Грехът и пречистването

Ако грехът е деформация в човешката природа, покаянието и разкаянието са връщане отново към същността.

Грехът оставя ръжда в сърцето и е като вирус, който атакува организма.
Рано или късно започва да дава симптоми.
Причината да не се мисли за смъртта се дължи на ръждясалото сърце, а страхът от смъртта – на липсата на уверено знание.

Зломислието е или умопомраченост, или замърсител на сърцето.
А начинът за спасение от него е човек да се събуди за личните си грехове.

От ямите, в които сме паднали заради немарливост, ще излезем само ако се освободим от немарливостта си.

Ако домът ти е кристален, не хвърляй камъни дори по курниците на другите!

Човек, който се интересува от срамотиите на останалите хора, цял живот постъпва срамно.
Казват, че „Няма храбрец, който не е падал от кон, няма кон, който не се е спъвал.”
Важното е човек да се изправи отново, след като е паднал и да се съвземе.


Мисълта: „Утре ще го направя.”, е друга форма на проявление на безволието.
Най-големите грехове поникват и избуяват в нивата на похотта.
Овладяването на похотта е най-голямото надмощие.
Безразличието към греха е най-големият грях.
Ако дървото не е изсъхнало, то усеща пролетта.

Не буйствай, като виждаш, че Аллах не наказва някого, помисли, че му е дадена отсрочка и потръпни.

Истинският вярващ е този, който е в постоянна връзка с Аллах, да е славно името Му.
Греховете са вредни искри, които отрязват тази връзка.