Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си,
и да не показват своите украшения освен видното от тях,
и да прикриват с покривало гърдите си,
и да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си,
или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си,
или жените [повярвалите] или [слугините],
владени от десниците им,
или слугите от мъжете без плътски нужди,
или децата, непознали още женската голота.
И да не тропат с крак,
за да се разбере какво скриват от своите украшения.
О, правоверни!
Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
/24:31/
След обръщението към правоверните мъже със заповедта да свеждат погледите си и да опазват половите си органи, Всевишният Аллах е низпослал същото предписание и по отношение на правоверните жени. Всевишният Аллах е повелил:
И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед от тези части на мъжкото тяло, които мъжете са длъжни да скриват, а така също и пред всичко,
което правоверните са задължени да свеждат своите погледи.
И да пазят целомъдрието си, т.е. да пазят своите полови органи от забранени полови контакти и не трябва да позволяват на чужди мъже да ги гледат и да се докосват до тях.
И да не показват своите украшения освен видното от тях.
Правоверните жени са длъжни да не излагат на показ, своята красота под която се разбират привлекателни дрехи, украшения и красотите на цялото женско тяло.
Жената обаче не може да скрие своите дрехи, и затова Всевишният Аллах е направил изключение за обичайните връхни дрехи, ако тя не привлича върху себе си вниманието.
След това Всевишният Аллах е заповядал:
И да прикриват с покривало гърдите си!
Правоверните жени трябва да покриват лицето, шията и гърдите, което свидетелства, че мюсюлманката е длъжна да бъде покрита изцяло.
По-горе споменахме, че цялото женско тяло се отнася към украшенията, които следва да бъдат скривани от чуждите погледи.
А след това Всевишният Аллах е съобщил:
И да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си,
или синовете си, или синовете на съпрузите си,
или братята си, или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си, или жените [повярвалите].
Жените не са задължени да се покриват напълно една пред друга,
и това предписание се отнася за всички жени без изключение.
Съществува обаче мнение, че местоимението, което е използвано в айета или жените, подчертава религиозната принадлежност на жените.
Върху това тълкуване се опират учените, които смятат, че мюсюлманката е длъжна да бъде изцяло покрита пред жените от други вероизповедания и че не мюсюлманката няма право да гледа към непокрити мюсюлманки.
Наред с това, изключение е направено и за [слугините], владени от десниците им, т.е. за робите, които напълно принадлежат на жената.
Робът има право да гледа своята господарка, докато той й принадлежи напълно.
Ако тя е лишена от правата си върху него напълно или частично, то той се лишава от правото да гледа своята господарка.
Изключение е направено също така и слугите от мъжете без плътски нужди, които прислужват на жените или се намират в тесни връзки с тях, ако са лишени от плътски желания.
Това могат да бъдат слабоумните, които не знаят за женската голота, а така също импотентните, които не изпитват плътски нужди, чрез полови органи, нито в душата си.
За тези хора погледите към чужди жени не са изпълнени с опасни последствия.
Изключение също така това се отнася и за децата, непознали още женската голота.
Това са децата, които още не са достигнали пълнолетие.
На тях им е позволено да гледат към чужди жени, и Всевишния Аллах им е позволил това, защото те още не знаят нищо за женската голота и докато още не изпитват страстно влечение към жените.
От това следва, че ако детето достигне пълнолетие, то чуждите жени са длъжни да се покриват в негово присъствие, защото той започва да осъзнава това, което по-рано не е осъзнавал.
След това Всевишният Аллах е повелил:
И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.
Жените не бива да тропат по земята с крака, за да узнаят околните за украшенията, които носят на краката.
Постъпвайки така, те излагат на показ своите красоти и с това изкушават чуждите мъже.
На това и други подобни предписания се опира религиозното правило за предупреждението към греховете.
Една постъпка може да бъде позволена, но ако тя води или може да доведе до грях, то Шерията забранява тази постъпка.
По принцип, да се тропа с крак по земята не е забранено, но ако жената постъпва така, за да чуят хората звъна на нейните украшения, то това е забранено.
След споменаването на тези прекрасни повели и забележителни заповеди, Всевишният Аллах е подчертал, че правоверните не са застраховани от пропуски и прегрешения.
Именно, затова Всевишният Аллах е повелил:
О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
Това е залог за успеха.
Да се постигне щастие и да се стигне до успеха може само благодарение на покаянието, което подразбира отричане с душа и тяло от това, което предизвиква гнева на Всевишния Аллах, и обръщането с душа и тяло към това, което Всевишния Аллах обича.
Обърнете се към Аллах с покаяние!
Заповедта да се моли опрощение от Всевишния Аллах се отнася за всички правоверни, от което следва, че всеки правоверен се нуждае от покаяние.
Това откровение призовава хората към искрено покаяние, което трябва да се прави не заради благополучие в земния живот, показност, слава или други користни цели, а искрено заради Всевишния Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1197-1198/
Шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал следното относно кои се явяват махрами за жената:
Махрам за жената се явяват мъжа, и нейните близки роднини:
1. Кръвните роднини;
2. Млечните роднини;
3. Роднини по линия на мъжа.
Кръвни махрами:
Това са следните:
баща; син; брат; чичо от страна на бащата; и чичото от страна на майката; синът на брата; синът на сестрата.
Това са седем категории махрами за жената завинаги!
Млечните махрами са същите, както и кръвните (те също така са седем категории).
И още четири махрами по причина на брака:
Бащата на мъжа; синът на мъжа; мъжът на майката; и мъжът на дъщерята.
Мъжът на сестрата не е махрам за нея, тъй като не може да се жени за нея само временно.
/Виж повече в “Шарх ал-Мумти” 7/45./
Под възбрана са за вас майките ви,
дъщерите ви, сестрите ви,
сестрите на бащите ви,
сестрите на майките ви,
дъщерите на брата и дъщерите на сестрата,
и жените, които са ви кърмили,
и сестрите ви по кърмене,
и майките на жените ви,
и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество],
а ако не сте влезли ¬ не е прегрешение за вас;
и съпругите на синовете ви, които са ваша плът;
и да съберете две сестри, освен което е било.
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят.
Това е предписанието на Аллах за вас.
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.
Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
/4:23-24/
В тези благородни айети се споменават жените, с които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки с мъжа или неговата съпруга,
жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
и жените, с които е разрешено встъпването в брак.
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на кръвното им родство с мъжете,
то те се разделят на седем групи:
майките и останалите преки близки роднини по възходяща линия,
независимо от това, дали те се явяват наследници на имущество или не;
дъщерите на братята и дъщерите на сестрите,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия.
Тези седем групи жени се отнасят към кръвните роднини,
за които на мъжете е забранено да се женят,
за което ясно свидетелства този прекрасен айет,
при това мюсюлманските учени улеми са единодушни по този повод.
За останалите кръвни роднини, в това число дъщерите на чичовците и лелите от страна на бащата или майката, се отнасят следните слова на Всевишният Аллах:
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
/4:24/
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на млечно родство с мъжа,
то Всевишният Аллах е споменал само млечните майки и сестри.
Мъжът няма право да се жени за своята млечна майка,
дори ако млякото не се явява нейна собственост,
а се явява собственост на нейния мъж.
От това следва, че мъжът на млечната майка става млечен баща на кърменото дете.
И ако е установено млечно майчинство и бащинство, то млечните роднини на детето стават братя и сестри на неговите млечни родители,
а така също и техни преки роднини по възходяща линия.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , е казал:
“Всички забрани, свързани с кръвното родство, се отнасят също така и за млечното родство.”
Забраните, свързани с млечното братство, се разпространяват върху роднините на млечните родители, подобно на забраните, свързани с кръвното родство, а сред роднините на млечните деца те се разпространяват само върху тяхното потомство.
Задължително условие за млечното родство обаче, се явява петкратното кърмене в продължение на първите две години от живота на детето, за което свидетелства Сунната.
Що се отнася до жените, за които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки със съпругата, то те се делят на четири групи:
жените на бащите и преките роднини по възходяща линия,
жените на синовете и преките потомци по низходяща линия,
независимо от това, дали на тях се полага наследство или не,
а така също майките на жените и техните майки по възходяща линия.
Тези три групи жени са забранени за мъжете веднага след бракосъчетанието.
Към четвъртата група се отнасят дъщерите на жените,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия,
които стават забранени за мъжете след,
като те се уединят със своите жени,
тъй като Всевишният Аллах е казал:
Под възбрана са за вас и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество].
Много от мюсюлманските учени улеми смятат, че заварените сестри под покровителството на втория баща се явява обстоятелство,
което не влияе върху смисъла на предписанието,
защото на втория баща е забранено да се жени за своята заварена дъщеря,
дори тя да не се намира под негово покровителство.
Споменаването на това обстоятелство ни позволява да направим два полезни извода.
Първо, женитбата за заварени дъщери се забранява,
защото те заемат мястото на дъщерите,
и встъпването в брак с тях се явява непристойна гнусота и омерзителна постъпка.
Второ, на втория баща се разрешава да се намира заедно със заварената си дъщеря,
тъй като тя е подобна на дъщеря му и всички останали жени,
намиращи се под покровителството на мъжете.
А най-добре за това е известно само на Всевишният Аллах.
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
то Всевишният Аллах е споменал, че се касае само за две сестри.
Всевишният Аллах е забранил да се встъпва в брак едновременно с две сестри,
а пратеника на Аллах (с.а.с.) , е забранил да се встъпва в брак едновременно с жена и нейната леля от страна на бащата или майката.
Ако между две жени съществуват близки роднински отношения, които не позволяват на мъжа и жената при това родство да встъпват в брак,
то на мъжете е забранено да встъпват в брак едновременно с тях,
тъй като под подобни бракове се разбира разрив на роднинските отношения.
На мъжете са забранени и омъжените жени.
На никого не е позволено да встъпва в брак с жена,
която остава съпруга на своя мъж,
и тази забрана се сваля само в този случай,
когато мъж се разведе със своята съпруга и изтече определения при развода срок.
Изключение от това правило са жените [пленничките] които десниците ви владеят.
Затова, ако омъжена неверница попадне в плен на при мюсюлманите, на нейния хазяин е позволено да встъпва в полова близост след изтичането на срока, определен за наличието на бременност.
Ако омъжена робиня бъде продадена или пък подарена на друг господар,
то нейния брак не се разтрогва, тъй като нейния нов владелец заема мястото на нейния предишен господар.
В полза на това свидетелства историята на Барира, на която пратеникът на Аллах (с.а.с.) , позволил да направи своя избор и самостоятелно да определи своята по нататъшна съдба.
Всевишният Аллах е казал:
Това е предписанието на Аллах за вас.
Мюсюлманите са длъжни да се придържат към него и да се ръководят от него, защото то носи изцеление и светлина, а и разяснява всичко позволено и забранено.
С всички останали жени на мюсюлманите е позволено да встъпват в брак:
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
Това е така, защото жените, които не се отнасят към споменатите в този айет, се явяват позволени за мъжете.
Всевишният Аллах е отбелязал кръга на забранените жени и е обявил всички останали за разрешени без всякакви ограничения.
С това Всевишният Аллах е проявил милост и снизходителност към Своите раби и е облекчил техните задължения.
И ако една от разрешените жени им се понрави по душа, то е позволено да се сдобият с тях благодарение на своето имущество, спазвайки при това целомъдрие, т.е. избягвайки прелюбодеянието и предпазвайки от него своите съпруги.
Арабската дума “сифах” (букв. “разпътство”, “прелюбодеяние”) произлиза от глагола “сафаха” (букв. “разливам”, “ проливам”), защото онзи, който прелюбодейства пролива своята течност не там, където му е позволено, а там, където му е забранено.
Постъпвайки по този начин, мъжът не предпазва своята жена от прелюбодеяние, тъй като той удовлетворява своята страст по забранен начин и не изпитва полово влечение към жената, която му е позволена.
От това коранично откровение следва, че мюсюлманинът не бива да встъпва в брак с тези, които не спазват целомъдрие.
По този повод Всевишният Аллах е казал:
Прелюбодеецът може да се жени само за прелюбодейка или езичница.
И за прелюбодейката може да се жени само прелюбодеец или езичник, а на правоверните това е забранено.
/24:3/
След това Всевишният Аллах е съобщил:
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
Т.е. мъжът е длъжен да възнагради жената за това удоволствие, което тя му доставя.
Дарявайки жената със зестра, мъжа я възнаграждава за това, което получава от нея, и затова плащането на зестрата става задължително за мъжа, след като той е встъпил в полова близост със своята жена.
Всевишният Аллах е нарекъл това възнаграждение “задължителната плата”, защото то се явява задължително и не се отнася към доброволните пожертвования, които човек може да раздаде, и от които той може да се откаже по свое усмотрение.
Съгласно друго тълкувание, то се нарича “задължителната плата”, защото хората сами установяват неговия размер, след което то става задължително и не може да бъде намалявано.
Ако след определяне размера на “задължителната плата” мъжа на добра воля пожелае да увеличи размерите на дара или жената великодушно се съгласи да му опрости една част от “задължителната плата”, то няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.
Към това мнение се придържат много от тълкувателите на Свещения Коран.
Много други са смятали, че този айет е бил низпослан по повод на временния брак “мута”, който е бил позволен в първите години от разпространението на Исляма, след което пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , го е обявил за забранен.
Тези тълкуватели са смятали, че на мъжете се полагало да установят срок за временния брака “мута” и размера на възнаграждението, и ако след изтичането на срока на временния брак “мута” и изплащането на възнаграждението, мъжа и жената при общо съгласие приемат ново решение, то те няма да извършат грях.
Но за това най-добре е известно само на Всевишният Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 290-291/
И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си,
и да не показват своите украшения освен видното от тях,
и да прикриват с покривало гърдите си,
и да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си,
или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си,
или жените [повярвалите] или [слугините],
владени от десниците им,
или слугите от мъжете без плътски нужди,
или децата, непознали още женската голота.
И да не тропат с крак,
за да се разбере какво скриват от своите украшения.
О, правоверни!
Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
/24:31/
След обръщението към правоверните мъже със заповедта да свеждат погледите си и да опазват половите си органи, Всевишният Аллах е низпослал същото предписание и по отношение на правоверните жени. Всевишният Аллах е повелил:
И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед от тези части на мъжкото тяло, които мъжете са длъжни да скриват, а така също и пред всичко,
което правоверните са задължени да свеждат своите погледи.
И да пазят целомъдрието си, т.е. да пазят своите полови органи от забранени полови контакти и не трябва да позволяват на чужди мъже да ги гледат и да се докосват до тях.
И да не показват своите украшения освен видното от тях.
Правоверните жени са длъжни да не излагат на показ, своята красота под която се разбират привлекателни дрехи, украшения и красотите на цялото женско тяло.
Жената обаче не може да скрие своите дрехи, и затова Всевишният Аллах е направил изключение за обичайните връхни дрехи, ако тя не привлича върху себе си вниманието.
След това Всевишният Аллах е заповядал:
И да прикриват с покривало гърдите си!
Правоверните жени трябва да покриват лицето, шията и гърдите, което свидетелства, че мюсюлманката е длъжна да бъде покрита изцяло.
По-горе споменахме, че цялото женско тяло се отнася към украшенията, които следва да бъдат скривани от чуждите погледи.
А след това Всевишният Аллах е съобщил:
И да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си,
или синовете си, или синовете на съпрузите си,
или братята си, или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си, или жените [повярвалите].
Жените не са задължени да се покриват напълно една пред друга,
и това предписание се отнася за всички жени без изключение.
Съществува обаче мнение, че местоимението, което е използвано в айета или жените, подчертава религиозната принадлежност на жените.
Върху това тълкуване се опират учените, които смятат, че мюсюлманката е длъжна да бъде изцяло покрита пред жените от други вероизповедания и че не мюсюлманката няма право да гледа към непокрити мюсюлманки.
Наред с това, изключение е направено и за [слугините], владени от десниците им, т.е. за робите, които напълно принадлежат на жената.
Робът има право да гледа своята господарка, докато той й принадлежи напълно.
Ако тя е лишена от правата си върху него напълно или частично, то той се лишава от правото да гледа своята господарка.
Изключение е направено също така и слугите от мъжете без плътски нужди, които прислужват на жените или се намират в тесни връзки с тях, ако са лишени от плътски желания.
Това могат да бъдат слабоумните, които не знаят за женската голота, а така също импотентните, които не изпитват плътски нужди, чрез полови органи, нито в душата си.
За тези хора погледите към чужди жени не са изпълнени с опасни последствия.
Изключение също така това се отнася и за децата, непознали още женската голота.
Това са децата, които още не са достигнали пълнолетие.
На тях им е позволено да гледат към чужди жени, и Всевишния Аллах им е позволил това, защото те още не знаят нищо за женската голота и докато още не изпитват страстно влечение към жените.
От това следва, че ако детето достигне пълнолетие, то чуждите жени са длъжни да се покриват в негово присъствие, защото той започва да осъзнава това, което по-рано не е осъзнавал.
След това Всевишният Аллах е повелил:
И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.
Жените не бива да тропат по земята с крака, за да узнаят околните за украшенията, които носят на краката.
Постъпвайки така, те излагат на показ своите красоти и с това изкушават чуждите мъже.
На това и други подобни предписания се опира религиозното правило за предупреждението към греховете.
Една постъпка може да бъде позволена, но ако тя води или може да доведе до грях, то Шерията забранява тази постъпка.
По принцип, да се тропа с крак по земята не е забранено, но ако жената постъпва така, за да чуят хората звъна на нейните украшения, то това е забранено.
След споменаването на тези прекрасни повели и забележителни заповеди, Всевишният Аллах е подчертал, че правоверните не са застраховани от пропуски и прегрешения.
Именно, затова Всевишният Аллах е повелил:
О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
Това е залог за успеха.
Да се постигне щастие и да се стигне до успеха може само благодарение на покаянието, което подразбира отричане с душа и тяло от това, което предизвиква гнева на Всевишния Аллах, и обръщането с душа и тяло към това, което Всевишния Аллах обича.
Обърнете се към Аллах с покаяние!
Заповедта да се моли опрощение от Всевишния Аллах се отнася за всички правоверни, от което следва, че всеки правоверен се нуждае от покаяние.
Това откровение призовава хората към искрено покаяние, което трябва да се прави не заради благополучие в земния живот, показност, слава или други користни цели, а искрено заради Всевишния Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1197-1198/
Шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал следното относно кои се явяват махрами за жената:
Махрам за жената се явяват мъжа, и нейните близки роднини:
1. Кръвните роднини;
2. Млечните роднини;
3. Роднини по линия на мъжа.
Кръвни махрами:
Това са следните:
баща; син; брат; чичо от страна на бащата; и чичото от страна на майката; синът на брата; синът на сестрата.
Това са седем категории махрами за жената завинаги!
Млечните махрами са същите, както и кръвните (те също така са седем категории).
И още четири махрами по причина на брака:
Бащата на мъжа; синът на мъжа; мъжът на майката; и мъжът на дъщерята.
Мъжът на сестрата не е махрам за нея, тъй като не може да се жени за нея само временно.
/Виж повече в “Шарх ал-Мумти” 7/45./
Под възбрана са за вас майките ви,
дъщерите ви, сестрите ви,
сестрите на бащите ви,
сестрите на майките ви,
дъщерите на брата и дъщерите на сестрата,
и жените, които са ви кърмили,
и сестрите ви по кърмене,
и майките на жените ви,
и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество],
а ако не сте влезли ¬ не е прегрешение за вас;
и съпругите на синовете ви, които са ваша плът;
и да съберете две сестри, освен което е било.
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят.
Това е предписанието на Аллах за вас.
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.
Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
/4:23-24/
В тези благородни айети се споменават жените, с които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки с мъжа или неговата съпруга,
жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
и жените, с които е разрешено встъпването в брак.
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на кръвното им родство с мъжете,
то те се разделят на седем групи:
майките и останалите преки близки роднини по възходяща линия,
независимо от това, дали те се явяват наследници на имущество или не;
дъщерите на братята и дъщерите на сестрите,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия.
Тези седем групи жени се отнасят към кръвните роднини,
за които на мъжете е забранено да се женят,
за което ясно свидетелства този прекрасен айет,
при това мюсюлманските учени улеми са единодушни по този повод.
За останалите кръвни роднини, в това число дъщерите на чичовците и лелите от страна на бащата или майката, се отнасят следните слова на Всевишният Аллах:
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
/4:24/
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на млечно родство с мъжа,
то Всевишният Аллах е споменал само млечните майки и сестри.
Мъжът няма право да се жени за своята млечна майка,
дори ако млякото не се явява нейна собственост,
а се явява собственост на нейния мъж.
От това следва, че мъжът на млечната майка става млечен баща на кърменото дете.
И ако е установено млечно майчинство и бащинство, то млечните роднини на детето стават братя и сестри на неговите млечни родители,
а така също и техни преки роднини по възходяща линия.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , е казал:
“Всички забрани, свързани с кръвното родство, се отнасят също така и за млечното родство.”
Забраните, свързани с млечното братство, се разпространяват върху роднините на млечните родители, подобно на забраните, свързани с кръвното родство, а сред роднините на млечните деца те се разпространяват само върху тяхното потомство.
Задължително условие за млечното родство обаче, се явява петкратното кърмене в продължение на първите две години от живота на детето, за което свидетелства Сунната.
Що се отнася до жените, за които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки със съпругата, то те се делят на четири групи:
жените на бащите и преките роднини по възходяща линия,
жените на синовете и преките потомци по низходяща линия,
независимо от това, дали на тях се полага наследство или не,
а така също майките на жените и техните майки по възходяща линия.
Тези три групи жени са забранени за мъжете веднага след бракосъчетанието.
Към четвъртата група се отнасят дъщерите на жените,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия,
които стават забранени за мъжете след,
като те се уединят със своите жени,
тъй като Всевишният Аллах е казал:
Под възбрана са за вас и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество].
Много от мюсюлманските учени улеми смятат, че заварените сестри под покровителството на втория баща се явява обстоятелство,
което не влияе върху смисъла на предписанието,
защото на втория баща е забранено да се жени за своята заварена дъщеря,
дори тя да не се намира под негово покровителство.
Споменаването на това обстоятелство ни позволява да направим два полезни извода.
Първо, женитбата за заварени дъщери се забранява,
защото те заемат мястото на дъщерите,
и встъпването в брак с тях се явява непристойна гнусота и омерзителна постъпка.
Второ, на втория баща се разрешава да се намира заедно със заварената си дъщеря,
тъй като тя е подобна на дъщеря му и всички останали жени,
намиращи се под покровителството на мъжете.
А най-добре за това е известно само на Всевишният Аллах.
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
то Всевишният Аллах е споменал, че се касае само за две сестри.
Всевишният Аллах е забранил да се встъпва в брак едновременно с две сестри,
а пратеника на Аллах (с.а.с.) , е забранил да се встъпва в брак едновременно с жена и нейната леля от страна на бащата или майката.
Ако между две жени съществуват близки роднински отношения, които не позволяват на мъжа и жената при това родство да встъпват в брак,
то на мъжете е забранено да встъпват в брак едновременно с тях,
тъй като под подобни бракове се разбира разрив на роднинските отношения.
На мъжете са забранени и омъжените жени.
На никого не е позволено да встъпва в брак с жена,
която остава съпруга на своя мъж,
и тази забрана се сваля само в този случай,
когато мъж се разведе със своята съпруга и изтече определения при развода срок.
Изключение от това правило са жените [пленничките] които десниците ви владеят.
Затова, ако омъжена неверница попадне в плен на при мюсюлманите, на нейния хазяин е позволено да встъпва в полова близост след изтичането на срока, определен за наличието на бременност.
Ако омъжена робиня бъде продадена или пък подарена на друг господар,
то нейния брак не се разтрогва, тъй като нейния нов владелец заема мястото на нейния предишен господар.
В полза на това свидетелства историята на Барира, на която пратеникът на Аллах (с.а.с.) , позволил да направи своя избор и самостоятелно да определи своята по нататъшна съдба.
Всевишният Аллах е казал:
Това е предписанието на Аллах за вас.
Мюсюлманите са длъжни да се придържат към него и да се ръководят от него, защото то носи изцеление и светлина, а и разяснява всичко позволено и забранено.
С всички останали жени на мюсюлманите е позволено да встъпват в брак:
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
Това е така, защото жените, които не се отнасят към споменатите в този айет, се явяват позволени за мъжете.
Всевишният Аллах е отбелязал кръга на забранените жени и е обявил всички останали за разрешени без всякакви ограничения.
С това Всевишният Аллах е проявил милост и снизходителност към Своите раби и е облекчил техните задължения.
И ако една от разрешените жени им се понрави по душа, то е позволено да се сдобият с тях благодарение на своето имущество, спазвайки при това целомъдрие, т.е. избягвайки прелюбодеянието и предпазвайки от него своите съпруги.
Арабската дума “сифах” (букв. “разпътство”, “прелюбодеяние”) произлиза от глагола “сафаха” (букв. “разливам”, “ проливам”), защото онзи, който прелюбодейства пролива своята течност не там, където му е позволено, а там, където му е забранено.
Постъпвайки по този начин, мъжът не предпазва своята жена от прелюбодеяние, тъй като той удовлетворява своята страст по забранен начин и не изпитва полово влечение към жената, която му е позволена.
От това коранично откровение следва, че мюсюлманинът не бива да встъпва в брак с тези, които не спазват целомъдрие.
По този повод Всевишният Аллах е казал:
Прелюбодеецът може да се жени само за прелюбодейка или езичница.
И за прелюбодейката може да се жени само прелюбодеец или езичник, а на правоверните това е забранено.
/24:3/
След това Всевишният Аллах е съобщил:
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
Т.е. мъжът е длъжен да възнагради жената за това удоволствие, което тя му доставя.
Дарявайки жената със зестра, мъжа я възнаграждава за това, което получава от нея, и затова плащането на зестрата става задължително за мъжа, след като той е встъпил в полова близост със своята жена.
Всевишният Аллах е нарекъл това възнаграждение “задължителната плата”, защото то се явява задължително и не се отнася към доброволните пожертвования, които човек може да раздаде, и от които той може да се откаже по свое усмотрение.
Съгласно друго тълкувание, то се нарича “задължителната плата”, защото хората сами установяват неговия размер, след което то става задължително и не може да бъде намалявано.
Ако след определяне размера на “задължителната плата” мъжа на добра воля пожелае да увеличи размерите на дара или жената великодушно се съгласи да му опрости една част от “задължителната плата”, то няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.
Към това мнение се придържат много от тълкувателите на Свещения Коран.
Много други са смятали, че този айет е бил низпослан по повод на временния брак “мута”, който е бил позволен в първите години от разпространението на Исляма, след което пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , го е обявил за забранен.
Тези тълкуватели са смятали, че на мъжете се полагало да установят срок за временния брака “мута” и размера на възнаграждението, и ако след изтичането на срока на временния брак “мута” и изплащането на възнаграждението, мъжа и жената при общо съгласие приемат ново решение, то те няма да извършат грях.
Но за това най-добре е известно само на Всевишният Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 290-291/
Няма коментари:
Публикуване на коментар