Особено в Медина, където мюсюлманите заемали силни политически позиции, някои двуличници, групи и племена започнали да кроят планове и да създават опозиционна сила срещу мюсюлманите. Според едно предание двуличниците се отказали от участие в битката при Ухуд, въпреки че са участвали в похода.
Това било причина между мюсюлманите да възникне спор как да бъдат наказани, но не се стигнало до единодушно решение.
Но със знамението: „Какво ви е, та спрямо лицемерите сте две групи? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили.
Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда?
А когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.” (Коран, 4: 89)
се подчертава, че мюсюлманите не трябва да се двоумят заради двуличниците и веднага след това ги съветва какво да направят:
„Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах!
А отметнат ли се, хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите – и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник –”
(Коран, 4: 89).
От условието „докато не се преселят” в знамението и от следващото знамение, в което се споменава, че въпреки че са двуличници не са заедно с останалите, се разбира, че причината за низпославането на знамението не са двуличниците, изоставили мюсюлманите по пътя за битката при Ухуд, а е по-вероятно това да са двуличниците от Мека:
„Освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас.
А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.”
(Коран, 4: 90).
Свещеният Коран подчертава, че двуличието и двуличниците няма да свършат – тълкувателите смятат, че това са племената от синовете на Абдуддар, Гатафан и Есед, живеещи в покрайнините на Мека и Медина, и ще продължат с действията си, като съветва мюсюлманите:
„Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ – в безопасност.
Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте и ги убивайте, където ги заварите!
Дадохме ви явен довод срещу тези.”
(Коран, 4: 91).
Тълкувателите смятат, че повелята „не взимайте ближен от тях” се отнася за доверен приятел, с когото да се споделят държавни тайни. Смята се, че причина за низпославането на това знамение е една група мюсюлмани, която по време на Епохата на невежеството е била в близки отношения с юдеите, имали са търговски отношения, споделяли са семейни тайни и се вслушвали в напътствията им. Когато предложили на достопочтения Омар да назначи за свой писар някакъв християнин, той отвърнал:
„Тогава ще съм взел ближен от тях”, което потвърждава, че знамението се тълкува именно така.
Освен това, подобна забрана не важи само за двуличниците, а се отнася и за майката и бащата неверник, а също така и за всички такива роднини.
„О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието пред вярата.
А които от вас се сближат с тях, те са угнетителите.”
(Коран, 9: 23).
Следователно забраната важи за пълно доверие и обич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар