Душата (Нефис) е враг на човек

В Корана Аллах Теаля повелява: يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد (الحشر: 18„ Нека всеки да види какво е приготвил за утре...” ( сура Хашр : знамение 18 Ей човече! Знай добре, че нефиса (душата ти), който ти заповядва лошото, ти е по – голям враг от сатана Иблис. Сатана може да достигне до теб и да ти нашепва единствено чрез неокротимите желанията на душата ти. Пази се да не те подлъже душата ти с нейните земни и сладки желания. Не забравяй, че неверието, спокойствието, незаинтересоваността,изобилието и мързеливоста са нещата типични за душата. Не забравяй, че душата винаги иска неща, който са без смъсил и всички тези неща водят до неверието и заблудата. Ако се задоволиш с тези неща и последваш повелите й, то ще се погубиш. Ако не й държиш сметка, то ще се погубиш. Ако последваш желанията и повелите на душата си, то знай че тя ще те отведе в Ада. Няма път за душата, който да те изведе на добро. Тя е извора на злочестието и унижението ти. Тя е хазната на сатаната и е обежище на сатаната и всички лошотии. Това го знае единствено, Който я сътворил. Аллах Теаля повелява: واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون (الحشر : 18 „ Страхувайте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.” (хашр:18 Човек ако помисли и си направи една равностметка как е преживял живата си и какво е приготвил за Съдния Ден, то това ще стане пречина за пречистването на неговото сърце и за пробуждането му от невежеството в което се намира. В едно предание се повелява „ Един час размишляване е по - добър от хиляда годишен допълнителен ибадет.” По този начин е разяснил Ебу’л-Лейс ес- Семерканди в тълкуването на Корана. Умният човек се покайва и търси опрощение от Аллах за греховете си, които е извършил и мисли за извършването на дела, които ще го предпазят от огъня на Ада и ще го приближат към Аллах Теаля. Намалява желанията си, които са за облагата на земния живот и тича да търси опрощението и милоста на Аллах Теаля. Споменава много името на Аллах, оставя всичко, което е забранено. Проявява търпение на желанията на душата си и не се оставя на нашепванията на душата му. Защото всеки, който прави ибадет на душата си,то той прави ибадет на идол, защото душата е един идол. Всеки, който прави ибадет на Аллах, то той съкрошава душата си. Предава се, че Малик Бин Динар бил на смъртно легло и на душата му се преискала да яде млеко с мет и надробен хляб в него. Тогава неговият прислужник му приготвил това и му го донесъл. Малик един час гледал към храната и казва на душата си: „ О, душа! Тридесет години търпеше, потърпи още един час и оставя чинията. По този начин, той предава душата си на Аллах Теаля. Сулейман бин Давуд (а.с.) казва: „ Много по – трудно е да контролираш душата си, от колкото да превземеш сам един град.” Али бин Ебу Талиб (р.а.) казва: „ Аз и душата ми приличаме като овчар и стадото му. Овчарят ако събере стадото от една страна, то стадото от друга страна се разпръсква. Който не огажда на неокротимите желания на душата си, то душата му бива завита в кефен на милоста и отива в Рая. А който обие сърцето си, то той бива обвит в прокълнат кефен и се завръща в Ада. Аллах знае най – добре.”