Невниманието увеличава зависта и умножава разкаянието и съжалението. Отваря път за изгубването на благодеянието и милостта и те задържа от добрините и те слага на страна от пътя на Аллах. Който попадне в неверие и заблуда бива порицан и критикуван.
Според преданията един от праведните раби на Аллах сънувал учителят си и му казва: „ О, учителю мой! Кое нещо ви караше да съжелявате най много?” А учителят му отговаря: „ Съжалението, което правех от моето невнимание.”
Друг от праведните раби вижда в съня си Зуннун ел – Мисри и го пита: „ Какво ти направи Аллах?” Зуннун му отговаря: „ Аллах ме извика пред себе си и ми каза: „ О, ти лъжецо, който твърдиш, че Ме обичаш. Ти твърдеше че ме обичаш, но след моята обич ти изпадна в невнимание. По този начин Аллах го укори.
Относно тази тема един от писателите какви хубави думи е казал:
„ Ти си в заблуда и неверие, сърцето ти е в лъжа и съкрошение...
Живота си отиде в увеличаване на греховете...”
Отново един от праведните раби вижда баща си в съня и го пита: „ О, татко мой! Как си?” Баща му отговаря: „ О, синко мой! На земята живяхме като нехайни и умряхме като нехайни.”
В книгата Зехру’р – рияз се предава, че Якуб алейхи селям и Азраил са били двама приятели. Един ден ангелът на смърта ( Азраил) идва на посещение на Якуб и Якуб го пита: „ О, ангел на смърта! Дойде при мен да ме посетиш или да вземеш душата ми?” А Азраил му отговаря: „ Дойдох да те посетя.” Якуб алейхи селям като чува този отговор казва: „ Искам като наближи времето за моята смърт да ме известиш.” Азраил му казва: „ Добре. Преди да настъпи времето за твоята смърт и като наближи нейното време, ще ти изпратя двама или трима предвестители.” Като настъпи времето за смърта на Якуб алейхи селям и Азраил като дойде при него Якуб алейхи селям го пита: „ Дойде да ме посетиш или да вземеш душата ми?” Азраил му отговаря: „ Дойдох за душата ти.” Тогава Якуб алейхи селям го пита: „ Нали щеше да ми изпратиш трима предвестителя?” Азраил му отговаря: „ Наистина това го направих. Ей, Якуб! След като косата ти бе черна, тя побеля, силното ти тяло отслабна, правото ти тяло се прегърби, ето това са предвестителите, които ги изпращаме при човек за неговата смърт.”
Един писател пише:
„ Дните и месеците минават във вършене на грях...
Азраил дойде при мен, а сърцето ми е сред невнимание и заблуда...
Самоизмата и раззкаянието, което направи на този свят...
Не е възможно да останеш на земята и е празно въображение...”
Ебу Али ед – Даххак разказва: „ Един от големите учени и добър мой приятел като се разболя му отидох на посещение. Ученици са го заобиколили от всяка стра в кръг, а той плачеше. Вече доста бе остарял. Аз го питам: „ О, учени човече! Кое е нещото, което те разплаква? Или обичта към земята ли?” Той ми отговори: „ Плача за намазите, които съм пропуснал.” Аз го попитах: „ Как е възможно това? Ти винага отслужваше намазите си?” той ми отговори: „ Да. Отслужвах ги, но слагах главата си на сежде с невнимателност и отслъжвах намазите си с невнимателност, а сега дори умирам с невнимателност.” След това вземайки си дълбоко въздух прочете следния стих:
Помислих за деня в който ще се става от гроба...
Помислих за неизбежното появяване на махшера...
Помислих за сутрините, които ще се прекарат в гроба...
Сам съм на земята и срещу земните желания...
Помислих за долните и грозните си постъпки в книгата за делата ми...
О, мой Аллах! Тъя надежда към Теб...
Очаквам да проявиш от Твоята безкрайна милост към мен...
Според думите на Уйуну’л – Ахбар Шекик ел – Белхи е казал: „ Хората казват три неща, но правят дела противни на тях. Те казват: „ ние сме раби на Аллах, но правите дела като хора, които са свободни и безодговорни пред Аллах. Това противоречи на техните думи.
Казват: „ Аллах е този, Който ни дарява препитанието, но техните сърца са привързани към земните блага и събират богатство.
Казват: „ Няма бягство от смърта, но живеят и работят всякаш никога няма да умрат. Ето тава са противоположностите на техните думи.
Ей ти, братко мой!
Оправлявай себе си. Внимавай с какви дела ще застанеш пред Великият Аллах и внимателно виж с какъв език ще отговаряш пред Него. Като бъдеш питан за устата си и за другите органи какъв отговор ще даваш? Преготви отговор за въпрос и севап (награда) за отговора. Страхувай се от Аллах. Без никакво съмнение Аллах знае всичко добро и зло, което вършите. Наставлявай и давай примери на вярващите да не напускат и забравят границите на Аллах. Да Го споменават скрито и с любов към Него.
В едно предание се предава, че любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „ В средата на трона на Аллах е написано: „ Който ми се подчинява и следва и Аз го следвам. Който Ме обича и аз го обичам. Който ми отправя дуа, то Аз ще му приема дуата. Който иска от Мен опрощение, то Аз ще го опростя. На умният човек приляга да се подчинява на Аллах с боязън и с искренност. Дапрояви задоволство, когато го застигне нещастен случай, да прояви търпение, когато го застигне някоя беля и да благодари на Аллах за благодеянията с които го е дарил и да се задоволява с това, с което го е дарил.”
Великият Аллах повелява:
„ Който не е доволен на моята злополука, който не проявява търпение на моята беля, който не Ми благодара за мойте благодеяния и не се задоволява с това, с което съм го дарил, то той да си търси друг господ освен Мен.”
Един човек казва на Хасан – и Басри: „ Аз взимам удоволствие от подчинението и следването на Аллах и от ибадета ми към Него.” Хасан – и Басри му казва: „ Сигорно ти си погледнал в лицето на един, който не се страхува от Аллах.” Подчинение пред Аллах е да оставиш всичко заради Аллах.
Един човек казвайки на Ебу Йезид : „ Аз вземам удоволствие от подчинението си на Аллах.” Той му отговаря следното: „ Това е така, защото ти не служиш на Аллах, а на подчинението. Служи на Аллах за да намериш сладостта на ибадетите.”
Предава се че един човек отслужвал молитвата намаз. Когато прочел третото знамение на сура Фатиха „ Ийяке неабуду....” „ Единствено на Теб служим...” си спомнил, че наистина прави ибадет на Аллах. Тогава един глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти се покланяш и обожаваш творенията.” След тази случка, този човек се отдалечава от хората и отново започва да отслужва намаза си. Отново привършвайки знамението Ийяке неабуду...” „ Единствено на Теб служим...” отново един таен глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти не служиш на Аллах, а на богатството и го обожаваш.” Този човек престъпил богатството си и отново започнал да изпълнява намаза си. Отново свършвайки със знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му нашепнал: „ Ти лъжеш! Ти служиш и обожаваш дрехите си.” Тогава този човек взема всичките си дрехи, освен онези които е облякъл и ги раздава на бедните. След това отново този човек започна да си изпълнява намаза. След като прочел знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му казал: „ Ето сега казваш истината. Ибадета ти е единствено за Аллах.”
Човалите на един човек са се изгубили, но той неможа да се сети кой точно ги е взел. Когато този човек влезнал в намаза се сетил точно кой му е взел човалите. И казва на прислужника си: „ Отиди при еди кой си и искай човалите.” Тогава прислужника го попитал: „ Това кога си го припомни?” А той му казал: „ Когато бях в намаз.” А прислужника му отговорил: „ Ей, господне! Ти в намаза си не искаш Аллах, а искаш човалите си.” След тези думи този човек разбра колко е здрава неговата вяра и освободил човека, който му бил прислужник.
Изоставянето на земята и благата й и служенето на Аллах, мисленето за бъдещето си и желанието за награда на Ахирета, са нещата, които приляга на умният човек. Относно тази тема Великият Аллах в Корана повелява:
„Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.”
(сура Аш – Шура : знамение 20)
В друго знамение Аллах повелява:
„И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ¬ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.”
(сура Ал – Хашр : знамение 19)
Имам Газаали / Книга: Мукашефету’л – Кулуб (Разкритието на сърцата)
Превод : М. Шукри Хайруш
31 / 12 / 2009г. С. Арабия / Медина
Според преданията един от праведните раби на Аллах сънувал учителят си и му казва: „ О, учителю мой! Кое нещо ви караше да съжелявате най много?” А учителят му отговаря: „ Съжалението, което правех от моето невнимание.”
Друг от праведните раби вижда в съня си Зуннун ел – Мисри и го пита: „ Какво ти направи Аллах?” Зуннун му отговаря: „ Аллах ме извика пред себе си и ми каза: „ О, ти лъжецо, който твърдиш, че Ме обичаш. Ти твърдеше че ме обичаш, но след моята обич ти изпадна в невнимание. По този начин Аллах го укори.
Относно тази тема един от писателите какви хубави думи е казал:
„ Ти си в заблуда и неверие, сърцето ти е в лъжа и съкрошение...
Живота си отиде в увеличаване на греховете...”
Отново един от праведните раби вижда баща си в съня и го пита: „ О, татко мой! Как си?” Баща му отговаря: „ О, синко мой! На земята живяхме като нехайни и умряхме като нехайни.”
В книгата Зехру’р – рияз се предава, че Якуб алейхи селям и Азраил са били двама приятели. Един ден ангелът на смърта ( Азраил) идва на посещение на Якуб и Якуб го пита: „ О, ангел на смърта! Дойде при мен да ме посетиш или да вземеш душата ми?” А Азраил му отговаря: „ Дойдох да те посетя.” Якуб алейхи селям като чува този отговор казва: „ Искам като наближи времето за моята смърт да ме известиш.” Азраил му казва: „ Добре. Преди да настъпи времето за твоята смърт и като наближи нейното време, ще ти изпратя двама или трима предвестители.” Като настъпи времето за смърта на Якуб алейхи селям и Азраил като дойде при него Якуб алейхи селям го пита: „ Дойде да ме посетиш или да вземеш душата ми?” Азраил му отговаря: „ Дойдох за душата ти.” Тогава Якуб алейхи селям го пита: „ Нали щеше да ми изпратиш трима предвестителя?” Азраил му отговаря: „ Наистина това го направих. Ей, Якуб! След като косата ти бе черна, тя побеля, силното ти тяло отслабна, правото ти тяло се прегърби, ето това са предвестителите, които ги изпращаме при човек за неговата смърт.”
Един писател пише:
„ Дните и месеците минават във вършене на грях...
Азраил дойде при мен, а сърцето ми е сред невнимание и заблуда...
Самоизмата и раззкаянието, което направи на този свят...
Не е възможно да останеш на земята и е празно въображение...”
Ебу Али ед – Даххак разказва: „ Един от големите учени и добър мой приятел като се разболя му отидох на посещение. Ученици са го заобиколили от всяка стра в кръг, а той плачеше. Вече доста бе остарял. Аз го питам: „ О, учени човече! Кое е нещото, което те разплаква? Или обичта към земята ли?” Той ми отговори: „ Плача за намазите, които съм пропуснал.” Аз го попитах: „ Как е възможно това? Ти винага отслужваше намазите си?” той ми отговори: „ Да. Отслужвах ги, но слагах главата си на сежде с невнимателност и отслъжвах намазите си с невнимателност, а сега дори умирам с невнимателност.” След това вземайки си дълбоко въздух прочете следния стих:
Помислих за деня в който ще се става от гроба...
Помислих за неизбежното появяване на махшера...
Помислих за сутрините, които ще се прекарат в гроба...
Сам съм на земята и срещу земните желания...
Помислих за долните и грозните си постъпки в книгата за делата ми...
О, мой Аллах! Тъя надежда към Теб...
Очаквам да проявиш от Твоята безкрайна милост към мен...
Според думите на Уйуну’л – Ахбар Шекик ел – Белхи е казал: „ Хората казват три неща, но правят дела противни на тях. Те казват: „ ние сме раби на Аллах, но правите дела като хора, които са свободни и безодговорни пред Аллах. Това противоречи на техните думи.
Казват: „ Аллах е този, Който ни дарява препитанието, но техните сърца са привързани към земните блага и събират богатство.
Казват: „ Няма бягство от смърта, но живеят и работят всякаш никога няма да умрат. Ето тава са противоположностите на техните думи.
Ей ти, братко мой!
Оправлявай себе си. Внимавай с какви дела ще застанеш пред Великият Аллах и внимателно виж с какъв език ще отговаряш пред Него. Като бъдеш питан за устата си и за другите органи какъв отговор ще даваш? Преготви отговор за въпрос и севап (награда) за отговора. Страхувай се от Аллах. Без никакво съмнение Аллах знае всичко добро и зло, което вършите. Наставлявай и давай примери на вярващите да не напускат и забравят границите на Аллах. Да Го споменават скрито и с любов към Него.
В едно предание се предава, че любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „ В средата на трона на Аллах е написано: „ Който ми се подчинява и следва и Аз го следвам. Който Ме обича и аз го обичам. Който ми отправя дуа, то Аз ще му приема дуата. Който иска от Мен опрощение, то Аз ще го опростя. На умният човек приляга да се подчинява на Аллах с боязън и с искренност. Дапрояви задоволство, когато го застигне нещастен случай, да прояви търпение, когато го застигне някоя беля и да благодари на Аллах за благодеянията с които го е дарил и да се задоволява с това, с което го е дарил.”
Великият Аллах повелява:
„ Който не е доволен на моята злополука, който не проявява търпение на моята беля, който не Ми благодара за мойте благодеяния и не се задоволява с това, с което съм го дарил, то той да си търси друг господ освен Мен.”
Един човек казва на Хасан – и Басри: „ Аз взимам удоволствие от подчинението и следването на Аллах и от ибадета ми към Него.” Хасан – и Басри му казва: „ Сигорно ти си погледнал в лицето на един, който не се страхува от Аллах.” Подчинение пред Аллах е да оставиш всичко заради Аллах.
Един човек казвайки на Ебу Йезид : „ Аз вземам удоволствие от подчинението си на Аллах.” Той му отговаря следното: „ Това е така, защото ти не служиш на Аллах, а на подчинението. Служи на Аллах за да намериш сладостта на ибадетите.”
Предава се че един човек отслужвал молитвата намаз. Когато прочел третото знамение на сура Фатиха „ Ийяке неабуду....” „ Единствено на Теб служим...” си спомнил, че наистина прави ибадет на Аллах. Тогава един глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти се покланяш и обожаваш творенията.” След тази случка, този човек се отдалечава от хората и отново започва да отслужва намаза си. Отново привършвайки знамението Ийяке неабуду...” „ Единствено на Теб служим...” отново един таен глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти не служиш на Аллах, а на богатството и го обожаваш.” Този човек престъпил богатството си и отново започнал да изпълнява намаза си. Отново свършвайки със знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му нашепнал: „ Ти лъжеш! Ти служиш и обожаваш дрехите си.” Тогава този човек взема всичките си дрехи, освен онези които е облякъл и ги раздава на бедните. След това отново този човек започна да си изпълнява намаза. След като прочел знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му казал: „ Ето сега казваш истината. Ибадета ти е единствено за Аллах.”
Човалите на един човек са се изгубили, но той неможа да се сети кой точно ги е взел. Когато този човек влезнал в намаза се сетил точно кой му е взел човалите. И казва на прислужника си: „ Отиди при еди кой си и искай човалите.” Тогава прислужника го попитал: „ Това кога си го припомни?” А той му казал: „ Когато бях в намаз.” А прислужника му отговорил: „ Ей, господне! Ти в намаза си не искаш Аллах, а искаш човалите си.” След тези думи този човек разбра колко е здрава неговата вяра и освободил човека, който му бил прислужник.
Изоставянето на земята и благата й и служенето на Аллах, мисленето за бъдещето си и желанието за награда на Ахирета, са нещата, които приляга на умният човек. Относно тази тема Великият Аллах в Корана повелява:
„Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.”
(сура Аш – Шура : знамение 20)
В друго знамение Аллах повелява:
„И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ¬ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.”
(сура Ал – Хашр : знамение 19)
Имам Газаали / Книга: Мукашефету’л – Кулуб (Разкритието на сърцата)
Превод : М. Шукри Хайруш
31 / 12 / 2009г. С. Арабия / Медина
Няма коментари:
Публикуване на коментар