Правила за водене на война, утвърдени от специалистите по ислямско право.

Обявяването на война е друго обстоятелство, което ислямът извежда на преден план и на което трябва да се обърне внимание.
В нито една правна система не е отделено толкова голямо внимание на обявяването на война и на прекратяването на подписано споразумение, колкото в ислямското право.
Ислямът преди векове е утвърдил забрана за нападение и тайни операции, докато подобни забрани са приети от Международния съд в Хага едва през 1907 г.
Освен това на всички ни е ясно как днес се спазва забраната на Международния съд.
Правила за водене на война, утвърдени от специалистите по ислямско право.
1.Основното правило е войната да бъде обявена от държавата.
 Ако противниковата страна пожелае прекратяване на войната, тя се прекратява.
(Коран, 9: 6)
2.Врагът трябва да е въоръжен.
В противен случай, дори да са противникова страна, хората са невинни.
Затова духовниците, цивилните граждани, децата, жените и възрастните хора са неприкосновени.
 Доказателство за това е реакцията на Пратеника на Аллах.
Той видял на бойното поле починала жена и изразил възмущението си с думите: „Но тя не се сражаваше.”
3.В случай, че врагът причинява вреди.
Според това правило, дори и ако врагът е въоръжен, но не причинява вреди по време на война, той не може да бъде убит.
 Единствено може да бъде пленен и по време на пленничеството му той трябва да получи хуманно отношение.
В тази връзка важен пример е Пратеника на Аллах, който дори не е проклинал врага, който искал да го убие по време на война.
4.Въпреки че в Епохата на невежеството противниците използвали този метод срещу мюсюлманите – те разчленявали труповете на загиналите, отрязвали ушите и носовете им, в исляма това е забранено.
 Пратеника на Аллах почитал човека като човек и забранил да се злослови по адрес на загиналите противници, и е полагал усилия да не се накърняват чувствата на близките на починалите.
В основата на исляма стои мирът.
Войната се приема като извънредно и неизбежно положение.
 Тя възниква вследствие на политически спорове.
 От тази гледна точка тя е отворена за спекулации.
 Различното вероизповедание никога не е било причина за война. Войната се предизвиква от недоволство.
Дори и по време на война има правила и норми.
Тези норми са поставени от Свещения Коран и Пратеника на Аллах. Те били стриктно изпълнявани от халифите и са записани в книгите по ислямско право.
 Положенията в знаменията се отнасят за случаите, в които всички възможности за мир са изчерпани.