Един ден Абдуллах бин Мубарек вървеше по пътя. Пред него видя едино дете овчарче с няколко овци. Той съжелил това дете и се запитал: „ Горкото дете от децка възраст пасе овците, а като порасне как ще придобие способноста и умението да прави ибадет и да се подчинява на повелите на Аллах?” След това си каза на себе си: „ Да отида при него и да го науча на нещо, с което да опознае Аллах.” Така отивайки при детето го попитал:
- Синко, познаваш ли Аллах?
- А детето му отговорило:
- Рабът не си ли познава собственика?”
- С какво познаваш Аллах?
- С тези мой овци.
- А как Го познаваш с тези овци?
- Няколко овци без овчар не вършят работа. Трябва да има някой, който да напоява с вода и да храни с трева тези овци, а също така трябва да имат еди пазител, който да ги предпазва от вълците и другите опасности. От тук разбрах, че светът, хората, джиновете, животните, зверовете, дори и птиците се нуждаят от пазител. Способността за опазенето на тези хиляди творения принадлежи единствено на Аллах, а не на другиго. По този начин с тези овци аз ознах за съществуването на Аллах.
- А като какъв знаеш Аллах?
- Зная Го, че Той не прилича на нищо и не Го оприличавам на нито едно творение.
- А как позна, че е така?
- Отново от тези овци.
- Как?
- Аз съм овчар и съм техен пазител. Те са под моята закрила и притежание и ги гледам с голямо внимание. Нито те приличат на мен, нито пък аз приличам на тях. От тук разбрах, че ако един овчар не прилича на овцете си, то и Аллах не ще прилича на рабите си.
- Синко, познаваш ли Аллах?
- А детето му отговорило:
- Рабът не си ли познава собственика?”
- С какво познаваш Аллах?
- С тези мой овци.
- А как Го познаваш с тези овци?
- Няколко овци без овчар не вършят работа. Трябва да има някой, който да напоява с вода и да храни с трева тези овци, а също така трябва да имат еди пазител, който да ги предпазва от вълците и другите опасности. От тук разбрах, че светът, хората, джиновете, животните, зверовете, дори и птиците се нуждаят от пазител. Способността за опазенето на тези хиляди творения принадлежи единствено на Аллах, а не на другиго. По този начин с тези овци аз ознах за съществуването на Аллах.
- А като какъв знаеш Аллах?
- Зная Го, че Той не прилича на нищо и не Го оприличавам на нито едно творение.
- А как позна, че е така?
- Отново от тези овци.
- Как?
- Аз съм овчар и съм техен пазител. Те са под моята закрила и притежание и ги гледам с голямо внимание. Нито те приличат на мен, нито пък аз приличам на тях. От тук разбрах, че ако един овчар не прилича на овцете си, то и Аллах не ще прилича на рабите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар