Коранът е най-великият дар на Аллах към човечеството и неговата мъдрост е уникална. Накратко казано, целта на Свещената книга е да съхрани ислямските принципи, които вече споменахме, да води човечеството по Правия път и да пречиства човешката душа, да буди човешкото съзнание и да просвещава човешкия ум.
Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Джибрил (Светия Дух) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед са били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това.
Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Това е първият факт за Корана като слово на Аллах. Вторият факт за тази уникална книга е неоспоримата автентичност на нейното съдържание и стил, качество, което никоя друга книга не е притежавала и не ще притежава.
Автентичността на Корана не оставя никакво съмнение относно чистотата, оригиналността и целостта на неговия текст. Сериозни учени, мюсюлмани и немюсюлмани, са стигнали до извода, че Коранът, който ползваме днес, без съмнение, е същата книга, която Мухаммед е получил и проповядвал, и чрез нея е живял, и я е завещал на човечеството преди петнайсет века. Като илюстрация на тази безподобна автентичност на Корана могат да се споменат някои бележки:
1.Коранът е низпослан на части, но никога не е бил лишен от форма, ред и подреждане. Дори името на Корана означава, че той е бил единна Книга още от самото начало.
“Тази книга без съмнение в нея е напътствие за богобоязливите.” [2:2]
“Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях, а то е съхранена Книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, внсеславен [ще имат болезнено мъчение].” [41:41-42]
Подреждането на Корана отразява замисъла и желанието на Аллах, към които Мухаммед и неговите сподвижници се придържали: И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така [Ние отредихме]! За да укрепим с него твоето сърце. И [ти] го прочетохме на
части. [25:32]
2. Арабите се отличават с изтънчен литературен вкус, който им позволява да се
наслаждават на добрите литературни произведения и високо да ги оценяват. По единодушното им мнение Коранът е най-големия литературен шедьовър, който някога са познавали. Те били трогнати от неговото красноречие и привлечени от изключителната му прелест. В него открили най-великото задоволство и най-голямата радост, и започнали да го наизустяват и рецитират. Всички мюсюлмани и много немюсюлмани в миналото и сега се възхищават, цитират и почитат Корана.
3. Всеки мюсюлманин, мъж или жена, е длъжен да рецитира част от Корана по време на молитвите и в нощното бдение. За мюсюлманите рецитацията на Корана е висша форма на поклонение и всекидневна практика.
4. В преобладаващата си част арабите били неграмотни и трябвало изцяло да разчитат на паметта си за запомняне на поемите и откъсите, които много харесвали. Те се отличавали със силна памет, благодарение на която пазели литературното си наследство. Всички хора с литературен вкус признали, че Коранът е неподражаем и недостижим и те побързали да го запомнят с благоговение и възхищение.
5. Сам Мухаммед назначил вещи писари да записват Откровенията. При всяко низпославане на знамение или откъс, той веднага повелявал на своите писари да го запишат под негов контрол. Записаното от тях се проверявало и удостоверявало от самия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Всяка дума била преглеждана и всяко знамение било поставяно на съответното място.
6. До времето, когато откровенията приключили, мюсюлманите имали множество завършени записи на Корана. Те били запаметявани, рецитирани и използвани всекидневно. Когато възниквало различие, въпросът се отнасял до самия Пророк, независимо дали това било свързано с текста, значението или интонацията му.
7. След смъртта на Мухаммед Коранът бил вече запаметен от много мюсюлмани и били налични многобройни негови записи. Но дори това не удовлетворило Абу Бакр, първия халиф, който се страхувал, че смъртта на хората, заучили Корана наизуст, би довела до сериозно объркване. Той се посъветвал с най-просветените мюсюлмани и поверил на Зайд ибн Сабит, главния писар на Пророка за Откровенията, да състави завършена редакция на Свещената Книга, както самият Мухаммед го упълномощил навремето. Той направил това под контрола на сподвижниците на Пророка и с тяхна помощ.
Завършеното копие било проверено и одобрено от всички мюсюлмани, които слушали Корана от Мухаммед и го запаметили. Това било направено за по-малко от две години след смъртта на Мухаммед. Откровенията били все още живи в умовете на писарите, запаметяващите и другите мюсюлмани сподвижници на Пророка.
8. По време на халифа Осман, около четиринайсет години след смъртта на Мухаммед, обобщените копия на Корана били широко разпространени в новите територии, които били приобщени към исляма. Повечето от жителите им не били виждали Мухаммед и не били слушали неговото рецитиране. Поради различното географско положение те четяли Корана с леки различия. Започнали да възникват несъответствия в рецитацията и интонацията, и това породило спорове сред мюсюлманите. Осман предприел бързи мерки, за да се преодолее ситуацията. След като се посъветвал с религиозните водачи, той създал група от четирима бивши писари на Откровенията, които събрали всички налични копия и ги замененили с единствено утвърдено копие, което трябвало да се чете според говора и диалекта на Курайш, родното племе на самия Мухаммед. Този диалект е възприет за еталон, защото е най-красноречивият и на него е низпослан Коранът.
Така Свещената книга отново била съобразена с говора на човека, на когото е низпослана. Оттогава досега се прилага същата унифицирана версия без ни най-малка промяна на думите или подреждането, или дори на една буква. От тези факти учените стигат до извода, че днес Коранът е такъв, какъвто бил низпослан първоначално и какъвто винаги ще бъде. Никога към него не са правени нито допълнения, нито съкращения, нито изопачавания. Неговата история е толкова
ясна, колкото и дневната светлина, достоверността му е неоспорима и абсолютното му
запазване е извън всякакво съмнение.
Коранът е преизпълнен с неповторима мъдрост като първоизвор. Мъдростта на Корана произлиза от Мъдростта на Автора, който не може да бъде друг освен Всевишния Аллах. Тя произлиза също от подчиняващата сила на Книгата, която е неподражаема и интригува всички хора на знанието.
Реалистичният подход на Корана, практическите решения, които той предлага за човешките проблеми, благородните цели, които поставя пред човека, изясняват мъдростта на Корана като мъдрост с особена същност и характер.
Динамизмът на Корана
Една от важните черти на мъдростта на Корана е, че тя не е статична или суха, а е преизпълнена с динамика, която буди съзнанието и пречиства сърцето. Тази мъдрост съдържа сила на внушенията, засвидетелствана както от историческите факти, така и от самия Коран.
Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отправил за пръв път призива на Аллах, неговата единствена сила била Коранът и единствената му мъдрост била мъдростта на Корана. Всепроникващият динамизъм на Корана е могъщ и непреодолим. Съществуват много примери, които показват, че най-динамичните личности и най- убедителните аргументи не могат да постигнат динамичната мъдрост на Корана.
Всевишния Аллах говори за Корана като за дух и живот, с който рабите на Аллах се насочват към Правия Път. “Така на теб разкрихме Корана с Нашата повеля. А ти не знаеше [преди] нито какво е Книгата, нито пък вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме когото пожелаем от Нашите раби. Ти напътваш към правия път.” [42:52]
Всевишния казва също: “Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена и разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да
размислят.” [59:21]
Практичността на Корана
Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възприема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.
Умереността на Корана
Третата характеристика на Корана е умереността и хармонията между Божественото и човешкото, духовното и материалното, индивидуалното и колективното и т.н. Коранът отделя внимание на всички факти от живота и всички потребности на човека, и се занимава с тях по такъв начин, че да го подпомогне да осъществи благородните цели на своето съществуване. С този умерен подход Коранът нарича мюсюлманите “общност [уравновесена] по средата” [2:143] и в рамките на това средно положение мюсюлманите се наричат най-добрата общност, изведена за хората, те повеляват одобряването и възбраняват порицаването, и вярват в Аллах. [3: 110]
Мъдростта на Корана изпълнява своята задача в три основни измерения: вътрешно, външно и възвишено. Вътрешно тя прониква в дълбините на сърцето и достига до най-тайните кътчета на съзнанието. Тя има за цел трайно да култивира отделния човек отвътре. Това вътрешно проникване е различно и много по-дълбоко от проникването на всяка друга законна или морална система, защото Коранът говори от името на Аллах и отнася всяко нещо до Него.
Външната функция на Корана обхваща всички области на живота и покрива всички аспекти на човешките взаимотношения от най-личните въпроси до сложните международни отношения. Коранът достига до области, непознати за никоя светска система или за светски морални принципи, и недостижими за никоя популярна религиозна доктрина. Забележителното при Корана в това отношение е, че той се занимава с човешките дела по такъв начин, че да им придаде божествен дух и морален облик. Той прави така, че присъствието на Аллах да се чувства във всяко дело и хората да Го чувстват като първоизвор на напътствието и като крайна цел на всички дела.
Коранът е духовният водител на човека и неговата система от закони. Той определя неговите морални норми, а освен всичко това, Коранът съдържа философията на човешкия живот. Висшата функция на Корана се фокусира върху Единния, Всевишния Аллах. Всичко, което е било, е или ще бъде, трябва да се разглежда през този фокус на активното присъствие на Аллах във Вселената. Човекът е просто довереник в обширната Вселена на Аллах и единствената цел на неговото създаване е да служи на Аллах. Това не е претекст за уединение или пасивно оттегляне от живота. То е открит призив към човека истински да въплъти на земята прекрасните качества на Аллах.
Когато при изпълнението на своята висша функция Коранът насочва вниманието към Аллах, той разкрива пред човека нови хоризонти на мисълта, напътва го към идеала за висока нравственост и го запознава с Вечния първоизвор на мира и добрината.
Осъзнаването, че крайната цел на човека е само Аллах, представлява революция на фона на популярните тенденции в човешката мисъл и на религиозните доктрини, революция, целта на която е да освободи съзнанието от съмнението, душата от греха, и съвестта от робството.
Мъдростта на Корана призовава към истината в мислите и добрината в действията, към единство на целите и към добрите намерения.
Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Джибрил (Светия Дух) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед са били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това.
Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Това е първият факт за Корана като слово на Аллах. Вторият факт за тази уникална книга е неоспоримата автентичност на нейното съдържание и стил, качество, което никоя друга книга не е притежавала и не ще притежава.
Автентичността на Корана не оставя никакво съмнение относно чистотата, оригиналността и целостта на неговия текст. Сериозни учени, мюсюлмани и немюсюлмани, са стигнали до извода, че Коранът, който ползваме днес, без съмнение, е същата книга, която Мухаммед е получил и проповядвал, и чрез нея е живял, и я е завещал на човечеството преди петнайсет века. Като илюстрация на тази безподобна автентичност на Корана могат да се споменат някои бележки:
1.Коранът е низпослан на части, но никога не е бил лишен от форма, ред и подреждане. Дори името на Корана означава, че той е бил единна Книга още от самото начало.
“Тази книга без съмнение в нея е напътствие за богобоязливите.” [2:2]
“Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях, а то е съхранена Книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от премъдър, внсеславен [ще имат болезнено мъчение].” [41:41-42]
Подреждането на Корана отразява замисъла и желанието на Аллах, към които Мухаммед и неговите сподвижници се придържали: И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така [Ние отредихме]! За да укрепим с него твоето сърце. И [ти] го прочетохме на
части. [25:32]
2. Арабите се отличават с изтънчен литературен вкус, който им позволява да се
наслаждават на добрите литературни произведения и високо да ги оценяват. По единодушното им мнение Коранът е най-големия литературен шедьовър, който някога са познавали. Те били трогнати от неговото красноречие и привлечени от изключителната му прелест. В него открили най-великото задоволство и най-голямата радост, и започнали да го наизустяват и рецитират. Всички мюсюлмани и много немюсюлмани в миналото и сега се възхищават, цитират и почитат Корана.
3. Всеки мюсюлманин, мъж или жена, е длъжен да рецитира част от Корана по време на молитвите и в нощното бдение. За мюсюлманите рецитацията на Корана е висша форма на поклонение и всекидневна практика.
4. В преобладаващата си част арабите били неграмотни и трябвало изцяло да разчитат на паметта си за запомняне на поемите и откъсите, които много харесвали. Те се отличавали със силна памет, благодарение на която пазели литературното си наследство. Всички хора с литературен вкус признали, че Коранът е неподражаем и недостижим и те побързали да го запомнят с благоговение и възхищение.
5. Сам Мухаммед назначил вещи писари да записват Откровенията. При всяко низпославане на знамение или откъс, той веднага повелявал на своите писари да го запишат под негов контрол. Записаното от тях се проверявало и удостоверявало от самия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Всяка дума била преглеждана и всяко знамение било поставяно на съответното място.
6. До времето, когато откровенията приключили, мюсюлманите имали множество завършени записи на Корана. Те били запаметявани, рецитирани и използвани всекидневно. Когато възниквало различие, въпросът се отнасял до самия Пророк, независимо дали това било свързано с текста, значението или интонацията му.
7. След смъртта на Мухаммед Коранът бил вече запаметен от много мюсюлмани и били налични многобройни негови записи. Но дори това не удовлетворило Абу Бакр, първия халиф, който се страхувал, че смъртта на хората, заучили Корана наизуст, би довела до сериозно объркване. Той се посъветвал с най-просветените мюсюлмани и поверил на Зайд ибн Сабит, главния писар на Пророка за Откровенията, да състави завършена редакция на Свещената Книга, както самият Мухаммед го упълномощил навремето. Той направил това под контрола на сподвижниците на Пророка и с тяхна помощ.
Завършеното копие било проверено и одобрено от всички мюсюлмани, които слушали Корана от Мухаммед и го запаметили. Това било направено за по-малко от две години след смъртта на Мухаммед. Откровенията били все още живи в умовете на писарите, запаметяващите и другите мюсюлмани сподвижници на Пророка.
8. По време на халифа Осман, около четиринайсет години след смъртта на Мухаммед, обобщените копия на Корана били широко разпространени в новите територии, които били приобщени към исляма. Повечето от жителите им не били виждали Мухаммед и не били слушали неговото рецитиране. Поради различното географско положение те четяли Корана с леки различия. Започнали да възникват несъответствия в рецитацията и интонацията, и това породило спорове сред мюсюлманите. Осман предприел бързи мерки, за да се преодолее ситуацията. След като се посъветвал с религиозните водачи, той създал група от четирима бивши писари на Откровенията, които събрали всички налични копия и ги замененили с единствено утвърдено копие, което трябвало да се чете според говора и диалекта на Курайш, родното племе на самия Мухаммед. Този диалект е възприет за еталон, защото е най-красноречивият и на него е низпослан Коранът.
Така Свещената книга отново била съобразена с говора на човека, на когото е низпослана. Оттогава досега се прилага същата унифицирана версия без ни най-малка промяна на думите или подреждането, или дори на една буква. От тези факти учените стигат до извода, че днес Коранът е такъв, какъвто бил низпослан първоначално и какъвто винаги ще бъде. Никога към него не са правени нито допълнения, нито съкращения, нито изопачавания. Неговата история е толкова
ясна, колкото и дневната светлина, достоверността му е неоспорима и абсолютното му
запазване е извън всякакво съмнение.
Коранът е преизпълнен с неповторима мъдрост като първоизвор. Мъдростта на Корана произлиза от Мъдростта на Автора, който не може да бъде друг освен Всевишния Аллах. Тя произлиза също от подчиняващата сила на Книгата, която е неподражаема и интригува всички хора на знанието.
Реалистичният подход на Корана, практическите решения, които той предлага за човешките проблеми, благородните цели, които поставя пред човека, изясняват мъдростта на Корана като мъдрост с особена същност и характер.
Динамизмът на Корана
Една от важните черти на мъдростта на Корана е, че тя не е статична или суха, а е преизпълнена с динамика, която буди съзнанието и пречиства сърцето. Тази мъдрост съдържа сила на внушенията, засвидетелствана както от историческите факти, така и от самия Коран.
Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отправил за пръв път призива на Аллах, неговата единствена сила била Коранът и единствената му мъдрост била мъдростта на Корана. Всепроникващият динамизъм на Корана е могъщ и непреодолим. Съществуват много примери, които показват, че най-динамичните личности и най- убедителните аргументи не могат да постигнат динамичната мъдрост на Корана.
Всевишния Аллах говори за Корана като за дух и живот, с който рабите на Аллах се насочват към Правия Път. “Така на теб разкрихме Корана с Нашата повеля. А ти не знаеше [преди] нито какво е Книгата, нито пък вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме когото пожелаем от Нашите раби. Ти напътваш към правия път.” [42:52]
Всевишния казва също: “Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена и разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да
размислят.” [59:21]
Практичността на Корана
Друга важна черта на Корана е неговата практичност. Той не се ограничава в пожелания, неговото учение не иска невъзможното, не плува по розовото течение на недосегаеми идеали. Коранът възприема човека такъв, какъвто е в действителност и го поощрява да стане такъв, какъвто трябва да бъде. Той не определя човека като безпомощно или безнадеждно създание, осъдено от рождението до смъртта и потънало в грях от люлката до гроба, а го разглежда като благородно, честно и достойно създание.
Практичността на учението на Корана се утвърждава от примера на Мухаммед и мюсюлманите през вековете. Характерният подход на Корана се състои в това, че неговите традиции имат за цел общото благополучие на човека и се базират в обхвата на неговите възможности.
Умереността на Корана
Третата характеристика на Корана е умереността и хармонията между Божественото и човешкото, духовното и материалното, индивидуалното и колективното и т.н. Коранът отделя внимание на всички факти от живота и всички потребности на човека, и се занимава с тях по такъв начин, че да го подпомогне да осъществи благородните цели на своето съществуване. С този умерен подход Коранът нарича мюсюлманите “общност [уравновесена] по средата” [2:143] и в рамките на това средно положение мюсюлманите се наричат най-добрата общност, изведена за хората, те повеляват одобряването и възбраняват порицаването, и вярват в Аллах. [3: 110]
Мъдростта на Корана изпълнява своята задача в три основни измерения: вътрешно, външно и възвишено. Вътрешно тя прониква в дълбините на сърцето и достига до най-тайните кътчета на съзнанието. Тя има за цел трайно да култивира отделния човек отвътре. Това вътрешно проникване е различно и много по-дълбоко от проникването на всяка друга законна или морална система, защото Коранът говори от името на Аллах и отнася всяко нещо до Него.
Външната функция на Корана обхваща всички области на живота и покрива всички аспекти на човешките взаимотношения от най-личните въпроси до сложните международни отношения. Коранът достига до области, непознати за никоя светска система или за светски морални принципи, и недостижими за никоя популярна религиозна доктрина. Забележителното при Корана в това отношение е, че той се занимава с човешките дела по такъв начин, че да им придаде божествен дух и морален облик. Той прави така, че присъствието на Аллах да се чувства във всяко дело и хората да Го чувстват като първоизвор на напътствието и като крайна цел на всички дела.
Коранът е духовният водител на човека и неговата система от закони. Той определя неговите морални норми, а освен всичко това, Коранът съдържа философията на човешкия живот. Висшата функция на Корана се фокусира върху Единния, Всевишния Аллах. Всичко, което е било, е или ще бъде, трябва да се разглежда през този фокус на активното присъствие на Аллах във Вселената. Човекът е просто довереник в обширната Вселена на Аллах и единствената цел на неговото създаване е да служи на Аллах. Това не е претекст за уединение или пасивно оттегляне от живота. То е открит призив към човека истински да въплъти на земята прекрасните качества на Аллах.
Когато при изпълнението на своята висша функция Коранът насочва вниманието към Аллах, той разкрива пред човека нови хоризонти на мисълта, напътва го към идеала за висока нравственост и го запознава с Вечния първоизвор на мира и добрината.
Осъзнаването, че крайната цел на човека е само Аллах, представлява революция на фона на популярните тенденции в човешката мисъл и на религиозните доктрини, революция, целта на която е да освободи съзнанието от съмнението, душата от греха, и съвестта от робството.
Мъдростта на Корана призовава към истината в мислите и добрината в действията, към единство на целите и към добрите намерения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар