Споменаване на казаното от предшествениците селеф за “аль-хамд”.

Ибн Абу Хатим е предал чрез Абу Ма‘мар ал-Катии‘, а той от Хафс, и той от Хадджадж, и той от Ибн Абу Муляйка, който е предал, че Ибн Аббас радияллаху анхума, е предал, че Омар радияллаху анху, е казал: “Узнахме, какво е субханАллах, ля иляхе илля Аллах, а какво означава аль-хамду лилЛях? Али радияллаху анху, казал: “Това е слово, (и от него) Аллах е останал доволен за Себе Си.” В друг вариант от верига предаващи, не чрез Абу Ма‘мар – се предава, че Хафс е казал: “Омар е казал на Али и другарите му, които са били с него: “Ля иляхе илля Аллах, субхан Аллах, Аллаху акбар – ние ги научихме и узнахме. А какво означава аль-хамду лилЛяхи? Али казал: “Това е слово, което Всевишният Аллах е полюбил за Себе Си, останал доволен от него за Себе Си, и е полюбил, че то се произнася.”
От Али Ибн Зейд Ибн Джуд‘ан се предава, че Юсуф Ибн Михран е предал, че Ибн Аббас е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на благодарност. И ако рабът каже: “аль-хамду лилЛяхи”, то (Аллах) казва: “Моят раб Ме възхвалява.” Сведен от Ибн Абу Хатим.
Също така е предадено от Ибн Джарир чрез хадиса сведен Башар Ибн Омара, и Абу Раук е предал от ад-Даххак, а той от Абдуллах Ибн Аббас, който е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на благодарност към Аллах, унижение пред Него, признание на Неговите блага, Неговите наставления, Неговото начало и друго подобно.”
Кааб Ибн ал-Ахбар е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи са слова на възхвала към Аллах.” А ад-Даххак е казал: “Словата аль-хамду лилЛяхи – това е Плаща на Всемилостивия.” Съществува също така и подобен хадис.
Ибн Джарир е предал: Разказа ми Саид Ибн Амру ас-Сакуни, който е предал от Бакийа Ибн ал-Валид, а той от Иса Ибн Ибрахим, а той от Муса Ибн Абу Хабиб, а той от ал-Хакам Ибн Умайр, който се е срещал с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и е предал: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако кажеш: “الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете, значи си благодарил на Аллах, и нека Той ти надбави (увеличи).”/Тафсир на ат-Табари (1/136)/ Имам Ахмед Ибн Ханбел (3/435) е свел: Разказа ни Раух, а той от Ауф за ал-Хасан, а той е съобщил, че ал-Асвад Ибн Сариа е казал: “Аз попитах: “О, Пратенико на Аллах! А, не мога ли да те назова с похвалните качества, с които те е похвалил моя Благословен и Всевишен Повелител?” (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) отговорил: “Но, наистина, твоят Повелител обича хвалата.” Този хадис е предаден от ан-Насаи в “Сунан ал-Кубра”(№7745) с друга верига предаващи от Али Ибн Худжр, а той от Ибн Улейя, а той от Юнус Ибн Обейд, а той от ал-Хасан и той от Ибн ал-Асвад Ибн Сариа.
Абу Иса ал-Хафиз ат-Тирмизи (№3383), ан-Насаи в “Амал” (№831) и Ибн Маджа (№3800) са свели хадис от Муса Ибн Ибрахим Ибн Касир, който е предал от Талха Ибн Хираш, а той от Джабир Ибн Абдуллах, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-прекрасното споменаване зикр (възхвала на Аллах) е “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, а най-прекрасната дуа е “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!” Имам ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен малко известен гариб. Ибн Маджа (№3805) е свел от Анас Ибн Малик радияллаху анху, който е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Каквото и благо Аллах да дари на (Своя) раб, и рабът да каже: “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, то което му бъде дарено, е по-добро от онова, което е взел.” И ал-Кортуби в своя “Тафсир” и в “Навадир ал-Усул” е привел от Анас Ибн Малик радияллаху анху, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако целия свят без остатък е в ръцете на човек от моята общност Умма, и после той каже: “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, то (словата) “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, (за него) ще са по-добре, от това.”/Шейх ал-Албани е квалифицирал това съобщение като слабо даиф в “ас-Силсиля ад-Даифа” (2/267)/ Ал-Кортуби и други са казали: “Тоест, внушените му (от Аллах) слова “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, са най-големия благодат ниамет за него от земните блага, тъй като наградата севаб за “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!”, е непреходна, а земните блага не са вечни, и Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран: Богатството и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздеяние при твоя Повелител и са най-доброто за надежда./18:46/ В сборника “Сунан” на Ибн Маджа (№3801) е сведено от Ибн Омар, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им е разказал: “Че (веднъж) някой от рабите на Аллах казал: “О, Аллах! На Теб принадлежи хвалата, както Ти подобава на Великолепния Лик и величието на върховната Ти власт. Двете меляикета бяха объркани, и не знаеха какво да запишат (за тези слова). (И меляикетата) се издигнаха на небето (при Аллах) и казаха: “О, Повелителю! Един раб току-що изрече слова, и ние не сме сигурни как да ги запишем. Аллах попитал – а Той знае, какво е казал Неговия раб – “Какво е казал Моя раб? Меляикетата казали: “О, Повелителю! Той каза: “О, Аллах! На Теб принадлежи хвалата, както Ти подобава на Великолепния Лик и величието на върховната Ти власт.” Тогава Аллах им казал: “Запишете ги, както ги е изрекъл Моя раб, докато не Ме срещне, и Аз ще го възнаградя за тях.” И ал-Кортуби е предал словата на група учени, които са казали, че думите на раба “аль-хамду лилЛях раббиль-алемин – хвала на Аллах, Повелителя на световете!” имат по-голямо достойнство от словата “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, тъй като в словата“аль-хамду лилЛях раббиль-алемин – хвала на Аллах, Повелителя на световете!” обхващат едновременно еднобожието ат-таухид и възхвалата аль-хамд. Други обаче, са казали, че словата “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, имат по-голямо достойнство, тъй като те се явяват разделението между вярата ал-Иман и неверието ал-куфр, и в името на това хората се борят, когато казват “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, както това е потвърдено в общоприет хадис сведен от ал-Бухари и Муслим. В друг хадис сведен от ат-Тирмизи в сборника “Сунан”(№3585) се казва: “Най-прекрасното слово, което аз съм произнесъл и пророците преди мен е “ля иляхе илля Аллах вахдаху ля шерике леху - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!” По-горе бе приведен хадис от Джабир Ибн Абдуллах, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-прекрасното споменаване зикр (възхвала на Аллах) е “ля иляхе илля Аллах - Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах!”, а най-прекрасната дуа е “аль-хамду лилЛях – хвала на Аллах!” Имам ат-Тирмизи е квалифицирал този хадис като надежден хасен.
Буквите А-“елиф” и Л-“лям” (в словото аль-хамду) придават значение на цялостен обхват на всички видове хвала и признателност към Всевишният Аллах. Както е казано в хадиса предаден от Рифаа аз-Зурки: “В битката при Ухуд, когато идолопоклонниците отстъпили, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Застанете в стройни редици, за да мога да възхваля Всемогъщия Повелител”. Те застанали в редици зад него и той салляллаху алейхи ве селлем, казал; “О, Аллах! За Теб е цялата хвала! О, Аллах! Никой не може да свие това, което Ти разшириш, нито да приближи това, което Ти отдалечаваш! Никой не може да отдалечи това, което Ти приближаваш! Никой не може да даде това, което Ти задържиш, нито да задържи това, което Ти даваш! О, Аллах! Разпростри върху нас Своето благоволение, милост и снизхождение и ни изпрати средства за съществуване! О, Аллах! Търся (искам) от Теб вечна благодат, която няма да се измени и изчезне! О, Аллах! Търся (искам) Твоето благословение в деня на крайна нищета и безопасност в деня на страх. О, Аллах търся Твоята защита от това зло, което Ти ни изпращаш, и от злото, от което Ти ни защитаваш. О, Аллах! Направи така, че да заобичаме вярата, и украси с нея нашите сърца! Направи така, че да ненавиждаме неверието, отклонението от вярата и греховността. Дай ни място сред праведниците! О, Аллах! Позволи ни да умрем като мюсюлмани, и ни позволи да живеем като мюсюлмани, и ни присъедини към праведниците, които не познават нито разочарованието, нито нечестивостта. О, Аллах! Порази неверниците, които поставят прегради по Твоя път и отхвърлят Твоите пратеници. Излей върху тях унижението и Твоето наказание. О, Аллах! Порази неверниците, на които бе низпослана Книга, о, Повелителю на истината!” А в хадиса сведен от ал-Бейхаки чрез Саад Ибн Абу Ваккас се казва: “О, Аллах! За Теб е цялата хвала! На Теб принадлежи цялото владение! В Твоите Ръце е цялото благо! И при Теб се завръщат всички дела!”
( رَبِّ الْعَالَمِينَ ) Повелителят на световете! Което означава Властелин и Разпореждащ се както пожелае. Това слово се използва лингвистично в абсолютен смисъл за Собственика, Който управлява правилно. И всичко то е вярно по отношение на Всевишният Аллах. Словото رَبِّ ар-Рабб (е единична дума с определен артикъл, тоест членна форма) и не се използва за никой друг, освен за Аллах. Но, може да се използва в граматическата конструкция идафет, тоест съчетание на определяемото с определението в родителен падеж, например: “раббу ад-даар” (стопанин на дома) “раббу …” (притежателят на еди какво си), но това слово не се казва за никой друг, освен за Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Някои са казали, че това е най-великото име на Всевишният Аллах.
الْعَالَمِينَ световете – това е множествено число на думата свят, а то включва всичко съществуващо, освен Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Само по себе си الْعَالَم е дума в множествено число, за която няма единствено число в лексиката. А думата العوالم ал-аваалим – представлява групи творения в небесата и земята на сушата и в морето. Всяко тяхно поколение и всеки техен род се нарича също عَالَم аалем. Бишр Ибн Омара е предал с думи от Абу Раук, а той от ад-Даххак, а той от Ибн Аббас, който е казал: “Словата “الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ Хвала на Аллах, Повелителят на световете/1:2/ представляват възхвала към Аллах, на Когото принадлежат всички творения в небесата и на земята и онова, което е в тях и между тях, и което ние знаем и което не знаем”. Във версията на предадена чрез Саид Ибн Джубейр и Икрима от Ибн Аббас се казва: “Повелителят на джиновете и хората.” Същото са казали и Саид Ибн Джубейр, Муджахид и Ибн Джурейдж. Подобно е предадено и от Али, за което е споменал Ибн Абу Хатим с иснад от веригата предаващи върху, която не трябва да се опираме. А като доказателство за това ал-Кортуби е привел словата на Всевишният Аллах от Свещения Коран: Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Различаването [на истината от лъжата, т.е. Корана], за да бъде предупредител за световете./25:1/ (Тук за думата световете е използвано словото الْعَالَمِينَ) а това са джиновете и хората. И Абу Закария Яхя Ибн Зияд Ибн Абдуллах ал-Куфи ал-Фарраи и Абу Убайда са казали: الْعَالَم е израз, който се използва за разумните същества, такива като хората, джиновете, меляикетата и шейтаните. А за животните не се казва الْعَالَم. От Зейд Ибн Аслям и Абу Амру Ибн ал-Аля се предава, че под словото الْعَالَم се разбира всичко, в което има душа. Ал-Хафиз Ибн Асакир е споменал в биографичната справка за Марван Ибн Мухаммед Ибн Марван Ибн ал-Хаким - който е последния халиф от династията на Омеядите и е известен със своята стиснатост и прозвището магаре - че той е казал: “Аллах е сътворил седемнадесет хиляди 17000 свята. Обитателите в небесата и обитателите по земята са в един свят, а останалите не ги познава никой друг, освен Аллах, Велик е Той и Всемогъщ! Катада е казал:“رَبِّ الْعَالَمِينَ Повелителят на световете (Това е Всевишният Аллах, Повелителят) на всички видове творения عَالَم аалем. Абу Джафар ар-Рази е предал от Раби‘а Ибн Анас с думи от Абу ал-Алия, че той е казал за словата на Всевишният Аллах: “رَبِّ الْعَالَمِينَ: “Хората, това е един свят и джинове са (още) един свят. А всичко останало – осемнадесет хиляди 18000 или четиринадесет хиляди 14000, - тук той се усъмнил - са световете на меляикетата по земята. А земята има четири края (страни), и във всеки един от тях има по три хиляди 3000 свята. И Аллах е създал петстотин 500 свята за поклонение на Него.” Това са предали Ибн Джарир и Ибн Абу Хатим, тези думи обаче са странни и малко известни. Подобни думи изискват достоверни сахих доказателства. Ибн Абу Хатим е предал от баща му, а той от Хишам Ибн Халид, а той от ал-Валид Ибн Муслим, а той от ал-Фурат, който е Ибн ал-Валид, а той от Муаттиб Ибн Сумий, а той от Субе‘й, който е ал-Химйарий, че е казал относно словата на Всевишният Аллах: “رَبِّ الْعَالَمِينَ Повелителят на световете (Това е Всевишният Аллах, Повелителят), че световете الْعَالَمِينَ са хиляда, като шестстотин 600 общности са в морето и четиристотин 400 са на сушата.” Той е предал подобно и от Саид Ибн ал-Мусайиб. Подобно е сведено и в хадиса сведен в сборника “Муснад” на ал-Хафиз Абу Яаля Ахмед Ибн Али Ибн ал-Мусанна чрез Мухаммед Ибн ал-Мусанна, а той от Обейд Ибн Вакид ал-Кайсий, Абу Аббад, който е казал, че Мухаммед Ибн Иса Ибн Кайсан му е предал от Мухаммед Ибн ал-Мункадир, а той от Джабир Ибн Абдуллах, (в дълъг хадис) който е чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Аллах е създал хиляда 1000 общности; шестстотин 600 в морето и четиристотин на сушата.” Тук обаче предаващият Мухаммед Ибн Иса (Ибн Кайсан) ал-Хиляли е слаб даиф.
А ал-Багави е предал от Саид Ибн ал-Мусайиб, който е казал: “На Аллах принадлежат хиляда 1000 свята; шестстотин 600 в морето и четиристотин 400 на сушата.” И Вахб Ибн Мунеббих е казал: “На Аллах принадлежат осемнадесет хиляди 18000 свята. И земния свят ад-Дуня е един от тях.” А ал-Мукатил е казал: “ العوالم ал-аваалим – (групи творения в небесата и земята, на сушата и в морето) са осемдесет хиляди.” А Кааб ал-Ахбар е казал: “Никой не знае броя на العوالم ал-аваалим –(групи творения в небесата и земята на сушата и в морето), освен Аллах, Всемогъщ и Велик е Той!” Всичко това е приведено от ал-Багави.
А ал-Кортуби е привел от Абу Саид ал-Худри, който е казал: “На Аллах принадлежат четиридесет хиляди свята; земния свят ад-Дуня от нейния изток до нейния запад представлява един от тези светове.” А аз-Заджадж е казал: “ الْعَالَم – това е всичко, което Всевишният Аллах е създал в този и отвъдния свят.” И ал-Кортуби е казал: “Това е вярно, тъй като обхваща всички светове, подобно на словата от Всевишният Аллах в Свещения Коран: Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?” Каза[Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”/26:23-24/
Думата الْعَالَم “ал-аалем” е производна от словото العلامة “ал-аляама” (признак, знамение). И аз (Ибн Касир) казвам: Това е така, защото (мир, свят, творения) е доказателство за съществуването неговия Творец, Съзидател и Неговата единствена неповторимост вахдания, както е казал Ибн ал-Муатазз:
“О, колко удивително! Как не се подчиняват на Аллах, или как отричащият Го отрича, и в същото време всяка вещ (всяко нещо) е доказателство, че наистина, Той е Един.”