Както сред всяка една общност на земята има хора с добри и лоши намерения, то така и сред учените има с добри и лоши намерения. Дори и по – лошо от това, е че сред учените се намират и лъжливи т.е. учени самозванци, без да са учели и без да имат елемнтарни познания относно религията ни. И най – лошото е че тези самозванци пречат за развиването на истинските имами и учени, но въпреки това ние трябва да отдадем значение на две неща:
1 – Тези от учените, които са с лошо намерение дори и самозванци, то ние не трябва за тях да говорим нито пък да даваме решение, защото в Корана Аллах Теаля повелява:
" И не следвай онова, което незнаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано." ( 17:36 )
Може би даден учен да е с лошо намерение, но без да проучим думите му и да ги отхвърлим е голяма несправедливост. Относно това нещо Пратеника на Аллах ( с.а.с. ) прояваваше голяма предпазливост. По – негово време еврейте превеждаха части от Теврата на арабски и ги разказваха на хората. Тогава Пратеника ( с.а.с. ) казваше:" Това, което ви казват недей го подтвърждавайте, но недей го и оттхвърляйте. Кажете: " Ние вярвамв във всички писания, които Аллах Теаля е низпослал на хората." От това предание се подразбира, че когато друговерците ни четат това, което са пренаписали, то ние не трябва да го подтвърждаваме, нито пък да го отхвърляме. А сега да се върнем на нашето положение. Когато някой ни прочете или ни изцитира някое знамение от Корана или някое предание от преданията на Пратеника (с.а.с.), които са достоверни и без никакво съмнение казваме, че са истина и ако те не са в наша изгода, то ние правим всичко възможно да си намерим вратичка и да излезнем прави, а също така се стараем да понижим ценността на тези думи и се нахвърляме върху тази личност с цел да го унижим и да накараме хората да го намразят.
2 – Второто важно нещо е: учените, които не се отделят от правия път и се старят да напътят и другите хора по него и също така желаят щастието на всичко хора, както на земята така и на Ахирета, то те не се отделят от хората, а напротив те постоянно са сред тях и споделят техните грижи и проблеми. Но това не означава, че тези от имамите и ученита са безпогрешни. Не трябва да забравяме, че всички хора допускат грешки. Относно това нещо Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Най – добрият грешник е онзи, който се разкайва за грешките си." Също така не трябва да се забравя, че безпогрешието принадлежи единствено на меляйкетата. За грешките на имамите и учените, за техните недостатъци са отговорни единствено самите те. Тези неща са между тях и Аллах Теаля. Аллах ако пожелае ще ги опрости, а ако пожелае ще ги накаже. Но иншааллах Аллах Теаля ще ги опрости, защото тези хора да спечелят задоволството на Аллах оставят земните блага и се стараят да научат някого на Исляма и да го напътят по – правия път. Когато един човек натовари негов подчинен да му извърши някоя работа и подчиненият допусне някоя грешка, то неговият началник проявявайки милост му опрощава допуснатата грешка, защото той му върши работата. Но не трябва да забравяме, че най – милостивия от милостивите е Аллах и Той опрощава всички хора, но ако Аллах накаже някой учен за нещо, то това е лично Негово решение. И без това никой неможе да се бърка в решенията на Аллах Теаля. Когато някой от имамите или от учените допусне някоя грешка или ако Аллах Теаля им даде наказание за нещот, то някои от хората се възползват от това и се старят да покажят неуважение към тях, да отдалечат хората от Религията, да стоят далеч от тях и дори накарват хората да мразят тези личности. Хората, които правят това нещо, нека да знаят че техният грях е много голям. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Прояваването на уважение към три групи хора е от уважението към Аллах.
1 – Към еди възрастен мюсюлманин
2 – Към един учен, който е научил и спазва заповедите и забраните в Корана и не ги пренебрегва.
3 – Към справедлив водач.
В друго предание пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) повелява:" Който непоказва уважение към по – възрастните, който не е състрадателен към по – малките и който неотдава уважение и значение на учените, то той не е от моята общност."
В друго предание се повелява:" Има три групи хора, които двуличниците не ги вземат на сериозно ( и не ги уважават )
1 – Възрастен мюсюлманин
2 – Учен
3 – Справедлив водач"
В някои от другите предние се повелява, че Пратеника на Аллах ( с.а.с.) е казал:
" От всичко най – много се страхува за общноста си от следните четери неща:
1 – Когато им се увеличат земните победи да започнат да се мразят по – между си
2 – Между тях ще се разпространи много тълкуването на Корана и поради тази причина всеки ще започне да го тълкува и да дава значение на знаменията спрямо себе си, но всъщност има много от знамения, на които освен Аллах никой друг не знае тачното им значение.
3 – Ще се проявява несправедливост към учените, дори и ще бъдат пренебрегвани."
В Корана Аллах Теаля описва чертите на чени и имами, които са самозванци. Относно тях Аллах повелява:" Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други ¬ неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му." ( 3:7 )
За това скъпо братя вярващи е най – добре ние да научаваме Исляма от истинските имами и учени за да не се заблудим. Относно тях в Корана Аллах Теаля казва:"... И отвърдените в знанието казват: " Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ..." ( 3:7)
Истинските учени, когато чуят някое знамение от Корана или някое предание от пратеника Хз. Мухаммед ( с.а.с. ) те го приемат без да питат за какво, как така, защо сега, това е нов Ислям и тн!
На края искам да завършя с думите на Аллах Теаля, които гласят:
" ... А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите."
( 2:229 )
1 – Тези от учените, които са с лошо намерение дори и самозванци, то ние не трябва за тях да говорим нито пък да даваме решение, защото в Корана Аллах Теаля повелява:
" И не следвай онова, което незнаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано." ( 17:36 )
Може би даден учен да е с лошо намерение, но без да проучим думите му и да ги отхвърлим е голяма несправедливост. Относно това нещо Пратеника на Аллах ( с.а.с. ) прояваваше голяма предпазливост. По – негово време еврейте превеждаха части от Теврата на арабски и ги разказваха на хората. Тогава Пратеника ( с.а.с. ) казваше:" Това, което ви казват недей го подтвърждавайте, но недей го и оттхвърляйте. Кажете: " Ние вярвамв във всички писания, които Аллах Теаля е низпослал на хората." От това предание се подразбира, че когато друговерците ни четат това, което са пренаписали, то ние не трябва да го подтвърждаваме, нито пък да го отхвърляме. А сега да се върнем на нашето положение. Когато някой ни прочете или ни изцитира някое знамение от Корана или някое предание от преданията на Пратеника (с.а.с.), които са достоверни и без никакво съмнение казваме, че са истина и ако те не са в наша изгода, то ние правим всичко възможно да си намерим вратичка и да излезнем прави, а също така се стараем да понижим ценността на тези думи и се нахвърляме върху тази личност с цел да го унижим и да накараме хората да го намразят.
2 – Второто важно нещо е: учените, които не се отделят от правия път и се старят да напътят и другите хора по него и също така желаят щастието на всичко хора, както на земята така и на Ахирета, то те не се отделят от хората, а напротив те постоянно са сред тях и споделят техните грижи и проблеми. Но това не означава, че тези от имамите и ученита са безпогрешни. Не трябва да забравяме, че всички хора допускат грешки. Относно това нещо Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Най – добрият грешник е онзи, който се разкайва за грешките си." Също така не трябва да се забравя, че безпогрешието принадлежи единствено на меляйкетата. За грешките на имамите и учените, за техните недостатъци са отговорни единствено самите те. Тези неща са между тях и Аллах Теаля. Аллах ако пожелае ще ги опрости, а ако пожелае ще ги накаже. Но иншааллах Аллах Теаля ще ги опрости, защото тези хора да спечелят задоволството на Аллах оставят земните блага и се стараят да научат някого на Исляма и да го напътят по – правия път. Когато един човек натовари негов подчинен да му извърши някоя работа и подчиненият допусне някоя грешка, то неговият началник проявявайки милост му опрощава допуснатата грешка, защото той му върши работата. Но не трябва да забравяме, че най – милостивия от милостивите е Аллах и Той опрощава всички хора, но ако Аллах накаже някой учен за нещо, то това е лично Негово решение. И без това никой неможе да се бърка в решенията на Аллах Теаля. Когато някой от имамите или от учените допусне някоя грешка или ако Аллах Теаля им даде наказание за нещот, то някои от хората се възползват от това и се старят да покажят неуважение към тях, да отдалечат хората от Религията, да стоят далеч от тях и дори накарват хората да мразят тези личности. Хората, които правят това нещо, нека да знаят че техният грях е много голям. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Прояваването на уважение към три групи хора е от уважението към Аллах.
1 – Към еди възрастен мюсюлманин
2 – Към един учен, който е научил и спазва заповедите и забраните в Корана и не ги пренебрегва.
3 – Към справедлив водач.
В друго предание пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) повелява:" Който непоказва уважение към по – възрастните, който не е състрадателен към по – малките и който неотдава уважение и значение на учените, то той не е от моята общност."
В друго предание се повелява:" Има три групи хора, които двуличниците не ги вземат на сериозно ( и не ги уважават )
1 – Възрастен мюсюлманин
2 – Учен
3 – Справедлив водач"
В някои от другите предние се повелява, че Пратеника на Аллах ( с.а.с.) е казал:
" От всичко най – много се страхува за общноста си от следните четери неща:
1 – Когато им се увеличат земните победи да започнат да се мразят по – между си
2 – Между тях ще се разпространи много тълкуването на Корана и поради тази причина всеки ще започне да го тълкува и да дава значение на знаменията спрямо себе си, но всъщност има много от знамения, на които освен Аллах никой друг не знае тачното им значение.
3 – Ще се проявява несправедливост към учените, дори и ще бъдат пренебрегвани."
В Корана Аллах Теаля описва чертите на чени и имами, които са самозванци. Относно тях Аллах повелява:" Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други ¬ неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му." ( 3:7 )
За това скъпо братя вярващи е най – добре ние да научаваме Исляма от истинските имами и учени за да не се заблудим. Относно тях в Корана Аллах Теаля казва:"... И отвърдените в знанието казват: " Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ..." ( 3:7)
Истинските учени, когато чуят някое знамение от Корана или някое предание от пратеника Хз. Мухаммед ( с.а.с. ) те го приемат без да питат за какво, как така, защо сега, това е нов Ислям и тн!
На края искам да завършя с думите на Аллах Теаля, които гласят:
" ... А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите."
( 2:229 )
Няма коментари:
Публикуване на коментар