сряда, 25 март 2015 г.

Обич

Разказва се че един един човек в постинята видял едно много грозно лице и го запитал: „ Кой си ти?” той му отговорил: „ Аз съм твойте лоши и грозни дела.” Този човек го попитал: „ С какво мога да се спася от теб?” а той му отговорил: „ Като отправяш салеват или благослов към пратеника на Аллах Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари.”

Относно тази тема Пратеника на Аллах повелява: „ Който ми отправи един салеват, то Аллах Теаля му отправя десет салевата и му опрощава десет грешки.”

Разказва се че един човек, който бил нехаен към отправянето на салеват към Пратеника на Аллах сънувал Хз. Мухаммед (с.а.с.), но Пратеника на Аллах изобщо не го поглеждаше. Тогава този човек попита: „ О, Пратенико на Аллах! Сърдит ли си ми?” а Пратеника (с.а.с.) му отговорил: „ Не.” Този човек отново попитал: „ Тогава защо не ме поглеждаш?” А Пратеника на Аллах му отговорил: „ Защото не те познавам.” Тогава този човек му казал: „ Как така не ме познаваш? Аз съм от твоята общност. Учените ни казаха, че ти познаваш по – добре общността си от колкотата майката и бащата децата си.” Тогава Пратеника на Аллах му казал: „ Да. Правилно са ви казали, но ти не си ми отправял салеват. Аз познавам общността си по броя на салевата, който са ми отправили.” Тогава този човек си обещал на себе си всеки ден по сто салевата да оправя към Пратеника на Аллах и го направи. След това отново една нощ сънува Пратеника на Аллах и Той (с.а.с.) му казал: „ Сега те познавам и ще се застъпя за теб на Съдния Ден.” Този човек се превълнал в човек, който обича Пратеника на Аллах (с.а.с.).

Причината за ниспославането на знамението от Корана:

قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي
(آل عمران: 31)

„ Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”
(сура Ал – Имран : знамение 31)

Пратеника на Аллах (с.а.с.) като приканил към Исляма Каб бин Ешреф и приятелите му, те казали: „ Ние сме под водачеството на синовете на Аллах и ние обичаме повече Аллах.” Тогава Аллах Теаля низпослал следното знамение:

قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي

„Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”

(сура Ал – Имран : знамение 31)

Под израза : „последвайте ме!...” се има предвид последвайте ме в моята религия, защото аз съм Пратеника на Аллах. Неговото писмо го предавам на вас и ви приканвам към неговите заповеди. В продължението на знамението Аллах повелява:

يُحْبِبْكُمُ اللِّهُ وَ يَغْفِرْلَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَ اللَّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
(آل عمران : 31)

„ ... И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(сура Ал – Имран : знамение 31)

Обичта на вярващите към Аллах се проявява като се прилагат Неговите заповеди в живота, и като се следва Неговата книга т.е. Корана и като се търси Неговото задоволство.

В книгата Ихя се казва: „ Който твърди, че в него има четери неща, а в същност ги няма, то той е лъжец

1 – Който твърди че обича Рая, а не извършва добри и хубави дела за спечелването му, то той е лъжец
.

2 – Който твърди, че обича Пратеника на Аллах, но не обича учените и бедните, то той е лъжец.

3 – Който твърди, че се страхува от Ада, но не изоставя извършването на греховете, то той е лъжец.

4 – Който твърди, че обича Аллах, но се оплаква от белите, то той е лъжец.

В един стих се казва:

Казваш, че обичаш Аллах, но Му се противопоставяш...

Кълна се в живота си, но това е много очудващо сравнение

Наистина ако обичта ти към Него бе истинска, ще му се подчиниш

Наистина обичащият се подчинява на това което обича.

Предава се че един ден една група хора отишли при Имам Шибли Аллах да е доволен от него и ги запитал: „ Кои сте вие?” Те отговорили: „ Ние сме твойте приятели.” Тогава Имам Шибли се обърнал към тях и започнал да ги замерва с камани. Те избягали. Имам Шибли им казал: „ Вие бягате от мен. Наистина вие ако бяхте мой приятели, то нямаше да бягате от белята и злочестието, които идват от мен.” След това каза: „ Приятелите пият от чашата на обичта, всички градове и цялата земя им идва тясна. Познават Аллах с истина, страхуват се от Неговото Величество и са удивени от Неговата сила, пият от Неговата чаша за обич и се гмуркат в Неговото море за близост и приятелство. Изпитват сладост от религията Му.”
След това Имам Шибли прочете следния стих:

О, Господи! Обичта от Твоето споменаване ме стори пиян...

Видял ли си някой, който да те обича и да не е пиян от тази обич?

Казва се че камилата като се напие четирисет дни не яде храна. Дори да и се сложи повече отколкото може да носи, то тя го носи. Също така и сърцето когато върши нещо, което не е хубаво за пред този, когото обича и то не иска храна, и поради обичта към обичаният не обръща внимание на тежеста на товара. Камилата за ра ди обичта към възлубеният си е доволна да носи много тежък товар и да изостави храта и пиенето. А сега се запитайте и си отговорете сами на себе си на следните въпроси: „ Вие можете ли да се откажете и да изоставите сладострастията, които са забранени за ра ди Аллах? Стоите ли далеч от храната и пиенето, които са забранени? За спечелването на задоволството на Аллах, товарите ли собственети си душа с товар, който е тежък?” Ако на нито един от изброените въпроси по горе не можеш да отговориш позитивно, то скъпи братко твоето дело се състои от името на едно голямо и празно нищо. Това няма да ви бъде от полза нито на земята, нито на Съдния Ден, нито пред творенията на Аллах, ни то пък когато се изправите пред Аллах.

Хазрети Али Аллах да е доволен от него е казал: „ Който иска да влезе в Рая (Дженнета), то да тича към извършването на добри дела. Който се страхува от Огъня (Джехеннема) да се пази от сладострастията на душата си. Който знае за смърта, че е близо, то за него удоволствията и насладите остават без значение.”

Ибрахим ел-Хавваз бе запитан за обичта и каза: „ Обичта това е : унищожаването на всички желания, премахването на всички нужди и одавянето на душата в мерото на знаците.”

Фараона за съпругата си Асие заби четери кола и върху гърдите й сложи воденичен камък, след това завъртя главата й към слънцето. Тогава Асие вдигайки си главата към небето каза:

رَبِّ ابْنِ لِى عِندَكَ بَيْتاً فِى الْجَنَّةِ وَ نَجِّنِي مِنْ فِرْعَوْنَ وَ عَمَلِهِ وَ نَجِّنِي مِنَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
(التحريم : 11)

„ ... Господи мой! Построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спасиме от хората – угнетители!”
( Сура Тахрим : Знамение 11)

Хасан казва: „ Аллах я спаси и спасявайки я дари с почит, след което я възвеличи в Рая (Дженнета). Вече тя стои и яде и пие там.”

Тука има доказателство, че вярващите и праведните раби в трудни положения търсят убежище при Аллах и единствено от Него търсят помощ и подкрепа.

Превод от книгата на: „ Имам Газаали / Разкритието на сърцата”

Няма коментари:

Публикуване на коментар