тафсир на сура бакара знамение (190-191-192)

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте!
Аллах не обича престъпващите.
И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха!
Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш.
И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас!
А ако се сражават с вас, убийте ги!
Такова е възмездието за неверниците.
А престанат ли -; Аллах е опрощаващ, милосърден.
(2:190;191;192)
 Знамениията се отнасят за езичниците от Мека.
 Това са хора, които още от началото са причинявали най-различни мъчения и страдания на мюсюлманите и са обявили война на вярващите.
До низпославането на това знамение, те не признавали правото на живот на мюсюлманите, измъчвали ги, изолирали ги и най-накрая ги прогонили от Мека.
А по времето, в което мюсюлманите били в Медина, те бойкотирали всички техни споразумения.
Те са тези, които са обявили война на мюсюлманите.
Мюсюлманите не са причина за това положение и е немислимо да се говори за мир и човечност в една такава обстановка.
По-скоро е необходимо да бъдеш силен и да запазиш достойно моралните си ценности.
 Защото битката се води с оръжия и може да изгубиш живота си.
В тази обстановка първото условие, за да си силен, е да спечелиш битката.
 Това е естественият резултат от войната.
 Затова Свещеният Коран повелява:
„И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте!
Аллах не обича престъпващите.
 И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха!
Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш.
И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас!
А ако се сражават с вас, убийте ги!
 Такова е възмездието за неверниците.
(„Да заблуждаваш е по-тежко…” – под заблуда тук се разбира съдружаване с Аллах (ширк) и неверие (куфр).)
 А престанат ли – Аллах е опрощаващ, милосърден.”
 (Коран, 2: 190-191-192).
След анализиране на трите знамения разбираме, че се отдава голямо значение на следните обстоятелства: не бива да се вършат своеволия по време или след битка; споразумение, предложено от противника, се приема по всяко време на битката; да не се дава повод за започване на война.
Както е изтъкнал Св. Августин, тези правила са по-висши дори от Доктрината за справедлива война, утвърдена от християните.