Постъпките на рабите са сътворени и предопределени от Всевишният Аллах Хората и техните постъпки, както и всичко останало са творения на Всевишният Аллах.
На Него изначално е било известно, кой от рабите Той ще създаде и какви постъпки те ще извършват.
Всичко това е било записано в Лаухи Мехфуз.
Всевишният Аллах ги е създал такива, каквито Той е пожелал и предначертаната им съдба се сбъдва.
Хората постъпват така, както Всевишният Аллах е пожелал.
Всевишният Аллах води по правия път онези, на които е пожелал щастие, и отклонява от този път онези, на които е предписал да бъдат нещастни.
На Всевишният Аллах изначално е било известно, кой ще попадне в Дженнета, и по този начин Той му е облекчил постъпките, които ще го заведат там.
На Всевишният Аллах също така е било известно, кой ще попадне в Джехеннема, и Той му е облекчил постъпките, които ще го отведат там.
Казаното се потвърждава от казаното в Свещения Коран: Аллах е сътворил вас и онова, което правите.
/37:96/
И всяко нещо, което са извършили,
[е записано от меляикетата]
в книгите [ на делата]/
54:52/
Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи.
И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание.
И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в Книга
[Лаухи Мехфуз].
Наистина, това е лесно за Аллах.
/35:11/
Когото Аллах напъти, той е на правия път.
А когото остави в заблуда, тези са губещите.
/7:178/
Твоят Повелител най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае този, който следва правия път.
/16:125/
Коментирайки даденото съждение, шейх Мухаммед Ибн Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е написал:
“Деянията на раба зависят от неговите желания и възможности, а тези желания е вложил в душата на човека, именно Аллах, и го е надарил с тези възможности също Всемогъщия и Велик Аллах.
Той Всевишният Аллах твори причината, която се въплъщава в резултат.
Затова казваме, че този който създава причината, той създава и следствието.
Следователно, ние признаваме Всевишният Аллах като Творец на човешките деяния, защото тези деяния се определят от желанията и възможности.
Ако човек е бил лишен от желания или възможности, той не би могъл да извърши каквото и да е.
Този, който иска да направи нещо, но не е способен за това, то той не го извършва.
И този, който може да направи нещо, но не иска, то той също не го прави.
Всяко деяние е резултат от твърдо желание и необходими възможности, и Всевишният Аллах ги е сътворил.
По пътя на такива разсъждения разбираме, защо Всевишният Аллах може да бъде наречен Творец на човешките деяния.
Наред с това човека извършва своите постъпки сам.
Той извършва умиването абдест, изпълнява намаз, плаща зекят и говее.
Той извършва поклонението Хадж и Умра, подчинява се на Всевишният Аллах и не Му се подчинява.
Всичко това се определя от неговите желания и възможности, които е сътворил Всемогъщия и Велик Аллах”.
/Виж: Ал-Усеймин М. Ал-Када ве ал-Кадар.
Кахира: Матаби‘ Ибн Теймийа.
Стр. 56-57./
От многочислените хадиси също така следва, че на Всевишният Аллах е било известно това, което те ще извършат.
Той Всевишният Аллах е предопределил тяхната съдба и е приел окончателното решение.
Той е знаел, какъв, щастлив или нещастен край ги очаква. Но независимо от това, предопределението не пречи на човека да извършва това, което той пожелае.
“Трудете се, тъй като на всеки ще бъде облекчен пътя за това, за което той е бил създаден”.
Хадиси, доказващи, че постъпките на рабите са предопределени Деяния и постъпките на рабите са предопределени, и клонките (калем) вече са изсъхнали Имам Муслим в своя сборник “Сахих” е свел с думи от Джабир, че Сурака Ибн Малик Ибн Джушум веднъж казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е разяснил нашата религия, все едно ние бяхме създадени едва сега.
До какво водят нашите деяния днес:
до това, което е било предопределено и [записано]
вече с изсъхналите писмени клонки (калем), или до това, което ще се изясни в бъдеще?”
Той салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“До това, което е било предопределено и [записано]
с вече изсъхналите писмени клонки (калем)”.
Сурака попитал:
“Защо тогава са необходими деянията?”
Той салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Трудете се тъй като на всеки ще му бъде облекчен неговия път”.
В друга версия е казано:
“На всеки ще му бъде облекчен пътя към неговите деяния.”
/Този хадис е сведен от Муслим (2648)/
В сборника “Сунан” на имам ат-Тирмизи се свежда разказ за това, как Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:
“О, Пратенико на Аллах!
Кажи, дали това, което извършваме, се определя сега
(в момента), или пък всичко това вече е предрешено окончателно?”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Всичко вече е предрешено окончателно,
Ибн ал-Хаттаб, и на всеки ще му бъде облекчен пътя.
Този, който се окаже сред щастливите, се труди за своето щастие, а този, който се окаже сред нещастните, се труди за своето нещастие.”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи
(2135),
и той го е определил като надежден хасен и достоверен сахих./
“И всеки път, когато Всевишният Аллах поставя човека в ситуация да реши нещо аз си спомням казаното от Ибн Месуд радияллаху анху:
"И ако Всевишният Аллах изпитва човек и го постави в такава ситуация, когато трябва да каже нещо заради Аллах, и ако той си премълчи, то Всевишният Аллах никога няма да го върне на тази степен от вярата иман, която му е била до този момент ".
И това е била същата отправна точка и за мен.”
/Откъс от книгата “По пътя на Аллах”/
Има хадис в който се говори, че молбата дуа може да промени предопределението:
“Нищо не променя предопределението, освен дуата”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2/20, Ахмед 5/277. Хадисът е надежден хасен, виж в “ас-Силсиля ас-Сахиха” 154./
Всевишният Аллах знае, какво ще върши човек и какъв ще е неговия край.
Да речем, че на един човек е предопределено да умре на 40 години, обаче той започнал да прави дуа и е поискал от Всевишният Аллах при тази си смъртоносна болест да го изцели, и ето че Всевишният Аллах го изцелява и е отсрочил неговата смърт.
Но, за всичко това вече е било записано в Лаухи Махфуз. Там е работата, че ние не знаем нашето предопределение, и затова правим всичко възможно, което зависи от нас и не се осланяме на предопределението!
Ето защо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни подбужда да правим дуа, като е казал, че тя променя предопределението.
Пример за това е дуата отправена от Ибн Омар радияллаху анхума :
“О, Аллах! Ако Ти Си ме записал нещастен, то изтрий това и ме запиши щастлив!”
/Приведено от Абдуллах Ибн Ахмед в “аз-Зухд” 429./
Това означава, че ако Ти Си ми предопределил нещастие, то замени ми го с щастие.
И указание за това са словата на Всевишният Аллах: Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка.
/13:39/
Всевишният Аллах отменя или утвърждава решенията по Свое усмотрение.
Това не се отнася за предопределението, което е било записано с калема до сътворението на Вселената, тъй като това записване не подлежи на изменение.
И вече е съвършено невъзможно в божественото знание да има недостатъци или дефекти.
Знанието за случващото се е записано в Книгата-майка.
От този запис зависи всяко нещо във Вселената.
Книгата-майка е Лаухи Мехфуз.
Тя се явява първоизточникът на всички останали книги, който имат само второстепенен характер.
Изменения са възможни само във второстепенните писмена, явяващи се писмена на записаните неща с деяния, които трябва да се случат през деня и нощта. Всевишният Аллах утвърждава някои от записаните в тях деяния и създава предпоставки за тяхното произтичане.
А някои от тези деяния Всевишният Аллах отменя, създавайки предпоставки това да не се случи.
Тези предпоставки не противоречат на това, което е записано в Лаухи Мехфуз.
Всевишният Аллах е пожелал, добродетелта, поддържането на роднинските връзки и праведните дела да бъдат залог за дълъг и богат на препитание живот, а греховете и престъпленията пречат на човек да извлече полза от дареното му богатство и определения му жизнен срок. Всевишният Аллах също така е пожелал, избягването на опасностите да бъде залог за благополучно съществуване, а попадането в опасни ситуации-причина за гибел и нещастия.
Всевишният Аллах управлява делата във Вселената, ръководейки се от Своето могъщество и Своята воля.
А приетите от Него решения по никакъв начин не противоречат на това, което Той е знаел изначално и записал в Лаухи Мехфуз.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 848/
Хвала на Аллах!
Първо:
Грехът има лоши последствия за тези, които го извършват.
Ибн ал-Кайим е споменал някои от тях:
1. Загуба на знания.
Знанието е светлина, която Всевишният Аллах влага в сърцето, но греха гаси тази светлина.
2. Лишение в имуществото.
В сборника “ал-Муснад” на имам Ахмед се предава, че Саубан радияллаху анху, е казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Човек може да се лиши от ризк (препитание) заради греха, който извършва”.
/Този хадис е сведен и от Ибн Маджа (4022) и е оценен как надежден хасен от шейх ал-Албани в “Сахих Ибн Маджа”/
3. Отчужденост между него и Аллах, и между него и хората.
Някой от праведните предшественици салаф е казал:
“Ако аз греша (не се подчинявам на Аллах), виждам това да се проявява върху моята жена и на моето животно (муле).”
4. Живота става по-труден.
Човек не иска да прави нищо, и ако види някакъв път за изход то му се струва труден.
И много по-леко става за онези, които се страхуват от Аллах.
5. Грешникът намира тъмнина и мрак в сърцето си, която чувства като мрака на нощта.
Мрака на греха му влияе, така както мрака на нощта влияе на неговото зрение.
Колкото повече мрак, толкова повече заблуда, докато не изпадне в нововъведение бидаат, и объркаността в нововъведенията ще го докара до Джехеннема, без да го осъзнава, подобно на слепец, който върви сам в непрогледна нощ.
Този мрак се увеличава, докато не му се появи пред очите, а след това се увеличава, докато неговото лице не почернее, и тази чернота ще бъде видна от всеки.
Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Благодеянията придават сияние на лицето и светлина в сърцето, увеличават ризк, физическата сила и любов в сърцата на другите хора.
Лошите деяния пораждат чернота върху лицето, и мрак в сърцето, физическа слабост, намаляване на ризк и ненавист в сърцата на другите хора.”
6. Намаляват актовете на поклонението ибадет.
Дори и да няма вече упорство в греха, той удържа човек от извършването на ибадет, което се заменя с непослушание към Аллах, и блокира пътя за други актове на поклонение. По този начин греха удържа човека от извършването на много актове на поклонение ибадет, всеки от които е могъл да бъде по-добър за него, отколкото целия този свят и всичко което е в него.
Това прилича на онзи, който яде нещо, предизвикващо болести, и то го възпира от храната, която е била по-добра за него.
И от Всевишният Аллах ние търсим помощ!
7. Грехът поражда грях, докато човек не го победи, и не се въздържа повече да не го извършва, и избягва.
8. Грехът е слабост на сърцето, която намалява желанието да се вършат благодеяния и увеличава волята към прегрешения.
Необходимо е покаяние, докато този грях не доведе до желанието да не се извършва покаяние.
Това е една от най-коварните и лоши болести и е най-близка до пропастта.
9. Грехът премахва отвращението към грехопадението, и става навик, и не чувства дискомфорт към всичко, което хората говорят за него.
/Извадка от фетва номер 83287 на Исляма във въпроси и отговори/
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
О, хора!
Трябва да осъзнаем своите многобройни грехове и да се покаем за преди да се яви пред нас смъртта и тогава вече ще е късно!
Трябва да се покаем преди да ни отнесат в нашите тъмни гробове, в които ще бъдем заложници на своите деяния, където няма да имаме възможност да се покаем, нито да увеличим благодеянията си!
Давайте да се покаем и да оплакваме своите многочислени грехове!
Абу Сюлейман ад-Дарани е казал:
“Ако разумният човек в оставащият му живот плаче само за времето, което е прекарал в неподчинение, то и това ще е достатъчно, за да не го напусне тъгата до самата му смърт, а какво може да се каже за онзи, който прекарва остатъка от живота си невежество, както и преди”.
(Виж “Наставление за правоверния” стр. 531).
Всевишният Аллах простира Своята Ръка нощем, за да приеме покаянието на съгрешилите през деня, и простира Всевишният Аллах Своята Ръка денем, за да приеме покаянието на съгрешилите през нощта.
Всевишният Аллах обича каещите се раби.
А нима ние няма да се обърнем към Всевишният Аллах, за да се покаем?!
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, че Всевишният Аллах е по-милостив към Своите раби, отколкото майката към своята рожба.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е разказал:
"Веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, доведоха пленници, и сред тях имаше една жена, която бе изгубила своето дете (което кърмеше и в последствие е намерила).
Когато тя намираше сред пленените някакво дете, то го вземаше, прегръщаше го и го кърмеше.
Когато видя това нещо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни попита:
“Как мислите, тази жена способна ли е да хвърли в огъня своето дете?
Ние казахме:
"Кълнем се в Аллах, не!"
Тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се обърна към нас и каза:
“А, Аллах е по-милосърден към Своите (правоверни) раби, отколкото тази жена към своето дете!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5999, Муслим 2754./
И нима може да се сравни милосърдието на майката с милосърдието на Всевишният Аллах , което обхваща всичко?
Всевишният Аллах се радва, ако раба се обръща към Него с покаяние, а пък ние печелим само благо от Нашия Повелител, радвайки Го.
Наистина, осъзнаването на греховете поражда в искрено каещия се човек покорност и смирение пред Всевишният Аллах.
Повелителят на световете обича плача на каещите се. Докато правоверният продължава да помни за своите грехове, се увеличава неговата покорност и разкаянието му за тези грехове.
Когато след греха следва покаяние и подчинение на Всевишният Аллах и много благодеяния, то проклетия шейтан с досада казва:
"О, да не бях го вкарвал в този грях!"
Защото много от каещите се, след извършения грях стават по-праведни, отколкото са били преди това.
Всевишният Аллах никога няма да остави Своя раб, ако той се обърне към Него и искрено се покае пред Него.
О, Аллах!
Смили се над тези, над които не се е смилил никой, освен Ти, на които няма да помогне никой, освен Ти, които никой няма да приюти, освен Ти, които никой не подкрепя, освен Ти!
О, Аллах!
Смили се над нуждаещите се от Теб раби!
При Теб ние търсим покровителство и убежище, тъй като не може да се намери убежище и спасение в никой друг, освен при Теб!
О, хора!
Бързайте към благодеянията, заработвайки възнаграждение от Аллах, намирайте праведни братя, опасявайте се от отклонение по пътя на истината и от заблудата след истинското наставление.
Всевишният Аллах е казал:
И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах, които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората.
Наистина, Аллах обича благодетелните.
/3:133-134/
Нека Всевишният Аллах да ни помогне в благодеянията и Той да приеме нашето покаяние!
От Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, когото го радват благодеянията му и огорчават злодеянията му, той е правоверен (му'мин)”.
/Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (3/17)./
Видове деяния, изкупващи греховете
Приемане на Исляма
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако рабът на Аллах приеме Исляма и неговия Ислям бъде добър, то Аллах ще му опрости всеки грях, извършен от него преди.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (41)./
Петте задължителни (фард) намаза и петъчния (джума)
намаз
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Петте задължителни намаза и участието в петъчния намаз служат като изкупление за греховете, извършени между тези намази, само ако сред тях няма тежки грехове”.
/Този хадис е сведен от Муслим (233)./
Прецизното умиване абдест и извършването на намаз след него Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако някой от вас си приготви вода за абдест, а след това измие устата и носа, то обезателно заедно с водата ще се оттекат и извършените от него прегрешения на лицето, устата и носа!
Ако след това измие своето лице, както му е заповядал Аллах, то заедно с водата от лицето му и брадата обезателно ще се оттекат прегрешенията на лицето му!
И ако след това той измие своите ръце до лактите, то заедно с водата от края на пръстите му обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите ръце;
ако след това протрие(месих) своята глава, то заедно с водата от краищата на косата му обезателно ще се оттекат прегрешенията на главата му;
ако след това той измие краката си до кокалчетата на глезените, то заедно с водата от края на прътите на неговите крака обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите крака.
Ако след това той извърши намаз, възхвали Аллах, прослави Го, и Го превъзнесе величаейки Го така, както Той заслужава, и очисти своето сърце от всичко ненужно, (като не мисли за нищо), освен за Всевишният Аллах, то той ще се раздели със своите прегрешения и ще стане такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”.
/Този хадис е сведен от Муслим (832)./
Ставане за извършване на молитви през нощта
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Вие трябва да извършвате намаз през нощта, тъй като наистина, това е бил обичая на праведниците, които са живели преди вас, и защото (нощните намази къямул-лейл)ви приближават към вашия Повелител Всевишният Аллах, изкупват вашите грехове и ви удържат от тях”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/308). Шейх ал-Албани е определил този хадис като надежден хасен.
Виж “Ирва ал-Галил” (2/199)./
Намаз в джамията и с джемаат
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който извърши прецизно абдест за намаз и пешком се отправи към джамията за задължителния фард намаз, за да го извърши заедно с хората, или пък в джемаат с хората, на него Аллах ще му опрости греховете”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи (856), достоверен сахих хадис./
Ходене до джамията пешком Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Когато някой извърши абдест с своя дом, а след това се отправи към един от домовете на Аллах за извършване на нещо от предписаното от Аллах, за една негова крачка от него се снема бремето на прегрешенията му, а за друга крачка негова крачка се повишава неговата степен”.
/Този хадис е сведен от Муслим (666)./
Говеенето в месец Рамадан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който е говял по време на Рамадан с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени неговите предишни грехове”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (37), Муслим (760)./
Прекарване на нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл) и Нощта на предопределението
(лейлятул-кадр) в ибадет
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който е прекарал нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл)с вяра и надежда за награда от Аллах, на него ще му бъдат опростени греховете.
И на онзи, който е прекарал в намаз Нощта на предопределението с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи (2207), достоверен сахих хадис./
Говеене в деня Арафа
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето в деня Арафа служи като изкупление за греховете на изминалата и настоящата година”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Говеене в деня Ашура
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето в деня Ашура служи като изкупление за греховете от изминалата година”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Хадж и Умра Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който извърши Хадж, без да сквернослови и да не е извършил нищо греховно, се завръща такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1521), Муслим (1350)./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
““Извършването на Умра и до следващата Умра, изкупва греховете, които са били между тях”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1773), Муслим (1349)./
Зекят и милостинята садака
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./
Борба по пътя на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Аллах опрощава на шахида всичко, освен неизплатения му дълг”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1886)./
Проява на търпение по време на беда
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал:
“Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание (в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”.
И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата):
“Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания.
Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”.
/Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136.
Хадисът е надежден хасен./
Приветствие словом и с ръкостискане
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Наистина, ако един правоверен срещне друг, и го приветства с мир (ес-Селяму-Алейкум), и му стисне ръката, то прегрешенията и на двамата ще се изсипят от тях подобно на това, както окапват листата от дървото”.
/Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат”.
Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на хадиса. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (526)./
Възхвала и споменаване на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който сто пъти през деня каже:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/
-Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– той ще получи такава награда, каквато се полага за освобождаването на десет роби, и ще му бъдат записани извършването на сто благодеяния, и ще му бъдат изтрити записите на сто негови злодеяния, и те ще му послужат като защита от шейтана за този ден чак до вечерта, и никой не може да стори нищо по-добро от това, което той е сторил, с изключение на такъв човек, който произнесе тези слова повече пъти”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3293), Муслим (2695)./ Възхвала и споменаване на Аллах след задължителните намази Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: На онзи, който след края на всеки намаз произнесе по 33 пъти словата “Преславен е Аллах”
(Субхан Аллах), словата “Хвала на Аллах” (Альхамду лиЛлях) и словата “Аллах е Най-Велик” (Аллаху Акбар),
а на 100-ния път каже:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/
-Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– на него ще му бъдат опростени греховете, дори те да бъдат подобни на морската пяна.”
/Този хадис е сведен от Муслим (597)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхана-Ллахи уа бихамдихи”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който каже 100 пъти:
“Преславен е Аллах и хвала Нему”
/Субхана-Ллахи уа бихамдихи/,
– на него ще му бъдат опростени греховете, дори ако те са толкова много, колкото е морската пяна.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/168), Муслим (4/2071)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхан Аллах“
Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, намирайки се в обкръжението на своите сподвижници, ги попитал:
“Може ли някой от вас да заработва по хиляда благодеяния?”.
Един от присъстващите попитал:
“О, Пратенико на Аллах!
По какъв начин някой от нас може да заработи хиляда благодеяния?!”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:
“Ако някой от вас произнесе 100 пъти “Тасбих”
(Субхан Аллах), на него ще му бъда записано за това хиляда благодеяния и ще му бъдат изтрити хиляда злодеяния”.
/Този хадис е сведен от Муслим (2698)./
Произнасяне на благословения за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който от моята общност произнесе словата за благословение към мен, искрено с цялото си сърце, Аллах ще го благослови за това десет пъти, ще го издигне с десет степени, ще му запише десет благодеяния и ще му изтрие десет прегрешения”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Тарих ал-Кабир” 2/1/50, ан-Насаи в “'Амал ал-Йеуми уа ал-Лейл” 166/64. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3360)./
Възхвала и споменаване на Аллах преди сън
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си легне в постелята и произнесе:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамд, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир. уа ля хауля уа ля къууата илля би-Ллях.
Субхана-Ллах. Уальхамду ли-Ллях.
Уа ля иляха илля-Ллах. Уа Ллаху Акбар/.
“ Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!
Няма сила и мощ, освен у Аллах.
Преславен е Аллах.
Хвала на Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах. Аллах е Най-Велик!”,
- на него ще му бъдат опростени греховете, дори да са толкова, колкото е морската пяна”.
/Този хадис е сведен от Ибн Хиббан 2358, Ибн ас-Сунни 229/216.
Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3414)./
Възхвала и споменаване на Аллах по време на езан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който по време на езан каже:
/Ашхаду ан ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, уа ашхаду анна Мухаммадан 'абдуху уа расулюх.
Радыту би-Лляхи Раббан, уа би Мухаммадин расулян уа биль-Ислями динан/.
“Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
И свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник;
доволен съм от Аллах
– като Повелител, от Мухаммед
– като Пратеник, и от Исляма
– като религия”, - ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Муслим (386)./
Присъствие на събирания, където се възхвалява и споменава Аллах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако хората се събират на едно място заедно и споменават Аллах с надеждата да се приближат към Него, то от небесата към тях се обръщат със словата:
“Ставайте, тъй като вие спечелихте опрощение, вашите прегрешения бяха заменени с благодеяния!”
/Този хадис е сведен от Ахмед, ал-Баззар, Абу Яаля. Виж “Маджмуа аз-Заваид” (10/76)./
Произнасянето на дуа, наречена “Изкупление за събрание”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако човекът, който е присъствал в такова събрание, където хората са шумели много и са приказвали празни приказки, и преди да го напусне каже:
/Субханака-Ллахумма уа бихамдика.
Ашхаду ан ля иляха илля Анта.
Астагъфирука уа атубу илейк/.
“Преславен Си!
О, Аллах и хвала на Теб!
Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Теб.
Търся опрощение от Теб и на Теб се покайвам”,
– на него ще му бъде опростено това, което се е случило в това събрание”.
/Виж “Сахих Сунан ат-Тирмизи” (3/153).
Дуа, произнасяна на пазара Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който дойде на пазара и произнесе:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-мульку уа ляхуль-хамд, юх-йи уа юмиту уа ху-уа хайюн ля емут, биедихиль-хъейр, уа ху-уа 'аля кулли шей-ин къадир/.
“Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата.
Той дарява живот и Той го отнема, и Той е Вечноживия и не Го постига смъртта, в Неговата Ръка е благото и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– на този човек Аллах ще му зачете хиляда хиляди благодеяния, ще снеме от него хиляда хиляди прегрешения, и ще го издигне с хиляда хиляди степени и ще му изгради дом в Дженнета”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3428,
хадис е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах след храна
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,
е казал:
“Онзи, който след като се нахрани каже:
/Альхамду ли-Лляхи-ллязи ат'амани хаза уа разакъанихи мин гайри хаулин минни уа ля къу-уатин/.
“Хвала на Аллах, Който ме нахрани с това и ми даде препитание от него, докато аз нямам нито сила,
нито мощ (за това)”,
– ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023, ат-Тирмизи 3458.
Хадисът е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах при обличане на дрехите
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който каже, когато си облича дрехите:
/Альхамду ли-Лляхи-ллязи касани хаза ссауба уа разакъанихи мин гъайри хаулин минни уа ля къу-уатин/.
“Хвала на Аллах, Който ме облече в тези дрехи и ме е дарил, докато аз самия нямам нито сила, нито мощ
(за това)”,
– ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023. Шейх ал-Албани е определил хадиса като надежден хасен./
Наказание, установено от Шерията за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако раба на Аллах извърши забранено нещо от Аллах и бъде подложен за това на наказание, то ще му бъде опростено извършеното”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким.
Виж “Сахих ал-Джамии” (2732)./
Измиване и окъпването на починал мюсюлманин
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Този, който умие починал мюсюлманин, скривайки от другите недостатъците на неговото тяло, за които е узнал, то Аллах ще му опрости 40 пъти”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким 10516, ал-Бейхаки 3/395.
Хадисът е достоверен сахих./
Проявление почтителност към майка или леля
Ибн Омар радияллаху анхума, е предал, че веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл някакъв човек и му казал:
"О, Пратенико на Аллах!
Наистина, аз извърших голям грях, има ли покаяние за мен?"
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Жива ли е твоята майка?”
Човекът казал:
"Не".
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал:
“А твоята леля?”
Човекът казал: "Да".
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, му казал:
“Тогава проявявай към нея благочестие”.
/Този хадис е сведен от Ахмед 2/13, ат-Тирмизи 1904. Хадисът е достоверен сахих./
Извършване на всякакво благодеяние, след извършено злодеяние
Всевишният Аллах е казал:
Наистина, добрините премахват злините.
Това е наставление за поучаващите се.
/11:114/
Съобщава се, че веднъж Абу Зарр радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:
"О, Пратенико на Аллах!
Научи ме на такова дело, което ще ме отдели от Огъня и ще ме приближи до Дженнета?"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато извършишлоша постъпка, след нея (веднага) извърши благодеяние.
Наистина, благодеянието се увеличава десетократно!”
Абу Зарр казал:
" О, Пратенико на Аллах!
А това отнася ли се към тези благодеяния произнасянето на словата "Ля иляха илля Аллах"?"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това е най-доброто от благодеянията!”
/Този хадис е сведен от Ахмед 5/181.
Достоверен сахих хадис./
И в заключение, възхваляваме Всевишният Аллах –Повелителя на световете!
Да благослови Аллах и приветства нашия Пророк Мухаммед, членовете на неговото семейство и всички негови сподвижници!
Всевишният Аллах е казал:
А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.
/25:71/
Няма коментари:
Публикуване на коментар