Целта на тези посещения е да напомнят за Съдния Ден, за наказанията на Всевишният Аллах и т.н.
Когато се посещават гробища, не трябва да се произнасят думи, които могат да предизвикат гнева на Всевишният Аллах.
Например да се отправя дуа за помощ към умрелите, или да се иска опрощение на греховете от друг, а не от Всевишният Аллах, да се говорят хвалебствени речи за умрелите, да се свидетелства, че умрелите вече са попаднали в Дженнета, или да се желае Джехеннем за умрелите и така нататък.
Доказателство за това служат следните хадиси:
От Бурайда Ибн ал-Хусайб (р.а)се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате [защото те ви напомнят за отвъдния живот], и който желае да ги посети, нека ги посети, но там не бива да сквернословите”.
/ Този хадис е сведен от Муслим (6/53, 6/82), Абу Дауд (2/131), ал-Бейхаки (4/77), ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/355)/
От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате, защото в това има поука.
[Но там не говорете това, което може да предизвика гнева на Аллах]”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (3/63), ал-Хаким (1/374-375), ал-Бейхаки (4/77)/
От Анас Ибн Малик се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“По-рано ви бях забранил да посещавате гробищата, но от сега нататък може да ги посещавате, защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят, и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.
Но там не говорете скверни слова”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), Ахмед (2/237,250)/ 117.
На жените, както и на мъжете е позволено да посещават гробищата, при условие, че това ще става без присъствието на мъже, че там те няма да плачат на висок глас, или да опяват и да не си надяват украшения.
Първо:
Словата от Пратеникът на Аллах (с.а.с.) : “но от сега нататък може да ги посещавате” имат универсален характер и се отнасят както за мъжете, така и за жените.
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е забранил да се посещават гробищата, без съмнение това се е отнасяло както за мъжете, така и за жените, и когато той (с.а.с.) , е казал:
“Аз бях ви забранил да посещавате гробищата” се разбира, че това се отнася за всички мъже и жени.
Второ:
При посещение на гробищата от жени, не трябва да участват мъже, както и да не се плаче на висок глас. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.”
Трето:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е разрешил на жените да посещават гробища.
За това има указание в хадисите запазени за нас от майката на правоверните Айша (р.а)
От Абдуллах Ибн Абу Мулейка се предава: “Един ден видях Айша да идва от гробищата.
Аз я попитах: “О, майко на правоверните! От къде идваш?”
Тя ми отговори: “Идвам от гроба на Абдурахман Ибн Абу Бакр”
Аз й казах: “А нима Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , не е забранил посещението на гробищата?”
Тя каза: “Да. Но след това позволи да ги посещаваме”
(в друг вариант: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , разреши да се посещават гробищата”).
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), ал-Бейхаки(4/78) и Ибн Маджа(1/475)/
От Мухаммед Ибн Кайс Ибн Махрама Ибн ал-Мутталиб се предава, че той веднъж казал: "Искате ли да ви разкажа (да ви предам хадис) от мен и моята майка?"
(Присъстващите казали): "Ние си помислихме, че има предвид майката, която го е родила.
Той продължил: "Айша е казала: "Искате ли да ви предам хадис от мен и от Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ?" (Присъстващите казали): "Да, разбира се!"
Той предал думите на Айша, която казала:
("Когато настъпи моята нощ, Пророкът (с.а.с.) , трябваше да пренощува при мен.
Когато дойде той свали своя плащ, събу си сандалите и ги постави до краката си, разстла своя изар върху леглото и полегна.
Известно време той изчака, и когато сметна, че вече съм заспала, взе тихо своя плащ, тихо се обу, и полека отваряйки вратата излезе, и след това тихо (внимателно) я затвори.
Аз надянах на главата си своето покривало, закрих лицето си, и пристегнах своя изар.
(После) се отправих след него, докато той не стигна до (гробището) ал-Бакиа.
Той дълго време стоя прав, след това повдигна своите ръце три пъти, а после се обърна.
Тогава аз също се обърнах.
Той ускори крачка, тръгвайки бързо, и аз тръгнах бързо.
Тогава той побягна и аз побягнах.
Той пристигна (в къщи) и аз пристигнах, но аз го изпреварих, влязох първа и веднага си легнах.
Той влезе запъхтян и развълнуван, и попита: "Какво ти има, о, Айш?"
(Той (с.а.с.) , нарочно я е нарекъл Айш, вместо Айша, в което има отчетливост и се чувства сериозността в интонацията на Пророка (с.а.с.) . Бел. на преводача)
Тя продължила: "Аз отговорих: "Нищо ми няма [О, Пратенико на Аллах!] ".
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал:
"Сега ми разкажи какво има, или Проницателният Всезнаещият ще ми съобщи всичко!".
Айша продължила: "И аз му казах: "О, Пратенико на Аллах!
Ти за мен си по-скъп от майка и баща, и му съобщих всичко, а той каза: "Значи, ти си онова черно петно, което аз видях пред себе си?" Аз казах: "Да".
И той ме шляпна болезнено с плесница по гърдите, а след това каза: "Нима си помисли, че Аллах ще постъпи несправедливо, (като обиди) теб и Своя Пратеник?!"
Айша отговорила: "Каквото и да скриват (да запазват) в тайна хората, то Аллах го знае.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: "Да". След това каза: "При мен дойде Джебраил, именно, когато ти гледаше.
Той ме призова, но го скри от теб.
Аз откликнах, но го скрих от теб.
Той не влезе при теб, ти си постави дрехите.
Аз помислих, че вече си заспала и не ми бе приятно да те събуждам, защото се опасявах, че в мое отсъствие ще се почувстваш самотна".
И после Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: "Наистина, твоят Повелител (Аллах) ти заповяда да дойдеш при обитателите на (гробището) ал-Бакиа и да отправиш дуа (към Аллах) за тяхно опрощение".
Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?"
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отговорил: "Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ
(Асселяму аля ахлиддияри минельмуминун уа минальмуслимин уа ярхамулЛаху аль-мустакдимин минна уа аль-мустахирин.
Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)
"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите.
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Четвърто:
Установената допустимост от Пророкът (с.а.с.) , за посещение на гробища при случката с жената предадена в хадиса от Анас Ибн Малик (р.а ) , който е разказал:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб.
Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!”
Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!”
След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах (с.а.с.)!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , там не видяла да има портиери .
Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах!
Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал:
“Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65)
На жените обаче, не се позволява често да посещават гробищата, както и често да ходят там, защото това може да доведе до извършването на някои забранени от Шерията действия, като например, плаченето на висок глас, носенето на украшения, както и да се вземат гробищата като място за разходка, или загубата на време в празнословие.
На всичко това сме свидетели в някои мюсюлмански държави.
Тази забрана се подразбира – иншаАллах – от всеизвестния хадис, предаден от група сподвижници, сред които: Абу Хурейра, Хасан Ибн Сабит и Абдуллах Ибн Аббас:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е проклел (в друг вариант: Аллах е проклел) честото посещение на гробищата”
/Хадисът предаден от Абу Хурейра е чрез Амр Ибн Абу Салима, който е предал от баща си.
Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/156), Ибн Маджа (1/478), Ибн Хиббан (789), ал-Бейхаки (4/78), ат-Тайалиси (1/171) и Ахмед (2/337)/
Имам ал-Куртуби е казал: “Споменатото в хадиса проклятие, се отнася за многото и чести посещения на гробищата, така както е според формата на преувеличение, а може би причината, поради която води до проклятието е загубата или нарушаване на правото на съпругът и изкарването на показ на женската красота, както и онова, което произтича като плача на висок глас и други подобни.
Може да се каже, че когато е налице гаранцията да не се извършва всичко това, то тогава няма възражение относно разрешението за жените да посещават гробищата, тъй като с това се напомня за смъртта, от което имат нужда мъжете и жените”.
Позволено е да се посещават гробовете на онези, които не са умрели като мюсюлмани (а като друговерци), това обаче трябва да се прави само с цел напомняне за смъртта.
По този повод се казва в хадисите :
От Абу Хурейра се предава: “Пророкът (с.а.с.) , е посетил гроба на своята майка и заплакал така, че всички присъстващи се разплакали.
След това той (с.а.с.) , казал: “Аз поисках разрешение от моя Повелител да отправя дуа към Него за нейно опрощение, но не ми бе позволено.
Аз поисках разрешение от моя Повелител да посещавам нейния гроб, и това ми бе позволено.
Ето защо посещавайте гробовете, тъй като те ви напомнят за смъртта”.
/ Този хадис е сведен от Муслим (3/65), Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/286), Ибн Маджа (1/476), ат-Тахави (3/189), ал-Хаким (1/375-376), ал-Бейхаки (4/76) и Ахмед (2/441).
От Бурайда (р.а.) , се предава: “Бяхме заедно с Пророкът (с.а.с.) , по време на един от походите, когато направи спиране за почивка.
Той слезе при нас и с него се намираха около хиляда конника.
Той (с.а.с.) , извърши намаз от два рекята, а после се обърна с лице към нас.
Очите му се напълниха със сълзи.
Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб се изправи, отиде при него и каза: “Нека моят баща и моята майка бъдат откуп за теб! О, Пратенико на Аллах, какво ти е?!”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза: “Аз поисках от моя Повелител, Всемогъщия и Велик Аллах разрешение да Го помоля за опрощение на моята майка, но Той не ми позволи.
Аз се просълзих от състрадание към нея, като знам, че я очаква огъня [на Джехеннема].
[Аз също така поисках от моя Повелител разрешение да посетя нейния гроб, и Той ми разреши.]
Аз по-рано ви забранявах да посещавате гробищата, но отсега нататък ги посещавайте, та посещението да ви увеличи благото”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (5/359), Ибн Абу Шейба (4/139), Ибн Хиббан (791), ал-Бейхаки (4/76) и ал-Хаким (1/376)/
Посещението на гробищата има за цел следните две неща:
1. Първо, при посещението на гробищата, човек си спомня за смъртта и покойниците, на които им предстои да попаднат, или в Дженнета, или в Джехеннема.
За това свидетелстват хадисите.
2. Второ, човек носи полза на покойника и му прави добро, защото го приветства с мир, отправя дуа към Всевишният Аллах за неговото опрощение.
Безусловно, това се отнася само за мюсюлманите, за което има хадиси.
От Айша (р.а.) , се предава, че: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е ходил на гробището ал-Бакиа и е отправял дуа към Всевишният Аллах за умрелите.
Айша го попитала, защо постъпва по този начин?
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отговорил:
“На мен ми бе повелено да отправя дуа за тях”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (6/252)/
От Айша ( р.а.) , се предава че: "Всеки път, когато настъпвала нейната вечер да прекара с Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , той излизал в края на нощта, отивал до гробището ал-Бакиа и казвал следното:
"Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни!
На вас ви се яви онова, което ви е обещано, но до утре ще почакате [отлага ви се].
И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас.
О, Аллах! Опрости обитателите на гробището ал-Бакиа ал-Гаркад!"
(Асселяму алейкум [ахлю]дара каумин муминин уа инна уа иййакум уа ма туадун гадан муадджилун, уа инна иншаАллах бикум ляхикун.
Аллахумма агфир ли-ахли бакиа ал-гаркад.)
/Този хадис е сведен от Муслим (3/63), ан-Насаи (1/287), Ибн ас-Сунни (585), ал-Бейхаки(4/79) и Ахмед (6/180)/
от Айша (р.а.) , се предава в дългия хадис където тя е разказала:
Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?" Пратеникът на Аллах с.а.с., отговорил:
"Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ (Асселяму аля ахлиддияри минальмуминин уа минальмуслимин уа ярхамулЛаху аль-мустакдимин минна уа аль-мустахирин.
Уа инна иншаАллах бикум ляхикун.)
"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите.
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Сюлейман Ибн Бурайда е предал от своя баща, който е казал: "Пратеникът на Аллах с.а.с., ги учеше, когато ходеха до гробищата да казват следното:
السَّلامُ عَلَيْكُمْ أَهْلَ الدِّيَارِ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ , وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لاحِقُونَ , أَنْتُمْ لَنَا فَرَطٌ ، وَنَحْنُ لَكُمْ تَبَعٌ ، أَسْأَلُ اللَّهَ الْعَافِيَةَ لَنَا وَلَكُمْ
(Асселяму алейкум ахлиддиари минальмуминин уальмуслимин.
Уа инна иншаАллах бикум ляхикун.
Инту лена фаратун, уа нахну лякум табаун.
Асалю Алалина уа лякум ал-афия)
"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани!
И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас.
Вие ни изпреварихте, а ние ще ви последваме.
Аз отправям към Аллах дуа за благополучие на нас и на вас".
/Този хадис е сведен от Муслим (3/65), ан-Насаи и Ибн Маджа (1/469), Ибн Абу Шейба (4/138), Ибн ас-Сунни (582), ал-Бейхаки и Ахмед (5/360)./
От Абу Хурейра (р.а.) , се предава, че когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , приближавал до гробищата е казвал следното:
السَّلَامُ عَلَيْكُمْ دَارَ قَوْمٍ مُؤْمِنِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ وَدِدْتُ أَنَّا قَدْ رَأَيْنَا إِخْوَانَنَا "
Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни!
И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас.
Иска ми се, ние да видим нашите братя (в отвъдния живот).
/Този хадис е сведен от Муслим (1/150-151), Малик (1/49-50), ан-Насаи (1/35), Ибн Маджа (2/580), ал-Бейхаки (4/78) и Ахмед (2/408)./
Що се отнася до четенето на Свещения Коран при посещение на гробища, то за това няма потвърждение в Благородната Сунна.
Нещо повече, от достоверните хадиси приведени в предишния раздел разбираме, че четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата не е узаконено от Шерията.
Защото ако това бе узаконено от Шерията, то Пратеникът на Аллах с.а.с., би го правил и би научил на това своите сподвижници.
Когато Айша р.а., - която е измежду най-скъпите хора на Пророка с.а.с., - го попитала, какво трябва да казва при посещение на гробищата?
Пратеникът на Аллах с.а.с., й казал да приветства с мир починалите и да отправя дуа за тях.
Пратеникът на Аллах с.а.с., не я е научил да чете сура “ал-Фатиха” или нещо друго от Свещения Коран.
Но, ако бе разрешено да се чете Свещения Коран при посещение на гробищата, то тогава Пратеникът на Аллах с.а.с., не би скрил това от нея, тъй като не трябва да се закъснява с разяснение на въпроси, от знанието на които хората се нуждаят.
Този принцип лежи в основата на мюсюлманското вероучение.
И какво изобщо можем да кажем за скриване на знанието?!
И ако Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , бе обучил своите сподвижници да четат Свещения Коран на гробищата, то знанието за това би дошло до нас.
И тъй като по този повод няма достоверни хадиси, ние твърдим, Пратеникът на Аллах с.а.с., не е казвал такова нещо.
Това мнение се потвърждава от следния хадис, в който
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”.
/Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./
Пратеникът на Аллах с.а.с., е посочил намеквайки, че гробищата не са законно място за четене на Свещения Коран.
Пратеникът на Аллах с.а.с., специално е посочил, че Свещения Коран трябва да се чете в домовете, които не бива да се превръщат в гробища, място където не се чете Свещения Коран.
В друг хадис също така се съобщава, че гробищата не са място за извършването на намаз.
От Ибн Омар р.а. , се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:
“Извършвайте намаз в своите домове и не ги превръщайте в гробища!”
/Този хадис е сведен от Муслим (2/187) и други с думи от Ибн Омар./
Хадис с подобно съдържание е свел и ал-Бухари в раздела:
“Баб Карахийа ас-Салят фи ал-Макабир”, в който има указание за отвращение и ненавист към извършването на намаз в гробищата, подобно на хадиса приведен по-горе за отвращението и ненавистта предизвикващо четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата.
Затова болшинството ранни учени улема, като Абу Ханифа и Малик, са считали нежелателно да се чете Свещения Коран на гробищата.
Това мнение също така е споделял и имам Ахмед.
Абу Дауд в своя труд “Масаил” е разказал, че имам Ахмед бил попитан:
“Може ли да се чете Свещения Коран на гробищата?”
Той отговорил: “Не трябва!”.
Позволено е да се вдигат ръцете при отправяне на дуа за умрелите.
От Айша р.а., се предава, че:
“ Веднъж през нощта Пратеникът на Аллах с.а.с., излязъл от дома.
Айша изпратила след него Барира да го проследи, къде ще отиде.
Той се отправил към гробището Бакиа ал-Гаркад, спрял в долната част на гробището и вдигнал ръце.
След това се върнал.
Барира също се върнала и разказала за това на Айша.
На сутринта тя попитала Пророка с.а.с.:
“О, Пратенико на Аллах! Къде излиза през нощта?”
Пратеникът на Аллах с.а.с., казал: “Бе ми повелено да се помоля за умрелите от гробището Бакиа ал-Гаркад”.
/Този хадис е сведен от Ахмед (6/92) Малик в “ал-Муватта” (1/239-240) и ан-Насаи (1/287)./
По време на дуата за умрелите не се застава с лице към гробовете, а трябва да се застане с лице към страната сочеща към Кааба (Къбля), защото Пратеникът на Аллах с.а.с., е забранил да се извършва намаз в направление на гробовете.
Известно е, че дуата е душата на намаза, и затова дадената разпоредба на Пророкът с.а.с., се отнася и за дуата отправена за умрелите.
Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:
“Дуата е поклонение (ибадет) и след това прочел:
И вашият Повелител е заповядал:
“Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!”
/40:60/”
/Този хадис е сведен от Ибн ал-Мубарак в “аз-Зухд” (10/151), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад” (номер 714), Абу Дауд (1/551), ат-Тирмизи (4/223), Ибн Маджа (2/428-429), Ибн Хиббан (2396), ал-Хаким (1/491) и Ахмед (4/277)./
Също така следва да се знае, че когато се посещава гроб на друговерец, той не трябва да се приветства с мир, както и не се отправя дуа за него.
Напротив, следва да му се съобщи вестта, че го очаква огнената преизподна на Джехеннема.
Така е повелил Пратеникът на Аллах с.а.с., в хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас, който е разказал:
“Веднъж при Пророкът с.а.с., дошъл бедуин и попитал:
“Моят баща е поддържал родствените връзки.
Той е бил такъв и такъв човек.
Къде ще попадне?” Пратеникът на Аллах с.а.с., му казал: “В Огъня”.
Привидно, тези слова не са се понравили на бедуина, и той попитал:
“О, Пратенико на Аллах! А къде е попаднал твоя баща?” Пратеникът на Аллах с.а.с., казал:
“Когато минаваш покрай гроб на неверник, зарадвай го с вестта за Огъня”.
След тези слова, бедуинът приел Исляма, и казал:
“Пратеникът на Аллах с.а.с., ми възложи тежка мисия!
Всеки път, когато минавах покрай гроб на неверник, аз му донасях вестта за Огъня на Джехеннема”.
/Този хадис е сведен от ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (1/191/1), Ибн ас-Сунни в “Амел ал-Йеум ве ал-Лейл”, под номер (588), ад-Дийа ал-Мукаддаси в “ал-Ахадис ал-Мухтара” (1/333) и ал-Баззар с достоверен сахих иснад./
Също така следва да се знае, че между гробовете на мюсюлмани не трябва да се ходи с обувки.
В хадис, разказан от Башир Ибн ал-Хасасийа, се съобщава:
“Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах с.а.с., (аз го хванах за ръката) и той каза:
“О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах!
[Всичко] при Него е превъзходно!”
Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах!
Всичко добро ми е дарено от Аллах!”
И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той с.а.с., каза три пъти:
“В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той с.а.с., три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.”
И както си вървяхме той с.а.с., видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах с.а.с., свали своите сандали и ги хвърли.”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./
Също така следва да се знае, че е забранено да се посажда върху гроба мирт (вечнозелен храст с ароматни бели цветове), да се поставят венци от ароматни растения или цветя, тъй като праведните предшественици (селеф) не са постъпвали така.
Ако такава постъпка е била хубава, то те биха го вършили преди нас.
По този повод Ибн Омар р.а., е казал:
“Всяко нововъведение бидаат е заблуждение, дори ако хората смятат такава постъпка за хубава”.
/Това съобщение е предадено от Ибн Батта в “ал-Ибана ан Усул ад-Дийана” (2/112/2) и ал-Лялакаи в “ас-Сунна” (1/21/1)/
Няма коментари:
Публикуване на коментар