Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.”
/Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”.
Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди:
“Хадис с надежден иснад”.
С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби.
Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша.
Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”.
Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата:
“А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното:
“…Ако ваш приятел почине, молете се за него”.
Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари.
Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра.
Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част.
Този шахид има добър иснад./
В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е завещал:
“…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност .
И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения.
А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин.
Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас.
Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги.
Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая”
/Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал:
“Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа.
Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен.
Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”. В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”
/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен.
А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”.
/Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар.
Той е признал хадиса за добър.
Ат -Тирмизи е казал: “Хадисът е добър, достоверен”.
В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах (с.а.с.) , по надежден иснад.
“Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство “Ал-Мактаб ал-Ислями”./
От Айша (р.а.) , се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията].
[Това бе празничен ден].
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ми каза: [О, хумайра’ ! Искаш ли да ги погледаш?
Аз отговорих: Да.] . [Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам.
[Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса:
полагайки глава на рамото му).[А той казваше: “По-внимателно, миличка!”].
[След това няколко пъти ме попита: Айша! Ти видя ли нещо? Аз му отговорих: Не. Още не. И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].”
[И нататък: А хората от време на време питаха: Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса: “И така стоях, докато не ми стана скучно.
Накрая, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме попита: Е, достатъчно ли е? А аз отговорих: Да.
И тогава той ми каза: Тръгвай.” В друго предание на хадиса:
“А аз отговорих: Още малко. И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита: Е, достатъчно ли ти е? А аз отговорих: Още малко.
[При това забелязах, как той престъпва от крак на крак].
И нататък: Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [с.а.с., ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка].
[Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно].
[И нататък: Внезапно изскочи Умар.
Възрастните и децата около мен се отдръпнаха.
Пророкът (с.а.с.) , казал:
“Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”].
[Айша нататък е разказала: В този ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: И не и за отдих]”.
/Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./
От Айша (р.а.) , се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се връщаше от похода на Табук или Хайбер.
Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела.
Като ги видял, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , попитал:
Какво е това, Айша? Тя отговорила: Това са моите дъщерички.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , забелязал сред куклите кон с крила и попитал:
А какво е това там сред тях? Айша отговорила: Това е кон.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , попитал отново:
А какво е това на гърба му? Айша отговорила: Това са крила.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се учудил: Кон с крила? А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне?
[Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”.
/Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./
От Айша (р.а.) , се предава: “Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , в един от походите.
Тогава тя била все още млада девойка.
[Айша разказва: Аз бях слабичка, тежах малко ].
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , казал на своите сподвижници:
Придвижете се напред, [и те се придвижили напред], след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме!
Аз се затичах и го изпреварих.
[След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , той отново каза на своите сподвижници, както миналия път:
Придвижете се напред, след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме!
По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече.
Аз казах: О, Пратенико на Аллах (с.а.с.) !
Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб?
А той каза: Хайде, давай да се надбягваме.
Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , ме надбяга.
След това [той се разсмя и] каза: Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”.
/ Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./
От Айша (р.а.) , се предава: “Когато на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл.
След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място, от където бях пила аз.
А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.”
/Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./
Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Всяко нещо, за което не е споменато [името на] Аллах, то се явява [безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление.
Изключение правят четири вида [занимания]:
когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”./
Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./
Няма коментари:
Публикуване на коментар