показания едновременно, в противен случай всеки от тях се счита за клеветник и бива наказан. Предава се от Умар ибн ел-Хаттаб, Аллах да е доволен от него: “Дори племената еди кое и еди кое целите да дойдат да свидетелстват, но един по един – ще ги накажа всичките без изключение!”
9. Свидетелството трябва да бъде дадено най-скоро време след самото сношение без отлагане, в противен случай свидетелите отново се считат за клеветници и биват наказани.
10. Прелюбодейството трябва да е извършено на мюсюлманска територия – дяр ел-Ислям. Т.е. предполага се, че има халиф, който има валии, кадии, мюфтии и т.н. които следят за прилагането на законите. Но в днешно време понятията дяр ел-Ислям и дяр ел-Харб до такава степен са размити, че самата повеля за хадд – без значение дали ще е убиване с камъни или сто бича с вейка – губи своята база за приложение, а дискусията свързана с него – напълно безсмислена.
11. Наказанието за извършилите зина в огромната си част е психологическа бариера, чиято цел е възпиране на хората от извършване на този огромен грях, като нейното приложение на практика клони към невъзможното.

Накратко: Повелята за убиване с камъни не се базира пряко на Свещения Куран, а е изключение от айетите за прелюбодейство, базирайки се на хадис, който е мутеватир и е пренесен с иджма през всички поколения до наши дни. По същия начин например е повелята за месх върху местите, която е изключение от айета за вземане на абдест, базирайки се на хадис мутеватир пренесен с иджма. Или пък повелята за събиране на намазите, която е изключение от айета повеляващ всеки намаз да се отслужва в точно отреденото му време, базирайки се на хадис, за който дори не знам дали стига степента на мутеватир и за която повеля със сигурност няма иджма. Що се касае до иджма [поне тази за която сме сигурни]: “А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!” [ен-Ниса: 115] И също: “Моята общност няма да се събере върху заблуда” [хадис мутеватир по смисъл] Затова, когато подлагате дадена повеля на критичен анализ бъдете последователни и спазвайте собствените си принципи! Последният абзац е мое обобщение, затова нека братята като Мухаммед Леши, които са много по-добре запознати с фъкъха на различните мезхеби ме поправят ако греша. И Аллах знае най-добре!

Причината да напиша тази извадка не е за да доказвам или опровергавам дадена позиция [затова и не очаквайте каквито и да било бъдещи коментари от мен по този въпрос], а да се опитам да всея малко повече яснота около становището класическите школи във фикх и някои от принципите на които се базират с помощта на Всевишния Аллах. Нещо, което самите братя би трябвало да сторят преди да пристъпят към критичен анализ на становищата на най-изтъкнатите ни учени от славното ни минало. Защото ако ти не си способен да изразиш позицията на своя опонент заедно с всичките й аргументи по-добре и от самия него, ти изобщо не си започнал самата дискусия.

Нека Аллах ни пази и от зина и от засвидетелстване на зина и от всички малки и големи грехове и ни събере заедно в най-високите степени на Дженнета заедно с любимия на Пророк Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства!