75. Някои от тях дадоха обет пред Аллах:
“Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”
76. А когато им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха, отдръпвайки се.
77. Впоследствие Той вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
78. Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?
СУРА 9. ПОКАЯНИЕТО(АТ-ТАУБА)
Сред лицемерите има такива, които обещали и се заклели във Всевишния Аллах, че ако Той ни дари с щедър земен дял от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.
Ще поддържаме роднинските връзки, с уважение ще се отнасяме към гостите, ще подкрепяме тези, които устояват своите права, и ще извършваме останалите праведни постъпки.
А когато Той им дари от Своята благодат, те не изпълниха своите обещания.
Нещо повече, те се скъпяха за нея и се отметнаха с отвращение от подчинението към Аллах и не отдавали никакво значение на праведните постъпки.
Те нарушили своята дума и Всевишният Аллах ги подложил на сурово наказание.
Впоследствие Той ги наказа, вселявайки лицемерие в сърцата им до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
Нека правоверните да се пазят от тези порочни качества и да не нарушават своите обещания, ако са обещали на Всевишният Аллах да извършват праведна постъпка, след като Аллах изпълни желанието им.
Наистина, такива хора могат да изпаднат в лицемерието и да бъдат наказани така, както са били наказани за лицемерието си техните предшественици.
В достоверен хадис, който се свежда в сборниците “Сахих” на Бухари и Муслим, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“За лицемерите са присъщи три признака:
когато разказва, той лъже; когато сключва договор, той вероломно го нарушава; и когато дава обещание, той не го изпълнява.”
Лицемерите, които са обещали на Всевишният Аллах да раздават пожертвования и да станат праведници, ако Той ги надари с щедрите Си дарове, са имали споменатите в хадиса качества.
Те са излъгали, вероломно са нарушили своя обет и не са изпълнили обещанието си.
Затова Всевишният Аллах ги е заплашил и обещал, че те непременно ще получат възмездие за злодеянията, за които на Него му е добре известно.
Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия съкровеното?
Тези айети са били низпослани за един лицемер на име Салаба.
Той дошъл при пратеника на Аллах (с.а.с.) , и поискал Пророка да се помоли на Всевишният Аллах за него.
Салаба казал, че ако Всевишният Аллах го дари по Своята щедрост, то той непременно ще започне да раздава пожертвования, ще поддържа роднинските връзки и ще помага на тези, които устояват своите права.
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , се помолил за него, и стадото овце, което той притежавал започнало стремително да расте.
То станало толкова многочислено, че се наложило да излиза на паша извън пределите на Медина, и тогава Салаба престанал да идва на някои от задължителни намази.
След това той се отделил далече от хората и започнал да посещава само петъчния джума намаз.
После стадото му станало още по-многобройно, и той въобще престанал да извършва намаз.
Веднъж пратеника на Аллах (с.а.с.) , отбелязал неговото отсъствие, и се информирал за случилото се.
Тогава той изпратил събиращите зекята при Салаба да вземат пожертвования от него.
Когато се явили пред него той рекъл:
“Та това е налог!
Това е нещо подобно на налога джазия!”
Той отказал да плати зекята си, и когато събирачите разказали на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , той казал:
“Горко на Салаба!”
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , произнесъл тези слова три пъти.
Когато са били низпослани айетите, в които се говори за Салаба и нему подобни нечестивци, един от неговите роднини му разказал за това.
Тогава Салаба се явил при пратеника на Аллах (с.а.с.) , със зекята си, но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отказал да го приеме.
След смъртта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) , той се опитал да даде зекята си на Абу Бакр, но той също отказал да го приеме.
След кончината на Абу Бакр той се опитал да даде зекята си на Умар Ибн ал-Хаттаб, но той също отказал да го приеме.
Казват, че до края на живота си той не е могъл да си даде зекята и е умрял по времето на халифа Осман./
Тефсир на Ибн ас-Саади стр.683-684/
Има хадис сведен от ат-Табарани в сборника му “ал-Муаджам ал-Кабир” (7788), в който се казва, че:
“Салаба Ибн Хатиб ал-Ансари отишъл при Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , и му казал:
“О, Пратенико на Аллах!
Отправи дуа към Аллах, за да ме дари с препитание (голямо богатсво) Аллах.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , му казал:
“Горко ти, о, Салаба!
Малкото (състояние, богатство), за което можеш да бъдеш благодарен е по-добре, отколкото огромното (богатство, състояние), за което ти не ще бъдеш благодарен”.
0 0 0 2 0 0 2 0 0 0 8 0 0 8 0 0 0 19 0 0 19 От тази таблица се вижда , че хадисът има показатели в графата “Много слаб” за иснада си.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
“Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”
76. А когато им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха, отдръпвайки се.
77. Впоследствие Той вложи в сърцата им лицемерие до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
78. Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?
СУРА 9. ПОКАЯНИЕТО(АТ-ТАУБА)
Сред лицемерите има такива, които обещали и се заклели във Всевишния Аллах, че ако Той ни дари с щедър земен дял от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.
Ще поддържаме роднинските връзки, с уважение ще се отнасяме към гостите, ще подкрепяме тези, които устояват своите права, и ще извършваме останалите праведни постъпки.
А когато Той им дари от Своята благодат, те не изпълниха своите обещания.
Нещо повече, те се скъпяха за нея и се отметнаха с отвращение от подчинението към Аллах и не отдавали никакво значение на праведните постъпки.
Те нарушили своята дума и Всевишният Аллах ги подложил на сурово наказание.
Впоследствие Той ги наказа, вселявайки лицемерие в сърцата им до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.
Нека правоверните да се пазят от тези порочни качества и да не нарушават своите обещания, ако са обещали на Всевишният Аллах да извършват праведна постъпка, след като Аллах изпълни желанието им.
Наистина, такива хора могат да изпаднат в лицемерието и да бъдат наказани така, както са били наказани за лицемерието си техните предшественици.
В достоверен хадис, който се свежда в сборниците “Сахих” на Бухари и Муслим, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“За лицемерите са присъщи три признака:
когато разказва, той лъже; когато сключва договор, той вероломно го нарушава; и когато дава обещание, той не го изпълнява.”
Лицемерите, които са обещали на Всевишният Аллах да раздават пожертвования и да станат праведници, ако Той ги надари с щедрите Си дарове, са имали споменатите в хадиса качества.
Те са излъгали, вероломно са нарушили своя обет и не са изпълнили обещанието си.
Затова Всевишният Аллах ги е заплашил и обещал, че те непременно ще получат възмездие за злодеянията, за които на Него му е добре известно.
Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия съкровеното?
Тези айети са били низпослани за един лицемер на име Салаба.
Той дошъл при пратеника на Аллах (с.а.с.) , и поискал Пророка да се помоли на Всевишният Аллах за него.
Салаба казал, че ако Всевишният Аллах го дари по Своята щедрост, то той непременно ще започне да раздава пожертвования, ще поддържа роднинските връзки и ще помага на тези, които устояват своите права.
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , се помолил за него, и стадото овце, което той притежавал започнало стремително да расте.
То станало толкова многочислено, че се наложило да излиза на паша извън пределите на Медина, и тогава Салаба престанал да идва на някои от задължителни намази.
След това той се отделил далече от хората и започнал да посещава само петъчния джума намаз.
После стадото му станало още по-многобройно, и той въобще престанал да извършва намаз.
Веднъж пратеника на Аллах (с.а.с.) , отбелязал неговото отсъствие, и се информирал за случилото се.
Тогава той изпратил събиращите зекята при Салаба да вземат пожертвования от него.
Когато се явили пред него той рекъл:
“Та това е налог!
Това е нещо подобно на налога джазия!”
Той отказал да плати зекята си, и когато събирачите разказали на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , той казал:
“Горко на Салаба!”
Пратеника на Аллах (с.а.с.) , произнесъл тези слова три пъти.
Когато са били низпослани айетите, в които се говори за Салаба и нему подобни нечестивци, един от неговите роднини му разказал за това.
Тогава Салаба се явил при пратеника на Аллах (с.а.с.) , със зекята си, но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , отказал да го приеме.
След смъртта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) , той се опитал да даде зекята си на Абу Бакр, но той също отказал да го приеме.
След кончината на Абу Бакр той се опитал да даде зекята си на Умар Ибн ал-Хаттаб, но той също отказал да го приеме.
Казват, че до края на живота си той не е могъл да си даде зекята и е умрял по времето на халифа Осман./
Тефсир на Ибн ас-Саади стр.683-684/
Има хадис сведен от ат-Табарани в сборника му “ал-Муаджам ал-Кабир” (7788), в който се казва, че:
“Салаба Ибн Хатиб ал-Ансари отишъл при Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , и му казал:
“О, Пратенико на Аллах!
Отправи дуа към Аллах, за да ме дари с препитание (голямо богатсво) Аллах.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , му казал:
“Горко ти, о, Салаба!
Малкото (състояние, богатство), за което можеш да бъдеш благодарен е по-добре, отколкото огромното (богатство, състояние), за което ти не ще бъдеш благодарен”.
0 0 0 2 0 0 2 0 0 0 8 0 0 8 0 0 0 19 0 0 19 От тази таблица се вижда , че хадисът има показатели в графата “Много слаб” за иснада си.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар