Когато едно нещо често се повтаря в Корана, то това е важно и ние трябва да му обърнем внимание и да го приложим в живота си. Защото това нещо, ако не е толкова важно, то Аллах Теаля нямаше да го повторя толкова често. Ако сме обърнали внимание на много места в Корана Аллах Теаля повелява:
يأيها الذين ءامنوا اتقوا الله...
(آل عمران:102)
" О, вярващи, бойте се от Аллах!..."
(Али имран:102)
В друго знамение Аллах повелява:
يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون
(الحشر:1
" О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. "
(Хашр:1
( тук искам да поясня, че под израза " Утре " се има предвид Денят на въскресението. Защото според Аллах земния живот е само като единствен ден. Също така, както за нас на този свят има утрешен ден, така и без съмнение ще има и Ден на въскресението. Ние трябва да сме готови за този тежък ден. Защото тогава ще се гледат нашите дела, които сме извършили на земния. За да бъдем от печелившите в този ден, то ние трябва да правим колкото се може повече и повече добри дела т.е. дела от които Аллах Теаля ще остане доволен. Защото каквото изпратим за Съдния ден, то това и ще намерим. Ако изпратим добрини, ще намерим добрини, а ако изпратим злини, то ще намерим злини. В едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Земния живот е нивата за отвъдния."
Повелята " Бойте се от Аллах! " се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевищния Аллах)
На Съдния ден всеки един орган от тялото на човек ще говори пред Аллах какво е вършел. Също така и земята, небесата, ангелите и те ще свидетелстват пред Аллах Теаля или в полза на човек или против човек.
Когато бъде повикан човек, който е живял и умрял като неверник, то земята ще каже следното за него:
" О, Аллах! този човек върху мен съдружаваше с Теб, пиеше от забраненото, ядеше от забраненото, правеше прелюбодеяние."
Тогава този човек не ще се зарадва на тези думи.
А когато бъде извикан човек, който е живял и умрял като мюсюлманин земята ще каже за него:
" О, Аллах! Този човек върху мен отслужваше молитвата намаз, правеше поклонението Хадж, даваше милостиня (садака), бореше се за разпространението на религията."
Тогава този човек ще се зарадва на тези думи.
Един от Ислямските учени е казал:
" Вярващ е онзи, който с всичките си органи се страхува от Аллах Теаля."
А ученият Ебул' Лейс ес- Семерканди е казал:
" Богобоязливостта има садъм признака."
1 – Езика: Човек, който се страхува от Аллах Теаля предпазва езика си от говоренето на лъжа, защото в едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
Веднъж запитали Пратеника (с.а.с.): " О, Пратенико на Аллах, един мюсюлманин можели да се подмами и да открадне?"
- " Да, това е възможно."
- " А един мюсюлманин можели да се подмами и да направи прелюбодеяние?"
- " Да, и това е възможно."
- " А един мюсюлманин може ли да излъже?"
- " Не! Един мюсюлманин никога не лъже."
В друго предание се повелява:
" Който лъже, то той не е от нас."
Одумването на хората (Гъябет*): Одумването на хората е един от големите грехове. В Корана Аллах Теаля определя гъябета, като месото на мъртвия ни брат. От носно гъябета в Корана Аллах Теаля повелява:
"О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не зословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. "
(Худжурат: 12)
Също така и в много от преданията си Пратеника (с.а.с.) е споменавал за гъябета. В един от тях Пратеника (с.а.с.) повелява;
" По времето на Пратеника (с.а.с.) две жени говеели. През деня както си говеели по едно време много силно огладнели. Толкова силно огладнели, че вече не са могли да издържат, даже щели да умрат от глад. Тогава сахабите* попитали Пратеника каква е причината за толкова силно огладняване на тези две жени? Пратеника (с.а.с.) изпратил един съд на тези жени и им каза да повърнат в него. Тези две жени повърнали пърчета меси и тукощо изпита кръв в съда. Тогава хората се зачудили за това нещо, а Пратеника (с.а.с.) им казал: ' Тези жени са заговели с хелял* храна, с която Аллах Теаля ги е дарил, но след това са яли харам* неща т.е. те са правели гъябет."
От този хадис разбираме още една тема, а тя е че заради гъябета говеенето идва много тежко на хората. Затова тези две жени стигнали до положение да умрат. Същото е и с положението на другите грехове. Ако не искаме говеенето да бъде трудност за нас, то ние трябва да се предпазваме от извършването на грехове, както по време на говеенето, така и през останалото време. От тук се разбира, че този който одумва хората наистина яде от месото на мъртвия си брат. Пратеника (с.а.с.) виждайки някои хора им е казвал;
" Почистете си мястото между зъбите." А те му казвали: " Днес ние не сме яли месо." А Пратеника им казваше: " На еди кой си месото му стои междо зъбите ви."
От този хадис става ясно, че тези хора са одумвали дадения човек.
Веднъж един човек запитал Пратеника (с.а.с.) :
" О, Пратенико на Аллах, какво е гъябет?" А Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Това е да говориш зад гърба на хората неща, които те няма да харесат ако ги чуят." Тогава този човек попитал отново: " Ами тези неща ако са истина?" Тогава Пратеника (с.а.с.) казал: " Да, ако са истина, то това е гъябета, а ако са лъжа, то тогава това е набеждение (ифтира*)."
Празни приказки: Богобоязливият стои далече от говоренето на неща, които няма да му донесът нито полза нито вреда т.е. от праните приказки. Защото в едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Който вярва в Аллах и в Съдния ден или да каже нещо добро или да замълчи."
Богобоязливия човек се стреми да занимава езика си, колкото се може повече и повече да споменава Аллах, с четенето на Коран, отправянето на благослов към Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) и научаването на някоя наука.
2 – Очите. Богобоязливия човек не гледа към забранените неща. Неговите очи са затворени пред забраненото. В едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Който си напълни очите със забраненото на този свят, то в отвъдния Аллах ще му ги напълни с огън."
( тук искам да поясня, че човек си пълни очите със забраненото като гледа в него. Тук може да се зададе и следния въпрос: " Мюсюлмани, които живеят извън ислямските държави, те на където и да погледнат са обгърнати със забраненото. Как те могат да предпазят погледа си?' Наистина добър въпрос. Първият поглед е случаен и Аллах няма да ни дири сметка за него, но когато повторим да погледнем към забраненото, то тогава Аллах Теаля ще ни дири сметка.")
Богобоязливия гледа на този свят, не като нещо сладко и вечно, а се стара е да си извади поука и да укрепи вярат си.
3 – Сърцето. В сърцето на богобоязливия няма място за завист и омраза към другите. Той винаги, когато може да помогне на другите го прави. В един хадис Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Както огъня изгаря дърветата, по същия начин и завистта онищожава добрите дела."
Зависта е като една болест в сърцето. Човек за да може да си пречисти сърцето от зависта, трябва да наблегне върху извършването на колкото се мойе повече и повече добри дела, да споменава Аллах Теаля и да чете повече Коран.
4 – Стомаха. Богобоязливия се предпазва от яденето на забраненото. Защото това е от големите грехове. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Когато влезне залък от забраненото в нечий стомах, то всички меляйкета, които са на земята и небесата проклинат този човек до като този залък стои в стомаха му и през това време ако умре този човек, то той отива директно в Джехеннема*."
Затова богобоязливия преди да започне да яде от храната, той проучава нейния произход, ако е от позвоеното, той яде от нея, а ако е от забраненото, той не я докосва, а ако се съмнява в нея, също я оставя без да яде от нея. Защото в един хадис Хз.* Мухаммед (с.а.с.) повелява:
" Оставете това, което ви кара да се съмнявате и правете колкот се може повече от онова, което не ви кара да се съмнявате."
В друго предание се повелява:
" Оставете това, в което се съмнявате. Който изостави съмнителните неща, то той си пречиства религията."
5 – Ръцете Този, който се страхува от Аллах не си протяга ръцете към забраненото. Той винаги ги протяга към позволеното.
6 – Краката Този, който се страхува от Аллах винаги се отправя към места, от които Аллах Теаля е доволен от тях. Той не отправя дори и крачка към места, които Аллах Теаля ги проклина.
7 – Делата. Богобоязливия се старае да върши само добри дела. А ако допусне някоя грешка поради незнание или невнимание, то той се надява на опрощението на Аллах и се разкайва за допуснатата грешка.
Вярващите трябва да живеят между богобоязливостта и надеждата т.е. страхувайки се от Аллах да се предпазват от извършването на грехове и ако допуснат по невнимание или незнание някоя грешка да се надяват на опрощението на Аллах Теаля. В Корана Аллах повелява:
" О,вярващи. Не губете надежда за милостта на Аллах"
На края искам да спомена няколко примера относно богобоязливоста. Пророка Мухаммед (с.а.с.) повелява;
" Главата на мъдростта е богобоязливостта."
Хазрети Ибни Омар радиаллаху анхума много плачеше. Толкова много плачеше, че достигна до положение, плачейки да не може да вижда с очите от сълзите си. Когато някой го видеше в това положение, Хазрети Ибни Омар му казваше:
" Защо се чудиш, че плача. Дори и слънцето плаче от страх пред Аллах." А понякога Хазрети Ибни Омар казваше: " Дори и луната плаче от страх пред Аллах."
Един ден Пратеника (с.а.с.) минал край един младеж, който чел Коран. Този младеж като достигнал до знамението:
فاذا انشقت السماء فكانت وردة كالدهان
(الرحمن:37)
" И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло..."
(Рахман:37)
Космите на този младеж настръхнали и плачейки се задъхваше и си казваше: " Ах! Когато се разцепи небето на съдния ден какво ли ще е положението ми?..."
А Пратеника му казал:
" От твоето плачене дори и меляйкетата започнаха да плачат."
Един от хората, които живеели в Медина(енсарите*) след като отслужи нощната молитва (техеджут намаз) започна да плаче и отправи следната дуа към Аллах Теаля:
" Търся обежище при Аллах от огъня на джехеннема."
На сутринта Пророка (с.а.с.) му казал:
" Ти дори и меляйкетата* разплака."
Абдуллах ибни Реваха радиаллаху анх беше един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.). Един ден Абдуллах бин Реваха започна да плаче. Жена му го видяла и тя започнала да плаче. Тогава Абдуллах бин Реваха я попитал:" Ти защо плачеш?" Тя му отговорила:" Ти за каквото плачеш, то и аз плача за същото." Тогава Абдуллах бин Реваха казал:" Аз плача, защото всеки ще мине над джехеннема, но незнам дали аз ще оспея да мина без да влезна в него или ще остана за вечно там."
Зураре бин Евфа рахметуллахи алейх отслужаше молитвата намаз в дйамията:
فاذا نقرفي الناقور* فذلك يومئذ يوم عسير
(المدثر:8-9)
" И когато се протръби с Рога, тогава този Ден ще е тежък Ден,"
(Мудасир:8-9)
Като стигна до тези знамения на момента припад и почина. Хората го откара ли в дома му.
Хазрети Хулейд рахметуллахи алейх веднъж отслужвеше молитвата намаз.
كل نفس ذائقة الموت...
( العنكبوت:57)
" Всяка душа ще вкуси смърта..."
(Анкебут:57)
Когато достигна да това знамение той започна да го повтаря многократно. След малко се чул един глас от единия крй на къщата му, който му казал:
" Още колко време ще повтаряш това знамение? От твоето повтаряне вече четири джина умряха."
Един друг човек написъл следното. Той е чел Корана:
" После ( рабите ) ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар."
(Анам:62)
Когато стигнал до това знамение направил една мъчителна въздишка и починал.
Има още много подобни примери като тези, но аз мисля, че споменатите горе са достатъчно.
Хазрети Шибли рахметуллахи алейх казва:
" Винаги, когато се страхувам от Аллах ми се отворя една врата за поука, която врата до сега не ми се беше отваряла."
В едино Свещенно предание се повелява:
" Аллах Теаля повелява:" Аз няма да дам на рабите си два боязъна и две спокойства. Ако на земята остане като неверник (т.е. иска спокойствие) Аз ще го изплаша на Съдния ден. Ако се страхува от Мен на земята, то Аз ще му отредя спокойствие на Съдния ден."
Яхия бин Муаз рахметуллахи алейх казва:
" Горкият човек, както се страхува за препитанието си, по същия начин ако се страхуваше от Аллах, то ще влезне директно в Рая (Дженнета*)."
Ебу Сулейман Дарани рахметуллахи алейх казва:
" Ако богобоязливостта излезне от едно сърце, то това сърце става лошо, мръсно и непречистено." В едно от преданията си Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Дори колкото главата на муха ако излезне сълза от едно око за ради страх от Аллах и тази сълза се стече по лицето, то това лице Аллах го прави забранено за Ада (джехеннема*)."
В друго предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Сърце на мюсюлманин, което трепти от страх към Аллах, както падат листата на дърветата по същия начин се пречистват греховете на този човек."
Накрая искам да завърша с думите на Пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) с които повелява:
" Човек, който плаче от страх към Аллах е толково трудно да влезне в джехеннема, колкото е трудно да се върне млякото в гърдата."
يأيها الذين ءامنوا اتقوا الله...
(آل عمران:102)
" О, вярващи, бойте се от Аллах!..."
(Али имран:102)
В друго знамение Аллах повелява:
يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون
(الحشر:1
" О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. "
(Хашр:1
( тук искам да поясня, че под израза " Утре " се има предвид Денят на въскресението. Защото според Аллах земния живот е само като единствен ден. Също така, както за нас на този свят има утрешен ден, така и без съмнение ще има и Ден на въскресението. Ние трябва да сме готови за този тежък ден. Защото тогава ще се гледат нашите дела, които сме извършили на земния. За да бъдем от печелившите в този ден, то ние трябва да правим колкото се може повече и повече добри дела т.е. дела от които Аллах Теаля ще остане доволен. Защото каквото изпратим за Съдния ден, то това и ще намерим. Ако изпратим добрини, ще намерим добрини, а ако изпратим злини, то ще намерим злини. В едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Земния живот е нивата за отвъдния."
Повелята " Бойте се от Аллах! " се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевищния Аллах)
На Съдния ден всеки един орган от тялото на човек ще говори пред Аллах какво е вършел. Също така и земята, небесата, ангелите и те ще свидетелстват пред Аллах Теаля или в полза на човек или против човек.
Когато бъде повикан човек, който е живял и умрял като неверник, то земята ще каже следното за него:
" О, Аллах! този човек върху мен съдружаваше с Теб, пиеше от забраненото, ядеше от забраненото, правеше прелюбодеяние."
Тогава този човек не ще се зарадва на тези думи.
А когато бъде извикан човек, който е живял и умрял като мюсюлманин земята ще каже за него:
" О, Аллах! Този човек върху мен отслужваше молитвата намаз, правеше поклонението Хадж, даваше милостиня (садака), бореше се за разпространението на религията."
Тогава този човек ще се зарадва на тези думи.
Един от Ислямските учени е казал:
" Вярващ е онзи, който с всичките си органи се страхува от Аллах Теаля."
А ученият Ебул' Лейс ес- Семерканди е казал:
" Богобоязливостта има садъм признака."
1 – Езика: Човек, който се страхува от Аллах Теаля предпазва езика си от говоренето на лъжа, защото в едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
Веднъж запитали Пратеника (с.а.с.): " О, Пратенико на Аллах, един мюсюлманин можели да се подмами и да открадне?"
- " Да, това е възможно."
- " А един мюсюлманин можели да се подмами и да направи прелюбодеяние?"
- " Да, и това е възможно."
- " А един мюсюлманин може ли да излъже?"
- " Не! Един мюсюлманин никога не лъже."
В друго предание се повелява:
" Който лъже, то той не е от нас."
Одумването на хората (Гъябет*): Одумването на хората е един от големите грехове. В Корана Аллах Теаля определя гъябета, като месото на мъртвия ни брат. От носно гъябета в Корана Аллах Теаля повелява:
"О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не зословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. "
(Худжурат: 12)
Също така и в много от преданията си Пратеника (с.а.с.) е споменавал за гъябета. В един от тях Пратеника (с.а.с.) повелява;
" По времето на Пратеника (с.а.с.) две жени говеели. През деня както си говеели по едно време много силно огладнели. Толкова силно огладнели, че вече не са могли да издържат, даже щели да умрат от глад. Тогава сахабите* попитали Пратеника каква е причината за толкова силно огладняване на тези две жени? Пратеника (с.а.с.) изпратил един съд на тези жени и им каза да повърнат в него. Тези две жени повърнали пърчета меси и тукощо изпита кръв в съда. Тогава хората се зачудили за това нещо, а Пратеника (с.а.с.) им казал: ' Тези жени са заговели с хелял* храна, с която Аллах Теаля ги е дарил, но след това са яли харам* неща т.е. те са правели гъябет."
От този хадис разбираме още една тема, а тя е че заради гъябета говеенето идва много тежко на хората. Затова тези две жени стигнали до положение да умрат. Същото е и с положението на другите грехове. Ако не искаме говеенето да бъде трудност за нас, то ние трябва да се предпазваме от извършването на грехове, както по време на говеенето, така и през останалото време. От тук се разбира, че този който одумва хората наистина яде от месото на мъртвия си брат. Пратеника (с.а.с.) виждайки някои хора им е казвал;
" Почистете си мястото между зъбите." А те му казвали: " Днес ние не сме яли месо." А Пратеника им казваше: " На еди кой си месото му стои междо зъбите ви."
От този хадис става ясно, че тези хора са одумвали дадения човек.
Веднъж един човек запитал Пратеника (с.а.с.) :
" О, Пратенико на Аллах, какво е гъябет?" А Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Това е да говориш зад гърба на хората неща, които те няма да харесат ако ги чуят." Тогава този човек попитал отново: " Ами тези неща ако са истина?" Тогава Пратеника (с.а.с.) казал: " Да, ако са истина, то това е гъябета, а ако са лъжа, то тогава това е набеждение (ифтира*)."
Празни приказки: Богобоязливият стои далече от говоренето на неща, които няма да му донесът нито полза нито вреда т.е. от праните приказки. Защото в едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Който вярва в Аллах и в Съдния ден или да каже нещо добро или да замълчи."
Богобоязливия човек се стреми да занимава езика си, колкото се може повече и повече да споменава Аллах, с четенето на Коран, отправянето на благослов към Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) и научаването на някоя наука.
2 – Очите. Богобоязливия човек не гледа към забранените неща. Неговите очи са затворени пред забраненото. В едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Който си напълни очите със забраненото на този свят, то в отвъдния Аллах ще му ги напълни с огън."
( тук искам да поясня, че човек си пълни очите със забраненото като гледа в него. Тук може да се зададе и следния въпрос: " Мюсюлмани, които живеят извън ислямските държави, те на където и да погледнат са обгърнати със забраненото. Как те могат да предпазят погледа си?' Наистина добър въпрос. Първият поглед е случаен и Аллах няма да ни дири сметка за него, но когато повторим да погледнем към забраненото, то тогава Аллах Теаля ще ни дири сметка.")
Богобоязливия гледа на този свят, не като нещо сладко и вечно, а се стара е да си извади поука и да укрепи вярат си.
3 – Сърцето. В сърцето на богобоязливия няма място за завист и омраза към другите. Той винаги, когато може да помогне на другите го прави. В един хадис Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Както огъня изгаря дърветата, по същия начин и завистта онищожава добрите дела."
Зависта е като една болест в сърцето. Човек за да може да си пречисти сърцето от зависта, трябва да наблегне върху извършването на колкото се мойе повече и повече добри дела, да споменава Аллах Теаля и да чете повече Коран.
4 – Стомаха. Богобоязливия се предпазва от яденето на забраненото. Защото това е от големите грехове. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Когато влезне залък от забраненото в нечий стомах, то всички меляйкета, които са на земята и небесата проклинат този човек до като този залък стои в стомаха му и през това време ако умре този човек, то той отива директно в Джехеннема*."
Затова богобоязливия преди да започне да яде от храната, той проучава нейния произход, ако е от позвоеното, той яде от нея, а ако е от забраненото, той не я докосва, а ако се съмнява в нея, също я оставя без да яде от нея. Защото в един хадис Хз.* Мухаммед (с.а.с.) повелява:
" Оставете това, което ви кара да се съмнявате и правете колкот се може повече от онова, което не ви кара да се съмнявате."
В друго предание се повелява:
" Оставете това, в което се съмнявате. Който изостави съмнителните неща, то той си пречиства религията."
5 – Ръцете Този, който се страхува от Аллах не си протяга ръцете към забраненото. Той винаги ги протяга към позволеното.
6 – Краката Този, който се страхува от Аллах винаги се отправя към места, от които Аллах Теаля е доволен от тях. Той не отправя дори и крачка към места, които Аллах Теаля ги проклина.
7 – Делата. Богобоязливия се старае да върши само добри дела. А ако допусне някоя грешка поради незнание или невнимание, то той се надява на опрощението на Аллах и се разкайва за допуснатата грешка.
Вярващите трябва да живеят между богобоязливостта и надеждата т.е. страхувайки се от Аллах да се предпазват от извършването на грехове и ако допуснат по невнимание или незнание някоя грешка да се надяват на опрощението на Аллах Теаля. В Корана Аллах повелява:
" О,вярващи. Не губете надежда за милостта на Аллах"
На края искам да спомена няколко примера относно богобоязливоста. Пророка Мухаммед (с.а.с.) повелява;
" Главата на мъдростта е богобоязливостта."
Хазрети Ибни Омар радиаллаху анхума много плачеше. Толкова много плачеше, че достигна до положение, плачейки да не може да вижда с очите от сълзите си. Когато някой го видеше в това положение, Хазрети Ибни Омар му казваше:
" Защо се чудиш, че плача. Дори и слънцето плаче от страх пред Аллах." А понякога Хазрети Ибни Омар казваше: " Дори и луната плаче от страх пред Аллах."
Един ден Пратеника (с.а.с.) минал край един младеж, който чел Коран. Този младеж като достигнал до знамението:
فاذا انشقت السماء فكانت وردة كالدهان
(الرحمن:37)
" И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло..."
(Рахман:37)
Космите на този младеж настръхнали и плачейки се задъхваше и си казваше: " Ах! Когато се разцепи небето на съдния ден какво ли ще е положението ми?..."
А Пратеника му казал:
" От твоето плачене дори и меляйкетата започнаха да плачат."
Един от хората, които живеели в Медина(енсарите*) след като отслужи нощната молитва (техеджут намаз) започна да плаче и отправи следната дуа към Аллах Теаля:
" Търся обежище при Аллах от огъня на джехеннема."
На сутринта Пророка (с.а.с.) му казал:
" Ти дори и меляйкетата* разплака."
Абдуллах ибни Реваха радиаллаху анх беше един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.). Един ден Абдуллах бин Реваха започна да плаче. Жена му го видяла и тя започнала да плаче. Тогава Абдуллах бин Реваха я попитал:" Ти защо плачеш?" Тя му отговорила:" Ти за каквото плачеш, то и аз плача за същото." Тогава Абдуллах бин Реваха казал:" Аз плача, защото всеки ще мине над джехеннема, но незнам дали аз ще оспея да мина без да влезна в него или ще остана за вечно там."
Зураре бин Евфа рахметуллахи алейх отслужаше молитвата намаз в дйамията:
فاذا نقرفي الناقور* فذلك يومئذ يوم عسير
(المدثر:8-9)
" И когато се протръби с Рога, тогава този Ден ще е тежък Ден,"
(Мудасир:8-9)
Като стигна до тези знамения на момента припад и почина. Хората го откара ли в дома му.
Хазрети Хулейд рахметуллахи алейх веднъж отслужвеше молитвата намаз.
كل نفس ذائقة الموت...
( العنكبوت:57)
" Всяка душа ще вкуси смърта..."
(Анкебут:57)
Когато достигна да това знамение той започна да го повтаря многократно. След малко се чул един глас от единия крй на къщата му, който му казал:
" Още колко време ще повтаряш това знамение? От твоето повтаряне вече четири джина умряха."
Един друг човек написъл следното. Той е чел Корана:
" После ( рабите ) ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар."
(Анам:62)
Когато стигнал до това знамение направил една мъчителна въздишка и починал.
Има още много подобни примери като тези, но аз мисля, че споменатите горе са достатъчно.
Хазрети Шибли рахметуллахи алейх казва:
" Винаги, когато се страхувам от Аллах ми се отворя една врата за поука, която врата до сега не ми се беше отваряла."
В едино Свещенно предание се повелява:
" Аллах Теаля повелява:" Аз няма да дам на рабите си два боязъна и две спокойства. Ако на земята остане като неверник (т.е. иска спокойствие) Аз ще го изплаша на Съдния ден. Ако се страхува от Мен на земята, то Аз ще му отредя спокойствие на Съдния ден."
Яхия бин Муаз рахметуллахи алейх казва:
" Горкият човек, както се страхува за препитанието си, по същия начин ако се страхуваше от Аллах, то ще влезне директно в Рая (Дженнета*)."
Ебу Сулейман Дарани рахметуллахи алейх казва:
" Ако богобоязливостта излезне от едно сърце, то това сърце става лошо, мръсно и непречистено." В едно от преданията си Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Дори колкото главата на муха ако излезне сълза от едно око за ради страх от Аллах и тази сълза се стече по лицето, то това лице Аллах го прави забранено за Ада (джехеннема*)."
В друго предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Сърце на мюсюлманин, което трепти от страх към Аллах, както падат листата на дърветата по същия начин се пречистват греховете на този човек."
Накрая искам да завърша с думите на Пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) с които повелява:
" Човек, който плаче от страх към Аллах е толково трудно да влезне в джехеннема, колкото е трудно да се върне млякото в гърдата."
Няма коментари:
Публикуване на коментар