По-горе бе приведен хадис, в който се казва, че когато рабът на Аллах казва: “ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път”, то (Аллах) казва: “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. Словата: “ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат” са тълкуване на “ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път”, и съгласно учените по граматика, тези слова играят роля на определение, изразено чрез съществително, съгласувано с определена дума (бедел). То също така може да бъде и съединително-разяснително определение عَطْف الْبَيَان
(Определение, изразявано чрез съществително име, съгласувано с определяемата дума). И Всевишният Аллах знае най-добре!
И الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِم тези, които си дарил с благодат, Всевишният Аллах ги е споменал в сура ан-Ниса 69-70: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал:пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари! Такава е благодатта от Аллах. Достатъчно Аллах знае./4:69-70/
И ад-Даххак е предал от Ибн Аббас:“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат и с покорност към Теб и с поклонение към Теб измежду Твоите меляикета, Твоите пророци, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите.” Това прилича на споменатото в айета по-горе: Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал./4:69/
Абу Джафар ар-Рази е предал от Раби‘а Ибн Анас, че: “ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат, означава “Пророците”. Ибн Джурейдж е предал от Ибн Аббас радияллаху анхума, че това са “правоверните”. Същото е казал и Муджахид. А Вакиа е казал, че това са “мюсюлманите”. А Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям е казал: “Това е Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са с него.” Но приведеното по-горе тълкуване на Ибн Аббас е по-общо и всеобхватно. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Словата: “ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!” Повечето учени са рецитирали (четели са) първото слово غَيْرِ с кесра в качеството му на прилагателно. А аз-Замахшари е казал, че някои са го рецитирали с фетха, в качеството му на обстоятелство (хаал), и това е четенето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и Омар Ибн ал-Хаттаб. Думата, към която се отнася това обстоятелство, (зу ал-хаал) е местоимението (хим) в словото (алейхим), а влияещото на това обстоятелство е словото (ен-амте). Значението на словата
“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, са онези, описанието на които вече бе приведено по-горе. Те са притежателите на вярното напътствие хидая, на правия път, на покорността към Аллах и Неговия Пратеник, на подчинението към Неговите заповеди и отстраняване от Неговите забрани. “ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” това са тези, чиито намерения са развалени и порочни. Те са узнали истината, но са се отклонили от нея. И وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! Това са тези, които са загубили знанието, и тези, които бродят в заблудата и не са напътени в истината. Тук в изречението има отричаща частица لَا (ля – не) след словата (“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!”) за усилване на значението. Тя указва, че там има два порочни пътя. И това са пътищата на юдеите и християните.
Някои от учените по граматика са заявили, че тук غَيْر е използвано за изключване, и ще бъде отдаден на изключването им от техния Благодетел.
Тук е изпуснат първият член на съчетанието “статус конструктус” или слово, определяемо в родителен падеж (мудаф, а именно: словото “пътя”) и израза е бил ограничен с втория член на съчетанието “статус конструктус” (мудаф илейхи, а именно: [тези], над които тегне гняв). Тоест под словата (“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!”) означават: “Не пътя на онези, над които тегне гнева”.
И затова Абу Обейд ал-Касим Ибн Селлям е привел в книгата “Фадаил ал-Коран” (стр. 162): От Абу Муавия се предава, че ал-Амаш е съобщил от Ибрахим, а той от ал-Асвад, и той е предал, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е рецитирал (четял): " غَيْرِ المَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَغَيْر الضَّالّين". гайриль-магдууби алейхим ва гайрид-даалиин. И иснадът (веригата от предаващи) е достоверен сахих. Такова съобщение е било предадено от Убай Ибн Кааб, че той също е рецитирал по подобен начин. От това може да бъде разбрано, че даденото рецитиране (четене) е било извършено от тях в качеството на тълкуване (на тези слова). Нашите думи се потвърждават от факта, че (допълнителното слово غَيْرِ гайри) е било приведено само за усилване на отрицанието, за да не бъде разбрано, че الضَّالّين ад-даалиин е свързано по смисъл (مَعْطُوف ма‘тууф) със словата الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ на тези, които си дарил с благодат, и за да се отделят тези два пътя (на неверниците), и да се отдръпнем (да избегнем) от всеки един от тях. Тъй като пътя на вярно напътените (правоверните) включва в себе си знанието на истината, а действието е съгласно тази истина. Юдеите са загубили действието (съгласно знанието), а християните са загубили знанието. Гневът тук е насочен към юдеите, а заблуждението се отнася за християните. Защото онзи, който е знаел, но не е действал (избягвал е да прилага истината) заслужава гнева за разлика от онзи, който не е знаел, тоест невежите. Християните са искали да (направят) нещо, но не са били напътени в правия път, защото не са били в състояние да го намерят в действие – а това търсене на истината не е било с правилните ресурси- и са се подвели и заблудили. Всеки един от юдеите и християните е заблуден и с това, че върху него пада гнева. Юдеите обаче са по-характерно описани чрез словото “гняв”, както е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран за тях: Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи./5:60/
А християните са по-характерно описани чрез словото “заблуждение”, както Всевишният Аллах е казал за тях в Свещения Коран: Които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път./5:77/ По този повод са били предадени хадиси и асари (съобщения от сподвижниците и техните последователи). Имам Ахмед е предал в своя сборник “Муснад” (4/378) чрез Мухаммед Ибн Джафар, който е предал от Шуаба, който е казал: “Чух Симак Ибн Харб да казва, че е чул как Аббад Ибн Хубайш му е разказал с думи от Адий Ибн Хатим: “Дойдоха конниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и заловиха леля ми по бащина линия и някои други хора. Когато ги отведоха при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, застанаха пред него в една линия. И (леля ми) казала:"О, Пратенико на Аллах! Поддръжникът (защитник) е далеч, поколението спря (бе прекъснато) и аз съм една стара жена, и не мога да си служа (да извършвам нуждите си). (Ако ми) окажеш благодеяние (милост), (то) Аллах ще ти окаже благодеяние (милост)." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: "Кой е твоя поддръжник (защитник)?" Тя отговорила: "Адий Ибн Хатим." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Този, който избяга от Аллах и от Неговия Пратеник?" Тя казала: "Окажи ми благодеяние (като ме освободиш)." Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се върнал, (и влязъл при своя зет) имало един човек до него, мисля, че това бил Али, който казал: Поискай от него средство за предвижване (яздитно животно), и тя го помолила (като поискала средство за предвижване)." Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се разпоредил, да й дадат (яздитно) животно. (След това Адий продължил) казвайки: "(По-късно) тя дойде при мен и каза:" Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) извърши постъпка, каквато твоя баща (който е бил щедър човек) не би направил. При него дойде еди кой си, и той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) постъпи правилно спрямо него, и при него дойде еди кой си, и той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) постъпи правилно спрямо него.” Аз отидох при (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем), когато около него бяха се събрали жена и деца или момче. (Той) споменал, че са били толкова близо до Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и затова казал: “Разбрах, че той не е цар, като Кисра (Краля на Персия) или Цезар.” (И тогава) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "O, Адий! Защо избягваш да изречеш لا إله إلا الله няма друг достоен за поклонение, освен Аллах? И нима има друг достоен за поклонение, освен Аллах? Защо избягваш да изречеш الله أكبر Аллах е Най-Велик? И нима има нещо по-велико от Аллах, Всемогъщ и Велик е Той?" И тогава аз (Адий) приех Исляма, и видях как лицето на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, излъчваше радост, и каза: “Наистина, тези, над които тегне гневът са юдеите, а заблудените – това са християните.” Този хадис са предали и ат-Тирмизи (№2953, 2954), който го е квалифицирал като хасен гариб – надежден и малко известен, и ние го знаем само с думи от Симак Ибн Харб. Хаммад Ибн Салама го е предал с думи на Мурри Ибн Катари, а той с думи от Адий Ибн Хатим, който е казал: “Попитах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, относно словата на Всевишният Аллах:
“ غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Това са юдеите” (след това го попитах за словата) وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! И той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Християните – това са те заблудените.” Също така това го е предал и Суфян Ибн Уйайна с думи от Исмаил Ибн Абу Халид, с думи от аш-Шааби с думи от Адий Ибн Хатим. Този хадис от Адий Ибн Хатим е предаден чрез множество пътища на предаване.
Абдуразак е предал: “Ма‘мар ни съобщи за Будейл ал-Укайли, който му е съобщил, че Абдуллах Ибн Шакик му е съобщил от онзи, който е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил в долината Вади ал-Кора върху коня си, как един човек от племето Бени ал-Кайн го попитал като казал: “О, Пратенико на Аллах! Кои са онези (там)?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ магдууби ‘алейхим - над които тегне гняв!- посочвайки към юдеите, и وَ الضَّالِّينَ ва ад-даалиин заблудените- това са християните.” (Тeфсир на Абдуразак 1/61). Този хадис е сведен от ал-Джарири и Урва, и Халид ал-Хазза, чрез Абдуллах Ибн Шакик (Сведен от ат-Табари в неговия Тeфсир 1/186,187), в който не са споменали за сподвижника, който е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и този сподвижник във варианта на Урва бил назован като Абдуллах Ибн Амру. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Ибн Мардавейхи е предал подобен хадис чрез Ибрахим Ибн Тахман, а той от Будейл Ибн Майсара, а той от Абдуллах Ибн Шакик, а той от Абу Зар, който е казал: “Попитах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, относно: “ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ магдууби ‘алейхим - над които тегне гняв, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “(Това са) Юдеите.” (После го попитах за): الضَّالِّينَад-даалиин заблудените,- той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “(Това са) християните.” И ас-Сидди е предал от Абу Малик, а той от Абу Салих, а той от Ибн Аббас, и от Мурра ал-Хамадани, и от Ибн Месуд и от хора измежду сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем:
“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” И ад-Даххак и Ибн Джурейдж са предали от Ибн Аббас: “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ гайриль-магдууби ‘алейхим - не на [тези], над които тегне гняв!” “Това са юдеите”, وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин нито на заблудените! “Това са християните.” Същото са казали и ар-Рабиа Ибн Анас, Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям и други. Ибн Абу Хатим е казал: “Не знам да има разногласия сред тълкувателите на Свещения Коран по този въпрос.” Свидетелство за думите на всички онези имами, че юдеите са тези, над които тегне гнева, а християните са заблудените, е горепосочения хадис, както и словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: Колко лошо е онова, за което продадоха душите си да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята милост комуто пожелае измежду Своите раби! И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците е приготвено унизително наказание./2:90/ И е казал още Всевишният Аллах в Свещения Коран: Кажи: “Да ви известя ли за тези, които ще получат още по-голямо възмездие при Аллах?” Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната тагут. Те са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път./5:60/ И е казал Всевишният Аллах: Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мерйем. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха границите на позволеното. Не се възпираха взаимно от порицаваните постъпки, които вършеха. Колко лошо е онова, което са сторили!/5:78-79/
В “Сира ан-Набавия” на Ибн Хишам (1/224) от Зейд Ибн Амру Ибн Нуфейл се предава, че когато той с група свои другари отишли в аш-Шам, за да търсят религията на еднобожието ал-ханиф, юдеите му казали: “Ти не си в състояние да проникнеш при нас,(да приемеш юдаизма) докато не понесеш (вземеш) своята част от гнева на Аллах.” Той отговорил: “Аз (искам да) избягам от гнева на Аллах.” И християните му казали: “Ти не си в състояние да проникнеш при нас,(да приемеш християнството) докато не понесеш (вземеш) своята част от недоволството на Аллах.” Той отговорил: “Не съм в състояние да го понеса.” И така той продължил (да изповядва) своята вродена вяра фитра, и избягвал да се покланя на идоли и да практикува езическите вярвания. И не станал нито юдей, нито християнин. А що се отнася до неговите другари, то те станали християни и приели християнската вяра, защото намерили, че тя им е по-близка от религията на юдеите. Измежду тях е бил и Варака Ибн Науфал, докато Аллах не го напътил чрез Своя Пророк, когато бил изпратен като Пратеник на Аллах, и Варака повярвал в откровението ал-Вахий, радияллаху анху.
(В словата الْمَغْضُوبِ магдууби и وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин) буквите “الضاد дад” и “الظاء за‘” са много близки по произношение, и затова е простено на онзи, който не може да ги различи, тоест не може да отдели една буква от другата при тяхното (рецитиране) четене. И Всевишният Аллах знае най-добре! А що се отнася до хадиса: “Аз най-правилно (най-добре) от всички произнасям буквата“الضاد дад”. Този хадис няма под себе си основа, и Всевишният Аллах знае най-добре!
Раздел:
Тази благородна сура се състои от седем и съдържа възхвала на Аллах и Го прославя и изразява благодарност към Него. В нея се споменават Неговите прекрасни имена и възвишени и съвършени качества. В нея също така се споменава за отвъдното, което е Съдния ден, и насочва рабите на Аллах да искат от Него, да Му се молят и да се унижават пред Него, че те са непричастни към Неговата мощ и сила цялата сила и мощ идва от Него(тоест цялата сила и мощ са на Аллах). Тази сура призовава към искреност в поклонението към Аллах, и Неговата Единственост теухид, както и Неговата божественост улюхия, Благословен и Всевишен е Той! И Всевишният Аллах е далеч от това да Му бъдат приписвани съдружници, конкуренти или подобни Нему. Сура ал-Фатиха насочва правоверните да отправят зов към Аллах, за да ги напъти Той към правия път, което се явява истинската религия, както и да им помогне да останат на този път в този живот, и да минат по моста Сират (мост над Джехеннема, по който всеки трябва да мине) в Деня Къямет. На този Ден правоверните ще бъдат вярващите ще бъдат насочени към градините на благоденствие и комфорт в компанията на пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Сура ал-Фатиха включва в себе си насърчаване към извършването на добри дела, за да могат правоверните да са с благодетелните в Деня Къямет. Тази сура също така предупреждава онзи, който следва пътя на заблуда, че в Деня Къямет ще бъдат събрани заедно с отдадените на греха, и това са тези, над които тегне гнева и заблудените. И какво по-добро доказателство и подкрепа за наградата и милостта към него в словата на Всевишният Аллах:
“ صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ пътя на тези, които си дарил с благодат, и изключва извършващия от гнева в словата на Всевишният Аллах:
“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!”, въпреки, че Той, е Който изпрати гнева върху тях, както е казал Всевишният Аллах в друг айет: Не виждаш ли сближилите се с народ, комуто Аллах се е разгневил?/58:14/ Това също е доказателство за заблудата на онзи, който се е отдал на заблудата, въпреки, че той справедливо е заблуден според предопределението на Всевишният Аллах, както Той е казал: Този, когото Аллах води в правия път, той е напътеният, а когото Той оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води./18:17/ И е казал още Всевишният Аллах в Свещения Коран: Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител. И ги оставя в тяхната престъпност да се лутат./7:186/ Тези и още няколко други айети свидетелстват, че единствено Всеславният и Всевишен Аллах, е Този, Който дарява напътствието хидая в вкарва в заблуда идлял. А не, както твърдят представителите на сектата ал-кадария, че рабите избират своята съдба. Те разчитат в своите нововъведения бидаат, на някои алегорични мутешабиха айети в Свещения Коран, и избягват онова, което е ясно и противоречи на техните възгледи и желания. Тяхното е методът на хората, които следват своите страсти, заблуда и нечестивост. В един достоверен сахих хадис се предава: “Когато видите онези, които следват алегоричното (в Свещения Коран), то те са от онези, които Аллах е споменал (в 3:7). Затова ги избягвайте!”тоест в казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: А онези, чиито сърца се отклоняват встрани, следват алегоричните айети, стремейки се към смут и желаейки да се доберат до тълкуването им./3:7/ И хвала на Аллах – привържениците на нововъведенията бидаат в религията не намират в Свещения Коран автентични доказателства, тъй като Свещения Коран е низпослан, за да се направи разлика между истината и лъжата, както и между вярното напътствие и заблудата. Свещения Коран не съдържа абсолютно никакви несъответствия или противоречия, защото той е от Всевишният Аллах и е Низпослание от Премъдрия, Всеславният. /41:42/
Раздел:
Препоръчително е за онзи, който след като прочете (рецитира) сура ал-Фатиха да произнесе آمين аамиин, [подобно на يس йаасиин.] Някои са казали, че се произнася с кратък елиф: أمين амиин, подобно на يمين йамиин. Това слово означава: “О, Аллах! Откликни (приеми молбата).” Доказателство за това служи хадиса сведен от имам Ахмед (4/315), Абу Дауд (№932) и ат-Тирмизи (№248), в който се съобщава, че Ваил Ибн Худжр е чул Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, след като е рецитирал “غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!” да казва: آمين аамиин, и го е удължавал с гласа си. Във варианта на Абу Дауд се казва: “И повишаваше гласа си (при произнасянето на آمين аамиин).” Ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен. Този хадис е разказан и от Али, Ибн Месуд и други. От Абу Хурейра също така се предава, че: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е рецитирал“غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ - не на [тези], над които тегне гняв!” след това е казвал: آمين аамиин, за да го чуят тези, които стоят на първия ред за намаза.” Този хадис е сведен от Абу Дауд (№934) и Ибн Маджа (№953). Абу Дауд в своя сборник “Сунан”(934) и Ибн Маджа в неговия сборник “Сунан” (853) са свели този хадис с допълнението: “С високия си глас е карал да се разклати джамията.” И
ад-Даракутни (1/335) е квалифицирал иснада (веригата от предаващи хадиса) като надежден хасен. От Билял се предава, че е казал: “О, Пратенико на Аллах! Не казвай آمين аамиин преди (да се присъединя към намаза).”/Този хадис е сведен в сборника на “Сунан” на Абу Дауд (937), но шейх ал-Албани го е квалифицирал като слаб даиф./
Абу Наср ал-Кушайри предал, че ал-Хасан и Джафар ас-Садик са удвоявали буквата “мим” в словото آمين аамиин, подобно на словото в айета: آمِّينَ الْبَيْتَ الْحَرَامَ устремени към Свещения дом /5:2/
Препоръчително е също така да се произнася словото آمين аамиин и от онзи, който рецитира сура ал-Фатиха извън намаза, но за онзи, който извършва намаз, независимо дали го прави самостоятелно или с джемаат, или е имам, във всички случаи и състояния изричането на словото آمين аамиин е по-желателно. В двата сборника “Сахих” (ал-Бухари №782 и Муслим №410) от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имамът каже آمين аамиин, то и вие кажете آمين аамиин, тъй като, чиято (молба) آمين аамиин съвпадне с (молбата) آمين аамиин на меляикетата, то на него ще му бъдат опростени предишните грехове.” Във варианта на Муслим се казва: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой от вас по време на намаз каже словото آمين аамиин, то и меляикетата в небето казват словото آمين аамиин и съвпаднат (и бъдат в унисон) едни с други, то на него ще му бъдат опростени предишните грехове.” За словото съвпадат (биват в унисон) е казано: “Мюсюлманите и меляикетата казват в унисон словото آمين аамиин” или: “Съвпада по време”, или “съвпада по това, че Всевишният Аллах ще отговори на неговата молба дуа” или “съвпада по качество на искреността”. В сборника на Муслим “Сахих”, от Абу Муса във формата марфу‘ се предава: “Когато имама каже: وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, джемаата казват: آمين аамиин, и (Аллах) ще ви отговори на молбата дуа.” Джувайбир е предал с думи от ад-Даххак, а той с думи от Ибн Аббас, който съобщил: “Аз попитах: “О, Пратенико на Аллах! Какво означава словото آمين аамиин?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “О, Аллах! Стори (направи това). ” И ал-Джаухари е казал: “Словото آمين аамиин, означава: “Нека така да бъде!” И ат-Тирмизи е казал: “Това означава: “Не разочаровай нашите надежди.” Болшинството са казали, че това означава: “О, Аллах! Откликни ни (отговори на нашите молби дуа)”. В своя Тeфсир ал-Кортуби е предал от Муджахид, Джафар ас-Садик, и Хилял Ибн Кайсан (Йасаф), че: Словото آمين аамиин – е едно от имената на Всевишният Аллах. И това е предадено (рувийа – указание за слабост) във формата марфу‘ от Ибн Аббас, но това съобщение не е достоверно. За това е казал и Абу Бакр Ибн ал-Араби ал-Малики. Последователите от мезхеба на имам Малик са казали: “Имамът не казва آمين аамиин, но (застаналите зад него) джемаата казва آمين аамиин.” Това мнение се основава на хадиса сведен от Малик чрез Сумайй, а той чрез Абу Салих, а той от Абу Хурейра, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имама каже: وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, джемаата казват: آمين аамиин.”
Също така са запознати с хадиса предаден от Абу Муса: “Когато той прочете (каже): وَلا الضَّالِّينَ валеддаалиин, то (вие джемаата) кажете: آمين аамиин.”
По-горе представихме общоприет хадис: “Когато имамът каже آمين аамиин, то и вие кажете آمين аамиин.” И наистина, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казвал آمين аамиин, (и застаналите зад него са казвали آمين аамиин) когато е рецитирал: غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
Нашите последователи са имали разногласие относно това, дали изричането на словото آمين аамиин да е на висок глас и за джемаата? Смисълът на разногласието се състои в следното, ако имама забрави да изрече словото آمين аамиин, то джемаата да го изрече едновременно на висок глас. И ако имамът изрече на висок глас словото آمين аамиин, то джемаата не го изричат на висок глас. Това е мнението на последователите от мезхеба на имам Абу Ханифа.
Предава се от имам Малик, че той не е изразявал на висок глас зикр (споменаване, възхвала) словото آمين аамиин, както останалите споменавания азкар в намаза. По-рано той го е правил, тоест изричал словото آمين аамиин на висок глас. И това също така е мнението на последователите от мезхеба на имам Ахмед Ибн Ханбел. А в друго мнение сведено в съобщение от Малик, представено по-горе се казва: “С високия си глас е карал да се разклати джамията.” Ние имаме и трето мнение, а именно: “Ако джамията е малка, то джемаата (или имама) не изричат на висок глас словото آمين аамиин, тъй като те чуват рецитирането на имама. И ако джамията е голяма, то се изрича на висок глас словото آمين аамиин, за да достигне до онези, които са в (отдалечения) край на джамията. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Имам Ахмед в своя сборник “Муснад” (6/134, 135) е свел от Айша радияллаху анха, че в присъствието на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са били споменати юдеите, и той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Те не ни завиждат за нищо така, както ни завиждат за деня петък, за който Аллах ни е напътил, а те са се заблудили относно него (деня петък). Също така (те много силно ни завиждат) за Кибля, за която Аллах ни е напътил, а те са се заблудили относно нея (Къбля)” И още (те много силно ни завиждат) за нашето изричане след имама на словото آمين аамиин.” Ибн Маджа (№856) е предал този хадис със следния текст: “Юдеите не ви завиждат за нищо така, както ви завиждат за (приветствието) ес-селям и словото آمين аамиин.” Ибн Маджа е предал (№857) от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Юдеите не ви завиждат за нищо така, както ви завиждат за словото آمين аамиин. Затова произнасяйте повече (и по-често) словото آمين аамиин.” Обаче в иснада (веригата от предаващи) на последното съобщение присъства Талха Ибн Амру, който е слаб даиф разказвач.
Ибн Мардавейхи е разказал от Абу Хурейра, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Словото آمين аамиин е печата на Повелителя на световете за Неговите правоверни раби.”
От Анас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На мен ми бе дарено словото آمين аамиин в намаза, и при (отправянето на) дуа, и то не беше дадено на никой преди мен, освен на Муса, който когато отправяше дуа, Харун изричаше словото آمين аамиин. И затова в края на вашата дуа, изричайте словото آمين аамиин, защото Аллах ще ви откликне на дуата.”(В тези хадиси има слаб даиф предаващ).
И аз (Ибн Касир) казвам: И от тук някои отстраняват смисъла (доказателството) в този благороден айет, и това са словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: И каза Муса: “Повелителю наш! Ти даде на Фирауна и на знатните му хора в земния живот украшения и богатства. Повелителю наш! Те отклоняват другите от Твоя път. Повелителю наш! Заличи богатството им и ожесточи сърцата им, за да не повярват, докато не видят мъчителните страдания! Той каза: “Вашата молитва дуа е приета! Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”/10:88-89/
Тук се напомня само за дуата отправена от Муса, и контекста на казаното не указва, че Харун, изрича словото آمين аамиин. И Всевишният Аллах е низпослал относно достойнството на дуата както Той е казал: “Вашата молитва дуа е приета!”/10:89/ В това има указание, че който отправя дуа трябва да изрича словото آمين аамиин, и затова е казано: “Наистина (застаналите зад имама за намаз) джемаат, не рецитират (Свещения Коран), тъй като изричането на словото آمين аамиин при рецитирането на сура ал-Фатиха по степен е като нейното четене.” Затова и в хадиса е казано: “Който има имам (в намаза), то рецитирането на имама (се смята и за) негово рецитиране.” От Билял се предава, че е казал: “О, Пратенико на Аллах! Не казвай آمين аамиин преди (да се присъединя към намаза).” Това направление (стремеж) указва, че джемаата не рецитира словото آمين аамиин на висок глас. И Всевишният Аллах знае най-добре!
И затова Ибн Мардавейхи е казал: “Разказа ни Ахмед Ибн ал-Хасан, а той е предал: разказа ни Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Селлям, а той е предал: разказа ни Исхак Ибн Ибрахим, а той е предал: разказа ни Джарир от Ляйс Ибн Абу Сулейм, а той от Кааб, а той, че Абу Хурейра е предал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато имамът рецитира غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلا الضَّالِّينَ гайриль-магдууби ‘алейхим валеддаалиин - не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените! Той казва آمين аамиин, и то е в синхрон с изреченото слово آمين аамиин от обитателите на земята и обитателите в небето. Тогава Аллах опрощава на раба предишните грехове. А онзи, който не изрича словото آمين аамиин, прилича на човек (готов) за битка срещу племе, и като бъде хвърлен жребия, те (хората от племето) изстрелват своите стрели, а той не може да изстреля своята стрела и тогава се пита: Защо моята стрела не излиза? И тогава му се казва: Защото не си казал словото آمين аамиин.”
Този хадис е сведен от Абу Яаля в неговия сборник “Муснад” (11/296), чрез Абу Хайсама, чрез Джарир и от него Ляйс Ибн Абу Сулейм и той е слаб даиф.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар