Много светски Муюсюлмани в днешно време вярват, че религията не трябва да има нищо общо с икономическия и политическия живот.
Такива мюсюлмани не биха могли да обяснят или дори да разберат следната случка от живота на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллям):
Абу Саид ал‐Кури е казал, че Билял донесъл на Пророка фурми, и когато той го попитал от къде ги е взел, той отговорил:
„Имах по‐ниско качество фурми, и размених две саа от тях, за саа от тези.”
Пророка отговорил:”
О! Това е същността на риба(лихвата), същността на риба!
Не прави така, а когато искаш да купиш, продай фурмите отделно,
тогава си купи, с това, което си получил за тях.”
(Бухари, Муслим)
От горния хадис разбираме, че Пророка (с.а.с) е забранил неравностойната размяна на фурми за фурми.
Той е заявил, че тази размяна е естеството на лихвата(риба).
Но има доказателства, че неравномерната размяна на камили за камили е била разрешена:
Яхя предал от Малик, от Нафи, че Абдуллах ибн Омар купил(т.е. разменил) женска яздитна камила за четири камили, и гарантирал, че ще ги даде на купувача в Рабадха.
(Муатта, Имам Малик)
Естествено възниква въпроса:
защо има забрана на неравномерно количество фурми, но няма забрана за неравномерно количество камили?
Отговора на този въпрос се намира в един много важен хадис относно Риба(лихвата), в който Благослоенният Пророк(с.а.с) обяснява какво представляват парите в Исляма:
Аби Сид ал‐Худри предава, че пратеника на Аллах е казал:
„Злато за злато, сребро за сребро,
пшеница за пшеница,
ечемик за ечемик,
фурми за фурми и сол за сол.
(Когато размяната е)едно нещо за същото, и ако някой дава повече, или иска повече, той е направил сделка с лихва, и даващият, и взимащият са еднакво виновни.
(сахих Муслим)
Горният хадис, много ясно основава три неща:
1.) той постановява парите в Исляма да бъдат или ценни метали като злато и сребро,
или други стоки като пшеница, ечемик, фурми и сол, които са стоки, които постоянно се използват за храна, но които имат срок на годност.
Така, че когато имало златни и сребърни монети на пазара в Медина, стоки като фурмите, които се намирали на пазара в изобилие, и които имали срок на годност, били използвани като пари.
Сега можем да отговорим на горния въпрос.
Неравномерната размяна на камили за камили била позволена, тъй‐като животните не са били използвани за пари.
Неравномерната размяна на фурми за фурми е трябвало да бъде забранена, защото фурмите са били използвани като пари, и позволението на такава размяна, би отворила врата на даващият заем, да дава заем с лихва.
Ако същият принцип относно използването на стоки като фурмите вместо пари, се приложи на Индонизииския остров Ява, например, тогава ориза ще се използва като пари ако златните и сребърни монети, не достигат на този пазар.
На остров Куба от друга страна, захарта би могла да се използва като пари, и.т.н.
Някои Ислямски учени, се противопоставят на това, казвайки, че човечеството може да използва всичко, дори песъчинките, като пари.
Затова, няма забрана на принтираната хартия и приписването на някаква стойност на хартията.
Нашият отговор е, че песъчинките или мидените черупки намерени на дъното на морето не могат да бъат квалифицирани като пари в Исляма, според хадиса, тъй‐като те не са нито ценен метал, нито са средства консумирани постоянно като храна.
2.) , когато златото, среброто, ечемика , пшеницата, фурмите и солта(ориза, захарта и т.н.) са били използвани като пари, стойността на парите била вътре в самите тях, а не извън тях.
Следователно хадиса, е постановил парите в Ислама да притежават съществена стойност.
3.) , парите винаги са се намирали в творението на Аллах, в стока, която е била създадена от Аллах Всевишния, със стойност даена им от самия Аллах Всевишния.
Той заявява за себе си, че е ал‐Раззак, създателя и притежателя и даващият богатствата.
откъс от книгата :
ЗЛАТНИЯТ ДИНАР И СРЕБЪРНИЯТ ДИРХАМ:
ИСЛЯМА И БЪДЕЩЕТО НА ПАРИТЕ
на Имран Хусейн
Такива мюсюлмани не биха могли да обяснят или дори да разберат следната случка от живота на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллям):
Абу Саид ал‐Кури е казал, че Билял донесъл на Пророка фурми, и когато той го попитал от къде ги е взел, той отговорил:
„Имах по‐ниско качество фурми, и размених две саа от тях, за саа от тези.”
Пророка отговорил:”
О! Това е същността на риба(лихвата), същността на риба!
Не прави така, а когато искаш да купиш, продай фурмите отделно,
тогава си купи, с това, което си получил за тях.”
(Бухари, Муслим)
От горния хадис разбираме, че Пророка (с.а.с) е забранил неравностойната размяна на фурми за фурми.
Той е заявил, че тази размяна е естеството на лихвата(риба).
Но има доказателства, че неравномерната размяна на камили за камили е била разрешена:
Яхя предал от Малик, от Нафи, че Абдуллах ибн Омар купил(т.е. разменил) женска яздитна камила за четири камили, и гарантирал, че ще ги даде на купувача в Рабадха.
(Муатта, Имам Малик)
Естествено възниква въпроса:
защо има забрана на неравномерно количество фурми, но няма забрана за неравномерно количество камили?
Отговора на този въпрос се намира в един много важен хадис относно Риба(лихвата), в който Благослоенният Пророк(с.а.с) обяснява какво представляват парите в Исляма:
Аби Сид ал‐Худри предава, че пратеника на Аллах е казал:
„Злато за злато, сребро за сребро,
пшеница за пшеница,
ечемик за ечемик,
фурми за фурми и сол за сол.
(Когато размяната е)едно нещо за същото, и ако някой дава повече, или иска повече, той е направил сделка с лихва, и даващият, и взимащият са еднакво виновни.
(сахих Муслим)
Горният хадис, много ясно основава три неща:
1.) той постановява парите в Исляма да бъдат или ценни метали като злато и сребро,
или други стоки като пшеница, ечемик, фурми и сол, които са стоки, които постоянно се използват за храна, но които имат срок на годност.
Така, че когато имало златни и сребърни монети на пазара в Медина, стоки като фурмите, които се намирали на пазара в изобилие, и които имали срок на годност, били използвани като пари.
Сега можем да отговорим на горния въпрос.
Неравномерната размяна на камили за камили била позволена, тъй‐като животните не са били използвани за пари.
Неравномерната размяна на фурми за фурми е трябвало да бъде забранена, защото фурмите са били използвани като пари, и позволението на такава размяна, би отворила врата на даващият заем, да дава заем с лихва.
Ако същият принцип относно използването на стоки като фурмите вместо пари, се приложи на Индонизииския остров Ява, например, тогава ориза ще се използва като пари ако златните и сребърни монети, не достигат на този пазар.
На остров Куба от друга страна, захарта би могла да се използва като пари, и.т.н.
Някои Ислямски учени, се противопоставят на това, казвайки, че човечеството може да използва всичко, дори песъчинките, като пари.
Затова, няма забрана на принтираната хартия и приписването на някаква стойност на хартията.
Нашият отговор е, че песъчинките или мидените черупки намерени на дъното на морето не могат да бъат квалифицирани като пари в Исляма, според хадиса, тъй‐като те не са нито ценен метал, нито са средства консумирани постоянно като храна.
2.) , когато златото, среброто, ечемика , пшеницата, фурмите и солта(ориза, захарта и т.н.) са били използвани като пари, стойността на парите била вътре в самите тях, а не извън тях.
Следователно хадиса, е постановил парите в Ислама да притежават съществена стойност.
3.) , парите винаги са се намирали в творението на Аллах, в стока, която е била създадена от Аллах Всевишния, със стойност даена им от самия Аллах Всевишния.
Той заявява за себе си, че е ал‐Раззак, създателя и притежателя и даващият богатствата.
откъс от книгата :
ЗЛАТНИЯТ ДИНАР И СРЕБЪРНИЯТ ДИРХАМ:
ИСЛЯМА И БЪДЕЩЕТО НА ПАРИТЕ
на Имран Хусейн
Няма коментари:
Публикуване на коментар