В Корана Аллах повелява:
„ О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и вашият Господ ще потули греховете ви и ще ви въведе в Градините, сред които реки текът...”
(66:8)
А в друго знамение Аллах повелява:
„ И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си!
Те са нечестивците. (59:19)
Под израза в знамението „ ... забравиха Аллах...” се има предвид онези, които са обещали пред Аллах, а след това са се отметнали от обета си и не изпълняват повелите на Аллах Теаля.
Под израза „Той ги накара да забравят себе си!...” се има предвид, че преди да извършат дадено нещо не са се сетили да си направят равносметка за него.
В едно предание на любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Който желае да се срещне с Аллах, то и Аллах желае да се срещне с него.
Който не желае да се срещне с Аллах, то и Аллах не желае да се срещне с него.”
Израза в края на знамението „Те са нечестивците.” Се има предвид онези, които са непокорни, нарушили обещанията си, вървящи по своя път, излезлите от милостта Му и праведния път и опрощението Му. Грешника бива два вида, грешник неверник и човек, който върши грях.
Грешника неверник:
Това е този, който не се подчинява на Аллах Теаля и на Неговият пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари и който се е отклонил от правия път.
Това са тези, които са престъпили заповедите на Аллах Теаля.
Вършещият грях грешник е този, който пие алкохол, яде от забраненото, прелюбодейства, бунтуващият се на Аллах, изоставящият ибадета, но не съдружава с Аллах Теаля.
Разликата между тези два грешника, е че грешника неверник преди да умре не казва кaлимa- aл таухид т.е. ля иляха иллъаллах мухаммедун расулуллах (Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед е раб и пратеник на Аллах) и не се надява на опрощение.
А човек, който е само грешник, то той прави покаяние преди да умре и се надява на опрощението на Аллах .
Нужно е да се знае, че той се надява да му се опростят греховете, които са породени от първичните истинкти.
Не може да се очаква да се опростят греховете породени от гордост и греховете от съдружаването.
Защото бунтът на Иблис беше от гордост. Затова трябва да се покаем за греховете си преди да ни застигне смърта ни.
В Корана Великият Аллах повелява:
„ Той е, Който приема покаянието от Свойте раби и опрощава лошите дела...”
(42: 25)
Аллах приемайки покаянието на рабите си ги опрощава.
В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир до го дари повелява:
„ Покаялият се, е като този, който не е вършел грях.”
Предава се, че в джамията на Хасан-и Басри влязъл грешник, който бил загрижен за греховете си.
В този момент Хасан-и Басри четял следното знамение:
„ Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината...”
(57:16) Не е ли дошъл момента да се побоите?
Хасан-и Басри разяснява това знамение с доста красноречива реч.
Тогава един младеж става и казва:
„ Ей, богобоязливи човече!
Аллах Теаля ще приеме ли покаянието на грешник като мен?”
А Хасан-и Басри казал: „ Да, Аллах ще приеме покаянието на твойте грехове и бунтове.”
Като чува тези думи, този грешник пребледнява, гласът му затреперва и припадайки се хвърля в разгорещена огън. След като се свестил Хасан-и Басри започва да му чете следния стих:
Ей, бунтуващ се младеж срещу Аллах!
Знаеш ли наказанието на бунтовника? Денят, в който ще се хване от челото ти... За непокорните има Саир , гласът му е силен и ядосан!
Ако можеш да издържиш на този огън, продължавяй с бунта, Ако не можеш бягай от вършенето на грях!
Освен че печелиш грях, подвластен си и на душата си.
Спасия! Чуващият това младеж, отново припадайки пада в огъня.
След това попита още веднъж Хасан-и Басри:
„ Ей, ти, богобоязливи човече!
Аллах ще опрости ли такъв като мен?”
А Хасан-и Басри каза: „ Ако Аллах не опрости греховете на рабът си, то тогава кой друг ще ги опрости?”
Тогава младежът оправя към Аллах Теаля три дуи, а те са:
„ О, Аллах мой! Приемайки покаянието ми си ме опростил.
Дари ме с разбиране и добра памет да запазя в паметта си всичко, което чуя от Коарана и науката.
Втората дуа е:
„ О, Аллах мой! Дари ме с такъв хубав глас, че като чета Твоите слова и който ги чуе да повярва, независимо колко е закоравяло сърцето му.”
Третата дуа е :
„ О, Аллах мой! Дари ме с прехрана от позволената, която да идва от място, от което дори не предполагам.”
Аллах Теаля прие всичките дуи на този младеж.
Заздрави му се паметта и му се подобри разбирането.
Този човек, когато четеше Коран, от начина му на четене, всеки който го чуеше се покайваше за греховете си.
Всеки ден в къщата му идваше чиния с храна и хляб и никой не знаеше от къде идва всичко това.
Това продължи докато умре.
Това е едно благодеяние от страна на Аллах към покайващите се, защото Аллах не ущетява рабите си, които се покайват за греховете си.
Попитали един от учените:
„ Може ли да се научи дали покаянието се е приело?”
А той отговорил: „ За това няма точна повеля, но има признаци, а те са:
„ Рабът да вижда греховете си далеч от него, да намалее радостта в сърцето му и да усеща мощтта на Аллах Теаля, където и да погледне да се доближи до праведните и да се отдалечи от грешниците, да вижда малкото имот като много, а многото дела за Съдния Ден като малко, сърцето му непрекъснато да бъде заето със задълженията, които Аллах Теаля му е повелил, да владее езика си, да се намира в състояние на мислене и да се разкайва за извършените грешки.
Това са признаците, че покаянието е прието. Ей, Всемилостиви и Милосърден Аллах!
Пази ни от огъня, наказанието в него и от всичко това, което води към него.
Вкарай ни в Рая с праведните.
О, Аллах мой! Ти си милостивият от най – милостивите!
Прекрий грешките ни и стори надеждни и правдиви оправниците ни.
Заздрави равновесието на краката ни, след като сме залитнали.
Не дей ни засрамявай на Съдния Ден.
Мирът и благослова да бътат за Твоят най – любим и последен от пратениците Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари, за неговото семейство, сподвижничи и всички, които ще го следват до Съдния Ден.
Слава на Аллах – Господа на световете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар