Вярващият върши делата си с мисълта, че те се контролират от Аллах.
Дъжд има в облачно време, а добро поведение – в сърцата, свързани с Аллах.
Всичко може да се постави под контрол, но нравът – много трудно.
Сученето на мляко е срамно за възрастния човек, а отбиването му е трудно.
Яростта на човек, който никога не се ядосва, е много различна.
Както сянката на кривата тояга не е права, така и постъпките на човек, който не е регулирал добре баланса на сърцето си, не са правилни.
Ако народът ти е отредил някакво място, съдейки по постъпките ти, безсмислено е да очакваш различно отношение преди да промениш поведението си.
Нищо не е по-сладко от апетита, нищо не е по-горчиво от това да се нуждаеш от останалите и нищо не е по-тежко от това да си набожен във време, в което условията не го позволяват.
Думите без дела, познанието без благочестие, знанието, което не води към святост и въздържание, нелоялното приятелство и животът без здраве, са само една лъжа.
Домовете за пости и въздържание укрепват волята.
В тях послушникът открива себе си.
Принципът в такъв дом е отшелничеството.
За това е задължително да се владее скритото и явното знание.
Но съвършената личност се развива в обществото.
Пълноценното усвояване на човешките взаимоотношения е възможно само в обществото.
Слейте се и станете едно цяло, като обичащите се хора, но в работата и делата постъпвайте като чужди хора!
Не разказвай за себе си, остави делата ти да говорят за теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар