От съществуването на човечеството един въпрос е турмозел хората, а той е: „ Защо е създаден човек?” виждаме, че искайки или не, човек се ражда, израства, живее и умира и въпреки това човек живее така всякаш никога няма да умре. Постоянно мисли за земния живот как да натрупа повече и повече богатство, имот хубави коли, жени и тн. и за жалост тези мисли не му дават възможността да помисли поне за миг за смърта и вечния живот след нея. Наистина смърта е неизбежна. Рано или късно тя ще ни посети всички. Ако погледнем около себе си ще видим, че преди нас е имало милиони, а може би и милиарди хора, които са живели по местата, където и днес ние живеем. И те някога са били живи хора като нас, и те някога са гледали телевизия, както и ние правим днес. И те са ставали сутрин рано, измивали са лицата си, закусвалиса, отивалиса на работа или на училище, на кратко казано и те са правели всичко това, което и ние правим днес.
И тези хора някога са имали близки, които са обичали, известни личности на които са били почитатели. Имали са собствени жилища, автомобили и фактури, които трябвало да платят.
Също така и те са чествали специални дни и празници, но всички теи неща са останали тук на земята без да могат да ги вземат със себе си, а взеха с тях единствено книгите с техните дела. Както повелява Божият Пратеник:
" Когато умре един човек до гроба му го следват три неща:
1 – Богатството, което е придобил
2 – Семейството му, блиските, приятелите и съседите му
3 – Книгата с неговите дела
Първите две т.е. богатствотои семейството му се връщат и остават на земята, а последното т.е. книгата с делата му я взема със себе си."
Тези хора, които са погребани в гробището не са си и помисляли, че както са се родили, така и един ден ще настъпи тяхната смърт.
Господ повелява: " Всяка душа ще вкуси смърта. После при Нас ще бъдете върнати"
От това знамение разбираме: „Да не се захласваме по земния живот, защотото рано или късно всеки ще го напусне т.е. ще умре. Никой не се е родил за да живее вечно на земята. Дори и на едно малко дете да кажем, че ние ще живеем вечно, то би ни се исмяло в лицето, защотото дори и малките деца значт, че един ден ще настъпи момента на нашата смърт. Затова ние трябва да положим усилия не да спасим земния живот а да спасим нашата вяра, а спасението на вярата става, като служим на онзи, Който ни е съворил. Защото накрая пеи Него е нашето завръщане. Ако сме се стараели да опазим земния живот и за сметка на това сме изгуили вярата си, то на Съдния Ден ние ще сме от губещите, но ако сме се стараели да спасим вярата вместо земния живто, то тогава ще сме от печелившите на Съдния Ден. Преди всичко ние трябва да помислим много добре с какво бихме искали да се завърнем при нашият Създател т.е. да ли ще пренебрегнем вярата си заради благата на земния живот или ще пренебрегнем благата на земния живот за да спасим вярата си?
Човек трябва да си направи сам равносметка на делата си, преди да му бъде направена, защото независимо колко години ще живеем все пак живота е кратък. Смърта не отбира млад – стар идва тя един ден или нощ.
Също така Господ ни известява защо ни е създал като казва: " Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. "
И тези хора някога са имали близки, които са обичали, известни личности на които са били почитатели. Имали са собствени жилища, автомобили и фактури, които трябвало да платят.
Също така и те са чествали специални дни и празници, но всички теи неща са останали тук на земята без да могат да ги вземат със себе си, а взеха с тях единствено книгите с техните дела. Както повелява Божият Пратеник:
" Когато умре един човек до гроба му го следват три неща:
1 – Богатството, което е придобил
2 – Семейството му, блиските, приятелите и съседите му
3 – Книгата с неговите дела
Първите две т.е. богатствотои семейството му се връщат и остават на земята, а последното т.е. книгата с делата му я взема със себе си."
Тези хора, които са погребани в гробището не са си и помисляли, че както са се родили, така и един ден ще настъпи тяхната смърт.
Господ повелява: " Всяка душа ще вкуси смърта. После при Нас ще бъдете върнати"
От това знамение разбираме: „Да не се захласваме по земния живот, защотото рано или късно всеки ще го напусне т.е. ще умре. Никой не се е родил за да живее вечно на земята. Дори и на едно малко дете да кажем, че ние ще живеем вечно, то би ни се исмяло в лицето, защотото дори и малките деца значт, че един ден ще настъпи момента на нашата смърт. Затова ние трябва да положим усилия не да спасим земния живот а да спасим нашата вяра, а спасението на вярата става, като служим на онзи, Който ни е съворил. Защото накрая пеи Него е нашето завръщане. Ако сме се стараели да опазим земния живот и за сметка на това сме изгуили вярата си, то на Съдния Ден ние ще сме от губещите, но ако сме се стараели да спасим вярата вместо земния живто, то тогава ще сме от печелившите на Съдния Ден. Преди всичко ние трябва да помислим много добре с какво бихме искали да се завърнем при нашият Създател т.е. да ли ще пренебрегнем вярата си заради благата на земния живот или ще пренебрегнем благата на земния живот за да спасим вярата си?
Човек трябва да си направи сам равносметка на делата си, преди да му бъде направена, защото независимо колко години ще живеем все пак живота е кратък. Смърта не отбира млад – стар идва тя един ден или нощ.
Също така Господ ни известява защо ни е създал като казва: " Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар