Аллах Субханеху Теаля сътвори човека с цел да Му се подчинява и да Му прави ибадет. Но ибадета може да бъде много и най – различен например: отслужването на молитвата намаз, държенето на оруч(постене), даването на милостинята зекят и садака, посещението на свещените места т.е. хадж, благата или добрата дума както към хората така и към семейството ни и родителите ни, доброто държание към всички хора и не на последно място правенето на дуа към Аллах Теаля. Сахабето Ебу Зер Гъфари радиаллаху анх казва:" Каквото е солта за храната, то същото е и дуата между добрините." А Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Дуата е ибадет." След това прочете следното знамение от Корана: " И рече вашия Господ:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!" ( 40:60 )
От това знамение се рабира, че приемането или не приемането на дуата е в ръцете на Аллах Теаля, и затова ние не трябва да се молим на друг освен на Него. Също така има условия при, които дуата се приема.
1 – Човек се моли и праву дуа на този, който го чува и вижда където и да се намира. Също така към който се отправя дуата, то той трябва да притежава необичайна сила, защото човек се моли и прави дуа на онзи, на който силата му е по – голяма от неговата и е по – голяма от всички сили, които се намират на земята и извън нея. Също така това е признание за безсилието ни спрямо онзи, на когото се молим и отправяме дуата. По този начин човек и да не го вижда, то той знае, че по – всяко едно време на денонощието и на всяко място ще се моли и отправя дуа на тази сила явно или скрито, на глас или без глас. Човек вярва, че тази сила, на която се моли и отправя дуата си, притежава качеството да го вижда по всяко едно време и където и да се намира, чува зовът му и по всяко едно време може да му откликне на него. Човек ако незнае всичко това и ако се моли на друг освен на Аллах, то този човек съдружава с Аллах Теаля. Също така човек ако се моли на друг, а не на Аллах, то това означава, че той преписва на друг качества, които принадлежят единствено на Аллах Субханеху Теаля. Един човек ако вярва, че Аллах е Всечуващ ( Семи ) и Всевиждащ ( Басар ), то на него няма да му мине и през ум да прави дуа на друг освен на Аллах Теаля.ю
2 – Ако един човек приема за свой владетел или създател друг, а не истинския, то истината не се променя. т.е. Който е истинския владетел и създател на всяко нещо, то той ще си остане като такъв. Истинския владетел и създател е онзи, който създал и оправлява всички дела на земята и небесата. Той е всечуващ и всевиждащ, а тези качества принадлежят единствена на Аллах Субханеху Теаля. Освен Аллах никой друг неможе да чуе или да приеме дуата на човек. Въпреки всичко това някои от хората съдружават пратениците, меляйкетата, джиновете, приближените на Аллах, звездите, слънцето, луната и идолите с Аллах Теаля, но с тази тяхна постъпка те номогат да променят истината.
3 – Относно всичко това, което казахме до тук сега можем да дадем следния пример:" Един човек отива в съда да си търси правата. Този човек молбата си вместо да я даде на съдията е дава на един от подссадимите, който чака да му се гледа и неговото дело. И молейки му се му казва:" Гусподине, само вие можете да намерите решение на моят проблем. Защото вашата дума е важяща тук."
Първат агрешка, която е допусната, това е че молбата не е дадена на съдията, а дадена на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая. Такава една постъпка означава едно огромно пренебрежение и неуважение спрямо съдията. Не само, че този човек не е дал молбата си на съдията, а е дал на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая му, а и му се е помолил като му е каза:" Единствено вие можете да разрешите проблема ми."
По – всяко едно време спомняйки си ги тези три неща нека да с постараем и да разберем думите на Аллах Теаля, които гласят:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!.."
Без съмнение Аллах Теаля приема нашите дуи. В едно предание пратеника Хз. Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Ако един мюсюлманин направи една дуа, то на дуата му се откликва, или му се дава на земята това, което иска или му се приготвя награда за Ахирета. Ако тези неща не станат, то му се изтриват грешките ( които е вършил преди да направи дуата ) до дуата ако той не прави дуа за ( извършването ) на някой грях или за за прекъсването на роднинските си връзки."
Йезид Раккаши казва:" На Съдния ден Аллах Теаля ще покаже на кула си дуите на които му е откликнал в земния живот и ще му каже:" О,кул мой! Ти в този и този ден Ми отправи дуа, но Аз не ти откликнах на дуата ти и затова Аз сега ти давам награда за това нещо. Толково голяма награда се дава на кула, че той си казва:" Дано на нито една дуа да не ми беше откликнато." Също така по – някога Аллах Теаля не откликва веднага на дуата, но това не означава, че тя не е приета. Защото в едно предание Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Раба е в добро докато не бърза. А сподвижниците го попитали:" О,Пратенико на Аллах! Раба как бърза?" А той саллеллаху алейхи весселлем отговорил:" Казва така:" Аз направих дуа, но не ми се прие."
Хората са попитали някои от големите учени. Ние правим дуа към Аллах, но защо не нисе приема? Учените им отговорили:" Във вас се намират седем неща, които пречат за приемането на дуата ви.
1 – Вие разгневявате Създателя си, но не печелите Неговото задоволство. т.е. правите такива лоши постъпки, с които разгневявате Аллах Теаля и не се отвръщате от тях, нито пък се разкайвате за тях.
2 – Вие казвате:" Ние сме раби на Аллах", но това което трябва да правят еабите вие не го правите. т.е. когато някой шеф заповяда на работника си да извърши дадена работа, то той я извършва без да излиза от думите на шефа му.
3 – Вие четете Корана, но не го спазвате. т.е. мислейки върху неги и с възвеличение не го четете, нито пък спазвате това, което Аллах вие заповядал в него.
4 – Казвате, че сте от общноста на Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем, но не спазвате сунната му. т.е. ядете и пиете от забраненото и съмнителното и не се възпирате от тях.
5 – Пратеника саллеллаху алейхи весселлем казва: " Земния живот няма стойност колкото крилото на кумар пред Аллах." А пък вие го прегръщате и обичате с пълна сила.
6 – Казвате, че земята е временна, но се държите всякаш ще останете вечно на нея.
7 – Казвате, че отвъдния живот или Ахирета е по – добър от земния живот, но избирате земята пред Ахирета и не изразходвате усилия за Ахирета.
Веднъж Са'д бин Еби Ваккас попитал Пратеника на Аллах ( с.а.с. ):" О, Пратенико на Аллах! Аз правя дуа към Аллах, но защо тя не ми се приема?" А Пратеника ( с.а.с. ) му отговорил: " О, Са'д! Пазисе от забраненото. В нечий стомах ако влезне забранен залък, то на този човек 40 дни дуата не му се приема. Този, който прави дуа не трябва да бърза. Когато някой прави дуа, то Аллах му е приема. По – някога му откликва веднага, но по – някога му откликва в друго време, а по – някога му я оставя за Ахирета т.е. не му откликва в земния живот." А в друго предание се повелява:" Един човек патувал дълго, разрошен и прашен, който прострял ръце към небето ( с думите ) " Господи мой! Господи мой! А храната му била от непозволената, пиел от непозволеното, обличял се с непозволеното и се препитавал с непозволеното. Тогава как би му се отвърнало?"
За правенето на дуа към Аллах няма точно определено време. Има предание в което Хз. Муса ( а.с. ) се обръща към Аллах Теаля и го пита:" О, Господи мой! В кое време да Ти правя дуа и Ти да е приемеш?' А Аллах Теаля му казал:" О, Муса! Ти си моят кул, Аз съм твоят Господ. Когато и да Ми правиш дуа, то Аз ще ти я приема." Тогава Хз. Муса ( а.с. ) пита отново Аллах Теаля същия въпрос, а Аллах тогава му каза:" О, Муса! Прави Ми дуа след половината от ноща и Аз ще ти я приема."
Искам да завърша хутбето си с думите на пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.):
" Когато правите дуа към Аллах и искате нещо, искайте го с вътрешността на ръцете си, а не с тяхната външност и след това си избършете ръцето по лицето си."
От това знамение се рабира, че приемането или не приемането на дуата е в ръцете на Аллах Теаля, и затова ние не трябва да се молим на друг освен на Него. Също така има условия при, които дуата се приема.
1 – Човек се моли и праву дуа на този, който го чува и вижда където и да се намира. Също така към който се отправя дуата, то той трябва да притежава необичайна сила, защото човек се моли и прави дуа на онзи, на който силата му е по – голяма от неговата и е по – голяма от всички сили, които се намират на земята и извън нея. Също така това е признание за безсилието ни спрямо онзи, на когото се молим и отправяме дуата. По този начин човек и да не го вижда, то той знае, че по – всяко едно време на денонощието и на всяко място ще се моли и отправя дуа на тази сила явно или скрито, на глас или без глас. Човек вярва, че тази сила, на която се моли и отправя дуата си, притежава качеството да го вижда по всяко едно време и където и да се намира, чува зовът му и по всяко едно време може да му откликне на него. Човек ако незнае всичко това и ако се моли на друг освен на Аллах, то този човек съдружава с Аллах Теаля. Също така човек ако се моли на друг, а не на Аллах, то това означава, че той преписва на друг качества, които принадлежят единствено на Аллах Субханеху Теаля. Един човек ако вярва, че Аллах е Всечуващ ( Семи ) и Всевиждащ ( Басар ), то на него няма да му мине и през ум да прави дуа на друг освен на Аллах Теаля.ю
2 – Ако един човек приема за свой владетел или създател друг, а не истинския, то истината не се променя. т.е. Който е истинския владетел и създател на всяко нещо, то той ще си остане като такъв. Истинския владетел и създател е онзи, който създал и оправлява всички дела на земята и небесата. Той е всечуващ и всевиждащ, а тези качества принадлежят единствена на Аллах Субханеху Теаля. Освен Аллах никой друг неможе да чуе или да приеме дуата на човек. Въпреки всичко това някои от хората съдружават пратениците, меляйкетата, джиновете, приближените на Аллах, звездите, слънцето, луната и идолите с Аллах Теаля, но с тази тяхна постъпка те номогат да променят истината.
3 – Относно всичко това, което казахме до тук сега можем да дадем следния пример:" Един човек отива в съда да си търси правата. Този човек молбата си вместо да я даде на съдията е дава на един от подссадимите, който чака да му се гледа и неговото дело. И молейки му се му казва:" Гусподине, само вие можете да намерите решение на моят проблем. Защото вашата дума е важяща тук."
Първат агрешка, която е допусната, това е че молбата не е дадена на съдията, а дадена на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая. Такава една постъпка означава едно огромно пренебрежение и неуважение спрямо съдията. Не само, че този човек не е дал молбата си на съдията, а е дал на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая му, а и му се е помолил като му е каза:" Единствено вие можете да разрешите проблема ми."
По – всяко едно време спомняйки си ги тези три неща нека да с постараем и да разберем думите на Аллах Теаля, които гласят:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!.."
Без съмнение Аллах Теаля приема нашите дуи. В едно предание пратеника Хз. Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Ако един мюсюлманин направи една дуа, то на дуата му се откликва, или му се дава на земята това, което иска или му се приготвя награда за Ахирета. Ако тези неща не станат, то му се изтриват грешките ( които е вършил преди да направи дуата ) до дуата ако той не прави дуа за ( извършването ) на някой грях или за за прекъсването на роднинските си връзки."
Йезид Раккаши казва:" На Съдния ден Аллах Теаля ще покаже на кула си дуите на които му е откликнал в земния живот и ще му каже:" О,кул мой! Ти в този и този ден Ми отправи дуа, но Аз не ти откликнах на дуата ти и затова Аз сега ти давам награда за това нещо. Толково голяма награда се дава на кула, че той си казва:" Дано на нито една дуа да не ми беше откликнато." Също така по – някога Аллах Теаля не откликва веднага на дуата, но това не означава, че тя не е приета. Защото в едно предание Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Раба е в добро докато не бърза. А сподвижниците го попитали:" О,Пратенико на Аллах! Раба как бърза?" А той саллеллаху алейхи весселлем отговорил:" Казва така:" Аз направих дуа, но не ми се прие."
Хората са попитали някои от големите учени. Ние правим дуа към Аллах, но защо не нисе приема? Учените им отговорили:" Във вас се намират седем неща, които пречат за приемането на дуата ви.
1 – Вие разгневявате Създателя си, но не печелите Неговото задоволство. т.е. правите такива лоши постъпки, с които разгневявате Аллах Теаля и не се отвръщате от тях, нито пък се разкайвате за тях.
2 – Вие казвате:" Ние сме раби на Аллах", но това което трябва да правят еабите вие не го правите. т.е. когато някой шеф заповяда на работника си да извърши дадена работа, то той я извършва без да излиза от думите на шефа му.
3 – Вие четете Корана, но не го спазвате. т.е. мислейки върху неги и с възвеличение не го четете, нито пък спазвате това, което Аллах вие заповядал в него.
4 – Казвате, че сте от общноста на Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем, но не спазвате сунната му. т.е. ядете и пиете от забраненото и съмнителното и не се възпирате от тях.
5 – Пратеника саллеллаху алейхи весселлем казва: " Земния живот няма стойност колкото крилото на кумар пред Аллах." А пък вие го прегръщате и обичате с пълна сила.
6 – Казвате, че земята е временна, но се държите всякаш ще останете вечно на нея.
7 – Казвате, че отвъдния живот или Ахирета е по – добър от земния живот, но избирате земята пред Ахирета и не изразходвате усилия за Ахирета.
Веднъж Са'д бин Еби Ваккас попитал Пратеника на Аллах ( с.а.с. ):" О, Пратенико на Аллах! Аз правя дуа към Аллах, но защо тя не ми се приема?" А Пратеника ( с.а.с. ) му отговорил: " О, Са'д! Пазисе от забраненото. В нечий стомах ако влезне забранен залък, то на този човек 40 дни дуата не му се приема. Този, който прави дуа не трябва да бърза. Когато някой прави дуа, то Аллах му е приема. По – някога му откликва веднага, но по – някога му откликва в друго време, а по – някога му я оставя за Ахирета т.е. не му откликва в земния живот." А в друго предание се повелява:" Един човек патувал дълго, разрошен и прашен, който прострял ръце към небето ( с думите ) " Господи мой! Господи мой! А храната му била от непозволената, пиел от непозволеното, обличял се с непозволеното и се препитавал с непозволеното. Тогава как би му се отвърнало?"
За правенето на дуа към Аллах няма точно определено време. Има предание в което Хз. Муса ( а.с. ) се обръща към Аллах Теаля и го пита:" О, Господи мой! В кое време да Ти правя дуа и Ти да е приемеш?' А Аллах Теаля му казал:" О, Муса! Ти си моят кул, Аз съм твоят Господ. Когато и да Ми правиш дуа, то Аз ще ти я приема." Тогава Хз. Муса ( а.с. ) пита отново Аллах Теаля същия въпрос, а Аллах тогава му каза:" О, Муса! Прави Ми дуа след половината от ноща и Аз ще ти я приема."
Искам да завърша хутбето си с думите на пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.):
" Когато правите дуа към Аллах и искате нещо, искайте го с вътрешността на ръцете си, а не с тяхната външност и след това си избършете ръцето по лицето си."
Няма коментари:
Публикуване на коментар