Болшинството (четци и учени) са рецитирали (чели) الصِّرَاطَ с буквата “сад”, а някои са рецитирали (чели) с буквата “син” "السراط" , а други пък са рецитирали (чели) с буквата “за”, и Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи е казал, че това е диалект на племето Бану Узра и Бану Калб. По-горе бе приведена възхвала към Онзи, Който молят, а това Благословеният и Всевишен Аллах, и тук е уместно след това да отправим дуа и искане към Него, както е казано в горепосочения хадис: “Едната нейна половина е за Мен, а другата нейна половина е за Моя раб. И за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”. И това състояние на молещия е по-съвършено, когато в началото той възхвалява онзи, когото молят, а след това е помолил за своята нужда и нуждата на своите правоверни братя с думите: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път. Защото тези думи са по-успешни за (искане) при нужда и по-полезни, за да бъде отговорено на тях, и затова Аллах е указал, кое е по-съвършено. Случва се така, че искането се състои в съобщение за състоянието на искащия и неговата нужда, както е казал Муса алейхисселям: “Повелителю мой! Наистина, аз се нуждая от всяко благо, което Ти ми спускаш.”/28:24/ Случва се и така, че то се състои заедно с това от описанието на искащия, подобно на словата казани от Зун-Нун (Юнус) “Няма друг достоен за поклонение, освен Тебе. Свят и Безупречен си Ти! Наистина, аз бях несправедлив.”/21:87/
Или пък искането се състои само във възхвалата, както това е описано в стиховете на поета. Насочването по правия път (хидайа) тук означава ръководство и съдействие. Словото хидайа се поставя в преходна форма само по себе си (без предлози), както в дадения айет: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, и обхваща такива значения, като “вдъхнови ни”, “съдействай ни”, “дари ни с препитание” “дай ни”. И Всевишният Аллах е казал: И нима не го поведохме по двата пътя?/90:10/ , тоест, разяснихме му доброто и злото. Случва се така, че то се поставя в преходна форма с помощта на предлога “иля”: اجْتَبَاهُ وَهَدَاهُ إِلَى صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍ Той го избра и го насочи по правия път./16:121/ и в казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран: И ги направлявайте към пътя на Джехеннема./37:23/ Тук то има значението на “указание”. Също така и: Наистина, ти насочваш към правия път./42:52/ Понякога се случва така, че то се поставя в преходна форма с предлога “ли”, както в словата на обитателите в Дженнета: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това!”/7:43/, тоест хвала на Аллах, Който ни съдейства в това и ни стори негови обитатели. Що се отнася до словата صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, то имам Абу Джафар Ибн Джарир е казал: Тълкувателите са единодушни, че това означава ясен път, който няма никакви изкривявания. Същото значение тези слова имат и в арабския език. Така например, Джарир Ибн Атия ал-Хатфий в поемата си е казал: “Предводителят на правоверните е на пътя, който ще остане прав, въпреки, че другите пътеки са криви.”
След това арабите започнали да използват тези слова в преносно значение за всяка дума и дело, които имат правота истикама. След това тълкувателите измежду предшествениците селеф и последвалите ги поколения учени халеф са имали разногласия в мненията относно коментарите и разяснението на думата الصراط ас-сират (в дадения случай). Ако тя се отнася за едно нещо, то това е следване на Всевишният Аллах и Неговия пратеник. Така е предадено (рувийа – указание за слабост на съобщението), че това е Книгата на Аллах. Ибн Абу Хатим е казал: “Разказа ни ал-Хасан Ибн Арафа, който е предал, че Яхя Ибн Йаман му е разказал от Хамза Ибн Хабиб аз-Заййат, а той от Саад Ибн ал-Мухтар ат-Тааи, а той от Ибн Ахи ал-Харис ал-А‘уар, а той от ал-Харис ал-А‘уар, а той е предал, че Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“ صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, това е Книгата на Аллах.” Също така го е предал и Ибн Джарир чрез хадис от Хамза Ибн Хабиб аз-Заййат, [който вече е представен в “Фадаил ал-Коран”], сведен от Ахмед и ат-Тирмизи с думи от ал-Харис ал-А‘уар, а той от Али Ибн Абу Талиб във формата марфу’: “Това е крепка връзка на Аллах, това е Свещения Коран, и това е правия път.” /Сведено от ат-Тирмизи в сборника “Сунан” (2906)/ Така е предадено (рувийа – указание за слабост на съобщението) във форма маукуф от Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, в “Тафсир” на ат-Табари (1/172). И Всевишният Аллах знае най-добре!
И ас-Саури е предал с думи от Мансур, той от Абу Уаил, той от Абдуллах (Ибн Месуд), който е казал: “ صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍправия път, това е Книгата на Аллах.” И са казали: “Това е Исляма”. А ад-Даххак е предал от Ибн Аббас, който е казал: “Джебраил е казал на Мухаммед алейхима ес-селям: “О, Мухаммед, кажи: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път!” Той каза: “Вдъхнови ни към правия път, а това е религията на Аллах, в който няма кривини.” Маймон Ибн Михран е предал с думи от Ибн Аббас, че словата:اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път означава, че това е Исляма. А Исмаил Ибн Абдурахман ас-Садди ал-Кабир е предал от Абу Малик, а той от Абу Салих, а той от Ибн Аббас, а той от Мурра ал-Хамадани, а той от Ибн Месуд и от хора измежду сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път означават, че това е Исляма. Абдуллах Ибн Мухаммед Ибн Укайл е предал от Джабир, че той също е казал за словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, че това е Исляма, който вмества всичко между небето и земята. И е казал Ибн ал-Ханафийа, за словата на Всевишният Аллах в Свещения Коран: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път! че това е религията на Аллах, и Всевишният Аллах няма да приеме от рабите друга религия. И Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслям е казал, че словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път! означават, че това е Исляма. Имам Ахмед е привел в своя сборник “Муснад”(4/182) хадис от ал-Хасан Ибн Сивар Абу ал-Аляи, а той от Ляйс Ибн Саад, а той от Муавия Ибн Салих, а той е предал, че Абдурахман Ибн Джубейр Ибн Нуфейр, който е разказал от своя баща, а той от ан-Наввас Ибн Сема‘ан, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е дал пример за правия път. От двете страни на пътя има две стени, в тях се намират разтворени врати, покрити със завеси. В началото на пътя “Сират” има призоваващ, който възвестява: “О, хора! Влезте всички в правия път и не се отклонявайте! Междувременно има призоваващ над него по пътя “Сират”, който предупреждава всеки, и когато някой човек поиска да отвори някоя от тези врати, казва: “Горко ти! Не отваряй (вратата), ако я отвориш ще минеш през нея. (И след това е разтълкувал казаното:) Правия път е Исляма, двете стени са границите на Аллах, а разтворените врати са забраните на Аллах. А този призоваващ, който е в началото на пътя Сират е Книгата на Аллах, а призоваващия, който е над него по пътя Сират е проповядващия (наставлението) на Аллах в сърцето на всеки мюсюлманин.”
Този хадис са свели Ибн Абу Хатим и Ибн Джарир с друга верига предаващи от Ляйс Ибн Саад в сборника “Муснад” в “Тафсир на Ибн Абу Хатим”(1/21) и в “Тафсир на ат-Табари” (1/176). Също така ат-Тирмизи (№2859) и ан-Насаи в “Сунан ал-Кубра” (№11233) са предали този хадис от Али Ибн Худжр, а той от Бакия, а той от Бухайр Ибн Саад, а той от Халид Ибн Маадан, а той от Джубейр Ибн Нуфейр, а той от ан-Наввас Ибн Самаан и този иснад (верига от предаващи) с достоверна сахих. И Всевишният Аллах знае най-добре!
И Муджахид е казал, че словата:اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път са истината. И това е по-обхващащо значение, и тук няма противоречия между това съобщение и приведеното по-горе. Ибн Абу Хатим и Ибн Джарир са предали хадис от Абу ан-Надр Хашим Ибн ал-Касим, а той от Хамза Ибн ал-Мугира, а той от Асим ал-Ахвал, а той, че Абу ал-Алия е казал за словата: اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, че това са Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и последвалите го двама (Абу Бакр и Омар). И предаващия това съобщение Асим ал-Ахвал е споменал това на ал-Хасан (ал-Басри), и той е казал: “Абу ал-Алия е казал вярно и искрено.” Всички тези мнения са верни сахих, неразривно свързани помежду си и потвърждаващи се едни други. Това е така защото, който е последвал Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и онези, които са били след него Абу Бакр и Омар, вече са последвали истината, а който е последвал истината, той вече е последвал Исляма, а който е последвал Исляма, е последвал Свещения Коран, а това е Книгата на Аллах, крепкото въже и Неговия прав път, и всичко това е достоверно потвърдено едно с друго, и на Аллах принадлежи хвалата! И ат-Табарани е предал: Разказа ни Мухаммед Ибн ал-Фадл ас-Сакати, който е предал от Ибрахим Ибн Махди ал-Миссиси, който е предал от Яхя Ибн Закария Ибн Абу Заида, а той от ал-Амаш, а той от Абу Ваил, а той от Абдуллах Ибн Месуд, който е казал: “ الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път, е този, на който ни е оставил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.” И затова имам Абу Джафар Ибн Джарир рахимеху Аллах, е казал, че най-доброто тълкуване на този айет:
اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ Насочи ни по правия път, означава “Съдействай ни да сме твърди в това, от което Ти Си доволен, и за което Ти Си съдействал на Своите раби измежду онези, които Ти Си облагодетелствал, на думи и дела” И това е الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път, защото за онзи, на който е съдействано в това за което е било съдействано на облагодетелстваните от Аллах измежду пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите, то им е било съдействано за Исляма, потвърдено от пратениците, както и за устойчиво следване на Книгата на Аллах, за извършване на онова, което е заповядал Аллах, и удържане от онова, от което е удържал Аллах, за следване по пътя на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и пътя на четирите халифи и всеки праведен раб. И всичко това е от الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ правия път.
Ако попитат: “Как правоверният моли (иска) напътствие в правия път хидая по време на всеки намаз и извън него, след като той вече е охарактеризиран с това качество (напътен в правия път, тоест Исляма)? Изисква ли се при това постигане на резултата (тоест напътствие в правия път, а именно: приемането на Исляма), или не?”
И отговорът на този въпрос ще е: Не. Ако той не се нуждаеше от искане (молба) за това напътствие ден и нощ, то Всевишният Аллах не би му го указал. Наистина, рабът (на Аллах) по всяко време и във всяко положение се нуждае от Всевишният Аллах за утвърждаване и укрепване на това качество за напътствие в правия път хидая, благоразумие в него, усилване на това качество и постоянство в него. И наистина, рабът (на Аллах) не е способен да си допринесе полза или да си причини вреда, ако Аллах не пожелае това. И поради тази причина Всевишният Аллах му е указал винаги да иска и моли от Него помощ, също така твърдост и съдействие. И щастлив е онзи, на който Всевишният Аллах е съдействал в искането (и търсенето) на това напътствие. Наистина, Всевишният Аллах е гарантирал, че ще отговори на искането (молбата) на отправилия към Него тази дуа, особено ако търсещият се намира в затруднително положение, нуждаейки се от Всевишният Аллах ден и нощ. Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: О вие, които повярвахте! Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Книгата, която е низпослал преди!/4:136/ Тук Всевишният Аллах е заповядал да вярват на онези, които са повярвали. Това обаче, не е за постигане на резултата (тоест достигане и получаване на това качество на вярата ал-Иман), а за укрепване и постоянство в определени деяния. И Всевишният Аллах знае най-добре!
Всевишният Аллах е заповядал на Своите правоверни раби да кажат: Повелителю наш! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил в правия път! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия./3:8/ И (Абу Бакр) ас-Сиддик радияллаху анху, е рецитирал този айет в третия рекят на намаза ал-магриб (акшам), след сура ал-Фатиха тихо наум. А след като е така, значи, смисъла на словата اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيم Насочи ни по правия път, е следния: “Стори ни да сме постоянни на този път и не ни отклонявай към друг път”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар