Друга изключително важна основа на Исляма, е милостинята закат.
Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла вложен в думата “ закат”от Корана .
Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или данък.
Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече.
Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция.
Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който хитрец би избегнал.
По-скоро това е задължение, възложено от Аллах Всевишвния и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло.
Думата “закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, пречистване, официален данък и т.н., а освен всичко, включва и подчинението пред Аллах Всевишния – както духовни, така и морални мотиви.
Ето защо не може да има еквивалент на думата “закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещенната Книга на Аллах Всевишния.
Езиковото значение на закат е чистота.
Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество средства, което всеки заможен мюсюлманин трябва да раздаде сред имащите право на това.
Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена.
Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност.
Ето обяснението на този ефект:
1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните и го освобождава от дялове, които не му принадлежат – дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това.
Когато настъпи времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Шериата, защото собственикът вече нито морално, нито законно има право да притежава този процент.
Ако не направи това, той задържа нещо, което вече не му принадлежи.
Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка морална и духовна, законна и търговска.
Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото състояние нечисто и застрашено.
Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще са пречистени и честни.
Чистият капитал и законните притежания са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.
2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност.
В замяна, тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя.
В резултат на това, обществото като цяло се пречиства и освобождава от класовата война, от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.
3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото.
Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави, за да подобрят своето благосъстояние.
За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите.
За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече.
За всички заинтересовани, пряко или не, тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо въздаяние.
4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии.
Тя е действен инструмент за развиване дух на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получаващия.
5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между индивида и обществото.
Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на средства.
Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между индивида и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.
Хаммудах Абдел-Ати
Доколкото ни е известно, в никой друг език няма еквивалент на смисъла вложен в думата “ закат”от Корана .
Това не е просто форма на благотворителност или даване на милостиня, или данък.
Нито е просто израз на добрина и милосърдие, а е всичко това събрано заедно, дори нещо много повече.
Това не е просто отделяне на определен процент от нечия собственост, а щедро обогатяване и духовна инвестиция.
Това не е просто доброволно даване на някого или подкрепа на кауза, нито е правителствен данък, който хитрец би избегнал.
По-скоро това е задължение, възложено от Аллах Всевишвния и възприето от мюсюлманите в интерес на обществото като цяло.
Думата “закат” включва благотворителност, милостиня, добрина, пречистване, официален данък и т.н., а освен всичко, включва и подчинението пред Аллах Всевишния – както духовни, така и морални мотиви.
Ето защо не може да има еквивалент на думата “закат”, поради върховната неповторимост на Корана, Свещенната Книга на Аллах Всевишния.
Езиковото значение на закат е чистота.
Терминологичното значение на думата определя ежегодното количество средства, което всеки заможен мюсюлманин трябва да раздаде сред имащите право на това.
Но религиозната и духовна важност на милостинята закат е много по-дълбока и жизнена.
Такава е и хуманитарната му и социополитическа стойност.
Ето обяснението на този ефект:
1. Милостинята закат пречиства имуществото на заможните и го освобождава от дялове, които не му принадлежат – дяловете, които подлежат на разпределение сред имащите право на това.
Когато настъпи времето на милостинята закат, определен процент от богатството трябва да се разпредели по правилен начин, регламентиран от Шериата, защото собственикът вече нито морално, нито законно има право да притежава този процент.
Ако не направи това, той задържа нещо, което вече не му принадлежи.
Това е присвояване и чиста узурпация от всяка гледна точка морална и духовна, законна и търговска.
Това означава, че незаконно задържаният процент прави цялото състояние нечисто и застрашено.
Но, от друга страна, ако проценът се разпредели сред имащите право на това, останалите части ще са пречистени и честни.
Чистият капитал и законните притежания са първите необходими условия за постоянния просперитет и честните взаимоотношения.
2. Милостинята закат не само пречиства имуществото на даващия, но пречиства и сърцето му от егоизъм и алчност.
В замяна, тя пречиства сърцето на получаващия от завист и ревност, омраза и ненавист, и вместо това развива в сърцето му добра воля и топли пожелания към дарителя.
В резултат на това, обществото като цяло се пречиства и освобождава от класовата война, от лошите чувства, недоверието, корупцията и разединението, и от други подобни злини.
3. Милостинята закат намалява твърде много страданията на нуждаещите се и на бедните членове на обществото.
Тя е голяма компенсация за недостатъчно щастливите хора и е възвишен апел към всички да запретнат ръкави, за да подобрят своето благосъстояние.
За нуждаещия се тя означава, че по същество това е извънредна мярка и че той не трябва изцяло да се осланя на нея, а да направи нещо за себе си, както и за другите.
За даващия тя е сърдечна покана да печели повече, за да може да даде повече.
За всички заинтересовани, пряко или не, тя е открито съкровище за инвестиране и духовно развитие с голямо въздаяние.
4. Милостинята закат е здрава форма на вътрешна стабилност срещу егоизма на алчността, срещу социалните противоречия, срещу нахлуването на бунтовни идеологии.
Тя е действен инструмент за развиване дух на социална отговорност от страна на даващия и на чувството на сигурност и принадлежност от страна на получаващия.
5. Милостинята закат е ярък израз на духовния и хуманистичния дух в положителните взаимодействия между индивида и обществото.
Тя е правилна илюстрация на факта, че Ислямът не затруднява частната инициатива и не осъжда частното имущество, както не понася егоизма и активното трупане на средства.
Тя е израз на основната философия на Исляма, която приема един умерен и действен път между индивида и обществото, между гражданина и държавата, между капитализма и социализма, между материализма и духовността.
Хаммудах Абдел-Ати
Няма коментари:
Публикуване на коментар