Вярата на Мюсюлманина-раздел:
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ЗАСВИДЕТЕЛСТВА
Хвала на Аллâх, Вечният, нямащият начало и край, не нуждаещият се от място и пространство и независимият от времето....
Нека бъде издигнат ранга на най висшият измежду всички хора и джинове, нашият велик Пророк Мухаммед صلى الله عليه وسلمи на неговите последователи, на ислямските ...учени и на мюсюлманите влюбени в правия път.
Съдържанието на тази книга изцяло се основава върху вярата на ехли сунна.
Темите съдържащи се в книгата са от основата на вярата.
Като начало са обяснени значенията на двете засвидетелства, и след това вярата в ангелите, пророците, Съдния ден и съдбата.
Както е споменато в хадис предаден от имам Муслим пратеника صلى الله عليه وسلمе казал:
الايْمَانُ أنْ تُؤْمِنَ بِاللَّهِ وَمَلائِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَتُؤْمِنَ بِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّه
Което значи: да се вярва в Аллах, Ангелите, Книгите, пратениците, в съдния ден и в съдбата от добро и лошо.
Четейки тази книга ще станете свидетели че повечето теми разказвани съзнателно или несъзнателно от някои хора не отразяват истината.
Поради тази причина сметнахме за уместно да представим на читателите вижданията и убежденията свързани с горе споменатите теми на големите ислямски учени на ехли сунна и компетентните религиозни учители които са техни последователи в днешно време.
Разгръщайки страниците на тази книга се надяваме че читателите ще бъдат облекчени след като се срещнат с просветителното знание на ехли сунна.
Целта ни е усвояване на възнаграждението получено чрез служене в полза на мюсюлманите с което се надяваме да бъдем от обитателите на Рая мястото на вечен благодат.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ЗАСВИДЕТЕЛСТВА
Думата "засвидетелство" означава, знание и призние, а общото значение означава, знам, вярвам и признавам че Единственият Който заслужава да бъде Боготворен с право е Аллâх. И също знам, вярвам и признавам че Мухаммед е раб и пратеник на Аллâх.
أشْهَدُ أنْ لا اِلَهَ اِلاّ اللهُ
"Ешхеду еллâ Илâхе Иллаллâх" (засвидетелствам че няма друг Бог освен Аллâх) значението накратко:
Знам, вярвам, Признавам и потвърждавам че Единственият Който заслужава да бъде Боготворен с право е Аллâх.
Ще споменем някои от имената и качествата на Аллâх, което обхваща това свято засвидетелство:
"Ел-Вâхид": Аллâх е единствен, няма съдружник и себеподобен.
"Ел-Ехад": Някои от ислямските учени са казали: Аллâх няма съдружник. и други исламски учени са казали: Аллâх не е тяло, и не е частица което се раздробява.
"Ел-Еввел": Аллâх е безначален, тоест няма начало на своето съществуване и освен Него всичко друго има начало.
"Ел-Кадиим": когато се казва за Аллâх: Ел-Кадиим, означава че Той няма начало на своето съществуване и това че е разрешено да се казва за Аллâх е прието с единодушното съгласие на Ислямските учени.
Но когато се казва кадиим за нещо създадено означава че е много старо, тоест значи че е изминало много време от съществуването му.
"Ел-Хайй": от качествата на Аллâх е качеството живот, Неговият живот не е като нашият живот защото Аллâх не умира, Неговият живот не се нуждае от душа, кръв, кости или въздух.
"Ел-Каййум": Аллâх е не унищожим, освен това дава и значението че Аллâх е създаващият нуждите на всички създания и ненуждаещят се от нищо и никого.
"Ел-Хâлик": Всичко което се появява от небитие в битие се създава от Аллâх, създаването с това значение принадлежи само на Аллâх. и не се преписва на никой друг освен Аллâх.
"Ер-Рâзик": значи даващият препитанието на създанията си. Препитание значи всичко което дава полза.
"Ел-^Алим": едно от имената на Аллâх, което значи че има качеството знание. Неговото знание не е като нашето знание. Неговото знание не намаля или увеличава, знанието на Аллâх е безнанчално и безкрайно.
"Ед-Дâим": Аллâх е съществуващият вечно, без край.
"Ел-Кâдир": Аллâх има качеството могъщество. Това качество както и всички други Негови качества е безначално и безкрайно.
Могъществото на Аллâх се отнася за умствено допустимото и не се отнася за умствено не допустимото. Например: недопустимо и немислимо е размножаването на Аллâх, размножаването е от качествата на създадените и е неверие ако се преписва на Създателя Аллâх Те^âлâ. Могъществото на Аллâх не се отнася за умствено не допустими неща.
"Ел-Фе^алун Лимее юриид": Аллâх прави каквото иска. Той е всемогъщ, и не се нуждае от нищо. Абсолютно никой не може да попречи или да промени Неговата воля.
أشْهَدُ أنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللهِ
"Ешхеду енне Мухаммедер-Расулуллâх"
Значението накратко: признавам с езика си и вярвам със сърцето си, че пророка Мухаммед е син на Абдулах син на Абдулмутталиб син на Хашим син на Абди Менеф от рода Куреши и че пророка Мухаммед е Пратеник на Аллâх за всички хора и джинове, и да се вярва че той е достоверен във всичко което е казал и предал от Аллâх.
Роден в град Мекках, на 40 годишна възраст получава откровение за пророчество, след време се преселил в град Мединах, и е умрял и е погребан там.
Който изрече двете засвидетелства с условие че вярва във всички основни теми които обхващат значенията на двете засвидетелства става мюсюлманин. Обаче този които е роден от родители мюсюлмани и израснал сред мюсюлмани като достигне до полова съзрялост, според исламските учени се счита за мюсюлманин дори и да не е произнесъл двете засвидетелства.
Но роденият от родители неверници като достигне до полова съзрялост първото и най важно задължение за него е да произнесе двете засвидетелства.
за да се назове мюсюлманин е задължение за него да вярва и произнесе двете засвидетелства.
Това което се има в предвид с двете засвидетелства е опознаването и приемането на Аллâх като единствен Бог и Създател и приемането на Мухаммед салаллаху алейхи веселем като Негов пратеник.
За да стане човек мюсюлманин, непременно трябва да повярва и приеме Мухаммед саллаллаху алейхи веселем като пратеник на Аллâх.
Аллâх Те^âлâ в сурата "Ел-фетх" ая 13 казва:
﴿ وَ مَن لم يُؤْمِن بِاللهِ وَرَسُولِهِ فَإِنَّا أَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ سَعِيرًا ﴾
Което значи: " Които не вярва в Аллâх и Неговият пратеник!, Нека знае Че Сме приготвили силен огън за неверниците."
Тази ая изразява много ясно че, тези които не вярват в пророчеството на Мухаммед
не са мюсюлмани. И вече тези които спорят на тази тема опровергават свещеният Куран въпреки че са наясно с истината, опровергаващите свещеният Куран несъмнено не са мюсюлмани.
немюсюлманина Категорично трябва да знае че се налага изречайки двете засвидетелства:
"Ешхеду еллê Илêхе Иллаллâх ве Ешхеду енне Мухаммедер-Расулуллâх" или тяхното значение на друг език да приеме Исляма, за да стане вярващ и мюсюлманин. ако не ги изрече не може да стане мюсюлманин и праведните му дела не ще бъдат приети.
Изричането веднъж в живота на двете засвидетелства е достатъчно за да бъде човек мюсюлманин. Тези които са немюсюлмани и искат да приемат Ислямската религия трябва да изрекат двете засвидетелства.
Пратеникът на Aллâх е предал че Aллâх е казал:
"و مَا تَقَرَّبَ إِلَيَّ عَبْدِي بِشَئ أَحَبُّ إِلَيَّ مِمَّا افْتَرَضْتُ عَلَيْهِ"
حَدِيثٌ قُدسِيٌّ رَوَاهُ البُخَارِيُّ
Което значи: "Няма по висше дело измежду делата от задълженията, с което раба да е по приближен до Моята благословия.
А най висшето дело е вярата в Aллâх и Неговият пратеник.
Както е посечено по горе не е достатъчно да се вярва само в единството на Aллâх без да се вярва в Неговият пратеник Мухаммед.
Aллâх Te^âлâ в сурата "Âли-^Имрâн" ая 32 е казал:
﴿ قُلْ أَطِيعُوا اللَّهَ وَالرَّسُولَ فَإِنْ تَوَلَّوْا فَإِنَّ اللَّهَ لا يُحِبُّ الْكَافِرِينَ ﴾
Което значи: "Кажи: вярвайки бъдете покорни на Аллâх и Неговият пратеник. Ако се отрекат да знаят че Аллâх не обича неверниците"
тази ая доказва че са неверници тези които се отричат от Аллâх и неговият Пратеник Мухаммед саллаллаху алейхи веселем и че, Аллâх не обича тях и подобните им поради това тяхно неверие.
Така че този който изрече засвидетелствата вярвайки в тях е вярващ и мюсюлманин, защото вярващият е мюсюлманин и мюсюлманинът е вярващ.
Хвала на Аллâх, Вечният, нямащият начало и край, не нуждаещият се от място и пространство и независимият от времето....
Нека бъде издигнат ранга на най висшият измежду всички хора и джинове, нашият велик Пророк Мухаммед صلى الله عليه وسلمи на неговите последователи, на ислямските ...учени и на мюсюлманите влюбени в правия път.
Съдържанието на тази книга изцяло се основава върху вярата на ехли сунна.
Темите съдържащи се в книгата са от основата на вярата.
Като начало са обяснени значенията на двете засвидетелства, и след това вярата в ангелите, пророците, Съдния ден и съдбата.
Както е споменато в хадис предаден от имам Муслим пратеника صلى الله عليه وسلمе казал:
الايْمَانُ أنْ تُؤْمِنَ بِاللَّهِ وَمَلائِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَتُؤْمِنَ بِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّه
Което значи: да се вярва в Аллах, Ангелите, Книгите, пратениците, в съдния ден и в съдбата от добро и лошо.
Четейки тази книга ще станете свидетели че повечето теми разказвани съзнателно или несъзнателно от някои хора не отразяват истината.
Поради тази причина сметнахме за уместно да представим на читателите вижданията и убежденията свързани с горе споменатите теми на големите ислямски учени на ехли сунна и компетентните религиозни учители които са техни последователи в днешно време.
Разгръщайки страниците на тази книга се надяваме че читателите ще бъдат облекчени след като се срещнат с просветителното знание на ехли сунна.
Целта ни е усвояване на възнаграждението получено чрез служене в полза на мюсюлманите с което се надяваме да бъдем от обитателите на Рая мястото на вечен благодат.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ЗАСВИДЕТЕЛСТВА
Думата "засвидетелство" означава, знание и призние, а общото значение означава, знам, вярвам и признавам че Единственият Който заслужава да бъде Боготворен с право е Аллâх. И също знам, вярвам и признавам че Мухаммед е раб и пратеник на Аллâх.
أشْهَدُ أنْ لا اِلَهَ اِلاّ اللهُ
"Ешхеду еллâ Илâхе Иллаллâх" (засвидетелствам че няма друг Бог освен Аллâх) значението накратко:
Знам, вярвам, Признавам и потвърждавам че Единственият Който заслужава да бъде Боготворен с право е Аллâх.
Ще споменем някои от имената и качествата на Аллâх, което обхваща това свято засвидетелство:
"Ел-Вâхид": Аллâх е единствен, няма съдружник и себеподобен.
"Ел-Ехад": Някои от ислямските учени са казали: Аллâх няма съдружник. и други исламски учени са казали: Аллâх не е тяло, и не е частица което се раздробява.
"Ел-Еввел": Аллâх е безначален, тоест няма начало на своето съществуване и освен Него всичко друго има начало.
"Ел-Кадиим": когато се казва за Аллâх: Ел-Кадиим, означава че Той няма начало на своето съществуване и това че е разрешено да се казва за Аллâх е прието с единодушното съгласие на Ислямските учени.
Но когато се казва кадиим за нещо създадено означава че е много старо, тоест значи че е изминало много време от съществуването му.
"Ел-Хайй": от качествата на Аллâх е качеството живот, Неговият живот не е като нашият живот защото Аллâх не умира, Неговият живот не се нуждае от душа, кръв, кости или въздух.
"Ел-Каййум": Аллâх е не унищожим, освен това дава и значението че Аллâх е създаващият нуждите на всички създания и ненуждаещят се от нищо и никого.
"Ел-Хâлик": Всичко което се появява от небитие в битие се създава от Аллâх, създаването с това значение принадлежи само на Аллâх. и не се преписва на никой друг освен Аллâх.
"Ер-Рâзик": значи даващият препитанието на създанията си. Препитание значи всичко което дава полза.
"Ел-^Алим": едно от имената на Аллâх, което значи че има качеството знание. Неговото знание не е като нашето знание. Неговото знание не намаля или увеличава, знанието на Аллâх е безнанчално и безкрайно.
"Ед-Дâим": Аллâх е съществуващият вечно, без край.
"Ел-Кâдир": Аллâх има качеството могъщество. Това качество както и всички други Негови качества е безначално и безкрайно.
Могъществото на Аллâх се отнася за умствено допустимото и не се отнася за умствено не допустимото. Например: недопустимо и немислимо е размножаването на Аллâх, размножаването е от качествата на създадените и е неверие ако се преписва на Създателя Аллâх Те^âлâ. Могъществото на Аллâх не се отнася за умствено не допустими неща.
"Ел-Фе^алун Лимее юриид": Аллâх прави каквото иска. Той е всемогъщ, и не се нуждае от нищо. Абсолютно никой не може да попречи или да промени Неговата воля.
أشْهَدُ أنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللهِ
"Ешхеду енне Мухаммедер-Расулуллâх"
Значението накратко: признавам с езика си и вярвам със сърцето си, че пророка Мухаммед е син на Абдулах син на Абдулмутталиб син на Хашим син на Абди Менеф от рода Куреши и че пророка Мухаммед е Пратеник на Аллâх за всички хора и джинове, и да се вярва че той е достоверен във всичко което е казал и предал от Аллâх.
Роден в град Мекках, на 40 годишна възраст получава откровение за пророчество, след време се преселил в град Мединах, и е умрял и е погребан там.
Който изрече двете засвидетелства с условие че вярва във всички основни теми които обхващат значенията на двете засвидетелства става мюсюлманин. Обаче този които е роден от родители мюсюлмани и израснал сред мюсюлмани като достигне до полова съзрялост, според исламските учени се счита за мюсюлманин дори и да не е произнесъл двете засвидетелства.
Но роденият от родители неверници като достигне до полова съзрялост първото и най важно задължение за него е да произнесе двете засвидетелства.
за да се назове мюсюлманин е задължение за него да вярва и произнесе двете засвидетелства.
Това което се има в предвид с двете засвидетелства е опознаването и приемането на Аллâх като единствен Бог и Създател и приемането на Мухаммед салаллаху алейхи веселем като Негов пратеник.
За да стане човек мюсюлманин, непременно трябва да повярва и приеме Мухаммед саллаллаху алейхи веселем като пратеник на Аллâх.
Аллâх Те^âлâ в сурата "Ел-фетх" ая 13 казва:
﴿ وَ مَن لم يُؤْمِن بِاللهِ وَرَسُولِهِ فَإِنَّا أَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ سَعِيرًا ﴾
Което значи: " Които не вярва в Аллâх и Неговият пратеник!, Нека знае Че Сме приготвили силен огън за неверниците."
Тази ая изразява много ясно че, тези които не вярват в пророчеството на Мухаммед
не са мюсюлмани. И вече тези които спорят на тази тема опровергават свещеният Куран въпреки че са наясно с истината, опровергаващите свещеният Куран несъмнено не са мюсюлмани.
немюсюлманина Категорично трябва да знае че се налага изречайки двете засвидетелства:
"Ешхеду еллê Илêхе Иллаллâх ве Ешхеду енне Мухаммедер-Расулуллâх" или тяхното значение на друг език да приеме Исляма, за да стане вярващ и мюсюлманин. ако не ги изрече не може да стане мюсюлманин и праведните му дела не ще бъдат приети.
Изричането веднъж в живота на двете засвидетелства е достатъчно за да бъде човек мюсюлманин. Тези които са немюсюлмани и искат да приемат Ислямската религия трябва да изрекат двете засвидетелства.
Пратеникът на Aллâх е предал че Aллâх е казал:
"و مَا تَقَرَّبَ إِلَيَّ عَبْدِي بِشَئ أَحَبُّ إِلَيَّ مِمَّا افْتَرَضْتُ عَلَيْهِ"
حَدِيثٌ قُدسِيٌّ رَوَاهُ البُخَارِيُّ
Което значи: "Няма по висше дело измежду делата от задълженията, с което раба да е по приближен до Моята благословия.
А най висшето дело е вярата в Aллâх и Неговият пратеник.
Както е посечено по горе не е достатъчно да се вярва само в единството на Aллâх без да се вярва в Неговият пратеник Мухаммед.
Aллâх Te^âлâ в сурата "Âли-^Имрâн" ая 32 е казал:
﴿ قُلْ أَطِيعُوا اللَّهَ وَالرَّسُولَ فَإِنْ تَوَلَّوْا فَإِنَّ اللَّهَ لا يُحِبُّ الْكَافِرِينَ ﴾
Което значи: "Кажи: вярвайки бъдете покорни на Аллâх и Неговият пратеник. Ако се отрекат да знаят че Аллâх не обича неверниците"
тази ая доказва че са неверници тези които се отричат от Аллâх и неговият Пратеник Мухаммед саллаллаху алейхи веселем и че, Аллâх не обича тях и подобните им поради това тяхно неверие.
Така че този който изрече засвидетелствата вярвайки в тях е вярващ и мюсюлманин, защото вярващият е мюсюлманин и мюсюлманинът е вярващ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар