94. Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!” 95. Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.
96. Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от езичниците.
Всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието.
Аллах вижда онова, което те вършат.
/2:94-96/
О, Мухаммед! Кажи на исраилевите синове:
“Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, т.е. ако вашите твърдения са правдиви и Дженнета е предназначен само за вас, а не за другите хора, и в него влязат само юдеи и християни, и твърдите, че огънят ще ви докосне само за броени дни, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предложил на юдеите да си пожелаят смъртта и ги е поставил в неловко положение.
Те упорито настоявали на своята правота, и сега им предстояло да сторят прост избор.
Те били длъжни или да повярват в Аллах и Неговия пратеник, или да докажат своята убеденост в собствената правота, пожелавайки си смъртта, веднага след която те са предполагали, че ще се окажат в отвъдния дом, предназначен само за тях.
Ала те се отказали да постъпят по този начин и са дали на всеки да разбере, че се явяват зло упорстващи неверници и съзнателно се противят на Всевишният Аллах и Неговият пратеник. Всевишният Аллах е съобщил, че те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди, защото те изповядат неверие, извършват грехове и прекрасно осъзнават, че смъртта ще се обърне за тях в бърза разплата заради извършените лоши постъпки.
Смъртта е най-ненавистното събитие за юдеите.
Те са най-ненаситните за живот хора и обичат живота повече от останалите хора, като превъзхождат по това дори и езичниците, които изобщо не вярват в пратеници и Книги. Любовта им към земния живот е толкова голяма, че всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Те желаят невъзможното, което свидетелства за това, че любовта им към земния живот е достигнала най-висш предел.
Но дори и да преживеят толкова дълъг живот, това все едно няма да им донесе никаква полза и не ще ги избави от наказанието, защото Аллах вижда онова, което те вършат. Съобщавайки за това, Всевишният Аллах предупреждава Своите раби за възмездието, което ще ги сполети заради извършените деяния.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 62-63/ Всевишният Аллах е казал:
(94) Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!” (95) Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.
(96) Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от езичниците.
Всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието. Аллах вижда онова, което те вършат.
Мухаммед Ибн Исхак е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е съобщил по повод словата на Всевишният Аллах: Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!” - т.е. отправете дуа молба към Всевишният Аллах за низпославане на смърт за лъжливата група между мюсюлманите и юдеите,- юдеите винаги са се отклонявали от отправянето на такава дуа молба.
Те винаги са се отнасяли надменно спрямо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/284/
﴾ Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.– т.е. защото, те не ви признават, знаейки за вас. Ако дори един юдей да отправи дуа молба към Всевишният Аллах за смъртта на [лъжците] на земята няма да остане нито един жив юдей. Ад-Даххак предава, че Ибн Аббас е казал: ﴿то пожелайте си смъртта – т.е. отправете дуа молба към Всевишният Аллах за смърт.
/Сведено от ат-Табари 2/366/ Абдуразак е предал от Икрима, че Ибн Аббас е съобщил: то пожелайте си смъртта – ако вие (юдеите) пожелаете смъртта си, то нито един от вас няма да остане сред живите.
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/285/ Ибн Абу Хатим е предал, че Саид Ибн Джубейр е предал от Ибн Аббас:
“Ако юдеите отправят такава дуа молба, то всеки от тях ще се задави от собствената си слюнка.”
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/284/
Всички тези твърдения имат достоверна верига иснад от разказвачи, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума.
Също така Ибн Джарир в своя Тефсир съобщава следното: “Ние сме чули, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако юдеите си пожелаят смърт, те ще умрат и ще виждат своите места в Джехеннема.
И онези, които са призовали такова проклятие против Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, връщайки се няма да намерят нито своите семейства, нито имуществото.”
/Сведено от ат-Табари 2/362/
Подобно на този айет Всевишният Аллах е казал в сура “ал-Джумуа”: Кажи: “О, юдеи, щом твърдите, че вие сте ближните на Аллах без другите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!”
Ала не ще я възжелаят никога заради онова, което със своите ръце са сторили отпреди. Аллах знае угнетителите.
Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне.
После ще бъдете върнати при Знаещия съкровеното и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”
/62:6-8/
Те също така са твърдели, че са синове на Аллах и Негови любимци.
Да се стовари проклятието на Всевишният Аллах върху тях!
Те са говорели: “Само юдеи или християни ще влязат в Рая” Също така на тях им се е предлагало да призоват проклятие върху мюсюлманите (ако юдеите са убедени в това, че те са избрани за разлика от мюсюлманите) и да пожелаят смърт за тях.
Ако юдеите, са били уверени в своята правота, то те не биха се отказали да приемат това предложение.
Точно така Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предложил да призоват проклятие върху онези които лъжат измежду делегацията с християни от Наджран след като са проявили упорство в дебатите за истината.
Всевишният Аллах е казал в тази връзка следното: А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи:
“Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
/3:61/
Когато християните са чули за призива за проклятие, някои от тях са казали:
“Кълнем се в Аллах, ако пророка ни прокълне, то ние ще загинем преди да успеем да мигнем с очи”.
Именно след това те са подписали мир и са се съгласили да заплатят джизя.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е приел от тях джизя и е изпратил при тях Абдуллах Ибн Джаррах като техен куратор.
С подобно предложение Всевишният Аллах се е обърнал към и към идолопоклонниците: Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка.”
/19:75/
т.е. – “който от нас попадне в заблуждение, нека продължи да пребивава в заблуждение и нататък.”
Ще се върнем към този въпрос по-късно по волята на Всевишният Аллах.
“Мубахаля” – обряд за призоваване на проклятия върху лъжците тук е приведено като вид пожелание, тъй като проклятието е пожелание за унищожаване от Всевишният Аллах на несправедлив противник. Особено ако справедливата страна е предоставила ясни доказателства.
Също така “Мубахаля” може да означава пожелание за смърт на несправедлива група, защото живота за тях е незаслужен дар, а след смъртта тези опоненти вече няма да се срещнат (тъй като едната група ще попадне в Дженнета а другата в Джехеннема).
Ето защо Всевишният Аллах нататък е казал: Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди.
Аллах знае за несправедливите.
Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора – т.е. това са най-алчните измежду хората за живота, тъй като разбират какъв ще е печалния им край, и единственото възмездие, което те могат да очакват от Всевишният Аллах, това е пълно забвение.
Този живот е затвор за правоверния и рай за невярващия.
Затова хората на Книгата се стараят да отсрочат идването на последния живот, колкото това е възможно.
Но, те разбира се ще се срещнат с онова, което така се стараят да избегнат, въпреки, че те са ненаситни и желаят живота [дори] повече от езичниците, които нямат Свещена Книга.
Мухаммед Ибн Исхак предава, че Ибн Аббас е коментирал словата: Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието. – дългия живот няма да ги спаси от мъченията.
Разбира се многобожниците не вярват в съживяването и живота след смъртта, затова те се стараят колкото може повече да се насладят на този живот.
Юдеите знаят за наказанието, което ги очаква в отвъдния живот и затова съзнателно игнорират истината.”
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/288/
Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям за този айет е казал: “Юдеите повече от всеки друг желае и харесва този живот.
Те съжаляват, че не могат да живеят хиляда години или повече.
Но, дори живот в продължение на хиляда години няма ги спаси от мъченията, така както дългия живот на Иблис няма да го спаси от наказанието за неговото неверие.”
/Сведено от ат-Табари 2/376/
Аллах вижда онова, което те вършат. – т.е. Всевишният Аллах знае това, което извършват Неговите раби от доброто и злото, и Той ще въздаде на всеки според извършеното.
Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури “ал-Мисбах ал-Мунир фи тахзиб Тафсир Ибн Касир”, което е съкратен вариант на “Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.) и е на издателство “ал-Меджлис ал-Илми” Делхи, Индия 1429 по Хиджра или 2008 г. и стр. 76-77/ А това е за айет 82 от Сура Маида:
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.”
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
/5:82/
Всевишният Аллах е разяснил, кой от хората е най-близо до мюсюлманите и е готов най-бързо да се сдружи с тях и да ги заобича, и кой е далече от това.
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават.
Всевишният Аллах е съобщил, че юдеите и многобожниците се явяват най-заклетите врагове на Исляма и мюсюлманите и много повече от всички останали хора се стремят да навредят на правоверните.
Причината за това се крие в ненавистта им към мюсюлманите, тяхното беззаконие, завист, зло упорство и неверие.
И ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват:
“Ние сме християни.”
Най-близо до мюсюлманите се явяват хората, които наричат себе си християни.
Всевишният Аллах е обяснил това с няколко причини.
Първо, сред тях има свещеници и монаси, т.е. аскетични учени-богослови, които се отдават на поклонение в килии и манастири.
Знанията, аскетизмът и поклонението правят човешкото сърце меко и добро и го предпазват от грубост и жестокост.
Поради тази причина за свещениците и монасите не е присъща грубостта на юдеите и суровостта на езичниците.
Второ, защото не се възгордяват, т.е. не проявяват високомерие и не отказват да се покорят на истината поради своята горделивост.
Тези качества ги сближават с мюсюлманите и по този начин им позволяват по-бързо да се сдружат с тях, защото скромния човек винаги е по-близо до доброто, отколкото надменния горделивец.
Трето, щом чуят низпосланото на Пратеника Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем откровение, което им прави толкова силно впечатление, че се смиряват пред него, а очите им се пълнят със сълзи от това. Те чуват истината, в която са твърдо убедени, вярват в нея и я признават.
Те молят Всевишният Аллах, казвайки: “Повелителю наш, повярвахме! Впиши ни със свидетелите!
Тези свидетели се явяват последователите на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, които свидетелстват за единството на Всевишният Аллах и пророческата мисия на всички Негови пратеници.
Те потвърждават правдивостта на всичко, което са донесли пратениците, и свидетелстват за или против всички предишни народи.
Те се явяват справедливи мъже, чието свидетелство се приема.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 612/ Всевишният Аллах е казал
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.”
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
/5:82/
Саид Ибн Джубейр и ас-Судди, и други считат, че този айет е бил низпослан, по повод делегацията, която Негус [ан-Наджаши] е изпратил при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за да чуят неговата реч и да видят неговите качества.
Когато го видели, и той им прочел Коран, те приели Исляма, заплакали и станали смирени. След като се върнали при Негус [ан-Наджаши], те му съобщили за това.
/Сведено от ат-Табари 10:499-500./
Ата Ибн Абу Рабах е считал, че става дума за етиопците, които са приели Исляма, когато мюсюлманите са се преселили [извършили Хиджра] в Етиопия.
Катада е казал:
“Това са хора, изповядващи по-рано религията на Иса Ибн Марйам.
Когато те видели мюсюлманите и чули Корана, то приели Исляма без колебания.”
/Сведено от ат-Табари 10:501./
Ибн Джарир е казал, че този айет е бил низпослан за хора с подобно описание, независимо дали са етиопци или представители на други народи.
Словата на Всевишният Аллах:
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават – това е така, защото неверието на юдеите – е неверие и отрицание, възгордяване, пренебрежително отношения към хората, независимо на наличното в тях знание.
Затова те са убили много пророци, и дори не веднъж са замисляли да убият Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Те са се опитвали да го отровят, да го омагьосат, и са повикали на помощ за това себеподобни измежду онези, които съдружават езичниците мушрици.
Нека проклятието на Всевишният Аллах върху тях да продължи до Деня Къямет!
Словата на Всевишният Аллах:
И ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват:
“Ние сме християни.” – онези, които считат себе си за последователи на ал-Месих и методологията на ал-Инджил.
В тях като цяло има някаква проява на любов към Исляма и неговите последователи.
И това е защото техните сърца са станали кротки и меки, тъй като са били в религията на ал-Месих.
Както за това е казал Всевишният Аллах:
И вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие.
/57:27/
В тяхната Книга се казва: “Ако те ударят по дясната буза, то подложи и лявата си буза.”
За тях сражението не е било узаконено.
И затова Всевишният Аллах е казал:
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват. – сред тях има свещеници, тоест проповедници и богослови, а така също и монаси, тоест набожни поклонници, следващи истината./
“Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури “ал-Мисбах ал-Мунир фи тахзиб Тафсир Ибн Касир”, което е съкратен вариант на“Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.) и е на издателство “ал-Меджлис ал-Илми” Делхи, Индия 1429 по Хиджра или 2008 г. и стр. 360/
96. Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от езичниците.
Всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието.
Аллах вижда онова, което те вършат.
/2:94-96/
О, Мухаммед! Кажи на исраилевите синове:
“Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, т.е. ако вашите твърдения са правдиви и Дженнета е предназначен само за вас, а не за другите хора, и в него влязат само юдеи и християни, и твърдите, че огънят ще ви докосне само за броени дни, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предложил на юдеите да си пожелаят смъртта и ги е поставил в неловко положение.
Те упорито настоявали на своята правота, и сега им предстояло да сторят прост избор.
Те били длъжни или да повярват в Аллах и Неговия пратеник, или да докажат своята убеденост в собствената правота, пожелавайки си смъртта, веднага след която те са предполагали, че ще се окажат в отвъдния дом, предназначен само за тях.
Ала те се отказали да постъпят по този начин и са дали на всеки да разбере, че се явяват зло упорстващи неверници и съзнателно се противят на Всевишният Аллах и Неговият пратеник. Всевишният Аллах е съобщил, че те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди, защото те изповядат неверие, извършват грехове и прекрасно осъзнават, че смъртта ще се обърне за тях в бърза разплата заради извършените лоши постъпки.
Смъртта е най-ненавистното събитие за юдеите.
Те са най-ненаситните за живот хора и обичат живота повече от останалите хора, като превъзхождат по това дори и езичниците, които изобщо не вярват в пратеници и Книги. Любовта им към земния живот е толкова голяма, че всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Те желаят невъзможното, което свидетелства за това, че любовта им към земния живот е достигнала най-висш предел.
Но дори и да преживеят толкова дълъг живот, това все едно няма да им донесе никаква полза и не ще ги избави от наказанието, защото Аллах вижда онова, което те вършат. Съобщавайки за това, Всевишният Аллах предупреждава Своите раби за възмездието, което ще ги сполети заради извършените деяния.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 62-63/ Всевишният Аллах е казал:
(94) Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!” (95) Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.
(96) Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от езичниците.
Всеки от тях желае да преживее хиляда години.
Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието. Аллах вижда онова, което те вършат.
Мухаммед Ибн Исхак е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е съобщил по повод словата на Всевишният Аллах: Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!” - т.е. отправете дуа молба към Всевишният Аллах за низпославане на смърт за лъжливата група между мюсюлманите и юдеите,- юдеите винаги са се отклонявали от отправянето на такава дуа молба.
Те винаги са се отнасяли надменно спрямо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/284/
﴾ Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.– т.е. защото, те не ви признават, знаейки за вас. Ако дори един юдей да отправи дуа молба към Всевишният Аллах за смъртта на [лъжците] на земята няма да остане нито един жив юдей. Ад-Даххак предава, че Ибн Аббас е казал: ﴿то пожелайте си смъртта – т.е. отправете дуа молба към Всевишният Аллах за смърт.
/Сведено от ат-Табари 2/366/ Абдуразак е предал от Икрима, че Ибн Аббас е съобщил: то пожелайте си смъртта – ако вие (юдеите) пожелаете смъртта си, то нито един от вас няма да остане сред живите.
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/285/ Ибн Абу Хатим е предал, че Саид Ибн Джубейр е предал от Ибн Аббас:
“Ако юдеите отправят такава дуа молба, то всеки от тях ще се задави от собствената си слюнка.”
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/284/
Всички тези твърдения имат достоверна верига иснад от разказвачи, чрез Ибн Аббас радияллаху анхума.
Също така Ибн Джарир в своя Тефсир съобщава следното: “Ние сме чули, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако юдеите си пожелаят смърт, те ще умрат и ще виждат своите места в Джехеннема.
И онези, които са призовали такова проклятие против Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, връщайки се няма да намерят нито своите семейства, нито имуществото.”
/Сведено от ат-Табари 2/362/
Подобно на този айет Всевишният Аллах е казал в сура “ал-Джумуа”: Кажи: “О, юдеи, щом твърдите, че вие сте ближните на Аллах без другите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!”
Ала не ще я възжелаят никога заради онова, което със своите ръце са сторили отпреди. Аллах знае угнетителите.
Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне.
После ще бъдете върнати при Знаещия съкровеното и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”
/62:6-8/
Те също така са твърдели, че са синове на Аллах и Негови любимци.
Да се стовари проклятието на Всевишният Аллах върху тях!
Те са говорели: “Само юдеи или християни ще влязат в Рая” Също така на тях им се е предлагало да призоват проклятие върху мюсюлманите (ако юдеите са убедени в това, че те са избрани за разлика от мюсюлманите) и да пожелаят смърт за тях.
Ако юдеите, са били уверени в своята правота, то те не биха се отказали да приемат това предложение.
Точно така Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предложил да призоват проклятие върху онези които лъжат измежду делегацията с християни от Наджран след като са проявили упорство в дебатите за истината.
Всевишният Аллах е казал в тази връзка следното: А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи:
“Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
/3:61/
Когато християните са чули за призива за проклятие, някои от тях са казали:
“Кълнем се в Аллах, ако пророка ни прокълне, то ние ще загинем преди да успеем да мигнем с очи”.
Именно след това те са подписали мир и са се съгласили да заплатят джизя.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е приел от тях джизя и е изпратил при тях Абдуллах Ибн Джаррах като техен куратор.
С подобно предложение Всевишният Аллах се е обърнал към и към идолопоклонниците: Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка.”
/19:75/
т.е. – “който от нас попадне в заблуждение, нека продължи да пребивава в заблуждение и нататък.”
Ще се върнем към този въпрос по-късно по волята на Всевишният Аллах.
“Мубахаля” – обряд за призоваване на проклятия върху лъжците тук е приведено като вид пожелание, тъй като проклятието е пожелание за унищожаване от Всевишният Аллах на несправедлив противник. Особено ако справедливата страна е предоставила ясни доказателства.
Също така “Мубахаля” може да означава пожелание за смърт на несправедлива група, защото живота за тях е незаслужен дар, а след смъртта тези опоненти вече няма да се срещнат (тъй като едната група ще попадне в Дженнета а другата в Джехеннема).
Ето защо Всевишният Аллах нататък е казал: Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди.
Аллах знае за несправедливите.
Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора – т.е. това са най-алчните измежду хората за живота, тъй като разбират какъв ще е печалния им край, и единственото възмездие, което те могат да очакват от Всевишният Аллах, това е пълно забвение.
Този живот е затвор за правоверния и рай за невярващия.
Затова хората на Книгата се стараят да отсрочат идването на последния живот, колкото това е възможно.
Но, те разбира се ще се срещнат с онова, което така се стараят да избегнат, въпреки, че те са ненаситни и желаят живота [дори] повече от езичниците, които нямат Свещена Книга.
Мухаммед Ибн Исхак предава, че Ибн Аббас е коментирал словата: Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието. – дългия живот няма да ги спаси от мъченията.
Разбира се многобожниците не вярват в съживяването и живота след смъртта, затова те се стараят колкото може повече да се насладят на този живот.
Юдеите знаят за наказанието, което ги очаква в отвъдния живот и затова съзнателно игнорират истината.”
/Сведено от Ибн Абу Хатим 1/288/
Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям за този айет е казал: “Юдеите повече от всеки друг желае и харесва този живот.
Те съжаляват, че не могат да живеят хиляда години или повече.
Но, дори живот в продължение на хиляда години няма ги спаси от мъченията, така както дългия живот на Иблис няма да го спаси от наказанието за неговото неверие.”
/Сведено от ат-Табари 2/376/
Аллах вижда онова, което те вършат. – т.е. Всевишният Аллах знае това, което извършват Неговите раби от доброто и злото, и Той ще въздаде на всеки според извършеното.
Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури “ал-Мисбах ал-Мунир фи тахзиб Тафсир Ибн Касир”, което е съкратен вариант на “Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.) и е на издателство “ал-Меджлис ал-Илми” Делхи, Индия 1429 по Хиджра или 2008 г. и стр. 76-77/ А това е за айет 82 от Сура Маида:
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.”
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
/5:82/
Всевишният Аллах е разяснил, кой от хората е най-близо до мюсюлманите и е готов най-бързо да се сдружи с тях и да ги заобича, и кой е далече от това.
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават.
Всевишният Аллах е съобщил, че юдеите и многобожниците се явяват най-заклетите врагове на Исляма и мюсюлманите и много повече от всички останали хора се стремят да навредят на правоверните.
Причината за това се крие в ненавистта им към мюсюлманите, тяхното беззаконие, завист, зло упорство и неверие.
И ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват:
“Ние сме християни.”
Най-близо до мюсюлманите се явяват хората, които наричат себе си християни.
Всевишният Аллах е обяснил това с няколко причини.
Първо, сред тях има свещеници и монаси, т.е. аскетични учени-богослови, които се отдават на поклонение в килии и манастири.
Знанията, аскетизмът и поклонението правят човешкото сърце меко и добро и го предпазват от грубост и жестокост.
Поради тази причина за свещениците и монасите не е присъща грубостта на юдеите и суровостта на езичниците.
Второ, защото не се възгордяват, т.е. не проявяват високомерие и не отказват да се покорят на истината поради своята горделивост.
Тези качества ги сближават с мюсюлманите и по този начин им позволяват по-бързо да се сдружат с тях, защото скромния човек винаги е по-близо до доброто, отколкото надменния горделивец.
Трето, щом чуят низпосланото на Пратеника Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем откровение, което им прави толкова силно впечатление, че се смиряват пред него, а очите им се пълнят със сълзи от това. Те чуват истината, в която са твърдо убедени, вярват в нея и я признават.
Те молят Всевишният Аллах, казвайки: “Повелителю наш, повярвахме! Впиши ни със свидетелите!
Тези свидетели се явяват последователите на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, които свидетелстват за единството на Всевишният Аллах и пророческата мисия на всички Негови пратеници.
Те потвърждават правдивостта на всичко, което са донесли пратениците, и свидетелстват за или против всички предишни народи.
Те се явяват справедливи мъже, чието свидетелство се приема.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 612/ Всевишният Аллах е казал
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.”
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.
/5:82/
Саид Ибн Джубейр и ас-Судди, и други считат, че този айет е бил низпослан, по повод делегацията, която Негус [ан-Наджаши] е изпратил при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за да чуят неговата реч и да видят неговите качества.
Когато го видели, и той им прочел Коран, те приели Исляма, заплакали и станали смирени. След като се върнали при Негус [ан-Наджаши], те му съобщили за това.
/Сведено от ат-Табари 10:499-500./
Ата Ибн Абу Рабах е считал, че става дума за етиопците, които са приели Исляма, когато мюсюлманите са се преселили [извършили Хиджра] в Етиопия.
Катада е казал:
“Това са хора, изповядващи по-рано религията на Иса Ибн Марйам.
Когато те видели мюсюлманите и чули Корана, то приели Исляма без колебания.”
/Сведено от ат-Табари 10:501./
Ибн Джарир е казал, че този айет е бил низпослан за хора с подобно описание, независимо дали са етиопци или представители на други народи.
Словата на Всевишният Аллах:
Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават – това е така, защото неверието на юдеите – е неверие и отрицание, възгордяване, пренебрежително отношения към хората, независимо на наличното в тях знание.
Затова те са убили много пророци, и дори не веднъж са замисляли да убият Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Те са се опитвали да го отровят, да го омагьосат, и са повикали на помощ за това себеподобни измежду онези, които съдружават езичниците мушрици.
Нека проклятието на Всевишният Аллах върху тях да продължи до Деня Къямет!
Словата на Всевишният Аллах:
И ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват:
“Ние сме християни.” – онези, които считат себе си за последователи на ал-Месих и методологията на ал-Инджил.
В тях като цяло има някаква проява на любов към Исляма и неговите последователи.
И това е защото техните сърца са станали кротки и меки, тъй като са били в религията на ал-Месих.
Както за това е казал Всевишният Аллах:
И вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие.
/57:27/
В тяхната Книга се казва: “Ако те ударят по дясната буза, то подложи и лявата си буза.”
За тях сражението не е било узаконено.
И затова Всевишният Аллах е казал:
Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват. – сред тях има свещеници, тоест проповедници и богослови, а така също и монаси, тоест набожни поклонници, следващи истината./
“Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.)
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
(Този превод е изпълнен от книгата на имам Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури “ал-Мисбах ал-Мунир фи тахзиб Тафсир Ибн Касир”, което е съкратен вариант на“Китаб Тафсир ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки (701-774 г. по х.) и е на издателство “ал-Меджлис ал-Илми” Делхи, Индия 1429 по Хиджра или 2008 г. и стр. 360/
Няма коментари:
Публикуване на коментар