Има много определения и характеристики на семейството.
За нашата цел ние ще приемем следното опростено определение: семейството е социална група от хора, свързани чрез кръвни или родствени връзки.
Семейните връзки налагат взаимно зачитане на предписаните от религията права и задължения, които се регламентират от закона и се спазват от членовете на групата.
Съответно, членовете на семейството имат определени взаимни задължения. Те се свеждат до наследството и взаимното съветване, отглеждането на децата, грижите за възрастните и полагането на максимални усилия за поддържане на мир в семейството.
Както ясно проличава, основа на семейството в Исляма са кръвните връзки и семейните задължения. Осиновяването, извънбрачните връзки, тайните сексуални отношения, “пробните” бракове противоречат на ислямските представи за семейство.
Ислямът изгражда семейството върху здрави основи, способни да осигурят неговото съществуване, истинска сигурност и зряла обич.
Основите на семейството при Исляма трябва да бъдат толкова твърди и естествени, че да подхранват искрената взаимност на чувствата и да носят морално удовлетворение.
Ислямът признава, че няма по-естествена връзка от кръвната и по-цялостен модел на сексуална интимност от онзи, при който са събрани нравствеността и удоволствието.
Ислямът признава религиозната добродетел, социалната необходимост и моралните предимства на брака. Нормалната линия на поведение за всеки мюсюлманин е да се насочи към създаване на свое семейство.
Бракът и семейството заемат централно място в ислямското учение. Множество изказвания на Пророка подчертават, че когато мюсюлманинът се жени, той завършва половината от своята религия, затова нека мисли за Аллах и да внимава за другата половина.
Мюсюлманските учени тълкуват това, като казват, че бракът е религиозно задължение, морална крепост и социален дълг.
Той трябва да бъде изпълнен, но както всички други задължения в Исляма, той се предписва само на онези, които могат да поемат съответните отговорности.
1.Значението на брака
Какъвто и смисъл да влагат хората в брака, Ислямът го разглежда като “твърд обет” (мисак гализ), дълг в най-пълния смисъл на думата.
Това е дълг към самия живот, към обществото и към достойното, смислено оцеляване на човешката раса.
Това е дълг, който партньорите в брака поемат както един пред друг, така и пред Аллах Всевишния.
Това е такъв дълг, който им дава възможност да намерят взаимно упование, самореализация, любов и мир, състрадание и искреност, благополучие и надежда.
Всичко това е така, защото при Исляма бракът се разглежда първо и най-вече като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване.
Сексуалният контрол може да бъде морален триумф, възпроизводството на рода, социална необходимост, добро здраве, състояние на интелектуално задоволство.
Тези стойности и цели на брака биха имали особено значение, и още по-голяма сила, ако се разглеждат и като религиозни задължения, а това е основното значение на брака при Исляма.
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства!
Наистина Аллах ви наблюдава.
[4: 1]
И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.
В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Дори в най-трудните периоди на брачния живот Аллах повелява на мъжа и жената да бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си, да служат на Аллах и да му се покоряват.
Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не се препоръчва също и за жените.
Това е признание, че женските потребности са еднакво законни и им се отделя сериозно внимание.
Всъщност най-малкият фактор на брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те.
Пророкът е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство, красота, знатността на нейния род или религиозните качества, но благословен и щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко друго.
Всевишния Аллах повелява в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:32]
От друга страна, какъвто сватбен подарък мъжът даде на бъдещата си жена, той и принадлежи.
Нейна собственост е и всичко, което и е принадлежало преди сватбата или е получила след нея.
Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото.
Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството.
Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е била свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законно задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави.
2. Постоянството на брака.
Тъй като Ислямът смята брака за много сериозно задължение, той предписва определени мерки за постоянството на брачната връзка, доколкото това е човешки възможно.
Страните трябва да се стремят да спазват условията за брак, като например подходяща възраст, личностна съвместимост, разумен сватбен дар, свободен избор, безкористно покровителство, почтени намерения и благоразумна дискретност.
Когато страните сключат брачен договор, намерението трябва да бъде искрено и да не се забравя, че става дума за постоянна връзка, а не за случаен и временен избор.
По тази причина пробните и всички подобни на тях бракове, които са експериментални, случайни или временни, се забраняват от Исляма.
Акцентирането върху постоянния характер на брака не означава, че брачният договор не може да се анулира.
Мюсюлманите са посочени от Корана като “общност, уравновесена по средата” (умматун уасата) и Ислямът е наистина религия на “златната среда”, добре балансирана и интегрирана система.
Това е особено ясно в случая с брака, който при Исляма нито се разглежда като причастие, нито като обикновен граждански договор.
Бракът в Исляма е по-скоро уникален договор с дълбок социален смисъл, свещен по своята същност.
Ислямският подход е безпристрастен и реалистично умерен.
Брачният договор трябва да се приема като сериозна, постоянна връзка.
Но ако не върви добре по уважителни причини, той може да бъде прекратен с добрина и чест, със справедливост и мир.
3.Отношенията съпруг съпруга.
С благочестие при избора на съпругът или съпругата и със заслужено удовлетворение от условията на брака страните трябва да имат щастлив и пълноценен брачен живот.
Ислямът отива по-далеч от установяването на определен начин на поведение между съпрузите.
В Свещения Коран и Сунната има много положения, предписващи доброта и обективност, състрадание и любов, симпатия и уважение, търпение и добра воля.
Пророкът дори казва, че най-добрият мюсюлманин е онзи, който е най-добър към своето семейство, и най-великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена.
Бракът изправя съпружеската двойка пред нови функции.
Всяка функция е обща съвкупност от обективни, пропорционални права и задължения.
Ролята на съпруга се предопределя от принципите на нравствеността, защото е дал тържествен обет пред Аллах да се отнася към жена си с добрина, честност и търпение, да я задържа с добро или да я освобождава от брачната връзка с добро и да не и причинява вреда или тъга.
И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая
[2: 228]
...или задръжте [жените] с добро, или пуснете с благо...
[2 : 229]
А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо!
И не ги задържайте с насилие, престъпвайки!
А който направи това, угнетява себе си.
[2 : 231]
Ролята на съпругата е обобщена в следното знамение от Корана:
И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях.
Аллах е всемогъщ, премъдър.
[2 : 228]
Това предимство обикновено се тълкува от мюсюлманските учени във връзка с друго знамение, което гласи:
Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си.
Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил.
[4 : 34]
Това предимство може да се свърже с това, което социолозите наричат “функционално управление”, или то е следствие на разделението на труда и диференцирането на ролите.
То не означава категорична дискриминация или превъзходство на единия пол над другия.
а. Правата на съпругата
Приложени като норми на поведение, тези етически принципи отреждат за съпруга определени правила и предписания и съответни задължения.
И тъй като Коранът и сунната на Пророка повеляват добрина към жените, задължение на съпруга е да се отнася към съпругата си по справедлив и добър начин.
Следствие на тази Божествена повеля е отговорността на съпруга за издръжката на съпругата, задължение, което той трябва да изпълнява с радост, без упрек, ощетяване или снизхождение.
Компонентите на издръжката Съпругата има неоспоримото право на жилище, облекло, храна, основни грижи и благополучие.
Жилището трябва да бъде такова, че да осигурява на съпругата разумно уединение, комфорт и независимост.
Това, което е необходимо за жилището, е необходимо и за облеклото, храната и основните грижи.
Съпругата има право да бъде облечена и нахранена от съпруга, който се грижи за нея според неговите средства и нейния начин на живот.
Тези права трябва да се упражняват без разхищение или скъперничество.
Нематериалните права Освен материални права съпругата има и права от нравствен характер, и те са еднакво задължителни и определени.
Законът на Аллах повелява съпругът да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата и, да бъде добър с нея и да я уважава.
Съпругът не бива да изразява отвращение към нея, тя не трябва да изпада в положение на неизвестност или несигурност.
Естествено следствие от това правило е, че на никой съпруг не се позволява да причинява вреда или да ограничава свободата на своята съпруга.
Ако той не изпитва любов и симпатия към нея, тя има право да иска освобождаване от брачната връзка и никой не може да и попречи по пътя към един нов живот.
б. Задължения на съпругата Права на съпруга.
Основното задължение на съпругата като партньорка в брачния съюз е да способства за успеха и щастието на брака, доколкото това е възможно.
Тя трябва да се грижи заспокойствието, комфорта и благополучието на своя спътник.
Не и се позволява да го обижда, нито да накърнява чувствата му.
Може би няма по-добра илюстрация по въпроса от следните думи от Корана, молба, отправена от праведните хора:
“Господи наш, дари ни със съпруги и потомци радост за очите ни!
И ни стори водители на богобоязливите!”
[25:74]
Това е основата, от която произтичат задълженията на съпругата.
За да се изпълни това основно задължение, съпругата трябва да бъде вярна, надеждна и честна.
По- специално, тя не трябва да мами своя спътник с умишлено предпазване от забременяване, за да го лиши от законно потомство, нито може да разрешава на друг достъп до онова, което е изключително право на нейния съпруг, т.е. сексуална интимност.
Естествено следствие от това е, че не бива да приема в дома си чужди мъже без знанието и съгласието на своя съпруг, нито може да приема дарове без неговото одобрение.
Вероятно с това се цели да се избегнат ревността, съмнението, клюката и т.н., и се съблюдават интересите на всички страни.
Имуществото на съпруга се поверява на съпругата.
Ако има достъп до която и да е част от неговото имущество или и е поверен някой фонд, тя трябва да изпълнява задълженията си мъдро и внимателно, да не дава на заем и да не се разпорежда с каквото и да било имущество без разрешението на съпруга.
Що се отнася до интимността, жената трябва да се поддържа в такъв вид, че да бъде желана, привлекателна и отзивчива.
Тя не бива да лишава своя съпруг от интимност, защото Коранът казва:
И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.
В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Разбира се, взима се под внимание здравето и приличието.
Нещо повече, на съпругата не се разрешава да върши нищо, което може да направи присъствието и по-малко желано или по-малко задоволително.
Ако тя стори нещо подобно или се занемари, съпругът има право да ограничи нейната свобода, за да поправи положението.
За да се осигури максималното благополучие на двете страни, не се разрешава мъжът да прави каквото и да е, което може да попречи на задоволството на жената.
4.Отношенията родител дете
а. Права на детето:
Задължения на родителя Основният подход на Исляма към децата може да се сумира в няколко принципа.
Първо, това е Божественото предписание, че никое дете не трябва да се превръща в източник на вреда за родителите.
Всевишният казва: “... Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито на онзи, чието е новороденото, заради неговата рожба...”. [2:233]
Второ, родителите не трябва да причиняват вреда на детето.
Децата са радостта на земния живот, но не трябва да бъдат извор на гордост и фалшиво високомерие за родителите.
Свещения Коран потвърждава факта, че всеки ще отговаря сам за делата си и в Съдния Ден нито бащата ще може да помогне на своите деца, нито те на него:
... в Деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.
[80:34-37]
и: ... никой прегрешил не ще носи греха на друг.
[53:38]
Накрая, Ислямът особено подчертава ролята на родителите във възпитанието на техните деца.
Пророкът е казал:
“Всяко дете се ражда с чиста природа (фитра ), после неговите родители го правят юдей, християнин или езичник.”
(предадено от ал-Бухари).
Според тези предписания, едно от неотменимите права на детето в Исляма е правото на живот и равни възможности в живота.
Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ!
Нищо с Него да не съдружавате!
И се отнасяйте с добро към двамата родители!
И не убивайте своите рожби поради бедност!
Ние храним и в с, и тях.
[6:151]
И не убивайте децата си поради страх от бедност!
Ние храним и тях, и вас.
Убиването им е голям грях.
[17:31]
Друго еднакво неотменимо право е правото на всяко дете да има законен баща, който да се грижи за него.
Трети вид права са правото на възпитание, отглеждане и основни грижи.
Добрата грижа за децата е едно от най-похвалните дела в Исляма.
Пророкът е обичал децата и е изразил убеждението, че неговата мюсюлманска общност трябва да се различава от другите общности по добрината си към децата.
За висше милосърдие се смята грижата за тяхното духовно благополучие, образование и общо състояние.
Вниманието към детското благополучие и отговорността за него са въпроси от първостепенна важност.
Според напътствията на Пророка, до седмия ден от раждането на детето трябва да се направи жертвоприношение, да му се даде име и главата му да се обръсне, наред с всички други добри хигиенни мерки, необходими за здравословния растеж.
Това трябва да бъде повод за празник, отбелязан с радост и милосърдие. Отговорността и състраданието към детето е както въпрос от религиозна важност, така и въпрос на социална заинтересованост.
Независимо дали родителите са живи или починали, присъстващи или отсъстващи, знайни или незнайни, за детето трябва да се осигурят оптимални грижи.
Когато има настойници или роднини, достатъчно близки, за да бъдат отговорни за благополучието на детето, те трябва да изпълняват това задължение.
Но ако няма близки роднини, грижата за детето се превръща в колективна отговорност на цялото мюсюлманско общество, както на назначените за това длъжностни лица, така и на обикновените хора.
б. Задълженията на детето Правата на родителя.
Връзката родител дете се допълва взаимно.
Според Исляма родителят и детето са обвързани чрез взаимни задължения и отговорности.
Но разликата във възрастта понякога е толкова голяма, че родителите отслабват физически и психически.
Често това се придружава с нетърпение, загуба на сили, повишена чувствителност и, може би, недооценяване.
Това може да доведе до непослушание към родителите и липса на разбирателство, което днес се нарича “пропаст между поколенията”.
Вероятно с оглед на тези разсъждения Ислямът e признал определени факти и е предписал основни положения при отношението на отделния човек към неговите родители.
Фактът, че родителите са в напреднала възраст и че в най-общи линии са смятани за по-опитни, не винаги оправдава схващането или стандартите, които са се наложили.
По подобен начин младежът сам за себе си не е единственият източник на енергия, идеали или мъдрост.
Свещения Коран дава примери в различни знамения, в които се показва как родителите не са били прави в своето отношение към децата и също, как децата не са дооценявали отношението на своите родители:
И каза Ибрахим на баща си Бзар:
“Нима смяташ изваянията за богове?
Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”
[6: 74]
И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил:
“Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”
Рече [синът]:
“Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.”
Рече: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.”
И ги разделиха вълните, и бе от удавените.
[11: 42-43]
По-важен е фактът, че сами по себе си обичаите, традициите, ценностната система или стандартите на родителите не винаги представят истината или добротата.
В няколко знамения Коранът силно упреква онези, които се отклоняват от Истината, само защото се придържат към традиции и обичаи. В него се подчертава фактът, че ако лоялността или послушанието към родителите биха отчуждили човека от Аллах, той трябва да бъде на страната на Аллах и нe бива да ги следва.
Вярно е, че родителите заслужават уважение, любов, състрадание и милост.
Но ако тe престъпят и нe се покоряват на Аллах, или съдружават с Него, синът им не трябва да ги следва.
Всевишния Аллах казва на детето:
“А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!
И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен!
После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.
[31: 15]
Свещения Коран обобщава целия въпрос в съвършеното понятие “ихсан - добрина”, то означава всичко, което е правилно, добро и хубаво.
Понятието “ихсан” практически означава съчувствие и търпение към родителите, благодарност и любов, уважение и молитви за тях, почит и послушание, даване на искрени съвети.
Едно от основните измерения на ихсан е уважението.
Родителите имат правото да очакват послушание от своите деца заради грижите, които са полагали за тях.
Но тяхното послушание не трябва да води до нарушаване на законите на Всевишния Аллах.
При всички положения детето винаги трябва да бъде състрадателно към своите родители, дори ако им се противопоставя по въпроса за непокорството им пред Аллах.
Последният неотделим елемент от “ихсан”, който трябва да се спомене тук е, че децата трябва да помагат на своите родители и да се грижат за тях. Абсолютно религиозно задължение е детето да прави всичко възможно за тяхното щастие и да спомага те да направят живота си колкото се може по-удобен.
5. Други аспекти на семейния живот.
Отношението към прислугата, другите членове на семейството, роднините и съседите е тясно обвързано със семейния живот.
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) препоръчва човек да се отнася добре с прислужващите.
На прислужващите се полага справедливост, добрина, милост, храна, облекло, удобство и други лични разноски.
Пророкът стига дотам, щото казва, че те трябва да бъдат хранени и обличани със същата материя и храна, както на господарите им, и това е част от задълженията на господарите към прислужващите.
Последните не трябва да бъдат угнетявани или претоварвани с работа. Всичко това показва как Ислямът уважава човека и почита труда, без да призовава към класова борба.
Никой човек не трябва да бъде лишен от своите права, нито да се посяга на неговото достойнство поради факта, че е прислужник или работник.
Това го предпазва от илюзията или опиума на така наречената “утопия на класата на пролетариата”.
Всички граждани на истинското ислямско общество са равни, защото Ислямът не прави разлика между хората и не признава класовата система.
Единственото превъзходство, което Ислямът признава, е превъзходството в набожността и вършенето на праведни дела:
И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник, и вярващите.
[9: 105]
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате.
Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.
Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49: 13]
Аллах е повелил на човека да помага колкото може и да проявява добрина, да обича другите членове на семейството, както и роднините.
Добрината към роднините е най-краткият път към Рая, иначе забранен за хората, които пренебрегват тези си задължения.
Доброто отношение към роднините е описано от Пророка като Божествена благословия:
“Онзи, който желае Аллах да удължи живота му, да се отнася с добро към своите роднини.”
(общоприет хадис).
Повелята за доброто отношение към роднините често се повтаря и в Свещения Коран:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката.
Те са искрените и те са богобоязливите.
[2: 177]
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!
И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница!
Аллах не обича горделивия, самохвалеца.
[4: 36]
Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.
[16 : 90], (вж. също 17: 23-26)
От ислямска гледна точка съседите заемат особено високо място.
Каквито и да са те, те се ползват с много привилегии, дадени им от Исляма.
Пророкът Мухаммед е казал:
“Не ще влезе в Рая никой, който не премахне своите злини спрямо своите съседи.”
(предаден от Муслим)
Той също е казал:
“Никой не може да бъде истински вярващ, ако съседите му прекарват нощта гладни, докато неговият стомах е пълен.”
Съгласно хадис, разказан от ат- Табрани, Пророкът е казал също:
“От правата на съседа е да го посетиш, ако се разболее, да участвуваш в неговото погребение, ако умре, да му дадеш заем, ако обеднее, да му помогнеш, ако изпадне в нужда, да го поздравиш, ако го сполети добро, да му изкажеш съчувствие, ако го сполети беда, да не вдигаш твой строеж пред неговия и така да му пречиш, и не го дразни с аромата на твоето ястие, без да му дадеш от него.”
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е казал също:
“Джибрил толкова ме е наставлявал за правата на съседа, чеси мислех, дали не ще ме наследи.”
(общоприет хадис)
Хаммудах Абдел-Ати
За нашата цел ние ще приемем следното опростено определение: семейството е социална група от хора, свързани чрез кръвни или родствени връзки.
Семейните връзки налагат взаимно зачитане на предписаните от религията права и задължения, които се регламентират от закона и се спазват от членовете на групата.
Съответно, членовете на семейството имат определени взаимни задължения. Те се свеждат до наследството и взаимното съветване, отглеждането на децата, грижите за възрастните и полагането на максимални усилия за поддържане на мир в семейството.
Както ясно проличава, основа на семейството в Исляма са кръвните връзки и семейните задължения. Осиновяването, извънбрачните връзки, тайните сексуални отношения, “пробните” бракове противоречат на ислямските представи за семейство.
Ислямът изгражда семейството върху здрави основи, способни да осигурят неговото съществуване, истинска сигурност и зряла обич.
Основите на семейството при Исляма трябва да бъдат толкова твърди и естествени, че да подхранват искрената взаимност на чувствата и да носят морално удовлетворение.
Ислямът признава, че няма по-естествена връзка от кръвната и по-цялостен модел на сексуална интимност от онзи, при който са събрани нравствеността и удоволствието.
Ислямът признава религиозната добродетел, социалната необходимост и моралните предимства на брака. Нормалната линия на поведение за всеки мюсюлманин е да се насочи към създаване на свое семейство.
Бракът и семейството заемат централно място в ислямското учение. Множество изказвания на Пророка подчертават, че когато мюсюлманинът се жени, той завършва половината от своята религия, затова нека мисли за Аллах и да внимава за другата половина.
Мюсюлманските учени тълкуват това, като казват, че бракът е религиозно задължение, морална крепост и социален дълг.
Той трябва да бъде изпълнен, но както всички други задължения в Исляма, той се предписва само на онези, които могат да поемат съответните отговорности.
1.Значението на брака
Какъвто и смисъл да влагат хората в брака, Ислямът го разглежда като “твърд обет” (мисак гализ), дълг в най-пълния смисъл на думата.
Това е дълг към самия живот, към обществото и към достойното, смислено оцеляване на човешката раса.
Това е дълг, който партньорите в брака поемат както един пред друг, така и пред Аллах Всевишния.
Това е такъв дълг, който им дава възможност да намерят взаимно упование, самореализация, любов и мир, състрадание и искреност, благополучие и надежда.
Всичко това е така, защото при Исляма бракът се разглежда първо и най-вече като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване.
Сексуалният контрол може да бъде морален триумф, възпроизводството на рода, социална необходимост, добро здраве, състояние на интелектуално задоволство.
Тези стойности и цели на брака биха имали особено значение, и още по-голяма сила, ако се разглеждат и като религиозни задължения, а това е основното значение на брака при Исляма.
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства!
Наистина Аллах ви наблюдава.
[4: 1]
И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.
В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Дори в най-трудните периоди на брачния живот Аллах повелява на мъжа и жената да бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си, да служат на Аллах и да му се покоряват.
Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не се препоръчва също и за жените.
Това е признание, че женските потребности са еднакво законни и им се отделя сериозно внимание.
Всъщност най-малкият фактор на брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те.
Пророкът е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство, красота, знатността на нейния род или религиозните качества, но благословен и щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко друго.
Всевишния Аллах повелява в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:32]
От друга страна, какъвто сватбен подарък мъжът даде на бъдещата си жена, той и принадлежи.
Нейна собственост е и всичко, което и е принадлежало преди сватбата или е получила след нея.
Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото.
Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството.
Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е била свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законно задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави.
2. Постоянството на брака.
Тъй като Ислямът смята брака за много сериозно задължение, той предписва определени мерки за постоянството на брачната връзка, доколкото това е човешки възможно.
Страните трябва да се стремят да спазват условията за брак, като например подходяща възраст, личностна съвместимост, разумен сватбен дар, свободен избор, безкористно покровителство, почтени намерения и благоразумна дискретност.
Когато страните сключат брачен договор, намерението трябва да бъде искрено и да не се забравя, че става дума за постоянна връзка, а не за случаен и временен избор.
По тази причина пробните и всички подобни на тях бракове, които са експериментални, случайни или временни, се забраняват от Исляма.
Акцентирането върху постоянния характер на брака не означава, че брачният договор не може да се анулира.
Мюсюлманите са посочени от Корана като “общност, уравновесена по средата” (умматун уасата) и Ислямът е наистина религия на “златната среда”, добре балансирана и интегрирана система.
Това е особено ясно в случая с брака, който при Исляма нито се разглежда като причастие, нито като обикновен граждански договор.
Бракът в Исляма е по-скоро уникален договор с дълбок социален смисъл, свещен по своята същност.
Ислямският подход е безпристрастен и реалистично умерен.
Брачният договор трябва да се приема като сериозна, постоянна връзка.
Но ако не върви добре по уважителни причини, той може да бъде прекратен с добрина и чест, със справедливост и мир.
3.Отношенията съпруг съпруга.
С благочестие при избора на съпругът или съпругата и със заслужено удовлетворение от условията на брака страните трябва да имат щастлив и пълноценен брачен живот.
Ислямът отива по-далеч от установяването на определен начин на поведение между съпрузите.
В Свещения Коран и Сунната има много положения, предписващи доброта и обективност, състрадание и любов, симпатия и уважение, търпение и добра воля.
Пророкът дори казва, че най-добрият мюсюлманин е онзи, който е най-добър към своето семейство, и най-великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена.
Бракът изправя съпружеската двойка пред нови функции.
Всяка функция е обща съвкупност от обективни, пропорционални права и задължения.
Ролята на съпруга се предопределя от принципите на нравствеността, защото е дал тържествен обет пред Аллах да се отнася към жена си с добрина, честност и търпение, да я задържа с добро или да я освобождава от брачната връзка с добро и да не и причинява вреда или тъга.
И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая
[2: 228]
...или задръжте [жените] с добро, или пуснете с благо...
[2 : 229]
А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо!
И не ги задържайте с насилие, престъпвайки!
А който направи това, угнетява себе си.
[2 : 231]
Ролята на съпругата е обобщена в следното знамение от Корана:
И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях.
Аллах е всемогъщ, премъдър.
[2 : 228]
Това предимство обикновено се тълкува от мюсюлманските учени във връзка с друго знамение, което гласи:
Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си.
Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил.
[4 : 34]
Това предимство може да се свърже с това, което социолозите наричат “функционално управление”, или то е следствие на разделението на труда и диференцирането на ролите.
То не означава категорична дискриминация или превъзходство на единия пол над другия.
а. Правата на съпругата
Приложени като норми на поведение, тези етически принципи отреждат за съпруга определени правила и предписания и съответни задължения.
И тъй като Коранът и сунната на Пророка повеляват добрина към жените, задължение на съпруга е да се отнася към съпругата си по справедлив и добър начин.
Следствие на тази Божествена повеля е отговорността на съпруга за издръжката на съпругата, задължение, което той трябва да изпълнява с радост, без упрек, ощетяване или снизхождение.
Компонентите на издръжката Съпругата има неоспоримото право на жилище, облекло, храна, основни грижи и благополучие.
Жилището трябва да бъде такова, че да осигурява на съпругата разумно уединение, комфорт и независимост.
Това, което е необходимо за жилището, е необходимо и за облеклото, храната и основните грижи.
Съпругата има право да бъде облечена и нахранена от съпруга, който се грижи за нея според неговите средства и нейния начин на живот.
Тези права трябва да се упражняват без разхищение или скъперничество.
Нематериалните права Освен материални права съпругата има и права от нравствен характер, и те са еднакво задължителни и определени.
Законът на Аллах повелява съпругът да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата и, да бъде добър с нея и да я уважава.
Съпругът не бива да изразява отвращение към нея, тя не трябва да изпада в положение на неизвестност или несигурност.
Естествено следствие от това правило е, че на никой съпруг не се позволява да причинява вреда или да ограничава свободата на своята съпруга.
Ако той не изпитва любов и симпатия към нея, тя има право да иска освобождаване от брачната връзка и никой не може да и попречи по пътя към един нов живот.
б. Задължения на съпругата Права на съпруга.
Основното задължение на съпругата като партньорка в брачния съюз е да способства за успеха и щастието на брака, доколкото това е възможно.
Тя трябва да се грижи заспокойствието, комфорта и благополучието на своя спътник.
Не и се позволява да го обижда, нито да накърнява чувствата му.
Може би няма по-добра илюстрация по въпроса от следните думи от Корана, молба, отправена от праведните хора:
“Господи наш, дари ни със съпруги и потомци радост за очите ни!
И ни стори водители на богобоязливите!”
[25:74]
Това е основата, от която произтичат задълженията на съпругата.
За да се изпълни това основно задължение, съпругата трябва да бъде вярна, надеждна и честна.
По- специално, тя не трябва да мами своя спътник с умишлено предпазване от забременяване, за да го лиши от законно потомство, нито може да разрешава на друг достъп до онова, което е изключително право на нейния съпруг, т.е. сексуална интимност.
Естествено следствие от това е, че не бива да приема в дома си чужди мъже без знанието и съгласието на своя съпруг, нито може да приема дарове без неговото одобрение.
Вероятно с това се цели да се избегнат ревността, съмнението, клюката и т.н., и се съблюдават интересите на всички страни.
Имуществото на съпруга се поверява на съпругата.
Ако има достъп до която и да е част от неговото имущество или и е поверен някой фонд, тя трябва да изпълнява задълженията си мъдро и внимателно, да не дава на заем и да не се разпорежда с каквото и да било имущество без разрешението на съпруга.
Що се отнася до интимността, жената трябва да се поддържа в такъв вид, че да бъде желана, привлекателна и отзивчива.
Тя не бива да лишава своя съпруг от интимност, защото Коранът казва:
И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.
В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Разбира се, взима се под внимание здравето и приличието.
Нещо повече, на съпругата не се разрешава да върши нищо, което може да направи присъствието и по-малко желано или по-малко задоволително.
Ако тя стори нещо подобно или се занемари, съпругът има право да ограничи нейната свобода, за да поправи положението.
За да се осигури максималното благополучие на двете страни, не се разрешава мъжът да прави каквото и да е, което може да попречи на задоволството на жената.
4.Отношенията родител дете
а. Права на детето:
Задължения на родителя Основният подход на Исляма към децата може да се сумира в няколко принципа.
Първо, това е Божественото предписание, че никое дете не трябва да се превръща в източник на вреда за родителите.
Всевишният казва: “... Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито на онзи, чието е новороденото, заради неговата рожба...”. [2:233]
Второ, родителите не трябва да причиняват вреда на детето.
Децата са радостта на земния живот, но не трябва да бъдат извор на гордост и фалшиво високомерие за родителите.
Свещения Коран потвърждава факта, че всеки ще отговаря сам за делата си и в Съдния Ден нито бащата ще може да помогне на своите деца, нито те на него:
... в Деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.
[80:34-37]
и: ... никой прегрешил не ще носи греха на друг.
[53:38]
Накрая, Ислямът особено подчертава ролята на родителите във възпитанието на техните деца.
Пророкът е казал:
“Всяко дете се ражда с чиста природа (фитра ), после неговите родители го правят юдей, християнин или езичник.”
(предадено от ал-Бухари).
Според тези предписания, едно от неотменимите права на детето в Исляма е правото на живот и равни възможности в живота.
Кажи: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ!
Нищо с Него да не съдружавате!
И се отнасяйте с добро към двамата родители!
И не убивайте своите рожби поради бедност!
Ние храним и в с, и тях.
[6:151]
И не убивайте децата си поради страх от бедност!
Ние храним и тях, и вас.
Убиването им е голям грях.
[17:31]
Друго еднакво неотменимо право е правото на всяко дете да има законен баща, който да се грижи за него.
Трети вид права са правото на възпитание, отглеждане и основни грижи.
Добрата грижа за децата е едно от най-похвалните дела в Исляма.
Пророкът е обичал децата и е изразил убеждението, че неговата мюсюлманска общност трябва да се различава от другите общности по добрината си към децата.
За висше милосърдие се смята грижата за тяхното духовно благополучие, образование и общо състояние.
Вниманието към детското благополучие и отговорността за него са въпроси от първостепенна важност.
Според напътствията на Пророка, до седмия ден от раждането на детето трябва да се направи жертвоприношение, да му се даде име и главата му да се обръсне, наред с всички други добри хигиенни мерки, необходими за здравословния растеж.
Това трябва да бъде повод за празник, отбелязан с радост и милосърдие. Отговорността и състраданието към детето е както въпрос от религиозна важност, така и въпрос на социална заинтересованост.
Независимо дали родителите са живи или починали, присъстващи или отсъстващи, знайни или незнайни, за детето трябва да се осигурят оптимални грижи.
Когато има настойници или роднини, достатъчно близки, за да бъдат отговорни за благополучието на детето, те трябва да изпълняват това задължение.
Но ако няма близки роднини, грижата за детето се превръща в колективна отговорност на цялото мюсюлманско общество, както на назначените за това длъжностни лица, така и на обикновените хора.
б. Задълженията на детето Правата на родителя.
Връзката родител дете се допълва взаимно.
Според Исляма родителят и детето са обвързани чрез взаимни задължения и отговорности.
Но разликата във възрастта понякога е толкова голяма, че родителите отслабват физически и психически.
Често това се придружава с нетърпение, загуба на сили, повишена чувствителност и, може би, недооценяване.
Това може да доведе до непослушание към родителите и липса на разбирателство, което днес се нарича “пропаст между поколенията”.
Вероятно с оглед на тези разсъждения Ислямът e признал определени факти и е предписал основни положения при отношението на отделния човек към неговите родители.
Фактът, че родителите са в напреднала възраст и че в най-общи линии са смятани за по-опитни, не винаги оправдава схващането или стандартите, които са се наложили.
По подобен начин младежът сам за себе си не е единственият източник на енергия, идеали или мъдрост.
Свещения Коран дава примери в различни знамения, в които се показва как родителите не са били прави в своето отношение към децата и също, как децата не са дооценявали отношението на своите родители:
И каза Ибрахим на баща си Бзар:
“Нима смяташ изваянията за богове?
Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”
[6: 74]
И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил:
“Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”
Рече [синът]:
“Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.”
Рече: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.”
И ги разделиха вълните, и бе от удавените.
[11: 42-43]
По-важен е фактът, че сами по себе си обичаите, традициите, ценностната система или стандартите на родителите не винаги представят истината или добротата.
В няколко знамения Коранът силно упреква онези, които се отклоняват от Истината, само защото се придържат към традиции и обичаи. В него се подчертава фактът, че ако лоялността или послушанието към родителите биха отчуждили човека от Аллах, той трябва да бъде на страната на Аллах и нe бива да ги следва.
Вярно е, че родителите заслужават уважение, любов, състрадание и милост.
Но ако тe престъпят и нe се покоряват на Аллах, или съдружават с Него, синът им не трябва да ги следва.
Всевишния Аллах казва на детето:
“А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!
И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен!
После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.
[31: 15]
Свещения Коран обобщава целия въпрос в съвършеното понятие “ихсан - добрина”, то означава всичко, което е правилно, добро и хубаво.
Понятието “ихсан” практически означава съчувствие и търпение към родителите, благодарност и любов, уважение и молитви за тях, почит и послушание, даване на искрени съвети.
Едно от основните измерения на ихсан е уважението.
Родителите имат правото да очакват послушание от своите деца заради грижите, които са полагали за тях.
Но тяхното послушание не трябва да води до нарушаване на законите на Всевишния Аллах.
При всички положения детето винаги трябва да бъде състрадателно към своите родители, дори ако им се противопоставя по въпроса за непокорството им пред Аллах.
Последният неотделим елемент от “ихсан”, който трябва да се спомене тук е, че децата трябва да помагат на своите родители и да се грижат за тях. Абсолютно религиозно задължение е детето да прави всичко възможно за тяхното щастие и да спомага те да направят живота си колкото се може по-удобен.
5. Други аспекти на семейния живот.
Отношението към прислугата, другите членове на семейството, роднините и съседите е тясно обвързано със семейния живот.
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) препоръчва човек да се отнася добре с прислужващите.
На прислужващите се полага справедливост, добрина, милост, храна, облекло, удобство и други лични разноски.
Пророкът стига дотам, щото казва, че те трябва да бъдат хранени и обличани със същата материя и храна, както на господарите им, и това е част от задълженията на господарите към прислужващите.
Последните не трябва да бъдат угнетявани или претоварвани с работа. Всичко това показва как Ислямът уважава човека и почита труда, без да призовава към класова борба.
Никой човек не трябва да бъде лишен от своите права, нито да се посяга на неговото достойнство поради факта, че е прислужник или работник.
Това го предпазва от илюзията или опиума на така наречената “утопия на класата на пролетариата”.
Всички граждани на истинското ислямско общество са равни, защото Ислямът не прави разлика между хората и не признава класовата система.
Единственото превъзходство, което Ислямът признава, е превъзходството в набожността и вършенето на праведни дела:
И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник, и вярващите.
[9: 105]
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате.
Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.
Аллах е всезнаещ, сведущ.
[49: 13]
Аллах е повелил на човека да помага колкото може и да проявява добрина, да обича другите членове на семейството, както и роднините.
Добрината към роднините е най-краткият път към Рая, иначе забранен за хората, които пренебрегват тези си задължения.
Доброто отношение към роднините е описано от Пророка като Божествена благословия:
“Онзи, който желае Аллах да удължи живота му, да се отнася с добро към своите роднини.”
(общоприет хадис).
Повелята за доброто отношение към роднините често се повтаря и в Свещения Коран:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката.
Те са искрените и те са богобоязливите.
[2: 177]
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!
И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница!
Аллах не обича горделивия, самохвалеца.
[4: 36]
Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.
[16 : 90], (вж. също 17: 23-26)
От ислямска гледна точка съседите заемат особено високо място.
Каквито и да са те, те се ползват с много привилегии, дадени им от Исляма.
Пророкът Мухаммед е казал:
“Не ще влезе в Рая никой, който не премахне своите злини спрямо своите съседи.”
(предаден от Муслим)
Той също е казал:
“Никой не може да бъде истински вярващ, ако съседите му прекарват нощта гладни, докато неговият стомах е пълен.”
Съгласно хадис, разказан от ат- Табрани, Пророкът е казал също:
“От правата на съседа е да го посетиш, ако се разболее, да участвуваш в неговото погребение, ако умре, да му дадеш заем, ако обеднее, да му помогнеш, ако изпадне в нужда, да го поздравиш, ако го сполети добро, да му изкажеш съчувствие, ако го сполети беда, да не вдигаш твой строеж пред неговия и така да му пречиш, и не го дразни с аромата на твоето ястие, без да му дадеш от него.”
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е казал също:
“Джибрил толкова ме е наставлявал за правата на съседа, чеси мислех, дали не ще ме наследи.”
(общоприет хадис)
Хаммудах Абдел-Ати
Няма коментари:
Публикуване на коментар