Ууайс ал-Карани, онзи за когото Пророка е казал:
"Усещам диханието на Всемилостивия да идва от Йемен".
Йемен произлиза от арабската дума "йамин", десен.
"Йумна" на арабски означава още щастие.
Йемен е наричан от древните историци Arabia Felix, "Щастливата Арабия".
Ето защо и дясното пространство в семитските религии е символ на просперитета.
Историята на бедния пастир Ууайс ал-Карани е една от най-удивителните, въпреки че историците рядко й отдават нужното внимание.
Ууайс ал-Карани е наследникаът на пророческия плащ, което е знак за голямата почит към този невероятен мъж на ислямската духовност.
Презиран и отхвърлян от своето обкръжение, Ууайс ал-Карани е тръгнал да види с очите си Пророка, но последният напуска междувременно този свят като завещава плаща си на този неизвестен никому пастир.
Твърди се, че всички мюсюлмани освен Али и Омар са го презирали, заради окаяния му вид, децата дори са го замеряли с камъни, такава е била масовата нагласа.
Жаждата за власт започва да съсипва ислямската общност още в зората на нейната история.
Култът към силния на деня и политическата власт става нещо обичайно. Духовността винаги е била маргинализирана.
Такъв е смисилът на известния хадис, който се цитира често, но все едно че става въпрос за жителите на Марс:
„Ислямът възникна в изгнание и към изгнанието ще върне, както е бил в началото.
Блажени да са изнаниците!”.
Изнаниците в обществото винаги са малцинство.
В Корана нима не се казва многократно, че онези които истински вярват са малко, не са многото, както се опитва внушат ислямските популисти?
Всеки вид популизъм, религиозен, демократичен, тоталитарен и т.н. е пагубен.
Ислямът, както и всяка истински изповядвана религия толерира несретника, а не силния на деня.
Ето защо идеята за властта винаги трябва да се преосмисля във всяко едно време.
Жаждата за светски и религиозни постове е може най-големият бич за духовността.
Съвременните религиозни лидери трябва да се поучат от примера на ранните халифи, а не само да ги цитират клиширано и да правят тъкмо обратното. Вижте само как е управлявал Омар ибн Абдул Азиз, как е урбанизирал своето владение, как се е справил с бедността, как е насърчавал науката, този изключително смирен мъж на исляма!
Въпреки властта, която е имал, той е бил изключително аскетично настроен и не е злоупотребявал с имането, както правят от векове насам до днес ислямските лидери,.
Носенето на чалмата не е, за да се фръцкаш пред останалите и да ти викат "оджам", "ефенди", "шейх", "бай мюфтия" и какво ли не.
Чалмата символизира надгробния камък, който истинският владетел има непрекъснато пред очите си, за да си спомни за смъртта, най-сигурното от несигурните неща на този свят.
"Усещам диханието на Всемилостивия да идва от Йемен".
Йемен произлиза от арабската дума "йамин", десен.
"Йумна" на арабски означава още щастие.
Йемен е наричан от древните историци Arabia Felix, "Щастливата Арабия".
Ето защо и дясното пространство в семитските религии е символ на просперитета.
Историята на бедния пастир Ууайс ал-Карани е една от най-удивителните, въпреки че историците рядко й отдават нужното внимание.
Ууайс ал-Карани е наследникаът на пророческия плащ, което е знак за голямата почит към този невероятен мъж на ислямската духовност.
Презиран и отхвърлян от своето обкръжение, Ууайс ал-Карани е тръгнал да види с очите си Пророка, но последният напуска междувременно този свят като завещава плаща си на този неизвестен никому пастир.
Твърди се, че всички мюсюлмани освен Али и Омар са го презирали, заради окаяния му вид, децата дори са го замеряли с камъни, такава е била масовата нагласа.
Жаждата за власт започва да съсипва ислямската общност още в зората на нейната история.
Култът към силния на деня и политическата власт става нещо обичайно. Духовността винаги е била маргинализирана.
Такъв е смисилът на известния хадис, който се цитира често, но все едно че става въпрос за жителите на Марс:
„Ислямът възникна в изгнание и към изгнанието ще върне, както е бил в началото.
Блажени да са изнаниците!”.
Изнаниците в обществото винаги са малцинство.
В Корана нима не се казва многократно, че онези които истински вярват са малко, не са многото, както се опитва внушат ислямските популисти?
Всеки вид популизъм, религиозен, демократичен, тоталитарен и т.н. е пагубен.
Ислямът, както и всяка истински изповядвана религия толерира несретника, а не силния на деня.
Ето защо идеята за властта винаги трябва да се преосмисля във всяко едно време.
Жаждата за светски и религиозни постове е може най-големият бич за духовността.
Съвременните религиозни лидери трябва да се поучат от примера на ранните халифи, а не само да ги цитират клиширано и да правят тъкмо обратното. Вижте само как е управлявал Омар ибн Абдул Азиз, как е урбанизирал своето владение, как се е справил с бедността, как е насърчавал науката, този изключително смирен мъж на исляма!
Въпреки властта, която е имал, той е бил изключително аскетично настроен и не е злоупотребявал с имането, както правят от векове насам до днес ислямските лидери,.
Носенето на чалмата не е, за да се фръцкаш пред останалите и да ти викат "оджам", "ефенди", "шейх", "бай мюфтия" и какво ли не.
Чалмата символизира надгробния камък, който истинският владетел има непрекъснато пред очите си, за да си спомни за смъртта, най-сигурното от несигурните неща на този свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар