петък, 17 август 2012 г.

Тафсир на Сура :12. Сура Юсуф (Юсуф)Знамение :103,104 105 ,106 107.

103 Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.


104 И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.


105 И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!

106 И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.

107 Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?

Сура :12. Сура Юсуф (Юсуф)


Всевишният Аллах е казал на Своя пророк Мухаммед (с.а.с.) :
Повечето хора не ще повярват, дори и ти страстно да желаеш това.
Дори неистово да се стараеш, за да ги обърнеш в правата вяра, то голяма част от хората ще останат неверници, защото техните намерения и разум са станали порочни.
Усилията на тези, които искрено им желаят добро, не ще им донесат никаква полза дори тогава, когато нищо не им пречи да повярват.
Те ги обучават на истината, призовават ги към праведния път, учат ги да избягват злото, без да изискват възнаграждения или ответните благодеяния, те им показват знаменията и доказателствата на своята правдивост, нечестивците обаче не извличат от това никаква полза.
А Свещения Коран им напомня:
И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.
Свещения Коран им показва, кое им носи полза и кое им носи вреда.
Именно, за да извършват хората полезни дела и да избягват онова, което им причинява вреда.
И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
Колко много знамения на небесата и земята свидетелстват за еднобожието теухид!
Неверниците се отвръщат от тях, и дори ако те са се съгласявали да повярват на част от това, което е трябвало да повярват, все едно те продължават да приобщават съдружници към Аллах.
И повечето от тях не вярват в Аллах, приобщавайки Му съдружници.
Те признават Всевишният Аллах за свой Повелител, Който е сътворил всяко нещо, дарява ги с препитание и управлява всички дела във вселената.
Те обаче Му приобщават съдружници в поклонението и обожествяват творенията.
И тъй като те притежават такива качества, то не заслужават нищо, освен наказание, което ще ги постигне, когато се чувстват в пълна безопасност.
Ето защо Всевишният Аллах е казал:
Нима имат сигурност, че не ще ги покрие наказанието на Аллах, или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
Нима грешниците, които се отвръщат от знаменията на Всевишният Аллах, не се опасяват от наказанието Му, което може да ги обгърне от всички страни и да ги изкорени напълно?
Нима не се опасяват, че Съдният ден ще настъпи така внезапно, че те дори няма да почувстват неговото приближаване?
Наистина, те са заслужили това със своите постъпки, и те са длъжни да се покаят пред Всевишния Аллах и да се отрекат от постъпките, които могат да ги обрекат на наказание.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.818/

Няма коментари:

Публикуване на коментар